Р Е Ш Е Н И Е № 733
24.07.2020г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 4750 по описа за 2019 година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”
ООД /ВиК/ със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот в с.К.,
Сливенска обл., който е свързан към водопреносната мрежа и до който то доставя
питейна вода, а изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра
на партидата, в случая ответника И.С.А., възниквало задължение, на основание
Общите му условия- чл.33 ал.2 /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на
фактурата да заплати дължимото по нея. Ищецът уточнява, че е начислявал
служебни количества питейна вода, на осн.чл.23 ал.8, т.1 от общите си условия,
тъй като водомера в имота е бил повреден.
Дружеството твърди, че мъжа не е изпълнил задължението си за
периода 01.05.2016г.- 31.08.2017г. С това не само станал негов длъжник, но и
изпаднал в забава- на осн.чл.44 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва
за забава то депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК, при което от
Сливенски районен съд /СлРС/ му била издадена заповед за изпълнение. Срещу нея
обаче А. депозирал възражение, което го принуждава да предяви установителен иск
по смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК за съществуването на две парични
вземания: главница в размер 311.04лв., заедно със законната лихва, считано от
датата на заявлението и до окончателното й изплащане и лихва за забава,
натрупана върху нея към 02.05.2019г. в размер 68.62лв.
Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати
разноските, направени от него както в заповедното производство- 26лв., така и в
установителното исково производство.
На ответника бе връчен препис от исковата молба, но в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК той не депозира писмен отговор.
А. и не се яви, а и не изпрати представител, на проведените
съдебни заседания. В тях ищеца чрез пълномощника си-адвокат, поддържа
претенциите.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.3172/2019г.,
в производството по същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 10.06.2019г. СлРС е издал
на ВиК заповед за изпълнение- № 2006, с която е разпоредил на И.А. да му
заплати следните суми: главница в размер 311.04лв., за доставена му и
консумирана вода за периода 01.05.2016г.- 31.08.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата
на заявлението /06.06.2019г./ и до окончателното й изплащане; лихва за забава,
натрупана върху нея към 02.05.2019г. в размер 68.62лв. и разноски от 26лв.
От представен от ищеца документ- карнет /лист №20 от
материалите по делото/, се установява, че имот в с.К., Сливенска обл. е
присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен и представлява обект № 42 051, а титуляр на откритата при
него партида е И.С.А..
Този карнет е попълван за отчета на абоната и от
съдържанието му се установява, че за първите 6 месеца е записвана консумация от
12куб.м. месечно питейна вода, а в следващите- до края- по 10 куб.м.
Тези количества са фактурирани от ищцовото дружество-
фактурите, представляващи лист № 5 от материалите по делото. От тях се
установява, че е остойностявано същото количество.
Още яснота по тези обстоятелства се получи при разпита на
осигурения от ищеца свидетел- П. С. С., инкасатора за района. От показанията му
стана ясно, че имота на ответника се намира в циганската махала в с.К., както и
че в него живеят няколко човека. Също, че за първи път ответника го е
информирал, че ползва хидрофор, през м.08.2017г., след което водоподаването е
било преустановено.
Показанията съда кредитира- тъй като не се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал; като неоспорени от страните
по делото, а и защото няма основания да се съмнява в достоверността им.
Въз основа на направено от процесуалния представител на
ищцовото дружество в съдебно заседание изявление и представени от него
разпечатки от счетоводната програма на ВиК Сливен /листи №№22 и 23/ съда
приема, че А. е погасил, чрез плащане, задълженията си за месеците май и юни
2016г., а те са по 19.44лв. за всеки от тях, и представляват, видно от
фактурите, представляващи приложения на исковата молба, главници с вкл. ДДС.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Той е допустим- както защото е предявен в изпълнение
указания на съда, по чл. 415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок.
Искът е допустим и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така
и пасивната- на ответника, процесуална легитимация, тъй като двамата именно са
вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд
заповед за изпълнение.
По същество:
На първо място, писмен отговор ответника не депозира. При
това положение съда приема, че той не прави възражения против иска, съотв. и
обстоятелствата, на които е основан.
Поради това, а и защото ищеца проведе главно доказване- с
ангажираните от него писмени и гласни доказателствени средства, съда ще уважи
установителните искове. Главният от тях е за стойността на доставяна до обекта
на ответника вода. Установи се, че А. е титуляр на разкритата при ищцовото
дружество партида за недвижим имот в с.К., Сливенска обл., който представлява
обект № 42 051. Съдът приема, че поставения в него уред за отчет количествата
вода -водомер, е бил повреден през процесния период от време- защото
ответника не оспорва този факт, а и
предвид записания в карнета код „2“. От свидетелските показания се установи, че
освен ответника в имота живеят още няколко човека. Ето защо съда прави извод,
че ВиК Сливен правилно е начислявало консумацията на вода. Тя е по 12куб.м., а
през втората половина от процесния период от време- по 10куб.м. месечно и това
е в съответствие с правилата, установени в Общите условия на дружеството-
съгл.чл.25 ал.8, т.1 от ОУ на „ВиК „Сливен”ООД, при липса на водомер в даден
имот или повреден такъв, дружеството следва да начислява, така да се каже
служебно, по 5 куб.м. консумация за всеки потребител, т.е. за всеки живущ там.
От друга страна, още веднъж следва да се акцентира на
пасивното процесуално поведение на ответника. Той не само не подаде писмен
отговор на исковата молба, а и не се яви и не изпрати представител на
проведените съдебни заседания. По този начин сам се лиши от възможността да
направи възражения против обстоятелствата, на които ищеца основава паричните си
вземания, а и да наведе свои и да ангажира доказателства за тях, с които да
разколебае или дори и да обори ищцовите такива. Тъй като настоящото исково
производство представлява продължение на т.н. заповедно производство, съда би
кредитирал твърдението на А. във възражението му по чл.414 от ГПК, подадено в
ч.гр.дело № 3172/2019г., че ползва хидрофор, стига да бе представил в настоящия
исков процес доказателства в подкрепа на същото. Това обаче той не стори, а то
бе в неговата доказателствена тежест. Така, в резултат на пасивността на
ответника и активността на ищеца- с осигуряването на свидетелски показания,
дадени от инкасатора за селото/района, съда приема, че ответника ползва
хидрофор в процесния имот от м.10.2017г., както е отразено в карнета. Ако А.
ползва хидрофор от по-ранен момент, това самия той трябваше да докаже, но не
извърши такова процесуално действие и ще понесе неблагоприятните от това за
него последици.
Така според съда, в крайна сметка, се установиха всички
необходими материално- правни предпоставки за уважаване на ищцовата претенция:
водоснобдения от ищцовото дружество имот се обитава от ответника и негови
съжители; през процесния период от време водомера в него е бил повреден, а пък
ответника не ангажира доказателства да е заплатил стойността на водата. Така
също, търговското дружество е издало фактури за начислената консумация. Поради
това първия от исковете е основателен. Основателен, но не и в предявения размер-
защото се установи, че ответника е погасил, чрез плащане, главниците за първите
два месеца от процесния период от време. Ето защо от цената на първия иск
-311.04лв., съда ще приспадне 38.88лв. и ще го уважи за 272.16лв.
С липсата на насрещна престация ответника е изпаднал в
забава, а съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите, за вредите, които
кредитора търпи от такава, той има право на обезщетение, чийто размер дори не
трябва да доказва, защото се презюмира от законодателя- равнява се на законната
лихва за съответния период от време. Вторият иск е акцесорен по отношение на
главния и по тази причина следва неговата съдба. Ето защо в случая и той е
основателен. Размерът на това парично вземане не се оспори от ответника и
поради това съда ще го уважи изцяло.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, А.
дължи на ВиК сторените от последното разноски в настоящото установително
производство. Те са общо 435 лв., от които: 75лв. – доплатена държавна таса за
образуване на делото и 360лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат. Ето защо
му се следват, съразмерно уважената част от исковете /главния-частично/,
разноски в размер 390.45лв.
С оглед изхода на делото мъжа дължи на дружеството и
сторените от него разноски в заповедното производство, съразмерно уважената
част от исковете в настоящото дело. Те, видно от издадената от СлРС в ч.гр.д.№
3172/2019г. заповед за изпълнение, са 26лв. Ето защо на ВиК Сливен се следват
23.34лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА на осн.чл.124,
ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.А.
***, с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на
управление на дейността- ул. ”6-ти
септември” № 27 следните от сумите, за които на това дружество е издадена, в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 3172/ 2019г. на СлРС, заповед
за изпълнение- № 2006/ 10.06.2019г., а именно:
- 272.16лв. (двеста
седемдесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща стойността на
доставена от дружеството и консумирана от А. ***, представляващ обект № 42 051, вода, за периода м.07.2016г.вкл.-
31.08.2017г.вкл., ведно със законната лихва, считано от 06.06.2019г. до
окончателното й изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за горницата над
този размер до пълния заявен- 311.04лв., която разлика представлява стойността
на доставената от дружеството услуга за месеците май и юни 2016г.
- 68.62лв. (шестдесет
и осем лева и шестдесет и две стотинки)- мораторна лихва, изтекла към
02.05.2019г.
ОСЪЖДА И.С.А., с ЕГН **********
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********,
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 23.34лв.
(двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки), представляваща част от
направените от търговското дружество разноски в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 3172/2019г. по описа на СлРС, съразмерно уважената част
от исковете, разгледани в настоящото гр.д.№ 4750/2019г. СлРС.
ОСЪЖДА И.С.А., с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********,
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК сумата 390.45лв. (триста и деветдесет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща част от направените от търговското дружество разноски в
настоящото гр.д.№ 4750/2019г. по описа на СлРС, съразмерно уважената част от
исковете, а отхвърля като неоснователно искането над този размер до пълния
претендиран размер на разноските, за които и се представя списък по чл.80 от ГПК - 435лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: