Р Е Ш Е Н И Е
№ 918 12.07.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шестнадесети юни, две
хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Сийка
Хардалова
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия
М.Николова КАНД номер 769 по описа за 2022 година.
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Н.Б.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 311/27.03.2022 год.,
постановено по НАХД № 431/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №2550-F620089/29.10.2021
година, издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен
със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП, с което
за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. с чл.2, ал.1 и чл.3,
ал.1, т.1 от Наредба № 13/2019 г. на Министерство на финансите, и на основание
чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на
касатора е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
В касационната жалба се излага
становище, че първоинстанционното
решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Твърди се, че същото е постановено в противоречие на събраните по делото
доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Сочи се, че съдът не е обсъдил направените с жалбата възражения, както
и че е налице нарушаване на правото на защита. Твърди се, че при налагане на
административното наказание, АНО се е позовал на наредба, която е отменена,
като е налице разминаване между фактическите твърдения и сочената за нарушена разпоредба. Сочи се
съдебна практика. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на
издаденото НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител. Преди
съдебното заседание депозира писмено становище, в което оспорва подадената
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, изразява мнение за оставяне в сила на решението на
първата инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение
Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно
постановление №2550
- F620089/29.10.2021 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП –
гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на НАП, с което за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО
вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 13/2019 г. на
Министерство на финансите, и на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на касатора е наложена
глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
За да постанови оспореното съдебно решение
съд е приел, че АУАН и НП са съставени от лица,
компетентни да сторят това, съгласно чл.193, ал.2 ЗКПО във връзка със Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Посочил е, че декларация образец 1 за месец
март 2021 г. е следвало да бъде подадена до 26.04.2021 г., като в настоящия
случай това е сторено на 16.07.2021 г., т.е. два месеца и 20 дни след крайния
срок. Предвид изложеното, съдът е намерил, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е извършено, като наложената санкция е с фиксиран минимален
размер от 50.00 лева, поради което не съществува възможност за намаляването
ѝ. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за приложението на чл.28
от ЗАНН, като е изложил и мотиви за това.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Настоящият съдебен състав намира, че при
издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения.
С издаденото наказателно постановление, на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-13/17.12.2019г., като в НП е посочено, че като самоосигуряващо се лице е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с
декларация образец 1 в ТД на НАП гр.Бургас за месец март 2021г. Отразено е, че
в случая, декларацията е следвало да се подаде до 26.04.2021 год., а
декларацията е подадена в ТД на НАП гр.Бургас на дата 16.07.2021 год. и е приета
и входирана с вх. № 023582105301478.
Касаторът, на практика не оспорва, че е
извършил вмененото му административно нарушение, но счита, че неправилно е
прието, че е нарушил изискванията на НАРЕДБА № 8/29.12.2005 год. на
Министерство на финансите, чиито разпоредба регламентираща подаването на
декларация образец 1 изцяло е реципирана в чл.4 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
Съгласно чл.5, ал.4, т.1 от КСО самоосигуряващите
се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът
за подаване и съхраняване на декларациите по чл.5, ал.4 от КСО са били регламентирани
от разпоредбите на Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
издадена на основание чл.5, ал.6 от КСО. Впоследствие, тази наредба е отменена
с § 4 от ПЗР на Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от
03.01.2020г.
Видно от съставения АУАН, в същият е
посочено, че касаторът е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр.
чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 8/29.12.2005 год. на Министерство на
финансите.
В издаденото и оспорено пред настоящия
съдебен състав наказателно постановление цифрово са посочени същите разпоредби
- чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1, но е посочена
действащата понастоящем Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, където относимите
правни норми са чл.2, ал.1 и чл.4, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
В случая, към датата 26.04.2021 г., касаторът е бил задължен по силата на разпоредбите на Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ да подаде декларация образец № 1, с данни за месец март 2021г., като Наредба № 8/29.12.2005 год. на
Министерство на финансите към този момента е била отменена и не е била част от
действащото право. Ето защо, към 26.04.2021 год. касаторът не
е можел да наруши разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.1 от НАРЕДБА № 8/29.12.2005 год., така както е посочено в съставения АУАН.
В изготвеното впоследствие НП също не са
посочени в пълнота относимите от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ разпоредби,
тъй като както се посочи вече по-горе, такива се явяват разпоредбите на чл.2,
ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
Извършената от наказващия орган
неправилната правна квалификация на установеното административно нарушение е
съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за
неговата материална законосъобразност.
Като е достигнал до изводи различни от
изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се
отмени издаденото наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното Административен
съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 311/27.03.2022 год., постановено по НАХД № 431/2022 г. по описа на Районен
съд - Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2550 -
F620089/29.10.2021 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас,
упълномощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.