Решение по дело №386/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба от Община Хасково, представлявана от кмета, против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег.№BG05M9OP001-2.056-0014/26 от 08.04.2024г., издадено от главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020г., в частта му, с която се отказва верифициране на сумата от 10 728 лева по фактура № ********** от 30.11.2023г., отчетена по бюджетен ред V.11.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, не квалифицирани другаде“.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, в нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. В тази връзка се позовава на разпоредби от ЗУСЕФСУ, като отбелязва, че определянето на един разход като допустим, съответно като недопустим, било регламентирано в йерархическа поредица от нормативни актове, което означавало наличие на нормативна установеност на съответния разход. В контекста на оспореното решение отказ от верификация следвало да означава, че всеки неверифициран разход не съответствал на точно определено в съответния нормативен акт изискване, за да бъде признат за допустим. В случая при обективиране на волята си да откаже верификация на разход административният орган следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на някоя от нормите в чл.57 и чл.58 ЗУСЕФСУ, като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразявала твърдяната от него недопустимост на разхода. Това не било изпълнено при издаване на процесния акт. Не се установявало и доказвало по безспорен начин, че претендираните разходи били недопустими по смисъла на закона. За отказа от верификация до чл.57, ал.1, т.4 ЗУСЕФСУ било необходимо органът да посочи конкретната правна норма, в нарушение на която самият разход бил направен. Това законово изискване не било изпълнено от Управляващия орган при постановяване на оспореното решение. Съдържанието на дължимите мотиви не се изчерпвало с обобщено и схематично посочване на суми и стойности, а изисквало аналитичен отговор на въпросите за източниците на задължението, нормативни критерии за допустимост на разходваните средства, които не били удовлетворени по отношение на отказаната верификация, за другите основания за неверифициране на разходи. Липсата на обосновани и детайлни мотиви водило до извод за допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за недопустимост и неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд – Хасково, като съобрази възраженията на жалбоподателя и данните от представената по делото административна преписка по издаване на оспорения акт, намира от фактическа страна следното:

Не е спорно, че в периода 17.09.-23.09.2021г. между Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. и Община Хасково е бил сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M90P001-2.056-0014 (локация в предоставения от ответника CD: „[интернет адрес]“) за изпълнение на проект „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 2, по проект „Успяваме заедно“. Сред основните дейности по договора (т.2.2.2) е и дейност 5 „Насърчаване на самостоятелната заетост“.

Безспорно е и че за дейност 5 бенефициентът Община Хасково обявил в Регистъра на обществените поръчки обществена поръчка с наименование „Предоставяне на консултации и обучения за насърчаване на самостоятелна заетост по проект BG05M9OP001-2.056-0014-C01 „Успяваме заедно” по процедура BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“– Компонент 2 (вж. фаил „[интернет адрес]&finansovakorekcia > [интернет адрес]&finansovakorekcia > [интернет адрес] > д5РЧР.rar > д5РЧР > „2_reshenie_otkrivane.pdf“ и „4_obiavlenie_OP.pdf“).

Впоследствие, в качеството си на възложител, на 16.03.2023г. Община Хасково е сключила Договор с „Ню айдиас консулт“ ЕООД за изпълнение на конкретни дейности, обособени по групи (чл.1), на обща стойност 89 400 с ДДС („[интернет адрес]&finansovakorekcia.rar“ > „[интернет адрес]&finansovakorekcia“ > „[интернет адрес]“ > „C83936Предоставяне на консултации и обучени~.zip“ > „Публикувани документи“ > „Договор(22038975).pdf“). Предмет на договора е „Предоставяне на консултации и обучения за насърчаване на самостоятелна заетост по проект „Успяваме заедно“, по процедура BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“– Компонент 2 по ОПРЧР 2014-2020 (водеща програма) и ОПНОИР 2014-2020 г.“.

За извършените дейности по договора Община Хасково е заплатила на „Ню айдиас консулт“ ЕООД сумата от 89 400 лева с ДДС, видно от фактура №********** от 30.11.2023г. (8.ФО_2.056-0014.7z > ФО > Д5.rar > Д5 > ф-ра **********-30.11.2023-Ню айдиас консулт ЕООД“).

Видно от представените доказателства („8.Д5.rar > Д5) посочените в оспорения акт лица Д. Д. Б., Л. Д. Х., Р. В. В.-М., Е. Р. Е., Г. Й. Н. и Д. Д. Н., са били участници по схема за предоставяне на БФП по ОП РЧР 2014-2020г. в периодите от 22.08.2023г. до 15.11.2023г. и 24.11.2023г., и са участвали в обучение за насърчаване на предприемачеството („ОБУЧЕНИЕ ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО-2.docx“) както и в други дейности по програмата.

На 29.12.2023г. в ИСУН е било регистрирано (вж. „от ИСУН“) подадено от Община Хасково Искане за окончателно плащане № 5 за сумата 272 157.78 лева. Не се спори, че фактура № ********** от 30.11.2023г. е била част от прикачените към искането документи.

Последвала е комуникация чрез ИСУН между Община Хасково и Управляващия орган на ОП РЧР („[интернет адрес]“), протекла в срока по чл.63, ал.2 от ЗУСЕФСУ, като на 11.03.2024г. Общината е уведомена, че за лицата Д. Д. Б., Л. Д. Х., Р. В. В.-М., Е. Р. Е., Г. Й. Н. и Д. Д. Н. било констатирано, че са собственици/управители/съдружници в търговски дружества/сдружения преди посочената дата на включване в проектните дейности. Статусът на дружествата/сдруженията в Търговския регистър бил действащ. Относно констатацията на УО на Община Хасково е бил даден 5-дневен срок (работни дни) за представяне на информация и документация.

В отговор от 13.03.2024г. („Отговор [интернет адрес]“) от Община Хасково са посочили, че съгласно попълните анкетни карти, лицата се самооопределили като безработни, по тази причина били включени в дейността. Всяко от тях твърдяло, че нямало трудов договор към датата на включване. Всички били подадени от ДБТ – Хасково.

На 22.03.2024г. от страна на УО е било изискано представяне на доказателства във връзка с посоченото в отговора (вж. „ИСУН 2020_BG05M9OP001[интернет адрес]“).

В последвалия втори отговор („Отговори_BG05M9OP001[интернет адрес]“) е посочено, че след като лицата са се отбелязали в попълнените от тях карти за участие „в неравностойно положение“, то попадали в целевата група на проекта.

В хода на провежданата с УО на ОП РЧР комуникация, на 22.03.2024г. с писмо рег.индекс 19-01-16 („Писмо БТ.pdf“) Община Хасково е поискала от директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково предоставяне на информация за датата на регистрация като безработни на лицата Д. Д. Б., Л. Д. Х., Р. В. В.-М., Е. Р. Е., Г. Й. Н. и Д. Д. Н..

С оспорената част от Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег.№BG05M9OP001-2.056-0014/26 от 08.04.2024г., издадено от ГД на ГД „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОП РЧР, се отказва верифициране на сумата 10 728 лева по фактура № ********** от 30.11.2023г., отчетена по бюджетен ред V.11.1 „Разходи произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, не квалифицирани другаде“.

В мотивите на решението е посочено, че при разглеждане на документите по постъпило Искане за плащане № 5 от ИСУН 2020 с отчетен период 21.02.2022г. – 28.12.2023г. проект „Успяваме заедно” с №BG05M9ОP001-2.056-0014, подадено от Община Хасково, се установило следното:

I. Предявени за верификация били разходи за 2 лица извън целевата група по Дейност 1 „Активиране на неактивни лица и трудова медиация“, и за 6 лица извън целевата група по Дейност 5 „Насърчаване на самостоятелната заетост“. I.2. Съгласно описанието на Дейност 5 „Насърчаване на самостоятелната заетост“, в дейността следвало да се включват лица от уязвими групи (от ромски произход от маргинализираните общности и други уязвими групи в неравностойно положение). Допустимите целеви групи по ОПРЧР чрез процедура директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с интегрирано проектно предложение „BG05M9OP001 – 2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване на достъпа до образование – Компонент 2“, определени в Условията за кандидатстване, били: 1. Представители на уязвимите групи; 2. Хора с произход от други държави; 3. Хора в риск и/или жертва на дискриминация; 4. Хора, населяващи територии, в т.ч., селски и изолирани райони; части от населени места, в които е налице концентрация на проблеми, създаващи риск от бедност, социално изключване и маргинализация (висока безработица, ниски доходи, ограничен достъп до публични услуги, териториална сегрегация, пространствена изолация и др.). В частност на стр.36 от Условията за кандидатстване по процедурата се определяли допустими дейности по ОПРЧР и били формулирани такива, свързани с насърчаване на самостоятелната заетост, с активиране, насърчаване и предоставяне на възможност на безработни лица и хора в неравностойно положение, попадащи в обхвата на целевата група по настоящата процедура, да участват пълноценно в икономическия живот на страната, посредством насърчаването им за стартиране на самостоятелна стопанска дейност. В случая при извършена служебна проверка в Търговски регистър се установило, че част от включените в дейността лица упражнявали стопанска дейност, т. е. вече участвали пълноценно в икономическия живот на страната. Тези лица не попадали в посочената в Условията за кандидатстване по процедурата целева група за тази дейност. Бенефициентът включил в изпълнението й лица извън целевата група, която определил и обосновал в своя проект в нарушение на административния договор за предоставяне на БФП. Съгласно чл.2.4. от същия конкретният бенефициент изпълнявал проекта съгласно одобреното проектно предложение, а съгласно чл.3.24. – бил длъжен да изпълни поетите ангажименти, съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели. Включването на лица, осъществяващи стопанска дейност, в дейности по насърчаване на самостоятелната заетост, представляващи информиране и мотивиране за развитието на самостоятелна стопанска дейност и предприемачество, обучения, свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес умения и разработване на бизнес идеи и бизнес планове и консултантски услуги за подготовка на самостоятелна стопанска дейност, било нецелесъобразно, а съответните разходи – неотговарящи на принципите за ефективност и ефикасност, съгласно чл.2, ал.1 от ЗУСЕСИФ. На условията за допустимост на лицата в целевата група по дейност 5 „Насърчаване на самостоятелната заетост“ не отговаряли следните лица: 1. Д. Д. Б. – която била съдружник в Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ по дентална медицина „ПТБ Дентал“ от 30.10.2023г., и член на Управителния съвет на Сдружение „О. 1977“ (ЕИК: *********) от 13.01.2022г.; 2. Л. Д. Х. – който бил съдружник в „Джем 1“ ООД от 27.12.2011г.; 3. Р. В. В.-М. – която била управител на „Рамбак“ ЕООД от 25.04.2018 г. и управител на „Билдинг инвестмънт“ ЕООД от 04.07.2022г.; 4. Е. Р. Е. – който бил едноличен собственик и управител на “Ленгуич енд комюникейшън“ ЕООД от 23.08.2016г.; 5. Г. Й. Н. – която била съдружник в „Играви“ ООД от 31.01.2012г.; 6. Д. Д. Н. – която била едноличен собственик и управител на „Интер проспери“ ЕООД от 30.07.2012г. В представен пред УО отговор бенефициентът обяснил писмено, че съгласно попълните анкетни карти лицата се самооодределили като безработни, по тази причина били включени в дейността. Били собственици, управители или съдружници във фирми, които нямали дейност и били подадени от ДБТ – Хасково. Впоследствие бенефициентът посочил, че лицата поели ангажимент да представят документ, удостоверяващ липсата на дейност на търговските дружества/сдружения, в които участват за отчетния период на дейността по проекта. Към внесения повторно на 22.03.2024г. Технически отчет такива документи не били представени. В решението е посочено още, че на 27.03.2024г. бенефициентът представил към искането за плащане справка от НАП за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице на Е. Р. Е., от която било видно, че той упражнявал свободна професия и се е самоосигурявал за периода 03.05.-15.10.2019г., но представеният документ не се приемал от УО, тъй като лицето участвало в дейностите по проекта през 2023г., а документът се отнасял за друг период и не касаел дейността на търговското дружество „А. ъф ленгуич енд комюникейшън“ ЕООД, на което Е. бил едноличен собственик и управител от 23.08.2016г. Към искането за плащане било приложено и Удостоверение за (декларирани данни от НАП) за Г. Й. Н. в уверение на това, че към 26.03.2024г. нямала регистрация като самоосигуряващо се лице. УО не можел да приеме и този документ, тъй като лицето участвало в дейностите по проекта през 2023г., а представеният документ се отнасял за друг период и не касаел дейността на търговското дружество „Играви“ ООД, в което Н. била съдружник от 30.01.2012г.

Предвид изложените факти и обстоятелства, на основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ, с т.2 от разпоредителната част на решението, е определен общ размер на неверифицираните разходи 13 060.56 лева, като 10 728 лева са по фактура №********** от 30.11.2023. отчетена по бюджетен ред V.11.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“, и за тях е посочено, че на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ (загл. Изм. ДВ бр. 51/2022г.), във връзка с § 70 и § 71, ал.2 от ЗИД ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.2.4. и чл.3.24. от административния договор за предоставяне на БФП, не се верифицират средства за 6 /шест/ лица, които не били в целевата група по Дейност 5 „Насърчаване на самостоятелната заетост“. Разходите не се верифицирали пропорционално, съгласно условията за плащане по Договор за услуга № 90 от 16.03.2023г. с изпълнител „Ню айдиас консулт“ ЕООД, както следва: за 6 от общо 50 лица, включени в дейностите по насърчаване на самостоятелна заетост, представляващи информиране и мотивиране за развитието на самостоятелна стопанска дейност и предприемачество, обучения, свързани с развитието на предприемачески, управленски и бизнес умения и разработване на бизнес идеи, и бизнес планове, и консултантски услуги за подготовка на самостоятелна стопанска дейност (на стойност 74 500 лева без ДДС, съгласно чл.6, ал.1 от договора за услуга).

Решението е изпратено на Община Хасково чрез ИСУН на 15.04.2024г. (вж. „[интернет адрес]“ > „ИСУН 2020_BG05M9OP001[интернет адрес]“).

В хода на съдебното производството от Дирекция „Бюро по труда“ – Хасково се представи писмо с информация за регистрация на посочените лица в регистрите на институцията, както следва: Д. Д. В. – от 18.08.2023г. до 31.05.2024г.; Л. Д. Х. – от 10.10.2023г. до 03.04.2024г.; Р. В. В.-М. – от 11.04.2023г. и с все още активна регистрация; Е. Р. Е. – 05.04.2023г. до 12.04.2024г.; Г. Й. Н. – от 10.05.2023г. до 09.05.2024г.; Д. Д. Н. – от 10.04.2023г. до 05.04.2024г.

Част от административната преписка, представена по делото, са и Условията за кандидатстване по процедурата („[интернет адрес] (1).rar.“).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, от лице с правен и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган.

Според чл.60, ал.1 от ЗУСЕФСУ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента, а в чл.9, ал.1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи по програмите по чл.3, ал.2, финансирани със средства от ЕФСУ, са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи. Съгласно чл.9, ал.5, изр. второ от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика функциите на Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020г.“, са предоставени на Главна дирекция „ЕФМПП“. В случая конкретно на издателя на решението Ц. С. – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ ръководител на УО на ОП РЧР, със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. на Министъра на труда и социалната политика е възложено да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР.

Решението отговаря на изискванията за форма и съдържание, включително налице са фактически и правни основания за издаване, респ. същото е мотивирано. В тази връзка фактическите установявания са подведени по хипотезата на съответните норми от ЗУСЕФСУ, като актът съдържа мотиви за това в какво точно се изразява недопустимостта на неверифицирания разход в размер на 10 728 лева. Административният акт е издаден, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и са събрани и обсъдени всички обясненията и възраженията на Община Хасково.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На жалбоподателя е била дадена възможност да представи допълнително документи и разяснения, като за това са били определяни разумни срокове по смисъла на чл.63, ал.2 от ЗУСЕФСУ.

Оспореното решение е в съответствие с материалния закон.

Производството по верификация на разходи е регламентирано в разпоредбите на чл.60 – чл.68 от ЗУСЕФСУ, като в чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, а според чл.62, ал.2 от същия нормативен акт, чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи. Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.

Общите условия за допустимост на разходите са уредени в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.57 от ЗУСЕФСУ разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти, съгласно съответната програма по чл.3, ал.2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект; 4. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд; 5. разходите са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 6. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 7. за направените разходи е налична одитна следа, съгласно минималните изисквания на Приложение XIII от Регламент (ЕС) 2021/1060, и са спазени изискванията за съхраняване на документите, съгласно чл. 82 от Регламент (ЕС) 2021/1060; 8. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. С чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл.3, ал.2 от с. з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

Съгласно чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на УО на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.

В съответствие с тази разпоредба за ОП РЧР са били приети Условия за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с интегрирано проектно предложение BG05M9OP001-2.056 „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – компонент 2.

В т.2 от Условията за кандидатстване са заложени приоритетите и целите на ОП РЧР, а именно: приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване”, Инвестиционен приоритет 1: Социално-икономическа интеграция на маргинализирани общности като ромите; Специфична цел 1: Увеличаване на броя на лицата от уязвими етнически общности, включени в заетост, образование, обучение, социални и здравни услуги с фокус върху ромите, мигранти, участници с произход от други държави. В раздел I – Направление „Подобряване достъпа до заетост”, от Условията за кандидатстване са посочени допустимите дейности по ОП РЧР. Предвидено е активиране на икономически неактивни лица, посредничество за намиране на работа, професионално информиране и консултиране, мотивиране за активно поведение на пазара на труда, обучения и др., като са конкретизирани допустимите действия и дейности. В т. 8 от раздела (стр.36) – Насърчаване на самостоятелната заетост, е записано, че „допустими са дейности, свързани с активиране, насърчаване и предоставяне на възможност на безработни лица и хора в неравностойно положение, попадащи в обхвата на целевата група по настоящата процедура да участват пълноценно в икономическия живот на страната, посредством насърчаването им за стартиране на самостоятелната стопанска дейност. Допустими са дейности по индивидуално консултиране относно регистриране, възможности за финансиране, стартиране и управление на самостоятелната стопанска дейност по ЗНЗ и ЗМСП.“. Текстът по т.13 – Допустими целеви групи, предвижда, че допустимите целеви групи по ОП РЧР са: 1. Представители на уязвимите групи; 2. Хора с произход от други държави; 3. Хора в риск и/или жертва на дискриминация; 4. Хора, населяващи територии, в т.ч. с, селски и изолирани райони, части от населени места, в които е налице концентрация на проблеми, създаващи риск от бедност, социално изключване и маргинализация (висока безработица, ниски доходи, ограничен достъп до публични услуги, териториална сегрегация, пространствена изолация и др.).

В конкретния случай, за да не верифицира разход в размер на 10 728 лева УО е посочил в акта си, че 6 лица вече участвали пълноценно в икономическия живот на страната, тъй като били собственици/управители/ съдружници в търговски дружества/ сдружения преди датата на включване в проектните дейности, предоставяни от „Ню айдиас консулт“ ЕООД в полза на Община Хасково по силата на договора за обществена поръчка, сключен между двата субекта. Това фактическо обстоятелство не е спорно между страните по делото, а и се установява както от доказателствата по административната преписка, така и от събраните в хода на съдебното производство. Не подлежи на съмнение фактът, че в периода от 22.08.2023г. до 15.11.2023г. и 24.11.2023г. Д. Д. В., Л. Д. Х., Р. В. В.-М., Е. Р. Е., Г. Й. Н. и Д. Д. Н., са участвали под едно или друго качество в търговски дружества/сдружения. Следователно тези лица не могат да бъдат считани за безработни или за хора в неравностойно положение по смисъла на посочените в т.13 от Условията на кандидатстване.

Същевременно тези лица са имали регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, както следва: Д. Д. В. – от 18.08.2023г. до 31.05.2024г., Л. Д. Х. – от 10.10.2023г. до 03.04.2024г., Р. В. В.-М. – от 11.04.2023г. и с все още активна регистрация, Е. Р. Е. - 05.04.2023г. до 12.04.2024г., Г. Й. Н. – от 10.05.2023г. до 09.05.2024г. и Д. Д. Н. – от 10.04.2023г. до 05.04.2024г.

Съдът намира, че при тези факти правилно административният орган се позовал на чл.3.24. от сключения между него и Община Хасково Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M90P001-2.056-0014, съгласно който конкретният бенефициент е длъжен да изпълни поетите ангажименти, съобразно сключения договор и с оглед изпълнение на предвидените в проекта цели.

Извършеното от жалбоподателя е в разрез с т.3.65 от сключения с УО административен договор, където е предвидено, че за да бъдат признати за допустими по договора, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура. Допускането от страна на Община Хасково на обсъжданите в оспорения акт 6 лица до участие в конкретните дейности по проекта не отговаря на целите на ОП РЧР. В този смисъл финансирането на дейности с тяхно участие се явява недопустимо, с оглед неспазването на заложените в Условията за кандидатстване критерии. За да е включен даден разход като допустим, същият следва да е за дейности, одобрени от УО за финансиране. В случая направените разходи за обсъжданите лица се явяват неодобрени. Ето защо разходите за тези лица попадат в обхвата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, респ. не се считат за допустими, доколкото разходи за физически лица, които не са безработни и не са в неравностойно положение, попадащи в обхвата на целевата група по процедура, не се финансират. С други думи, претендираните за възстановяване разходи са за дейности, които не са относими по отношение на посочените 6 лица, съответно тези разходи се явяват непредвидени и неодобрени в самия проект, поради което и не представляват такива по смисъла па чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ. (в тази насока вж. Решение №6065 от 07.06.2023г. на ВАС по адм. д. №11676/2022г.).

Видно от административната преписка Община Хасково е посочила пред ОУ, че след като лицата са се отбелязали в попълнените от тях карти за участие „в неравностойно положение“, то попадат в целевата група на проекта. Настоящият състав намира, че изтъкването на подобно обстоятелство не е достатъчно и същото не почива на нормативно или друго регламентирано основание. Необходимо е било във връзка с това да се извърши проверка от страна на Общината за установяване на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към допустимостта/недопустимостта на съответните лица, предвидени за включване в проекта, т. е. бенефициентът, в съответствие с поетите от него анагажименти пред УО и съобразно нормативните изисквания, е следвало да следи за това дали лицата попадат в целевата група на проекта или не. В случая това явно не е било сторено от жалбоподателя.

Следва да се отбележи и фактът, че участието на визираните в процесния акт 6 броя лица по конкретна процедура по проекта е лишено от смисъл с оглед статута на лицата (собственици/управители/съдружници в търговски дружества/сдружения) и от гледна точка на предмета на договора с изпълнителя по обществената поръчка „Ню айдиас консулт“ ЕООД, в който е заложено, че изпълнителят се задължава да (чл.1) извърши подготовка на документи за регистрация на стопанска дейност на всяко от лицата, включени в информирането, мотивирането, обученията, консултациите и др. (респ. и в програмата); да съдейства на 6 лица да регистрират собствени дружества, за да стартират стопанска дейност.

Относно размера на неверифицирания разход, в която част се оспорва процесното решение, следва да се посочи, че той правилно е определен с оглед общата стойност на услугите по договора между Община Хасково и „Ню айдиас консулт“ ЕООД, в който е заложена обща сума за плащане 89 400 лева с ДДС за извършване на дейности с участието на 50 лица. Това означава, че стойността на дейностите за едно лице е общо 1788 лева, съответно за 6 лица тя е 10 728 лева.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение се явява законосъобразен акт, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 200 лева, съобразно разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Хасково против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег.№BG05M9OP001-2.056-0014/26 от 08.04.2024г., издадено от Главен директор на ГД „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОП РЧР в частта му, с която се отказва верифициране на сумата 10 728 лева по фактура № ********** от 30.11.2023г., отчетена по бюджетен ред V.11.1 „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, не квалифицирани другаде“.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Министерство на труда и социалната политика, част от структурата на която е Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.