№ 22439
гр. С, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110122174 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника А. С.
Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«О» бл...., за признаване за установено спрямо
последната, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 58882/2022 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно 99.67 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонатен № ...,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 28.10.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, както и
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 28.09.2022 г. в размер на 14.56 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, както следва:
главница в размер на 23.52 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода
от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г. в размер на 4.96 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот през исковия период.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Б” ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
основателността на предявените искове.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че изложените в
исковата молба факти не отговарят на действителното положение. В тази насока отбелязва,
че не е доставяна топлинна енергия в процесния имот през исковия период на предявената
от ищеца стойност. С оглед на това се оспорват представените общи фактури и справка за
абонат.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването на
вземанията по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа стрА. следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 58882/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на следните суми:
сумата 99.67 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 14.56 лв., представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 28.09.2022 г., сумата 23.52 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4.96 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрираните от него
адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
него.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти, ответницата А. С Т., е закупила на 22.10.1991 г. процесното жилище
имот от Общински народен съвет „С“ – гр.С. Идентичността на описания в документа за
собственост и в исковата молба имот, се установява от отразеното в удостоверението на
2
ГИС-С с изх.№../31.03.2015 г. В същото време, върху имота е вписА. на 09.12.1991 г. законна
ипотека от ДСК-Жилищно кредитиране, а впоследствие – на 18.06.2006 г. е наложена
възбрА. по изп.дело № ... по описа на ЧСИ И Ч, рег.№... от КЧСИ.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 13.11.2003 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Б Б“ ООД. Договор с
последното е сключен на 17.11.2003 г. Представени са доказателства за наличието на
договорни правоотношение между ищеца и ФДР – договор № ../09.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период в процесния имот не осигурен достъп за отчет.
По делото е назначена и изслушА. съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, но е извършено намаляване на задълженията чрез
прихващане на подлежащи на възстановяване суми от промяна в цената на топлинната
енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б“
ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързА. към сградната
инсталация само за отопление, като в жилището липсват отоплителни тела, свързани към
сградната инсталация. Отразено е, че с оглед на това, на ответницата е разпределяна
ежемесечно прогнозна топлоенергия за отопление, отдадена от сградната инсталация.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което е издадено свидетелство за
метрологична проверка през 2019 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 99.67 лв. /отразеното в заключението по задача № 4/, като изрично е посочил, че правилно
са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на
потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна стрА.
3
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти, ответницата А. С Т., е закупила процесното жилище от
Общински народен съвет „С“ – гр.С, на 22.10.1991 г.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до
ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника.
С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия е именно ответницата
А. С. Т..
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, А.лизирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.11.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 99.67 лв.
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
Ответницата А. Т., като потребител на топлинна енергия в имот, находящ се в сграда
– етажна собственост, макар и да не е използвал енергия за отопление, на основание чл.153,
4
ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия единствено за сградна
инсталация.
Ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му
топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни
данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследвА.та област, обосновани, пълни и съответстващи на остА.лия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
99.67 лв, които според изводите на вещото лице по ССчЕ, не са заплатени.
С предявения иск ищцовата стрА. твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната стрА. с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива.
По делото не са представени документи, доказващи плащане от стрА. на ответницата,
такива не са установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответника дължи на ищцовото
дружество стойността на доставената в имота му топлинна енергия в размер на 99.67 лв.
От стрА. на ответника своевременно, с отговора на исковата молба, е направено
възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от стрА. на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е стА.ло
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
28.10.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията преди м.септември 2019
г. /който е с падеж на плащане 14.11.2019 г./. Такива обаче не са заявени в исковата молба,
поради което възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.
Ето защо, настоящият състав намира, че искът за главница спрямо ответника следва
5
да се уважи в пълния му предявен размер от 99.67 лв.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК – 28.10.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява основателен за периода 16.10.2020 г. – 28.09.2022 г. в размер от 14.21 лв.,
съобразно отразеното в ССчЕ – колона 4, ред 1 и 2 от таблицата, поместена на стр.6 от
заключението. За разликата до пълния предявен размер от 14.56 лв. този иск следва да бъде
отхвърлен.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 23.52 лв. за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 28.09.2022 г. в размер на 4.96 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Б“ ООД /с ново фирмено
наименование „Д“ ООД/. Ищцовото дружество не А.жира доказателства за активната си
материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи
възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и събирането на тези
суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП, то това не
обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не установи
да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или
универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че липсва
валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово разпределение. Ето
защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното
производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 200.00 лв. по двете дела, за депозит на
особения представител на ответницата от 400.00 лв. и за депозит за експертизи 700.00 лв. В
същото време, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се
определи за исковото производство в минимален размер от 100.00 лв. предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, обема събран доказателствен
материал, процесуалното поведение на ответната стрА., броя проведени съдебни заседания,
както и реално извършените от пълномощника на ищеца действия по неговото процесуално
представителство и защита. Към тази сума следва да се добави и присъденото
юрисконсултско възнаграждение в заповедното дело от 50.00 лв.
От така направените от ищеца разноски в общ размер на 1450.00 лв., в тежест на
ответника следва да бъде поставена сумата от 1157.07 лв.
По делото няма данни за извършени разноски от стрА. на ответника, поради което
6
съдът не се произнася с решението в тази насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.«О» бл...., че дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 58882/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 99.67 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
28.10.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода
от 16.10.2020 г. до 28.09.2022 г. в размер на 14.21 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен от 14.56 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на А. С. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.«О» бл...., че последния дължи на ищеца суми за дялово разпределение в имот с
абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 58882/2022 г. по описа на СРС, а именно: главница в размер на 23.52 лв.
за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 28.10.2022
г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г.
в размер на 4.96 лв.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«О» бл...., да заплати на “Т –
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
1157.07 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
58882/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 58882/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7