РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 02.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.ят
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на първи март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ***
сложи за разглеждане гр. дело №3222 по описа за 2017г. на ДРС,
докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на ***,
чрез преупълномощения адвокат ***, съдебен адрес.***, ателие 2 срещу ***, ЕГН
**********,***. Исковете са с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът моли съдът да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца присъдената парична сума със Заповед
№1180 от 23.06.2017г., издадена по ч. гр. д. №2126/2017г. по описа на ДРС, а
именно: 2000.00 лв. – главница, представляваща част от цялото задължение на
ответника по договор за потребителски кредит от 01.10.2009г. общо в размер на
5985.93 лв., сключен между *** от една страна като кредитор и ***, от друга
страна като кредитополучател, вземането по който договор е прехвърлен с договор
за цесия от 18.01.2016г. между ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане от 17.10.2017г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от упълномощения от *** адвокат *** на 04.11.2017г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящия иск,
тъй-като съгл. чл.18 от договора за потребителски кредит от 01.10.2009г.,
банката кредитор се е задължила в случай на прехвърляне на вземането си да
уведоми кредитополучателя за извършеното действие, като прехвърлянето ще има
действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му единствено и само от
банката, а тя не е изпълнила това задължение при осъществената цесия.
Ирелевантна била клаузата по чл.5.1 от договора за цесия, с която банката е
възложила цесионерът да уведоми длъжниците за прехвърлените вземания.
Ответникът твърди, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо него с
произтичащите от това правни последици, досежно легитимацията на страните в
процеса.
Отделно от това се навеждат твърдения за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Сочи се, че ищецът не е
представил извлечение от сметката по кредита, няма данни кога е извършено
последното плащане от ***., следователно не може да се прецени кога кредитът е
станал предсрочно изискуем, респ. в тази връзка би могло да се направи от
ответника възражение за изтегла погасителна давност. В контекста на горното,
ответната страна моли съдът да задължи ищеца да представи съответното
извлечение, респ. на осн. чл.192, ал.1 от ГПК да изиска от трето неучастващо в
процеса лице - ***, да представи исканото доказателство.
Договорът за кредит е бил сключен със срок
до 01.10.2015г., а цесията е от 18.01.2016г., следователно, според ответника
незаконосъобразно било прехвърлянето на едно вземане с изтекъл срок на
действие, т.е. липсвал предмет на договора за цесия и тя била нищожна.
*** твърди, че от приложените към исковата
молба доказателства, исковата претенция не била доказана по безспорен и
категоричен начин.
Ответникът претендира сторените съдебни
разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2018г.,
ищeцът не се представлява, подадена е молба на
28.02.2018г. по електронната поща от процесуалния представител на ищцовото
дружество – адвокат *** /л.142/, в която се сочи, че поради влошени зимни
условия същата не е в състояние да пътува до Д. и да присъства в съдебна зала,
моли делото да се отложи. В случай, че съдът даде ход, то не възразява да се
приеме заключението на вещото лице по ССчЕ, заявява, че няма да сочи други
доказателства и моли съдът да уважи исковете, като присъди на ищеца сторените
съдебни разноски.
Ответникът
***, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Т., в хода на устните
състезания, моли като неоснователни и недоказани, предявените искове да бъдат
отхвърлени по подробно изложени съображения. Поддържа възраженията си по
отговора, относно липсата на валидно уведомяване за предсрочна изискуемост на
кредита и за цедиране на вземането от страна на Банката, респ. на цедента.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не е спорно, че по
силата на Договор за потребителски кредит кредит №***г., *** /л.4-9/ е предоставило на ответника ***, в
качеството на кредитополучател, кредит в размер на 3650 лв., със срок за
издължаване 72 месеца, считано от неговото усвояване, т.е. с краен срок
01.10.2015г. /чл.6/. Уговорено е редовната главница по кредита да се олихвява първата
година с фиксиран лихвен процент 12%
годишно /чл.3.1/, а за всяка следваща година до крайния срок за
издължаване, годишна лихва в размер на сбора на БЛП за потребителски кредити за
съответния период на начисляване плюс договорена надбавка в размер на 4.250
пункта /чл.3.2/, като към датата на сключване на договора, БЛП е в размер на
12.750% /чл.3.2/. Вноските е договорено да се погасяват на 01-во число на
месеца по съответния погасителен план /чл.8/, включващ лихва и главница, всяка
месечна вноска в размер на 71.36 лв. през първата година и 79.72 лв. за всяка
следваща година до края на договора. Към датата на сключване на договора,
общата дължима сума при параметрите,
залегнали в договора е 5639.93 лв., вкл. главница 3650лв. и договорна лихва в
размер на 1893.93 лв. Не се спори, че в изпълнение на поетите с договора
задължения, Банката е предоставила на 01.10.2009т. отпуснатия кредит по разплащателната
сметка на длъжника *** в размер на 3650 лв. с посочено основание: „усвояване на
кредит”, съгл. чл.1.1 от договора. С подписването на договора
кредитополучателят е декларирал, че е запознат и приема Общите условия за
предоставяне на потребителски кредити, които съставляват неразделна част от
договора /л.11/.
Съгласно чл.15 от договора, при
допусната забава в плащанията на която и да е вноска от главница или на лихва по
кредита, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, без да се прекратява действието на договора.
Съгл. чл.18.1 от договора, Банката
може във всеки един момент да прехвърли едностранно вземанията си произтичащи
от този договор на др. финансови и
нефинансови институции или дружества, като банката може да им предостави
личните данни на длъжниците. Банката се задължава в случай на прехвърляне, да
уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие
спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на банката.
Съгласно чл.19 от договора всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да са в писмена форма и ще
се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат
до адресатите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени
адреса си, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си
адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до
стария адрес ще се считат получени.
Представен и приет като
доказателство по делото е Договор за възлагане
на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. /л.21-75/, от който е видно, че ***, от една страна като Цедент, е прехвърлило
и продало на ищеца ***, в качеството на купувач /цесионер/ вземанията по
просрочени кредити, вкл. и вземането по процесния договор, заедно с всичките им
принадлежности и изтекли лихви, подробно индивидуализирани по основание и
размер в Приложение №1 към потвърждение за извършена цесия. По силата на т.5.1 от Договора за цесия, приобретателят
изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като за
целта изпраща писма по пощата с обратна разписка и декларирано съдържание
/т.5.1.2/
От приложеното на л.76-78
Приложение №1 /неразделна част от договора за цесия/ се установява, че сред
цедираните вземания изрично е отразено и включено вземането на *** срещу
длъжника ***, произтичащо от сключения между тях договор за потребителски кредит
от 01.10.2009г., като са посочени трите имена, ЕГН на длъжника, датата на
разрешаване на кредита, размера на непогасената част от задължението му към
датата на съставяне на приложението, с посочване размера на дължимата главница,
лихви, такси, както и крайната дата на договора за кредит.
С уведомителни писма, адресирани от ищеца
до длъжника *** /л.79/, *** е уведомил ответника за настъпилото прехвърляне на
вземанията /цесия/ по договора за цесия от 18.01.2016г., като в писмата липсва
посочена дата на съставяне на уведомленията, както и данни за получаване на
писмовните пратки от адресата. От текстовото съдържание на уведомленията е
изложено, че вземането на Банката срещу ответника в неговата цялост е
прехвърлено на ***, като от получаване на писмовната пратка, дружеството се
счита за негов кредитор. Наред с това, ответникът е поканен да преведе
дължимите суми /не е посочен конкретен размер, нито по пера, нито като обща
сума/ по посочената в уведомлението банкова сметка ***-дн. срок от получаване
на писмовната пратка. Видно е, че ищецът е изпратил две уведомления до *** през
м. март 2017г. чрез курирерска фирма ***, съответно с писма с обратна разписка
№***, които са били адресирани до длъжника на посочения в договора за кредит
адрес, а именно: гр.*** но са се върнали обратно до изпращача, като непотърсени
от адресата /л.79-86/.
От приложеното ч. гр. д №2126 по описа
РС-Д. за 2017год. се установява, че по повод заявление, подадено от цесионера ***
е издадена Заповед №1180 от 23.06.2017
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, с която съдът
е разпоредил длъжникът *** да заплати на
заявителя, следните суми: „2000 лв. /две хиляди лева 00 ст./,
представляваща част от общо дължимото и неизплатено задължение в размер на
5985.93 лв. /3132.18 лв. – главница; 2706.25 лв. – договорни/възнаградителни
лихви; 147.50 лв – такси по усвояване и обслужване на кредита/ по Договор за
потребителски кредит от 01.10.2009г., заедно със законната лихва върху главното
парично задължение от 2000 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 22.06.2017г. до окончателното
плащане; 40.00 лв. /четиридесет лева 00 ст./, представляващи направените
съдебно-деловодни разноски.”
В
законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК от получаване на заповедта /07.07.2017г./,
длъжникът е подал писмено възражение вх. №123161/19.07.2017г., с което е
оспорил вземането с твърдения за недължимост. По този повод с Разпореждане от 20.07.2017г.
заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от
съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си по отношение
възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.
Съдът
констатира, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 01.08.2017 г., като същият е упражнил
правото си в рамките на законоустановения едномесечен срок и е предявил на
01.08.2017г. настоящите искове за установяване на вземанията си със СПН.
На основание чл.195 от ГПК по
делото е реализирана съдебно-счетоводна експертиза /л.144-149/, като съгласно
заключението, кредитът за потребление по Договор от 01.10.2009 г., сключен
между *** и *** е усвоен на 01.10.2009 г. в размер на 3650.00 лв. по разплащателната
сметка на длъжника. Посочено е, че от усвоената сума по кредита в размер на
3650 лв. след извършено погасяване на друг кредит в размер на 3510.44лв. е
останал остатък в размер на 139.56 лв., като с него са били погасени месечни
вноски с падежи за плащане 01.11.2009г.
в размер на 71.36 лв. и частично месечна вноска с падеж 01.12.2009г. в
размер на 63.20 лв., както и две месечни такси за обслужване на сметката в
размер на общо 5.00 лв.
През периода от 08.01.2010г. до 08.10.2013г. по
сметката са били внесени от ответника касово общо 976.88 лв., с които са били
погасени: 8.16 лв. – остатък от месечна вноска с падеж 01.12.2009г., 873.04 лв.
в пълен размер месечни вноски с падежи за плащане от 01.01.2010г. до
02.12.2010г., 32.50 лв. – месечни такси за обслужване на сметка за периода от
01.10.2010г. до 01.01.2011г. и 12.50 лв. лихви до 31.12.2010г.
Остатъкът от
задължението към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /22.06.2017г./
е в общ размер на 6608.90 лв., от които: главница в размер на 3132.18 лв. по
месечни вноски с падежи за плащане от 01.01.2011г. до 01.10.2015г. вкл., а
договорната /възнаградителна/ лихва е в размер на 1440.86 лв. за периода от 01.02.2011г.
до 01.10.2015г. вкл., 1889.06 лв. – неустойка по чл.5.3 от договора за
потребителски кредит за периода от 01.01.2011г. до 22.06.2017г. вкл., в т.ч. до датата на цесията 18.01.2016г. е в
размер на 1225.97 лв. и 147.50 лв. – договорени месечни такси за обслужване на
сметка за периода от 01.02.2011г. до 30.11.2015г. вкл. Вещото лице е
установило, че след датата на цесията няма извършени плащания от страна на
ответника.
Съдът кредитира заключението по
ССчЕ като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните. При изготвянето
му, вещото лице е ползвало информацията, предоставена от *** /л.114-127 –
извлечение от сметката по договора за потребителски кредит от 01.10.2009г.,
справка *** по кредита на *** с всички компоненти на дълга и параметрична
справка от счетоводните записи на банката с обобщение за размера на погашенията
– главници, лихви и такси, като видно от тези данни, последното плащане на
кредитни задължения към банката е извършено на 08.10.2013г./
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правни
квалификации - чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.4 от ЗПКр. и чл.86 от ЗЗД /положителeн установителен иск/, за установяване със СПН, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в претендирания размер -
предмет на заповед №1180 от 23.06.2017г.,
издадена по ч. гр. д. №2126/2017г. по описа на РС-Д., която длъжникът /ответник
в исковото производство/ е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
След анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че между *** /към настоящия
момент с наименование ***/ и ответника *** са възникнали правоотношения по
договор за потребителски кредит от 01.10.2009г., като Банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 3650.00 лв., при договорените между страните
условия, който кредитополучателят е усвоил в рамките на уговорения срок /договорът
е бил със срок на действие 72 месеца и е изтекъл на 01.10.2015г., т.е. преди
сключване на договора за цесия – 18.01.2016г. и преди подаване на заявлението
по реда на чл.410 от ГПК в ДРС – 22.06.2017г./.
Впоследствие, между *** и ищеца *** е възникнало валидно
правоотношение по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016г. и
подписано Приложение №1, неразделна част от цесията, по силата на което,
вземането по договора за потребителски кредит от 01.10.2009г. е преминало върху ищцовото дружество с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви.
От страна на ответника са релевирани възражения, че договорът за
цесия не е произвел действие спрямо него, тъй като не е бил надлежно уведомен нито
от цедента, нито от цесионера за извършеното прехвърляне.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В конкретния случай по делото са представени
две писмени уведомления от *** до ***, адресирани на адреса на
кредитополучателя, посочен в договора за кредит, а именно: гр.***, които са
останали непотърсени от адресата и съответно невръчени. Видно обаче от
направената справка от НБД за постоянния и настоящ адреса на длъжника по
заповедното производство /л.20 по ч. гр. д. №2126/2017 по описа на ДРС/,
постоянният адрес на *** е този, на който са му изпратени уведомленията - гр.***,
а настоящият му адрес е в гр.***, но този
адрес е променен и заявен в съответната община от длъжника на 28.02.2017г.,
т.е. ответникът е бил длъжен да уведоми банката-кредитор за настъпилата промяна
на местоживеенето му, съгл. чл.19 от
договора за потребителски кредит. Независимо,
че към датата на промяната на настоящия адрес, срокът на договора е бил
изтекъл, то задълженията по него не са били изплатени от длъжника и същият е
бил неизправна страна по този договор, обстоятелство добре известно на ***. Не
следва последният да черпи права от недобросъвестното си поведение. С оглед
изложеното, съдът намира, че не е налице съобщаване на длъжника за цесията от
страна на прехвърлителя - банката, а такова е осъществено от ищеца, в
качеството му на новия кредитор на ***, на основание договор за цесия, като от момента
на получаване на исковата молба по настоящото дело от ответника /24.10.2017г. –
л.103/ същият е узнал за направеното прехвърляне на вземането му към
банката-кредитор.
Действително,
при действието на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. В по-стар период съдебната практика приемаше, че с правно значение е
единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и това, което е
извършено от цесионера. /В този смисъл е
налице непротиворечива практика на ВКС / ТР №142 – 7 от 11.11.1954 на
ОСГК, Решение №123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК, Решение №150 /2009 г., І г.о. и др./
Съдът намира обаче, че доколкото
уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено уведомяване и чрез цесионера /в
случая ***/. Настоящият състав счита, че с действията по уведомяване, извършени
от цесионера, по силата на изрично овластяване от цедента /т.5.1.1 от договора
за цесия от 18.01.2016г./, по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към
защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. По изложените по–горе съображения, съдът намира
възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване
на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника с получаването от последния на исковата молба и приложенията към нея
на 24.10.2017г. /л.103/. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014
г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов
пълномощник. В същия смисъл са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по
т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016 г. по
т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
Към момента на подаване на заявлението в ДРС по реда на
чл.410 от ГПК / 22.06.2017г./, срокът на договора за потребителски кредит е
изтекъл /последната вноска е била с падеж 01.10.2015г./. В случая не сме
изправени пред хипотезата, банката да има задължението да уведоми длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението. С
падежа на последната вноска, възникналите задължения по процесния договор са
били вече изискуеми, поради настъпил краен срок.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че ищецът е доказал всички факти, относими към настъпването на
изискуемостта на кредита и размера на вземанията по него, и предвид правилото
за разпределение на доказателствената тежест, доказаните факти следва да се
считат за осъществени, като за ищеца настъпват благоприятните правни последици
от това. Тъй като по делото е установено, че длъжникът е уведомен за настъпилата
цесия с получаване на препис от исковата молба, както и, че към момента на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл,
а и от заключението на вещото лице се установи размера на вземанията, като за
разликата от 3.36 лв. по отношение размера на наказателната лихва, искът следва
да бъде отхвърлен като недоказан, съдът намира, че са налице предпоставките за
уважаване на предявените положителни установителни искове.
Предвид
гореизложеното, подадените от ***, в качеството му на частен
правоприемник /цесионер/ на ***
против *** искове с правни основания чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.4 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД - за установяване по отношение на ответника съществуването на
вземания на ищеца (като
правоприемник-цесионер на ***), за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №1180 от 23.06.2017г. по ч. гр. дело №2126/2017 г. на PC
- Д., произтичащи от Договор за потребителски кредит от 01.10.2009г.,
сключен с ***,
а именно: 2000.00
лв., представляваща част от главница в размер на 3132.18 лв., дължима за
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 01.10.2009г.,
цедирано от *** на ***, съгласно договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г.
и Приложение №1 към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2017г. – датата на постъпване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и
40.00 лв. – съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. №2126/2017г. за държавна такса, следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на настоящото исково производство, както и
изрично направено искане от ищеца още с исковата молба и с допълнителна такана
от 28.02.2018г. за присъжданена съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в общ
размер на 240.00 лв,
от които: 40.00 лв. – държавна такса /л.98/ и 200.00 лв. – депозит за вещо лице
по ССчЕ /л.141/.
Мотивиран от горните съображения
,съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.4 и сл. от Закона за потребителския
кредит и чл.86, ал.1 от ЗЗД., че ***, ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА ***, следните суми: 2000.00
лв. /две хиляди лева/, представляващи част от дължимата главница в размер
на 3132.18 лв. по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от 01.10.2009г.,
цедирано от *** ***, съгласно договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г.
и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.06.2017г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
ОСЪЖДА ***, ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ***, сторените по делото разноски в общ
размер на 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, от
които: 40.00 лв. –
държавна такса /л.98/ и 200.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ /л.141/.
ОСЪЖДА
***, ЕГН **********,***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, сторените по ч.
гр. д. №2126/2017г. по описа на ДРС разноски в размер на: 40.00 лв. /четиридесет лева/ – съдебно деловодни разноски в
заповедното производство за държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Д. Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис
от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: