Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу Р.М.Р., с който го обвинява в престъпление по чл. Престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.„Б“,вр.
Ал. 1, вр. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
В окончателното изменено в съдебна
зала обвинение, той е обвинен в това, че на 19 юли 2008 г. Около 23:00 ч. В гр.
С., на бул. „******“, с посока на движението от ул. „И.Г.“ към бул. „Добринова
Скала“, при управляване на МПС - лек автомобил „ФОРД СИЕРА“, с регистрационен
номер *****, в района на блок ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
- чл. 20, ал 1 от здвп : „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, като не е упражнявал непрекъснат контрол върху управлявания от
него лек автомобил „ФОРД СИЕРА“ с регистрационен номер *****,
- чл. 21, ал. 1 от ЗДВП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч“ - за кат. „В“ в населено място - 50 км/ч.“,
като се е движил със скорост не по-ниска от 60 – 70 км/ч.,
- чл. 116 от ЗДВП, а именно: „Водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“, като не е бил
внимателен и предпазлив към Г. Н. Г., който е бил прав и се намирал на булевард
„******“, между паркирани лек автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“, с регистрационен номер
******* и лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА, с регистрационен номер ********, с гръб
към движещия се лек автомобил „ФОРД СИЕРА“, с регистрационен номер ***** и по
непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Г., с ЕГН **********, като
настъпилата смърт на пострадалия е в пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка, като деянието е извършено в пияно съС.ие, установено по надлежен ред с
протокол за химическа експертиза № 2125/21.07.2008 г. На болница „Св. Ана“-С. с
резултат 2,7 промила .
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Според него подсъдимият Р.М.Р. е осъществил престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, което се доказало по категоричен и несъмнен начин от
разпитите на свидетелите С.Т., З.П., Г.Г., Ю.М., И.К., Б.С., Б., Б., М. и др.,
а така също и от назначените в ДП и приета в съдебна фаза СМЕ на труп,
медико-автотехническа експертиза, а така също и от назначената в съдебна фаза
комплексна медико-автотехническа експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие със скица и фотоалбум към него, както и от многобройните
писмени материали по делото. От
медико-автотехническа експертиза се установявало, че деформациите по лек
автомобил „Форд Сиера“ с рег.№ ***** отговаряли на това да са предизвикани от
удар в паркирани леки и в пешеходеца,
както и че автомобилът, управляван от подсъдимия се е движел със скорост не
по-малка от 60,70 км/ч. Установявала още, че опасната зона за спиране на
управлявания от подсъдимия лек автомобил при конкретните пътни условия, при
скорост на движение от 60 км/ч е била около 45 метра и от порядъка на 57 метра,
при скорост на движение от 70 км/ч., а при разрешената – 50 км/ч е от порядъка
на 34 метра. Установявала също, че при скорост на движение 60, 70 км/ч
подсъдимият се е движел със скорост, позволяваща му да спре в рамките на
осветената зона, като приема, че от техническа гледна точка, при тази скорост
на движение, а дори и при разрешената за
участъка скорост от 50 км/ч, ударът е бил предотвратим. От назначената в
съдебната фаза комплексна медико-автотехническа експертиза, се установявало, че
лекият автомобил „Форд Сиера“ с рег.№ *****, управляван от подсъдимия Р.Р. ***
от ул.“И.Г.“ в посока бул.“Добринова
скала“ със скорост не по-ниска от 60, 70 км/ч., като в района на произшествието
е занесъл и е блъснал с предната си част задната част на паркиран частично на
пътното платно и частично с предницата си на тротоара лек автомобил „ШКОДА
ОКТАВИЯ“ с рег.№ *******, при което лекият автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с рег.№ *******
е бил избутан напред и наляво, като се е ударил в оградната тръба на дворното
пространство пред бл.***. Установявала, че в процеса на удара в лек автомобил „ШКОДА
ОКТАВИЯ“ с рег.№ ******* подсъдимият с предна лява част на лек автомобил „Форд
Сиера“ с рег.№ ***** е ударил и задната дясна част на паркиран лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег.№ ********, прие което ударил и пострадалият, който бил
застанал прав между двата ударени автомобила, до задната им част, на пътното
платно и тялото му паднало върху лекият автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ********
Според експертизата по горния ръб на заден десен калник на лекия автомобил
„Опел Вектра“ с рег.№ ******** с насоченост отвън навътре към автомобила имало
следи, които са нехарактерни за удари между автомобил и съответства на следи от
аморфна маса, която упражнява натиск върху повърхността. Именно от това
заключението се установявало, че пи удара на автомобила на подсъдимия в
пешеходеца, тялото му се е ударило в паркирания лек автомобил „Опел Вектра“, с
рег.№ ******** и в последствие бил притиснат между двете преместващи се
повърхности на автомобилите, при което лекият автомобил „Форд Сиера“ с рег.№ *****,
след първоначалния удар е продължил въртеливото си движение под въздействието
на инерционните сили по пътното платно и се е установил, след удар в
електрически стълб и в лек автомобил ВАЗ ***** от дясната страна на пътното
платно до тротоара, с предна дясна гума върху тротоара и предница, насочена по
посоката на движение по бул.“Дж.Неру“ от ул.“И.Г.“ към бул.“Добринова скала“, а
тялото на пешеходецът паднало на пътното платно. Травматичното размачкване и
ампутацията на дясната подбедрица на пострадалият било причинено от притискане
на крака между твърди тъпи предмети и продължаващо центробежно въздействие
върху тялото, което можело да се реализира единствено при изправен крак и
попадане на крайника между детайли на автомобили. Това увреждане от своя страна
довело до хеморагичен и травматичен шок, развил се на базата на травматичната
ампутация на подбедрицата и тазовата травма с последващата остра масивна
кръвозагуба. Според прокурора от доказателствата по делото се установявало, че
пострадалият е бил изправен в областта между задната част на лек автомобил „ШКОДА
ОКТАВИЯ“ с рег.№ ******* и задната част на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ********
и е бил блъснат там от предната лява част на лек автомобил „Форд Сиера“ с рег.№
*****, като ударът е бил отзад и в ляво, при което се е получила травмата на
гърба и лява хълбочна област, както и разкъсването на симфизата. Според
прокурора следа да се кредитират показанията на свидетелите, заявили, че тялото
е било на пътното платно зад автомобилите,
където е било описано и петното червеникаво-кафява течност, наподобяващо
кръв, където вероятно е изпаднало тялото на пострадалия се намира на пътното
платно, точно зад автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с рег.№ ******* и на разС.ие 1,50
метра от десния бордюр. Според прокурора, безспорно е установено, че деянието е
било извършено от подсъдимия в пияно съС.ие, което се доказвало по категоричен
начин от назначената по делото и приета химическа експертиза по протокол
№2125/21.07.2008г., която установявало 2,7 промила съдържание на алкохол в
кръвта на водача. В тази насока били и другите писмени доказателства – талон за
медицинско изследване №0168056, който е бил връчен на подсъдимия своевременно в
00,15 часа на 20.07.2008г., като същият е закаран незабавно в „Пирогов“ за
вземане на кръвна проба, протокол за медицинска експертиза за употреба на
алкохол към абм.№4142/20.07.2008г. На „Пирогов“, от който се установява, че
кръвната проба на Р. е взета от лекар в 00,20 часа на 20.07.2008г. След
надлежно освидетелстване. От писмото от специализирана химическа лаборатория за
изследване на алкохол в кръвта при УМБАЛ „Св.Ана“, на 21.07.2008г. Се
установявало, че при тях е постъпило за изследване едно шише с кръв, взета в
болница „Пирогов“, като е извършена една химическа експертиза, тази по протокол
2125/21.07.2008г. От писмото се установявало, че кръвната проба отговаряла на
изискванията на Наредба №30/2001г., като е постъпило в стъклено шише от 10 ml,
пълно до горе с кръв, затворено с гумена запушалка, облепено с лейкопласт и
парафинирано. По делото била приложена и страницата от лабораторната книга на
лабораторията, където било записано химическото изследване на кръвната проба на
подсъдимия Р.Р., както и всички други релевантни обстоятелства. От тези доказателства се установявало, че не
са били допуснати нарушения в реда аз вземане, съхранение, изследване, отчитане
и документирането чрез вписване в лабораторната книга така, както е посочено в
чл.18, а така също и на другите изисквания, предвидени в Наредба №30/2001г.
Относно кръвната проба на подсъдимия Р..
Самоличността на пострадалото лице Г.
Н. Г. била безспорно установена от
назначената в съдебното производство лицево идентификационна експертиза, както
и от приложените по делото съобщение за смърт, акт за смърт, съдебно решение на
СРС по гр.д.№ 435/2011г., постановено в охранителното производство за
установяване на факти по реда на чл.542, чл.548 от ГПК.
С оглед на изложеното, прокурорът
иска от съда да признае подсъдимия Р.Р. за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.343, ал.3, пр.1, буква
„б“, вр. Ал.1, вр. Чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като му определи наказание, при
условията на чл.54 от НК, предвид липсата на изключително или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Счита
за отегчаващи вината обстоятелства това, че към датата на деянието е бил
неправоспособен водач, че е бил многократно наказван, с влезли в сила наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДВП, високото съдържание на алкохол в
кръвта му - 2,7 промила, причиняването на значителни имуществени вреди по
четири броя МПС, участници в произшествието, които макар и несъставомерни сочат
на една по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. Според
прокурора за лоши характеристични данни следва да се приеме това, че е бил
осъждан за престъпление по чл.381, пр.1 от НК, макар и реабилитиран по право,
както и че две години преди деянието предмет на настоящото наказателно
производство, е бил освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а от НК за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Като смекчаващо вината обстоятелство прокурорът счита, че следва да се отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия. Предлага да му се наложи наказание от 6 -
7 години „Лишаване от свобода“, при първоначален общ режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от открит тип.
Адв.П. – защитник на подсъдимия иска
той да бъде признат за невинен. Спроред нея обвинителния акт не отговаря на
изискванията на закона и обвинението не е доказано. Според нея протоколът за
оглед на местопроизшествие трябвало да бъде изключен от доказателствения
материал по делото, тъй като от назначената графична експертиза на подписа на едното
поемно лице- К. и от обясненията на другото поемно лице, който било
заинтересовано и било служител в пожарната, станало ясно, че не е изготвен по
предвидения в НПК ред. Счита, че не се доказало мястото на удара така, както и
наличието на алкохол в кръвта от 2,7 промила алкохол. Бил нарушен реда на
Наредба №30/27.06.2001г., тъй като на подсъдимия била взета една кръвна проба,
не било представено копие от лабораторната книга, отчетната форма № 48 на МЗ,
където се отбелязвал датата и часа на получаване на пробите, броя и вида на
пробите, начина на затваряне и опаковане, количеството и вида на съдържанието
на пробите, надписа на етикета кой и от къде изпраща пробите, датата и часа на
химическото изследване, резултатите на химическото изследване и методите, по
които е поведено това изследване.
По обвиненията за нарушения на чл.20,
ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, подсъдимият следвало да
бъде оправдан, тъй разпоредбата на по чл.20 от ЗДвП била обща и се изключвала,
при обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.21 от ЗДвП. В тази насока било
ТР №120/17.03.2009г. На ІІІ-то НО на ВКС.
Свидетелските показания по делото
били многобройни, но много противоречиви
и от тях не можело да се създаде ясна представа за това, каква се е случило
и дали фактите са описани правилно в обвинителния акт.
И след изменение на обвинението то
било неясно, тъй като се твърдяло, че
пострадалото лице Г. Н. се е намирал между двата паркирани автомобила „Шкода“ и
„Опел Вектра“, а не зад тях. Никъде не пишело пострадалият да се е намирал зад
паркираните два автомобила. В обвинителния акт, представителя на прокуратурата
твърдял, че с предна дясна подсъдимият е прегазил Г.Г., а на стр.2 от
обвинителния акт – че това е ставало с предно дясно колело, с което е прегазил
дясната подбедрица на пострадалия, което довело до травматичното й размачкване.
Което обвинение не съответствало на съдебномедицинската експертиза, изготвена в
съдебното производство. Не се установявало категорично подсъдимият да е нарушил
чл.21 от ЗДВП, както и да е карал със скорост от 60 - 70 км/ч., предвид
становището на вещите лица по втората съдебно-медицинска експертиза, че не
можело точно да се установи скоростта на движение на автомобила. Не било
изследвано има ли спирачни следи, на дълги или къси светлини е карал
подсъдимия, масата на автомобилите. Нямало доказателства точно в кой момент е
станал удара. Вещите лица нямали категорични данни къде е било тялото и къде се
е намирал отрязаният крайник. Вещите лица не можели да дадат категоричен начин
на получаване на увреждането, а посочват най-вероятният.Според адвокат П.
свидетелските показания на свидетелите С.Т., З.П., З.В., Г.Г., Ю.М., Ю.М., Д.Б.,
М. Й., О.А., М.П., М., били много противоречиви. Никой не свидетелствал за това
и не разбирала откъде вещите лица приели, че автомобилът се е завъртял на 360
градуса и след това е продължил движението си по посока на движението. Никой не
бил обсъдил свидетелските показания на Ю.М., който твърдял, че непосредствено
до паркираните автомобили видял на тротоара да седят двама души- дядо и още
един, но ме помни мъж или жена. Не следвало да се кредитират показанията на свидетелката Б., която свидетелства за
самоличността на пострадалия. Имало огромна разлика в подписите на личната
карта на Г.Г. и този на завещанието на Б.. Страна била и датата на завещанието
– непосредствено преди смъртта на пострадалия в произшествието. От което
следвало, че тя е имала интерес от смъртта на пострадалия. Като се съпоставили
тези изводи, с показанията на свидетеля Ю.М., който твърдял, че е видял двама
души, единия от които е бил дядото с бастун, а другият - друго лице, което е
избягало, възниквало съмнение, че имало физическа намеса от страна на г-жа Е.Б.
или на трето лице, което било неизвестно в случая спрямо пострадалото лице Г.Г..
Имало противоречие и в самата съдебно медицинска експертиза относно начина на
удара и падане на тялото на пътното платно.
Иска от съда да признае подсъдимият
за невинен. Алтернативно, ако съдът приеме, че е виновен пледира предвид
изтеклия период от време от произшествието, както и данните, че след него подсъдимият
нямал никакви нарушение на ЗДвП, от което следва, че не управлява автомобил, да
го осъди условно. Изтеклият период от време бил достатъчен да се постигнат
целите на закона и е редуцирал обществената опасност на дееца.
Адв.Н. – вторият защитник на подсъдимия,
поддържа становището на адв. П.. Допълнително обръща внимание на това, че
въпреки наличието на множество свидетели, никой не е възприел момента на
произшествието, което будило недоумение и поставяло въпроси за качеството на
разследването. Обръща внимание и на още едно противоречие в свидетелските
показания, касаещи тези на свидетелката Я., която твърдяла, че тялото се е
намирало между тръбата на градинката и предната част на паркираната Шкода.
Според него нямало причина да не се кредитират тези показанията, защото
свидетелят Б. казвал същото, а част от
свидетелите от пожарната служба, които са се намирали на 15-ина метра от
събитието заявявали, че тялото е било между автомобилите и когато било открито
с тази тежка травма било издърпано на асфалта, за да му се окаже първа помощ.
Според него огледната група е следвало да огледа внимателно, дали няма следи от
кръв и на друго място, а не само на широкото, на пътното платно, където е било
издърпано тялото на пострадалия, за да му се окаже медицинска помощ. И той
счита, че протоколът а оглед, поради допуснатите нарушения на НПК е негодно
доказателствено средство. И той изразява становище, че обвинението страда от
пороци, предвид записаното, че автомобилът е прегазил с гумата си крака на
пострадалия, което е невъзможен механизъм на причиняване на смъртта. Поддържа
искането за оправдаване на подсъдимия или алтернативно за налагане на условно
наказание.
В хода по същество подсъдимият не
изразява лично становище, като заявява, че поддържа това на защитниците си.В
последната си дума заявява, че се чувства се виновен и съжалява за случилото
се.
Съдът обсъди възраженията на страните
и доказателствата по делото и намери за установено следното: Подсъдимият Р.М.Р., с ЕГН **********,***
на *** година. Той е българин, с българско гражданство, осъждан, с основно
образование, не работи. Живее на адрес: град С., жилищен квартал „**********.
Към 19 юли 2008 г. той не е притежавал
свидетелство за управление на МПС. Бил
наказван многократно за нарушения на ЗДвП, сред които управление без
свидетелство за управление на МПС и за управление след употреба на алкохол.
На 19 юли 2008 г. подсъдимият бил на
сватба в гр. С. и употребил алкохол. Точното количество и вид на употребения
алкохол не се установи по делото, но към 23,00 часа, същият бил под
въздействието му, с концентрация на алкохол в кръвта си 2,7 промила. Към 23,00
часа, въпреки употребата на алкохол и липсата на правоспособност да управлява
МПС, се качил да управлява лек автомобил „ФОРД СИЕРА“, с регистрационен номер *****.
Около 23,00 часа на същата дата, управлявайки автомобила, в който бил сам, се
движил в гр. С., по пътното платно на бул. „******“, с посока на движението от
ул. „И.Г.“ към бул. „Добринова Скала“.
Пътното платно било предназначено за
движение на автомобили в двете посоки, с ширина 12 м., право, покрито с асфалт,
сухо, без дупки и неравности. От дясната страна спрямо посоката на движение на
автомобила на подсъдимия имало тротоар с ширина около 2 м. В района на блок ***,
на булеварда, в дясната част на пътното платно имало паркирани автомобили,
между които и лек автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“, с регистрационен номер *******,
собственост по документи на свидетеля С.Я., но реално закупена и ползвана като
такси от свидетеля С.Б. и лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“, с регистрационен номер ********,
собственост на свидетеля Б. Б.. Двата автомобила били паркирани един до друг, с
предната си част върху тротоара и задните гуми на пътното платно. Пред автомобилите,
на височина от около 50 см. се намирала метална оградка, която ограждала
тревните площи пред блока.
Между двата автомобила „ШКОДА
ОКТАВИЯ“ и „ОПЕЛ ВЕКТРА“, застанал до задната им част, на пътното платно, чакал
да пресече пострадалият Г. Н. Г.. На мястото било разрешено движение на
автомобилите със скорост от 50 км/час., съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, който предвижда, че: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч“ - за кат. „В“ в
населено място - 50 км/ч.“. Подсъдимият управлявал автомобила с превишена
скорост, не по-ниска от 60 – 70 км/ч., като точната й стойност не се установи.
На мястото имало улично осветление, пътното платно било право, като подсъдимият
бил в съС.ие да забележи от над 70 м. застаналия на пътното платно до задната
част на паркираните автомобили пешеходец, чакащ да пресече. Под въздействие на алкохола, който води до
липса на концентрация, подсъдимият загубил управление върху управлявания от
него автомобил, в нарушение на чл. 20, ал 1 от ЗДвП, който гласи: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Вследствие на това,
управляваният от него лек автомобил „ФОРД СИЕРА“, с регистрационен номер *****,
със скорост не по-ниска от 60 км/час се ударил последователно в лекия автомобил
„ШКОДА ОКТАВИЯ“, с номер *******, пешеходецът Г. Н. Г., който бил застанал до
задната част на автомобилите, на пътното платно и лекия автомобил „Опел Вектра“,
с регистрационен номер ********. При удара в
пешеходецът с голяма сила тялото му било ударено в областта на таза, а
кракът на пешеходеца бил затисна между броните на управлявания от подсъдимия автомобил
и една от другите ударените коли, като по делото не се установи с точност коя,
и откъснат в областта на подбедрицата. След удара, автомобилът на подсъдимия,
поради високата си кинетична енергия, вследствие на високата си скорост
продължил движението си, като се завъртял, при което тялото на пострадалия било
отхвърлено на пътното платно. Автомобилът продължил движението си, като се
движил от инерцията си, странично, в посока към бул. „Добринова скала“, ударил
паркиран автомобил „ЛАДА НИВА“, с ДК№ ***, собственост на СОД „Пожарна
безопасност и защита на населението“, след което се ударил в електрически стълб
на тротоара и спрял.
Подсъдимият останал в автомобила до
идването на органите на полицията, след което бил задържан и откаран в МБАЛ
„Пирогов“, където му взели кръвна проба. Тя била изследвана в МБАЛ
„Св. Ана“-С., при което било установено, че същият е под влияние
алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта си - 2,7 промила .
Вследствие на удара на пострадалия
били причинени следните увреждания: травматична ампутация с размачкване на
кости и меки тъкани на дясна подбедрица, счупване на тазовите кости,
травматично разтваряне на съчленението между двете лонни кости, масивно
кръвонасядане в областта на счупването с кръвостичане в областта на слабинната
гьнка, охлузвания на челото в дясно и в основата на носа, контузии c масивно
кръвонасядания в областта на средната трета на гърба със срединно разположена
драскотина; контузия с кръвонасядане в лява хълбочна област; охлузвания на
широка площ по външната и предната повърхност на дясна предмишница.
С тези наранявания пострадалият бил
откаран в болница „Пирогов“, където се опитали да му окажат помощ. Били
извършени спешни операции за обработка и реампутация на крака и била поставена
метална остеосинтеза в областта на таза. Въпреки оказаната медицинска помощ на
20.07.2008 г. пострадалият починал вследствие на остра кръвозагуба и
нараняванията си.
Описаните факти съдът прие за
установени въз основа на събраните в наказателното производство гласни и
писмени доказателства, изведени от следните доказателствени средства:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Т./вкл. тези дадени
пред органите на ДП от 22.07.2008 г., н л. 42-43 от ДП, прочетени по реда на
чл. 281 от НПК/, З.Б.П., З.В., Г.Х.Г., И.М., Ю.М., Д.Б., О.А., М.П., Л.М., А.Г.И.,
В.С.Е., К., К.В., С.Я., Б.С.Б., Е.С.Б., С.К.Я., С.Х., С.Х.С., Ю.И.И., С.Б.Б., В.Р.,
протокол за оглед на местопроизшествие, заключението на съдебно химична
експертиза за определяне концентрацията или друго упойващо вещество в кръвта №
2125 от 21.07.2008 г., изготвена от вещо лице М.М., медицинската експертиза,
изготвена от вещо лице И.М.Г., протокола за извършена графическа експертиза №
15/ДОК-066 изготвена от вещо лице И.Е.С. от НИКК, съдебномедицинска експертиза
№ 101/2008 г., изготвена от ВЛ д-р Е.К., съдебен лекар, съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещо лице д-р Е.К., приложена на лист 223-224 от
материалите от съдебното производство, съдебномедицинска и авто-техническа
експертиза, приложена на лист 96 до 103 от досъдебното производство, изготвена
от вещите лица К., И. и В., комплексна съдебномедицинска и авто-техническа
експертиза, изготвена в съдебното производство от вещите лица Ц.Г., Р.Х., Д., С.А.
и А.А., констативен протокол за ПТП, снимки от произшествието, приложени към
албума за оглед на местопроизшествие, справките за правоспособността на
подсъдимия, като водач на МПС и справката му за съдимост и др. писмени
документи по делото.
Подсъдимият дава обяснения, като
твърди, че в деня на произшествието е бил на сватба, че е пил бира и нищо не си
спомня от конкретното произшествие. Поради твърденията му липса на спомен, в
обясненията му не се съдържат съществени за делото доказателства. Не са
съществени и показанията на брат му – свидетеля В.М.Р.. Той потвърждава, че
брат му е бил на сватба в деня на произшествието. Твърди, че е употребил
незначително количество алкохол. Съдът не приема свидетелските му показания за
това обстоятелство, тъй като със СХЕ по делото е безспорно установено, че
подсъдимият е бил сериозно повлиян от алкохола към момента на произшествието.
Освен това намира, че в показанията на този свидетел липсва конкретика и
достоверност, доколкото става ясно, че не е наблюдавал през целия ден
действията на брат си, за да може с показанията си да определи количеството и
вида на изпития от него алкохол.
Свидетелят Т. е бил очевидец на
произшествието, макар и да не е видял самия удар. От показанията му се
установява, че със служебен автомобил на служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ е бил на мястото във връзка с гасене на пожар, чул е форсиране
на двигател, видял е автомобилът на
подсъдимия да се движи странично с висока скорост към него, да се удря в
тротоара и след това във паркирания служебен автомобил и стълб. Свидетел е на
това, че подсъдимият е останал в автомобила и е бил предаден на органите на
полицията, които са били извикани по-късно. Свидетел е на това, че
непосредствено след удара е чул викове "Удариха човек", че е видял
човек на пътното платно и откъснат крак, също на него. Свидетел е и на това, че
на мястото е възприел и два други ударени паркирани автомобила. Чул някой да
вика, че са ударили дете, но не е възприел придружител на пострадалия.
От прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство се установява датата на
произшествието и това, че свидетелят със сигурност е възприел на мястото два
други паркирани, ударени автомобила.
От показанията на свидетеля Г.Х.Г. се
установяват подобни обстоятелства. И той е бил на мястото, във връзка с пожара,
и той е възприел движението на автомобила на подсъдимия със висока скорост и
удара в служебния автомобил и след това в метален стълб, и той е възприел
неадекватното поведение на подсъдимия в автомобила и това, че е бил предаден на
органите на полицията. И този свидетел е видял тялото на пострадалия
непосредствено след прегазването и заявява, че е било на пътното платно в
района на траекторията, по която се е движил автомобилът на подсъдимия, че кракът
му е бил откъсна. Когато го е видял още не е имал поставен турникет.
В подобен смисъл са и показанията на
свидетеля Д.Б., който е бил на мястото като служител на 09-та районна служба за пожарна безопасност на населението.
Той не е видял самото произшествие, но е чул удара на автомобила и
свидетелства, че веднага след това е видял пострадалия на пътното платно,
установил е че кракът му е откъснат, направил му е турникет. Показанията на
този свидетел са от изключителна важност, тъй като той локализира точно тялото
на свидетеля - на пътното платно, зад паркираните автомобили, както и заявява,
че не е имало хора при пострадалия преди неговото отиване на мястото и че
тялото не е местено. Потвърждава също така, че на мястото, на което е било тялото,
зад колите, е имало петно кръв.
Особено детайлни и важни за делото са
показанията на свидетеля Ю.М. - служител на 09 РСПБЗН, който е бил на мястото
във връзка с възникналия пожар и към момента на произшествието е бил в пожарния
автомобил. От показанията му се установява, че е видял двама души, чакащи да
пресекат булеварда, застанали до задната част на паркираните на него
автомобили, на разС.ие един от друг - деляла ги е една кола, че е видял
автомобилът на подсъдимия да се движи с висока скорост, да се занася, да се удара
в паркираните насреща автомобили, където преди това е видял хората, чакащи да
пресекат, както и да се удря в служебния им автомобил, след което да се удря и
спира в стълб. Свидетелят е категоричен, че веднага след произшествието е видял
ударения пешеходец, като тялото му е било между две паркирани коли, на мястото
на което е видял преди това да чака мъж, както и че е видял откъснатия му крак
на пътното платно, на около 10-15 м. от него. От тези показания се установява
категорично, че непосредствено преди връхлитането на автомобила на подсъдимия
върху паркираните коли, пострадалият е бил жив и е чакал да пресече пътното
платно в близост до задната част на паркираните на пътното платно автомобили.
Съдът кредитира показанията на тази
група свидетели. Те са били на мястото на инцидента и са възприели
обстоятелствата непосредствено преди и след удара. Въпреки че никой от тях не
съобщава да е видял удара на пешеходеца, от показанията им става ясно, както
положението му преди инцидента/от показанията на св. М./, така и разположението
на тялото непосредствено след удара. Възприятията им касаят секунди преди и
след произшествието и водят до извод, че именно автомобилът на подсъдимия е
ударил пострадалия и е причинил нараняванията му.
На следващо място данните, които се
извличат от показанията на тези свидетели кореспондират със заключението на
назначената в съдебното производство съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза, за механизма на настъпване на произшествието, чието заключение
съдът кредитира и на което ще се спре по-надолу в мотивите си. Съдът взе
предвид и това, че тези свидетели са непредубедени – нямат връзка със страните
по делото, нямат интерес от изхода му, както и че съобщават факти, които са
възприели лично. Показанията им за съществените факти – положението на тялото
след инцидента, както и начина на движение на автомобила си съответстват и също
така съответстват и на данните от писменото доказателство по делото – протокол
за оглед на местопроизшествие, което съдът приема за годно доказателствено
средство по мотиви, които ще обясни по-долу.
В противоречие с показанията на тази
група свидетели, относно местоположението на тялото на пострадалия след
инцидента, са показанията на свидетелката С.К.Я..
Според нея, веднага като чула удара,
тя се показала на терасата на апартамента си, който се намира в блока до който
е станало произшествието и видяла, че са ударени автомобилът, който мъжът й – С.Я.,
продал преди произшествието, но се водил все още на негово име. Свидетелката го
нарича „жълтия автомобил“, което се
отнася за лекия автомобил “ШКОДА ОКТАВИЯ“, с ДК№ *******. Свидетелката твърди,
че е видяла и тялото на ударения мъж, което според нея било притиснато между „жълтата
кола“ и металната ограда, на тротоара, която ограждала тревните площи. Според
свидетелката колата е била паркирана с предните си гуми на тротоара и от удара
в задната й част е била отхвърлена напред, притиснала е пешеходецът в оградата
и го е прегазила. Свидетелката не е видяла самия удар, но прави това
заключение, тъй като тялото било на тротоара до предницата на „жълтата кола“ и
оградката и наоколо имало кръв.
Съдът изследва внимателно показанията
на тази свидетелка. От една страна, касае се за показания на свидетел, който е
непредубеден и няма никакъв интерес да си измисля, още повече, че „жълтата кола“,
както я нарича е автомобил, регистриран до момента на произшествието на името
на съпруга й, т.е. тя би имала интерес да скрие обстоятелствата, които съобщава,
че именно този автомобил е причинил травмите на пешеходеца. Показанията й
звучат достоверно, доколкото е обяснимо да изпита шок при вида на пешеходец,
прегазен от автомобила, водещ се на името на съпруга й и да запечата в
съзнанието си именно тези детайли от произшествието. От друга страна, възможно
е откъсването на крака на пострадалия да е причинено от притискането му от
лекия автомобил „Шкода Октавия“ в оградата, която описва свидетелката. По делото има и косвени доказателства, че е
възможно тялото на пострадалия да е било преместено на пътното платно –
свидетеля З.В., съобщават, че някой му казал, че тялото е било местено, но не
може да уточни кой.
Съдът взе предвид обаче, че
показанията на тази свидетелка са в явно противоречие с показанията на всички
по-горе изброени свидетели, които са категорични за това, че непосредствено
след удара тялото на пострадалия е било на пътното платно, а не на тротоара.
Това противоречие в доказателствата е особено съществено, тъй като води до
извод за два коренно различни механизми на произшествието.
За да прецени кои показания да
кредитира, съдът взе предвид заключението на последно назначената в съдебното
производство Комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, която е
назначена със задача да посочи най-вероятния механизъм на произшествието. Това
заключение, което съдът ще обсъди подробно в мотивите, потвърждава показанията
на свидетелите, които заявяват, че тялото на пострадалия е било ударено и
изхвърлено на пътното платно от автомобила на подсъдимия, а не е било
притиснато между паркираните автомобил и оградката на тротоара. Ето защо съдът
не кредитира показанията на свидетелката Я., въпреки тяхната детайлност и
факта, че същата няма никакъв интерес от изхода на делото, като изолирани от
останалия доказателствен материал и опровергани от показанията на другите
свидетели очевидци и от кредитираната от съда експертиза.
От показанията на свидетеля З.Б.П. се
установяват обстоятелствата по транспортиране на пострадалия в болницата.
Установява се, че е работил като младши инструктор – първа медицинска помощ към
Пожарната, че е отишъл на мястото по сигнала за произшествието, че пострадалият
е бил в тежко съС.ие, с направен турникет на крака, че някой е донесъл
откъснатия крак и са го транспортирали в болницата. Същите обстоятелства се
установяват и от показанията на свидетеля З.В., който е пристигнал на мястото
след сигнала за произшествието, като служител на 9 РСПБЗН - старши пожарникар.
И той свидетелства за това, че тялото на пострадалия е било на пътното платно
до задната част на ударените автомобили, че той е бил жив, в тежко съС.ие.
Свидетелят твърди, че е сигурен, че някой му е казал, че пострадалият се е
намирал между автомобилите и е бил издърпан на пътното платно, за да му се
окаже медицинска помощ, но не може да посочи, кой му е казал това. Вписан е
като поемно лице в протокола за оглед на местопроизшествие, потвърждава, че се
е подписал на протокола, но от показанията му става ясно, че не е напълно
наясно защо се е подписал и в какво се е изразявал участието му като поемно
лице в протокола. От тези му показания съдът прави извод, че свидетелят или не
е бил запознат добре с правата и задълженията си на поемно лице или вече е
забравил подробности около участието си в това процесуално качество при огледа
на местопроизшествие. Свидетелят потвърждава, че е бил на мястото, че е имало
полицаи, които са оглеждали мястото. От показанията на И.М., който е отишъл на
мястото като полицай в 09 РУП-СДВР по сигнал за произшествието се установява,
че е видял подсъдимия в автомобила, ударен в метален стълб, присъствал е на задържането му от органите на
полицията, че се е държал неадекватно и че на мястото е имало много хора, които
са го посочили като причинител на произшествието с ударения мъж. Свидетелят К.
е разпитан във връзка с участието му като поемно лице в огледа на
местопроизшествието. От показанията му се установява, че е бил на гости на Б. Б.
- баща на единият от собствениците на ударените автомобили - С.Б. и собственик
на другия – „Опел Вектра“, че са чули удара, слезли са долу, разбрали са, че
има ударен човек и че са огледали ударените автомобили. В същото време свидетеля отрича да е бил
поемно лице при огледа. Тъй като отрича подписа си в протокола, бе направена
графическа експертиза – Протокол № 15/ДОК-066/2015 г. на НИККК –МВР, на л.
432-435 от том ІІ на делото, която потвърждава, че нито един от подписите срещу
поемни лица на протокола за оглед на местопроизшествие не е положен от К.. С
оглед на което съдът приема за установен факта, че свидетелят не е подписал
съставения протокол за оглед по делото. От показанията на свидетеля Б.Б. се
потвърждава, че след като е чул удара е излязъл със св. К.. И този свидетел
потвърждава, че е имало ударен човек, който е бил на пътното платно, с откъснат
крак. Чул от някого, че с него е имало дете, което изблъскал да не
пострада.Потвърждава, че на мястото е имало полицаи, които писали и оглеждали,
като заявява че К. е подписвал нещо, но не е наясно какво. От показанията на свидетеля С.Я. се
установява, че не е бил очевидец на произшествието, но че е разбрал, че от него
са били увредени двата автомобила - лекия
автомобил „Опел Вектра” на Б.Б. и „Шкодата Октавия”, която към момента е била
записана на негово име, но реално му е била платена от С.Б. и ползвана от него.
От показанията на свидетелят С.Х. се установява, че е чул удара, че след
няколко минути от съседка разбрал, че е прегазен човек и е погледнал какво
става и че е видял тялото на пострадалия на пътното платно, зад ударените
автомобили на свидетелите Б. и С. Б.и. Не видял тялото да е местено. От показанията на свидетеля С. Б. се потвърждава,
че към момента на произшествието е бил закупил лекия автомобил „Шкода Октавия“ от
св. Я., но не го е прехвърлил на свое име, че е пристигнал на мястото след
инцидента, за който е бил уведомен от майка се, че на мястото е видял
прегазения човек - на асфалта зад неговия автомобил и този на баща се, че двата
автомобила са били ударени отзад, като неговият е бил отхвърлен напред върху
металната ограда, ограждаща тревните площи. Не видял по предницата на
автомобила кръв, така че и този човек не потвърждава заявеното от св. Я., че е
имало кръв по тротоара до автомобила му.
Видно е, че и показанията на тази
група свидетели, които са чули удара и са излезли да видят какво става, макар и
по-късно спрямо тези, които са били отвън пред блока, потвърждават, че тялото
на пострадалия е било на пътното платно, зад паркираните автомобили. В
показанията им с изключение на тези на свидетеля З.В. не се съдържат данни
тялото на пострадалия да е било местено. Съдът не кредитира в тази им част
свидетелските показания на св. В., тъй като се опровергават от показанията на
първата група свидетели, които са били на улицата и веднага след удара са
отишли до пострадалия, съответно са възприели положението на тялото
непосредствено след удара. Освен това взе предвид, че свидетелят не споделя
свои лични възприятия, а преразказва чуто от неизвестно лице, чиито показания
няма как да се проверят в съдебното производство, поради което показанията му
са неубедителни. Съдът взе предвид, че дори свидетелката С. Я., която твърди,
че първоначално тялото е било на тротоара, не заявява да е видяла същото да е
местено от някого. По същите съображения съдът не приема за достоверно и заявеното от Б., че с пострадалия е имало
дете преди удара. Такива факти не се съдържат в показанията на нито един от
другите свидетели по делото. Освен това свидетелят не твърди сам да е видял
обстоятелствата, които съобщава, а напротив става ясно, че ги е чул от
неустановено по делото лице, чиито възприятия не могат да бъдат проверени.
Фактът, че с пострадалия не е имало такова се установява от показанията на св. М.,
който го е забелязал да чака да пресече преди инцидента и не съобщава с него да
е имало друг човек. Другият човек, за който съобщава свидетеля, според
показанията му, е бил на разС.ие от пострадалия поне през една кола, т.е. не е
бил заедно с него. Поради което съдът намира, че по делото не се установява,
пострадалият да се е движил заедно с друго, неустановено по делото лице.
Съдът не намира за необходимо да
коментира показанията на свидетелите Е.С.Б. и
С.Х.С.. Тези свидетели са разпитани във връзка с оспорване на
самоличността на пострадалия от страна на защитата. Според тях прегазеното лице
не е пострадалия Г.. Обосновават
твърдението си с това, че Б. имала интерес да се издаде смъртен акт на Г., за
да може да легализира завещанието му и да получи апартамента му. Твърдят, че
това завещание е неистинско, с което обосновават интереса на Б. да се признае,
че доведеният й баща е мъртъв. Съдът дължи произнасяне по това, установена ли е
безспорно самоличността на пострадалия, в която връзка е допуснал разпитите, но
след изготвяне на назначената по инициатива на съда лицево идентификационна
експертиза, която е съпоставила снимки
на пострадалия, направени по време на огледа на трупа му, със снимката му в
системата БДС и която е заключила, че е налице идентичност на двете лица, съдът
намира самоличността на пострадалото лице за безспорно доказана от тази
експертиза, съответно намира че направените във връзка с доказването на това
обстоятелство разпити са без значение за делото. Без значение е и това дали
завещанието на Б. е истинско или не. Без значение за делото са и показанията на
свидетелката Ю.И.И., която отрича да е знае нещо за конкретния случай, въпреки
заявеното от свидетеля Х., че именно тя му е съобщила, че има прегазен човек. Тези
показанията не съдържат съществени за делото обстоятелства.
От показанията на свидетелите М.П. и
свид. М. се потвърждава, че са отишли на мястото по сигнала за произшествието,
като полицаи в 09 РУ-СДВР, както и че подсъдимият е бил задържан на мястото и
откаран веднага за кръвна проба в болница „Пирогов“. Въз основа на тези
показания и на другите свидетели-очевидци съдът приема, че от момента на удара
на подсъдимия в стълба и задържането му от полицията до отвеждането му за
кръвна проба в болницата, той не е употребил алкохол. От което следва, че
количеството, установено в кръвта му е било консумирано от него преди деянието.
Показанията на свидетеля А.Г.И. не са
съществени, тъй като същият не си спомня случая. Установява се, че е писал
докладна във връзка с произшествието като служител на Тежки ПТП при СДВР, но
никакви конкретни факти. Същото важи и за показанията на свидетеля В.С.Е.,
който е бил на мястото като полицай при 09 РУП, но не си спомня подробности за
конкретния случай. Свидетелят К.В. е лицето изготвило албума към протокола за
оглед на местопроизшествие. От показанията му се установява, че не си спомня
нищо за конкретното произшествие.
Съдът кредитира заключенията на приетата
по делото съдебно химична експертиза за определяне концентрацията или друго
упойващо вещество в кръвта № 2125 от 21.07.2008 г., изготвена от вещото лице М.М.,
медицинската експертиза, изготвена от вещо лице И.М.Г., протокола за извършена
графическа експертиза № 15/ДОК-066 изготвена от вещо лице И.Е.С. от НИКК,
съдебно медицинска експертиза № 101/2008 г., изготвена от вещо лице д-р Е.К., допълнителната
съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото д-р Е.К., приложена на лист
223-224 от материалите от съдебното производство.
Съдът намира, че тези експертизи са
изготвени от компетентни и непредубедени вещи лица и са обосновани. От съдебно-химическата
експертиза – протокол № 2125/21.07.2008 год. се установява,че в кръвната проба
на водач Р.Р. изследвана по газхроматографския метод се установява наличие на
алкохол от 2,7 промила, което означава, че водачът е бил алкохолно
повлиян. Установява се, че алкохолното опиване се характеризира с тежки
нарушения на централната нервна система, нарушения в походка и в говора,
неадекватно отношение към околната обстановка, надценяване на собствените
възможности, подценяване на околните опасности. Съдът намира за необосновани
възраженията на защитата за неспазване на реда за вземане на проба за алкохол
от страна на подсъдимия, които обосновават с непредставянето, според тях, на
лабораторната книга на МБАЛ „Света Анна“. Съдът намира, че лечебното заведение е
предоставило по делото копие от страниците на лабораторния журнал, в които са
описани всички изискуеми от Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, данни за конкретната
проба. При съпоставка на документите за изземване на кръвта и представянето й
за изследване, които са приложени в материалите по делото не се установяват
нарушения на реда на наредбата, които могат да обосноват нарушение на
установения ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, съответно непризнаване на резултатите на заключението.
От заключението на графическа
експертиза № 15/ДОК-066, изготвена от вещо лице И.Е.С., се установява, че
свидетелят К., посочен като поемно лице в протокола за оглед на произшествие не
го е подписал, с което се потвърждават показанията му за това обстоятелство.
От заключенията на медицинската
експертиза, изготвена от вещо лице И.М.Г., съдебно медицинска експертиза №
101/2008 г., изготвена от вещо лице д-р Е.К., допълнителната съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото д-р Е.К. се установяват нараняванията,
констатирани по тялото на пострадалия след деянието, извършените медицински
манипулации в лечебното заведение, като се отграничават следите от същите, от
тези причинени от деянието, както и причините за смъртта на пострадалия.
Особено съществени за решаването на
делото са заключенията на Комплексните съдебномедицински и автотехнически
експертизи, изготвени в съдебното и досъдебното производство.
В тази връзка особено важно е съдът
да се произнесе по възражението на защитата срещу годността на протокола за
оглед на местопроизшествие да се приеме за годно доказателствено средство,
които се базират на твърденията на поемното лице К., че не е участвал в оглед и
не го е подписал, което се потвърждава от графическата експертиза и от заявеното
от поемното лице З.В., че не е участвал в оглед. В тази връзка съдът взе
предвид следното: В. потвърди, че е подписал протокола за оглед, както и че е
бил на мястото, че е имало полицаи, които са гледали и описвали нещо. От
показанията му и съдържанието на протокола, съдът прие че свидетелят е
присъствал на мястото по време на огледа, но не е запаметил добре
обстоятелствата на извършването му, както и че не му е ясно, в какво точно се е
изразило участието в това действие по разследването. Поради което съдът намира,
че този свидетел е участвал като поемно лице при огледа.
По отношение на К., от показанията на
този свидетел се установява, че е бил на мястото, че е имало полицаи, които са
оглеждали и писали нещо, както и че свидетелят е възприел оглеждането на
автомобилите на свидетелите Байректарови. Става ясно и че същият не е подписал
протокола, което се потвърждава и от графическата експертиза. Независимо от
този съществен порок на протокола, съдът приема същия за годно доказателствено
средство. Протоколът е изготвен от разследващ орган, присъствали са поемните
лица, които са вписани в него, като това, че не е подписан от К. се дължи на
технически пропуск. В същото време свидетелят е бил там по време на провеждане
на огледа и е запомнил, че са огледали автомобила на приятеля му – Б.Б. и на сина
му – С. Б.. Фактът, че поемните лица не си спомнят детайли от провеждане на
огледа е обясним предвид изтеклия период от време до разпита им в съда. Освен
това е нормално да не запомнят технически детайли като направените измервания
от органите и отразените данни в протокола. Съдът съпостави също така протокола
с заключението на изготвената по делото техническа експертиза, изготвила карта
на местопроизшествието и установи, че данните за местопроизшествието са
коректно отразени в протокола, т.е. органите на досъдебното производство точно
са пресъздали конкретната обстановка на местопроизшествието, а именно
широчината на пътното платно и на тротоара, приблизителното разС.ие от мястото
на което са били паркирани автомобилите до мястото на електрическия стълб, в
който е спрял автомобила на подсъдимия, което потвърждава и приблизителната
дължина на следата от задиране, която е описана в протокола, наличието на
обособен релсов път. Неизменните части от местопроизшествието, описани в
протокола за оглед и отразени в скицата на произшествието, направена години
по-късно от назначения от съда експерт-картограф, си съответстват. От което
съдът прави извод, че техническите детайли на местопроизшествието правилно са
пресъздадени в протокола за оглед, от което може да се съди за добросъвестност
на разследващите органи. Съдът взе предвид и това, че свидетелските показания и
снимките към протокола за оглед потвърждават отразеното в него за наличие на
петно кръв на пътното платно, за това,
че е имало следи от удар и са били увредени задните части на автомобилите на
Байректарови. Всички данни, отразени в протокола за оглед се потвърждават със
свидетелски показания, снимките от местопроизшествието и изготвената техническа
експертиза, направила карта на мястото, със съответните измервания. С оглед на
което съдът намира, че неподписването на протокола от едното от поемните лица
не го опорочава, а е технически пропуск.
Съдът приема частично заключението на
съдебномедицинска и авто-техническа експертиза, приложена на лист 96 до 103 от
досъдебното производство, изготвена от вещите лица К., И. и В.. На база на данните
за ширината на двупосочното пътно платно на бул.” ******”, отразено в протокола
за оглед и скицата изготвени от дежурните дознатели, както и данните от
същите за изпадналите на пътното платно предмети и части от пешеходеца и
автомобила, биологична тъкан и кост, петно червена течност, разпиляните парчета
стъкла и пластмаси, за дъгообразната следа от задиране на асфалта, която
показвала движението на лекия автомобил, от данните за положението, в което били
намерени ударените автомобили „Шкода Октавия”, ”Опел Вектра” и л.а Лада Нива,
както и констатираните по тях щети, описани в протокола за оглед, както и
констатираните деформации по лек автомобил „Форд Сиера“, описани в Протокол за
оглед и Констативен Протокол № К 912/ 19.07.2008 год., както и дигиталните
снимки приложени към делото, данните за техническите параметри на л.а. „Форд
Сиера“ и показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели,
експертите определят мястото на удара по дължина на пътното платно - на 8,0-9,0
метра преди приетия ориентир, считано по посока движението на лекия
автомобил или на 10,0-11 метра преди петното кръв, а по широчина на
пътното платно - на около 1,5 - 2,0 метра в ляво от десния край на пътното платно
считано в същата посока. Съдът не кредитира тази част на заключението. То е
свързано с отговора на въпроса за механизма на произшествието, на който въпрос
според настоящия състав тези вещи лица са отговорили неубедително. По този
въпрос те дават следното становище: според тях от травматичните увреждания по тялото
на неизвестния пешеходец и констатираните деформации по лекия автомобил в
резултат на ударите по пешеходеца и паркираните автомобили и от показанията на
свидетелите се установявал следният механизъм: л.а.“Форд Сиера”, с водач Р.Р. ***
от ул.”И.Г.” в посока бул.”Добринова скала” със скорост около на 60-70 км/час.
Не можело да се определи първоначалният удар на пешеходеца с коя част на автомобила бил нанесен, тъй
като последвалите след това удари в паркираните леки автомобили заличили
деформациите от удара в пешеходеца. Били възможни два варианта на положение
на пострадалия по пътното платно:
-
в посока на движението на лекия автомобил, застигане и удар c предна
дясна част на автомобила в лявата хълбочна част и задната част на тялото, при
което е получено мораво синкавото кръвонасядане в централната част на гърба и
разтваряне съчленението на двете лонни кости, като поради обстоятелството, че
ударът не е със средната част на автомобила тялото не било качвано на капака,
не е достигало да предното стъкло, a изпаднало вдясно от автомобила, при което
е последвало травматичното размачкване на дясната подбедрица, която е останала
на пътното платно. Според заключението на вещите лица, обаче, този
вариант следвало да се изключи, тъй като при приетата скорост на движение на
автомобила от техническа и медицинска гледна точка било невъзможно пешеходец да
бъде ударен от лек автомобил и след това да бъде прегазен от същия автомобил,
защото докато удареният от предната част на автомобила пешеходец падне на
пътното платно автомобилът ще е отминал и прегазване нямало да настъпи.
Вторият и най-вероятен вариант,
според писменото заключение на вещите лица бил, пострадалият пешеходец да е в
седнали положение на пътното платно, при който вариант от медицинска и
техническа гледна точка било напълно възможно да се получат обективно
установените травматични увреждания по тялото на пострадалия, описани в СМЕ №
101/2008 год., като най-вероятно с предното дясно колело било осъществено
прегазване на дясната подбедрица на пострадалия, довело до травматичното й
размачкване и ампутиране и оставането й на пътното платно.
Вещите лица не успяха за защитят в
съдебното заседание това свое становище, тъй като не можаха да обяснят, как при
това прегазване на тялото в седнало положение са се получили едновременно
ампутация на дясната подбедрица и травмата от удар в тазовата област. Тази
травма, видно от медицинското заключение се получава от удар в областта на
таза. Такъв е невъзможен при седнало положение. Невъзможно е и прегазване
едновременно на единия крак в областта на подбедрицата и на таза с едното
колело на автомобила без да се засегнат
други части на тялото. Невъзможно е и прегазване на подбедрицата с едното
колело, а таза – другото. Няма автомобил с такова разС.ие между двете колела.
Ето защо в съдебна зала самите експерти се объркаха, не успяха да обяснят описания от тях механизъм на произшествието и
заявиха, че по-вероятно е тялото да е било в изправено положение. В същото
време, в самото писмено заключение са обяснили, че този механизъм е невъзможен.
На следващо място, описаният от тях механизъм – прегазване на пешеходеца в
седнало положение противоречи и на заявеното от свидетеля-очевидец, който
заявява, че непосредствено преди произшествието е видял пострадалия застанал до
задната част на паркираните автомобили, прав, чакащ да пресече. Ето защо съдът
не приема заключението в частта на механизма на настъпването на произшествието
и на определяне на мястото на удара, като счита, че вещите лица към този момент
не са притежавали достатъчно обективни данни, поради схематичния разпит на
свидетели в досъдебното производство и не са успели да формират обосновано
заключение.
Съдът кредитира заключението на тази
експертиза по отношение на определената скорост на движение на лекия автомобил „Форд
Сиера“, непосредствено преди произшествието. В тази си автотехническа част, тя
се е базирала на категорично установеното по делото данни за изминатото разС.ие
от автомобила от първоначалните удари до мястото на спирането му при удара в
електрическия стълб, данните, че преди това последователно е ударил три паркирани автомобили, което е убило
скоростта му, както и вредите по автомобилите и травматичните увреждания по
тялото на пострадалия пешеходец. Експертите не могат на база на тези данни да
дадат точна оценка на скоростта на движение на автомобила, но категорично
стигат до извод, че не е била по-малко от 60-70 км/час., който извод се
потвърждава и от показанията на свидетеля Т., че е чул форсиране на двигател, а
и на другите свидетели, че са чули звуци
от бързо движещ се автомобил. Съответства и на заявеното в съдебно заседанието от
експертите, по назначената в съдебно заседание комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, че при наличните данни не може да се определи
точната скорост на движение на
автомобила, тъй като тя е била убита при ударите в автомобилите, но че същият
се е движил със скорост значително надвишаваща разрешената от 50 км./час,
предвид данните за занасяне на автомобила след първите удари и спирането му
по-надолу, след удара в електрическия стълб.
Съдът кредитира и заключението на
експертизата и в частта на определяне на опасната зона за спиране на автомобила
за конкретните пътни условия и скорост на движение, тъй като се базира на
обективни математически изчисления, при които се вземат обективни данни,
независещи от конкретното произшествие -
време за реакция на водача при движение
условия на населено място, в тъмната част на денонощието, време за
сработване на спирачния привод, време за нарастване на спирачното закъснение до
максималната му стойност, при суха асфалтова настилка и ненатоварен автомобил,
максимално спирачно закъснение. В тази формула са използвани и двете посочени
от експертите вероятни скорости и е установено, че при движение с 60,0 км/час
опасната зона е била около 45,0 метра, а при 70,0 км/час. - около 57,0
метра. При движение с около 50,0 км/час, каквато е била разрешената скорост на
мястото опасната зона за спиране е била 34,0 метра.
Съдът кредитира и заключението на
експертизата, че при конкретните пътни условия водачът е бил в съС.ие да
възприеме пострадалия от разС.ие от около 70-80 метра. Този извод е направен на
базата на обективни данни, че при движението му в тъмната част на денонощието, автомобилът
е бил на къси или на дълги светлини, но видимостта е била улеснена от наличието
на изкуствено осветление на мястото, както и от характеристиките на самото
пътно платно – право, без неравности, широко. Това са обективни данни, които са
безспорно установени по делото. На следващо място, независимо че съдът не
възприе мястото на удара с пешеходеца, описан в тази експертиза, това не влияе
на заключението за разС.ието, от което водачът е могъл да го възприеме, тъй
като с показанията на св. Ю.М., които съдът кредитира, се установи че той се е
намирал на пътното платно, до задната част на паркираните автомобили, в които
се е ударил подсъдимия. Което води до
извод, че при конкретните данни за наличието на изкуствено осветление на
мястото и това, че пешеходецът е бил на пътното платно, подсъдимият е могъл да
го възприеме от описаното в експертизата разС.ие. По същите причини съдът
възприема и заключението, че ударът бил
предотвратим и при скорост на движение от 60,0 -70,0 км/час, тъй като водачът
на лекия автомобил е имал обективната възможност да възприеме неизвестния
пешеходец на разС.ие по-голямо от изчислените опасни зони за
спиране. Той е бил в съС.ие да възприеме, при внимание от негова страна,
застаналия на пътното платно до задните части на паркираните автомобили,
пешеходец, изчакващ да пресече, съответно е могъл да намали скоростта на
движение или да спре.
Съдът кредитира изцяло комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Г., Х.,
Д., Ст. А. и Анг. А.. Тя е изготвена от компетентни и непредубедени вещи лица,
на база на целия доказателствен материал, събран в съдебното и досъдебното
производство и е обоснована.
След анализ на медицинските документи
за съС.ието на пострадалия след инцидента и на всички доказателства, събрани в
досъдебното и съдебното производство, те дават заключение, че най-вероятният
механизъм на произшествието е следният: Л.а. „ФОРД СИЕРА“ с ДК N *****, с водач
Р.Р. ***, от ул.”И.Г.”, в посока 6уп.”Добринова скала”, със скорост 60-70 км/ч.,
в района на произшествието лекият автомобил е занесъл и насочен надясно е
блъснал с предната си част задната част на паркирания л.а. “Шкода Октавия“. При
този удар л.а.“Шкода Октавия“ е бил избутан напред и наляво. В процеса на
удара е ударена и задната част на паркиран л.а.“ОПЕЛ ВЕКТРА и лекият автомобил
„ФОРД“, след първоначалния удар е продължил занасянето си по пътното
платно и се е установил след удар в електрически стълб, от
дясната страна. За пешеходеца най-вероятният механизъм на
причиняване на уврежданията е удар отзад и вляво при което се е получила
травмата на в хълбочна област, както и по индиректен механизъм - разкъсването
на симфизата. Травматичното размачкване и ампутацията на дясната
подбедрица било причинено от високо енергийно травматично въздействие със
значителна кинетична енергия, съчетаващо елементи на удар, притискане между
твърди, тъпи предмети и продължаващо центробежно въздействие. Това можело да се
реализира при изправен крак и попадане на крайника между детайлите на автомобили,
като на нивото на подбедрицата е положена бронята на автомобила. Травматичното
ампутиране на дясната подбедрицата не могло да се обясни само с удар
и/или последвало притискане. За да се получи подобна травма важен елемент от
травматичното въздействие било и преместването една спрямо друга след сблъсъка
на притискащите повърхности с центробежен спрямо тялото ефект. Наличните
данни давали основание за извода, че при инициалния удар пострадалият е бил
изправен и след инициалния удар отзад и в ляво е паднал напред, при което са
били получени охлузването в областта на челото в дясно, на носа, както и на
външната повърхност на дясната предмишница. Непосредствена причина за
смъртта на пострадалия е тежък травматичен и хеморагичен шок, развил се на
базата на травматичната ампутация на подбедрицата и тазовата травма с
последваща остра масивна кръвозагуба. Според вещите лица, от техническа
гледна точка, показанията на свидетелката Я., за разположението на тялото на
пострадалия пред паркираните автомобили в близост до оградната металната тръба
противоречи на намереното петно кръв и парче от крака му на пътното платно. От
медицинска и техническа гледна точка за най-вероятно приемат, че пострадалият се е намирал изправен в
задната част на л.а.“Шкода Октавия“ или в областта между задната част на
л.а.“Шкода Октавия“ и задната част на „Опел Вектра“, при което е бил блъснат
там от предната лява част на лекия
автомобил „Форд“. Обосновават това с нехарактерните деформации на един от
ударените автомобили - вдлъбната деформация на л.а.“Шкода Октавия“, в задната
част и в областта на заден ляв калник и в горния ръб на заден десен калник на
л.а „Опел Вектра“, с насоченост отвън навътре към автомобила, които следи не
съответствали на удар от друг автомобил, а на такива от аморфна маса, каквото е
човешкото тяло. Според тях, след удара най-вероятно тялото на пострадалия е
било покачено на предната част на лекия автомобил Форд и заедно с автомобила е
било отместено и отхвърлено по посоката
му на движение. Откъснатият крайник е останал на мястото.
Съдът приема изцяло това заключение.
То съответства на събраните по делото доказателства и в частност на показаният
на свидетеля М., че е забелязал възрастен човек да седи до задната част на
паркираните автомобили непосредствено преди да стане произшествието.
Съответства и на множеството свидетелски показания, че тялото на пострадалия е
било намерено на пътното платно зад паркираните автомобили. Обяснява добре
травмите по тялото на пострадалия и начина, по който може да са получени и ги
свърза със следите констатираните по двата ударени автомобила – „Шкода Октавия“
и „Опел Вектра“.
От приложените по делото справки
съдът установи описаните данни за съдимостта на подсъдимия, правоспособността
му по ЗДвП, както и за налаганите му наказания по този закон.
При така установените факти и
доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Подсъдимиян Р.М.Р. е обвинен, в това че на 19
юли 2008 г. около 23:00 ч. В гр. С., на бул. „******“, с посока на движението
от ул. „И.Г.“ към бул. „Добринова Скала“, при управляване на МПС - лек
автомобил „ФОРД СИЕРА“, с регистрационен номер *****, в района на блок ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал 1 от здвп : „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, като не е упражнявал непрекъснат контрол върху управлявания от
него лек автомобил „ФОРД СИЕРА“ с регистрационен номер *****,
- чл. 21, ал. 1 от здвп: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч“ - за кат. „В“ в населено място - 50 км/ч.“,
като се е движил със скорост не по-ниска от 60 – 70 км/ч.,
- чл. 116 от здвп, а именно: „Водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“, като не е бил
внимателен и предпазлив към Г. Н. Г., който е бил прав и се намирал на булевард
„******“, между паркирани лек автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“, с регистрационен номер
******* и лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА, с регистрационен номер ********, с гръб
към движещия се лек автомобил „ФОРД СИЕРА“, с регистрационен номер ***** и по
непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Г., с ЕГН **********, като
настъпилата смърт на пострадалия е в пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка с деянието и то е извършено в пияно съС.ие, установено по надлежен ред -
с протокол за химическа експертиза № 2125/21.07.2008 г. На болница „Св. Ана“- С.,
с резултат 2,7 промила.
Деянието е квалифицирано от
прокуратурата като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“,вр. ал. 1, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
На първо място настоящият състав не
възприема възраженията на защитата срещу описанието на фактите, на които се
базира обвинението. В обвинителния акт и с оглед измененото обвинение се
съдържат достатъчно факти, срещу които подсъдимият е могъл да организира
защитата си и те са ясно описани: Твърди се, че пострадалият е бил на пътното
платно, до паркираните автомобили, между тях – което означава разположението му
спрямо двата паркирани автомобила, че смъртта му е причинен от удара на
автомобила на подсъдимия в пешеходеца и паркираните автомобили. Тези фактически
обстоятелства са достатъчно ясни, за да изяснят обвинението на прокуратурата, че
именно субективните действия на подсъдимия и посочените в обвиненията нарушения
са довели до удар на управлявания от него автомобил и пешеходеца и са причинили
травмите, довели до смъртта му. Отделно подсъдимият е имал възможност да
участва при разпита на всички свидетели и при изслушването на всички
експертизи, съответно да се защити срещу всички фактически твърдения, които се
съдържат в доказателствения материал по делото.
При обсъдената система от преки и
косвени доказателства, съдът приема изложената в мотивите фактическа обстановка
за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни
изводи:
Подсъдимият към момента на деянието е бил пълнолетен и в
съС.ие на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Той не е бил правоспособен водач. Съзнателно е
употребил алкохол в голямо количество и е нарушил забраната да управлява повлиян
от алкохол. Концентрацията на алкохол в кръвта му е била много над разрешената
от закона.
От обективна страна, на 19 юли 2008
г., около 23:00 ч. в гр. С., на бул. „******“, с посока на движението от ул. „И.Г.“
към бул. „Добринова Скала“, при управление на МПС - лек автомобил „ФОРД СИЕРА“,
с регистрационен номер *****, в района на блок ***, подсъдимият нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал 1 от ЗДвП : „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, като не е упражнявал непрекъснат контрол върху управлявания от
него лек автомобил „ФОРД СИЕРА“ с регистрационен номер *****,
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч“ - за кат. „В“ в населено място - 50 км/ч.“,
като се е движил със скорост не по-ниска от 60 – 70 км/ч.,
- чл. 116 от ЗДвП, а именно: „Водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“, като не е бил
внимателен и предпазлив към Г. Н. Г., който е бил прав и се намирал на булевард
„******“, между паркирани лек автомобил „ШКОДА ОКТАВИЯ“, с регистрационен номер
******* и лек автомобил ОПЕЛ ВЕКТРА, с регистрационен номер ********, до
задната част на автомобилите, на пътното платно, с гръб към движещия се лек
автомобил „ФОРД СИЕРА“, с регистрационен номер ***** и по непредпазливост
причинил смъртта на Г. Н. Г., с ЕГН **********, като настъпилата смърт на
пострадалия е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с деянието и то
е извършено в пияно съС.ие, установено по надлежен ред - с протокол за химическа
експертиза № 2125/21.07.2008 г. На болница „Св. Ана“- С., с резултат 2,7
промила.
Като водач на МПС подсъдимия в
настоящия случай е следвало да спази в пълен обем задължението си по чл. 20,
ал.1 от ЗДП, а именно, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните транспортни средства, които управляват, което не е направил. Загубата
на контрол върху автомобила е довело и до настъпването на произшествието, от
което е настъпила смъртта на пострадалия. Безспорно за настъпилото произшествие
е допринесъл и фактът, че подсъдимият бил с разконцентрирано внимание като
водач на МПС, вследствие на употребен алкохол, като аргумент подкрепящ факта е
и изготвената химическа експертиза за установяване на алкохол и други упойващи
вещества в кръвта на водачи на МПС. Не се установяват обективни и технически
причини, поради които подсъдимия да не е могъл да владее своя автомобил.
Безспорно подсъдимият не е спазил и
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Той е бил в съС.ие
да възприеме застаналия между двата паркирани автомобили, до задната им част
пешеходец, който се е канил да пресече от достатъчно разС.ие за да намали
скоростта или спре, тъй като възприемането на човек на пътното платно е
опасност пред автомобила, която изисква съответна реакция, като най-подходящата
е намаляване на скоростта и осигуряване на достатъчна дистанция между
автомобила и човека, както и спиране при необходимост. Подсъдимият не е
предприел никакви действия, а напротив дори не е осигурил управление на автомобила
с достатъчно внимание, вследствие на което е загубил контрол върху него и е
ударил пешеходеца, като го е притиснал в паркираните автомобили.
Подсъдимият не е спазил и изискването
на закона да управлява с разрешена скорост в населено място – до 50 км/час,
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал с не по-ниска от 60 км/час.
Пряка последица от нарушаване на тези
разпоредби на ЗДвП е причиняването на произшествието с пострадалия, довело до
тежките му травми и смъртта му, която е в пряка причинно следствена връзка с
извършеното деяние.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия виновно , при непредпазливост като форма на вината. Той не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици от деянието си, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Несъобразявайки своето поведение с факта,
че управлява МПС, той е употребил алкохол, управлявал е с превишена скорост, отклонил
е своето внимание в такава степен, че е причинил удара и не е проявил внимание
към пешеходеца, който е можел да възприеме на пътното платно, като той е могъл
да предвиди обществено опасните последици. Налице е съставомерност на неговото
поведение от субективна страна.
Ето защо съдът призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение.
При определяне на наказанието съдът
отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: Смекчаващо
отговорността обстоятелство е продължителността на процеса, което обстоятелство
не е по вина на подсъдимия. Същият е продължил до постановяване на присъдата в
първата инстанция над 7 години. Делото включително е било спряно в досъдебното
производство, с оглед установяване самоличността на пострадалия. Съдът прие като
смекчаващо отговорността обстоятелство и данните от справката на подсъдимия за
нарушения по ЗДвП, че след инцидента, за който се води настоящото дело, не са
регистрирани негови нарушения, от което приема за установено, че станалото му е
повлияло и той е оценил опасността от извършване на такива нарушения. Съдът
прие за смекчаващо отговорността обстоятелство и чистото му съдебно минало.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие данните за голямото количество алкохол, употребено от
подсъдимия преди деянието. Това обстоятелство го характеризира като водач на
МПС със завишена опасност, доколкото съществено и грубо е нарушил забраната на
закона, да не се употребява алкохол преди шофиране. Като такова съдът прие
и данните, че не е имал свидетелство за управление на МПС и е извършил
множество нарушения на ЗДвП, макар и всичките преди деянието, за което се води
настоящото дело.
При тези обстоятелства за определяне
на наказанието, то следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, тъй
като не са налице смекчаващи обстоятелства, които да се определят като
многобройни и изключителни. Съдът намери, че най-вече поради продължителността
на процеса следва да определи на подсъдимия наказание под средния размер, а
именно- четири години лишаване от свобода, което съответства на извършеното
деяние и данните за дееца.
Съдът постанови, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, това наказание да
се търпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип,
тъй като към момента на деянието подсъдимият не е бил осъждан.
Неналагането на кумулативно
предвиденото наказание – лишаване от право на управление на МПС е обусловено от
това, че подсъдимият не е правоспособен шофьор, поради което не може да бъде
лишен от право, което не притежава.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК и предвид изхода на делото, съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на СДВР сумата от 445,00 лв. – разноски,
направени в досъдебното производство и по сметка на СГС сумата от 2 877,28
лв. – разноски, направени от бюджета на съда в съдебното производство.
По горните мотиви съдът се произнесе
с присъдата си.
СЪДИЯ :