Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 23 юли 2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, в публичното заседание на 25 юни 2019 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при
секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №163…… по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава
X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от М.Г.Д. ***,
против Решение № 2153-17-8/14.02.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с
което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-630/03.12.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. В жалбата се посочва, че административният орган неправилно не е зачел
представените от жалбоподателката документи, удостоверяващи трудовия й и осигурителен стаж, въз основа само на
съмнения за тяхната неистинност, без такава да е установена по надлежния ред.
Счита, че след като представените документи са формално редовни и не е
установена тяхната неистинност или невярно съдържание, то тези документи следва
да бъдат ценени при произнасянето на пенсионния орган и стажът на
жалбоподателката въз основа на тях да бъде зачетен, при което да й бъде
отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се от съда да отмени
оспореното решение и да уважи искането на жалбоподателя за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ц.Р.,
счита жалбата за неоснователна, поддържа изцяло мотивите и констатациите в
оспореното решение и иска жалбата на М.Д. да бъде отхвърлена от съда и
обжалваното решение – оставено в сила. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 2 от
преписката), установяващо съобщаването на акта на 20.02.2019 г. и пощенското
клеймо върху приложения към жалбата пощенски плик от 06.03.2019 г. (л. 33 от
делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен
интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Административното производство пред
пенсионния орган е започнало по заявление на М.Д. вх. № 2113-17-1691/17.09.2018
г. (л. 10-12 от адм. преписка). Към заявлението жалбоподателката приложила
документи за осигурителен стаж, както следва: трудова книжка № 2869/23.08.1988
г., издадена от Железопътен завод „Георги Димитров“ – София; удостоверение обр.
УП-3 изх. № 402/24.04.2018 г., издадено от „И. ***; удостоверение обр. УП-3
изх. № 944/22.03.2018 г. от „Дунарит“ АД гр. Русе; удостоверение обр. УП-30 №
45-3/24.01.2000 г. от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София и
удостоверение обр. УП-30 № ХІV-107/03.06.1992 г. от Железопътен завод – София
(л. 13-21 и л. 27-29 от адм. преписка). За доказване на осигурителния доход Д.
представила удостоверение обр. УП-2 изх. № 1191/19.04.2018 г. от „Дунарит“ АД
гр. Русе и удостоверение обр. УП-2 № 45-2/24.01.2000 г. от ДФ „Строймашинженеринг“,
СМИ „Строймашремонт“ гр. София (л. 22-25 от адм. преписка).
Във връзка с подаденото от Д.
заявление били извършени проверки на представените документи за установяване на
осигурителния стаж на лицето, както и служебно установяване на стажа на Д. като
самоосигуряващо се лице. В резултат на тези проверки бил съставен констативен
протокол № КВ-5-17-00487157/13.11.2018 г. от контролен орган при ТП на НОИ –
Русе и служебна бележка изх. № 1044-17-129/23.10.2018 г. (л. 30 и л. 26 от адм.
преписка), в които е отразен зачетеният и незачетеният стаж на М.Д. като осигурена
(самоосигуряваща се) в ЕТ „Аванти – Валентин Димитров – М.Д.“***. По отношение
на стажа на жалбоподателката в Железопътен завод „Георги Димитров“ – София и в
ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София била изискана
информация от осигурителния архив на НОИ, тъй като и двата осигурителя са
прекратени. С писма изх. № 1042-09-2943#1/22.11.2018 г. и изх. № 1042-09-2945#1/20.11.2018 г. (л. 33 и 35 от адм. преписка)
от отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино при ТП на НОИ – Кюстендил било
отговорено, че от осигурителя „Рейлком“ ЕАД гр. София (като правоприемник на
ЖПЗ „Г.Димитров“ – София) са приети разплащателни ведомости с
приемо-предавателен протокол № 662/14.05.2009 г. като началната дата на
документацията е от м. ноември 1994 г., поради което не може да се предостави
информация за стаж на жалбоподателката преди тази дата. Липсва информация, дали
цялата документация на осигурителя е предадена за съхранение в НОИ. По
отношение на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр.
София в отговора на отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ –
Кюстендил се посочва, че документацията на предприятието е приета с различни
приемо-предавателни протоколи, като за периодите, за които жалбоподателката е представила
документи за стаж в това предприятие липсват данни за лицето в разплащателните
ведомости. Отново се посочва, че архива не разполага с информация за обема на
документацията на осигурителя, поради което не може да посочи, дали приетата за
съхранение документация е цялата такава.
Въз основа на получените данни бил
изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателката (л. 47-51 от делото),
според който бил зачетен осигурителен стаж от 22 години, 4 месеца и 6 дни от
ІІІ категория и 5 години, 6 месеца и 28 дни – от ІІ категория или общо
осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 29 години, 3 месеца и 26 дни. Съответно
към датата на заявлението сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката
бил 84 години, 6 месеца и 5 дни. От описа е видно, че пенсионният орган не
зачел за осигурителен стаж периодите 23.08.1988 г. – 31.05.1992 г., 01.06.1992
г. – 31.12.1996 г., 01.01.1998 г. – 31.01.1998 г. и 01.01.1999 г. – 31.12.1999
г. по удостоверенията, издадени от Железопътен завод – София и ДФ „Строймашинженеринг“,
СМИ „Строймашремонт“ гр. София, като за това се е позовал на писмата, получени
от осигурителния архив при ТП на НОИ – Кюстендил.
С Разпореждане № 2140-17-630/03.12.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 8-9 от адм. преписка) на
основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М.Д.. В мотивите на разпореждането е прието, че
лицето не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на
исканата пенсия, тъй като няма придобит 15 години стаж от ІІ категория и сбор
от осигурителен стаж и възраст 94. Изрично е посочен незачетения стаж при двата
горепосочени осигурителя, поради липса на информация в първичната документация,
съхранявана в Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ –
Кюстендил.
Д. оспорила разпореждането за отказ
пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл. 117 от КСО, с твърдение, че
административният орган неправилно не е ценил представените от нея документи за
стаж, без да са налице доказателства за тяхна неистинност. Поддържа се
становище, че липсата на данни за лицето в наличната разплащателна документация
не означава, че представените от жалбоподателката писмени документи не са
първични и оргинерни. В тази връзка посочва, че са налице данни, че
представител на ДФ „Строймашинженеринг“ – София – лицето , е поискал през 2015
г. да предаде в НОИ, съхранявани от него разплащателни ведомости на
предприятието, но му е било отказано, като този отказ е приет за
незаконосъобразен от управителя на НОИ.
С оспореното в настоящото
производство Решение № 2153-17-8/14.02.2019 г. (л. 1-4 от преписката)
Директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил жалбата на М.Д. и е потвърдил
разпореждането на пенсионния орган. В решението подробно са коментирани
процесните удостоверения издадени от Железопътен завод – София и ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София. Посочено е, че
първоначално съмнението е породено от изчисления много висок коефициент за
избрания от лицето тригодишен период спрямо длъжността, която е заемала
жалбоподателката, както и наличието и на други случаи на издаване на документи
за пенсиониране с невярно съдържание, за които ТП на НОИ – Русе е информирано
още през 2004 г. с писмо изх. № 91-01-33/03.02.2004 г. на ГД „Пенсии“ (л. 44 от
преписката). При извършената проверка данните от представените от
жалбоподателката документи не могли да бъдат потвърдени, поради което
горестоящият административен орган възприел изводите на ръководителя по
пенсионно осигуряване, че спорния стаж не може да бъде зачетен.
В хода на производството пред
горестоящия орган за случая бил изпратен сигнал до Районна прокуратура – Русе с
оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 212 от НК.
Недоволна от решението на Директора
на ТП на НОИ – Русе, Д. сезирала настоящия съд с жалба, в която излага доводи,
идентични на поддържаните и при оспорването по административен ред.
В хода на съдебното производство, с
определение от 28.03.2019 г. е изискана информация от трета, неучастваща в
производството, страна – ТП на НОИ – Кюстендил относно приетата в осигурителния
архив разплащателна документация на осигурителя ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“ гр. София. В отговора от архива се посочва, че приемането на
разплащателната и трудовоправна документация на този осигурител е извършена в
периода 22.04.2013 г. – 20.06.2014 г., за което са съставени 11
приемо-предавателни протокола. Приетата документация се отнася за периоди от
01.01.1982 г. до 31.12.1999 г., като при извършена повторна щателна проверка в
приетата документация, данни за М.Г.Д. отново не са открити (л. 91 от делото).
Посочва се още, че приетата документация съдържа само разплащателни ведомости и
не са приемани заповеди, свързани с трудова дейност, трудови досиета и други.
Във ведомостите липсва обособяване на звена, цехове или отдели.
Към момента на последното съдебно
заседание по делото проверката по образуваната по сигнал на ТП на НОИ – Русе
преписка в Районна прокуратура – Русе е приключила и предстои произнасяне на
прокуратурата относно наличието или липсата на данни за извършено престъпление
(л. 125).
От страна на жалбоподателя в съдебно
заседание на 23.04.2019 г. са представени допълнително писмени доказателства –
Заповед № 02/08.01.1997 г. (л. 102) на временния синдик на ДФ
„Строймашинженеринг“ гр. София, с която във връзка с откритото производство по
несъстоятелност на фирмата е възложено на , в качеството му на директор да
представи списък на извършените плащания за периода 1996 г. и поименен списък
на начислени и неизплатени трудови възнаграждения на персонала до 30.01.1997 г.
На същото лице е възложено да събира и съхранява всички разплащателни
ведомости, досиета, останали документи, касаещи дейността на ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София, както и да издава обр.
30, УП-2, да оформя трудови книжки, както и други документи, необходими за
пенсиониране. В изпълнение на тази заповед били изготвени извлечения от разплащателните
ведомости са всяко лице по години, както и обобщено извлечение общо (л.
105-112), върху които има поставен щемпел „вярно с оригинала“, подпис „Щ.“ и
печат на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София с обозначение
„(Н)“. Във връзка с тези документи и твърденията на жалбоподателя, че част от
ведомостите на процесните предприятия всъщност са налични и се съхраняват
именно от лицето Щ. Щ., последният е разпитан като свидетел по делото. В
показанията си (виж протокол от с.з. на 23.04.2019 г. – л. 114) Щ. твърди, че съхранява
ведомости на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ гр. София, на която
е последния директор, които неправомерно не са били приети за съхранение в
архива на НОИ, въпреки, че предприятието е прекратено без правоприемник. Към
настоящия момент поради промяна в нормативната уредба предаването може да се
извърши единствено чрез изземване от страна на НОИ, което обаче не е направено.
С оглед показанията на св. Щ. за
наличие на разплащателни ведомости по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, която да установи налице ли са данни в тези ведомости за
жалбоподателката и дали данните във ведомостите за М.Д. съответстват на тези,
отразени в издадените удостоверения от това предприятие.
Според заключението на вещото лице,
прието без възражения от страните, при посещението му в архива на ДФ
„Строймашинженеринг“ гр. София, ул. Осогово 54, от св. Щ. не са представени
ведомости, а по-късно в гр. Русе Щ. е представил на вещото лице документи,
които нямат характер на ведомости за заплати, тъй като не отговарят на
законодателството за съответните години. Според вещото лице представените документи
имат по-скоро характер на фишове, от които не могат да се направят изводи
относно полагания от жалбоподателката труд. Заключението на експертизата е, че
няма данни за разплащателни ведомости. В тази връзка не може да се извърши и
проверка на данните от представените от жалбоподателката пред пенсионния орган
удостоверения, тъй като няма база от която да се извлече информация.
В хода на делото жалбоподателката
представя свое трудово досие, за времето, в което е работила в ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София, съдържащо трудови договори,
заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, молби за ползване на
платени отпуски (отделна папка към делото).
При така установените фактически
обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл.
168 от АПК, от правна страна съдът приема
следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а”
от КСО, според който пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях. Актът е в предвидената от закона писмена форма с
изложени фактически и правни основания за издаването му.
При
постановяване на решението на горестоящия орган, както и на потвърденото с него
разпореждане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са в тази връзка възраженията на жалбоподателката, че в
административното производство не са използвани като допустими писмени
доказателства представените от нея удостоверения за трудов/осигурителен стаж и
доход. Разпорежданията, с които се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват пенсиите представляват индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и за издаването на същите
важат правилата на АПК, доколкото не са налице специфични правила в КСО. В
случая безспорно КСО не съдържа особени правила относно събиране на
доказателства в административното производство, поради което намират приложение
общите правила на АПК.
Съгласно
чл. 36, ал. 3 от АПК всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от
административния орган. Именно на основание тази разпоредба пенсионният орган,
а впоследствие и горестоящия орган, следва да преценят всички събрани по
преписката доказателства, като обосноват защо приемат едни и не кредитират
други. В случая и двата органа са изложили мотиви в тази насока.
Спорът
по делото се свежда до зачитането на стажа в периодите 23.08.1988 г. –
31.05.1992 г., 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г., 01.01.1998 г. – 31.01.1998 г. и
01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. Съгласно представената от жалбоподателката
трудова книжка, издадена от Железопътен завод „Георги Димитров“ – София на
23.08.1988 г., отразяваща единствено този стаж, са налице следните вписвания за
посочените периоди:
В
периода от 23.08.1988 г. до 31.05.1992 г. е посочено, че жалбоподателката е
работила в Железопътен завод „Георги Димитров“ – София като бояджия от 23.08.1988
г. до 31.12.1989 г., когато е преназначена в Железопътен завод – София, отново
като бояджия и трудовото й правоотношение е прекратено на 31.05.1992 г. (л.
29). Стажът е заверен с обща продължителност от 3 години, 9 месеца и 7 дни с
подпис на главен счетоводител и директор и печат на ЖПЗ „Георги Димитров“ –
София. За същия период жалбоподателката е представила пред пенсионните органи и
удостоверение обр. УП-30 №
ХІV-107/03.06.1992 г., издадено от Железопътен завод – София, в което е
вписано, че в периода 23.08.1988 г. – 31.05.1992 г. е работила в това
предприятие като бояджия. Посочено е, че положеният труд е от втора категория
съгласно т. 15 от ПКТП, тъй като лицето е работило с оловни бои, органични
разтворители и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Липсва
посочване на конкретния цех или звено.
За
периодите 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г., м. януари 1998 г. и 01.01.1999 г. –
31.12.1999 г. в представената трудова книжка е вписано, че жалбоподателката е
работила също като бояджия в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ –
София, като за периода 01.06.1992 г. – 31.12.1996 г. е поставен приключващ
стажа печат за 4 години и 7 месеца стаж, в който липсват подписи на длъжностни
лица. Поставен е само кръгъл печат на предприятието. Стажът от един месец през
м. януари 1998 г. също е приключен като е удостоверен само с подписа на главния
счетоводител, но не и на ръководителя на предприятието. Същото се отнася и за
стажа от 1 година в периода от 01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. навсякъде е
поставен кръгъл печат на ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София.
За стажа и дохода в това предприятие са представени и удостоверения, обр. УП-30
и УП-2 съответно № 45-3/24.01.2000 г. и № 45-2/24.01.2000 г. И в двете
удостоверения е посочено, че положеният от жалбоподателката труд е втора
категория по т. 15 от ПКТП като са внасяни осигурителни вноски за тази
категория труд. Допълнително и в двете удостоверения е вписан следния текст :
„ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ е правоприемник на СО
„Вагоностроене“ и ДФ „Транстехника“ със заповед № 54/14.1990 г. на МИП“.
Съдът
намира, че въз основа на всички тези документи, макар и формално изглеждащи
редовни от външна страна, не може да се зачете процесния стаж на
жалбоподателката по следните причини. На пръв поглед действително изглежда, че
всички представени документи са безпротиворечиви и удостоверяват едни и същи
обстоятелства. Детайлният им анализ и съпоставката им с останалите данни по
делото сочат, че тяхната материална доказателствена сила като официални
удостоверителни документи е опровергана. Това е така по следните причини:
Удостоверението за осигурителен стаж
и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен
документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е
издаден от частноправен субект (работодател и осигурител), тъй като на този
субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна
функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение.
Удостоверение обр. УП-30 № ХІV-107/03.06.1992 г. е издадено при действието на Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), който предвижда в чл. 101,
ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз
основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б.
"а" - "в" е регламентирано съдържанието на документа. В чл.
101, ал. 3 ППЗП (отм.) е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и
трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните
книги липсват, а в ал. 4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. Удостоверение
№ 45-3/24.01.2000 г. е издадено при действието на Наредбата за пенсиите (сега
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж), като отразява стаж, положен при действието
на Закона за пенсиите и правилника за приложението му. В сега действащата
нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В чл. 40, ал. 1 НПОС е
предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с
данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 (преди ал. 2) на същия член,
документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно,
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на
лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки
са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в
изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид)
трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При
несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а
от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и
същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не
обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1
и ал. 3 НПОС.
В случая по отношение на стажа в
периода 23.08.1988 г. – 31.05.1992 г. е установено, че разплащателни ведомости
за този период не са съхранени и не са предадени в осигурителния архив на НОИ
от „Рейлком“ ЕАД –София – дружество, което се сочи за правоприемник на
Железопътен завод – София.
Съдът извърши служебна справка
относно създаването и съществуването на Железопътен завод „Георги Димитров“ –
София, където е била назначена първоначално жалбоподателката и ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София. Съгласно обявление във в.
Известия бр. 43/1958 година при сливане на Локомотивно-вагонен завод
„Г.Димитров“ – София и Завод за съоръжения и инсталации гара София, е образуван
Железопътен завод „ Георги Димитров“ гр. София. Този завод съществува до 1989
г., когато Софийски градски съд регистрира под № 27/25.04.1989 г. Държавна
фирма „Транстехника“ – София, като съгласно Решение на МС № 50/1989 г. от
обнародването в Държавен вестник (направено е в бр. 40/26.05.1989 г. на стр. 32)
на решението за регистриране на фирмата прекратяват дейността си: Стопанско
обединение „Вагоностроене“ – София, Железопътен завод „Георги Димитров“ –
София, Вагонен завод „Червено знаме“ – Бургас, Вагонен завод – Дряново, Завод
за трамваи – София, Предприятие за изграждане на материална база – София,
всички от СО „Вагоностроене“ и новорегистрираната фирма „Транстехника“ поема
активите и пасивите на прекратените юридически лица. По-късно през месец март
1990 г. е създадена Дъщерна фирма „Строймашинженеринг“ – София към фирма
„Транстехника“ (стр. 15 на ДВ, бр. 37/1990 г.).
С Решение от 13.08.1990 г. на СГС – фирмено отделение, във фирмения
регистър на съда е регистрирана Държавна фирма „Строймашинженеринг“ – София
съгласно Заповед № 54/14.06.1990 г. на МИП, според която новата фирма е
правоприемник на дъщерната фирма „Строймашинженеринг“ от фирма „Транстехника“.
С Решение от 03.01.1997 г. по т.д. № 10131/1992 г. на СГС, съдът е обявил
неплатежоспособността на ДФ „Строймашинженеринг“ – София и е открил
производство по несъстоятелност като е назначил като временен синдик Г. Х.. От
мотивите на решението е видно, че предприятието е имало поделение СМИ
„Строймашремонт“, което не е самостоятелно юридическо лице. През 2011 г.
производството по несъстоятелност е спряно, а през 2012 г. е прекратено и
търговецът е заличен. Цитираните решения са публично достъпни в търговския
регистър по партидата на търговец с ЕИК ********* – ДП „Строймашинженеринг“,
включително ф.д. № 5208/1990 г. по описа на СГС.
Отделно от това съдът установи, че с
ЕИК ********* в Търговския регистър е било вписано дружество „Рейлком“ ЕАД –
София, заличено от 01.02.2010 г. От публичните данни по партидата на това
търговско дружество е видно, че същото е създадено след преименоване на
„Железопътен завод – София“ ЕАД (преди това „Железопътен завод – София“ ЕООД),
което пък дружество е вписано в търговския регистър през април 2000 г. (ф.д. №
5621/2000 г.), като правоприемник на поделение „Железопътен завод – София“ на
Национална компания „Български държавни железници“.
С оглед на описаната хронология на
преобразуване на процесните за случая предприятия съдът анализира представените
от жалбоподателката документи, при което установи следните несъответствия:
За периода 23.08.1988 г. – 31.05.1992
г., според вписванията в трудовата книжка на жалбоподателката, същата е
работила в Железопътен завод „Георги Димитров“ – София и след това в условията
на правоприемство в Железопътен завод – София, от където й е издадено и
удостоверение обр. УП-30 № ХІV-107/03.06.1992 г. Както вече се посочи обаче,
дейността на Железопътен завод „Георги Димитров“ – София е прекратена от
26.05.1989 г. (а не от 01.01.1989 г. от когато жалбоподателката е преназначена)
и е преминала към Държавна фирма „Транстехника“. Освен това прави впечатление,
че както заверката на стажа в трудовата книжка, така и издаденото
удостоверение, макар да са направени от Железопътен завод – София през 1992 г.,
са подпечатени с печат на ЖПЗ „Георги Димитров“ – София – предприятие, което
към този момент вече не съществува.
В случай, че се установи липса на
част от разплащателните ведомости за процесния период на този осигурител,
каквито всъщност са твърденията на жалбоподателката, базирани и на отговора на
ТП на НОИ – Кюстендил за периодите, за които са предадени ведомости, за Д.
остава възможността на установи трудовия си стаж по съдебен ред по реда на
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
На следващо място, по отношение на
данните в удостоверението обр. УП-30 № 45-2/24.01.2000 г., издадено от ДФ „Строймашинженеринг“,
СМИ „Строймашремонт“ – София ("документ по утвърден образец" по
смисъла на чл. 40, ал. 1 НПОС), по делото безспорна се установява, че те не
съответстват на данните в разплащателните ведомости, поради което материалната
доказателствена сила и на това удостоверение е оборена. Не може да се възприеме
тезата на жалбоподателката, че данните за процесния стаж по това удостоверение
са налични в разплащателните ведомости, но последните не са предадени в архива
на НОИ по вина именно на НОИ. Както представените по делото извлечения от
разплащателни ведомости (които представляват единствено таблици с поставен под
тях щемпел „вярно с оригинала“ и подпис на Щ. Щ.), така и от заключението на
вещото лице, се установява, че св. Щ. не съхранява разплащателни ведомости, а
друга документация, която не съдържа изискуемата информация, от която да се
установява положен от жалбоподателката труд.
Посоченият в това удостоверение стаж
не може да бъде зачетен и въз основа на вписванията в трудовата книжка,
доколкото същата в тази част не е надлежно оформена – липсва подпис на
ръководителя на предприятието, а за част от стажа дори и на главния
счетоводител. От обсъжданите документи – трудова книжка и удостоверения за
осигурителен стаж и доход е видно, че жалбоподателката твърди да е полагала
труд в ДФ „Строймашинженеринг“ и по-точно в поделението на тази държавна фирма
– СМИ „Строймашремонт“, като в подкрепа на това твърдение представя в съдебното
производство и своето трудово досие в оригинал. Съдът намира, че процесният
стаж не може да бъде доказан и от това трудово досие. От една страна не е ясно
защо същото се намира у жалбоподателката, а не е предадено за съхранение в НОИ
на основание чл. 5, ал. 10 от КСО заедно с предадените ведомости за заплати. По-важното
е обаче, че детайлният преглед на представените документи сочи на тяхната
нередовност. Във всички трудови договори и заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение с жалбоподателката се посочва, че работодателят ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София се представлява от , който
по данните от решението на съда, с което в държавната фирма е открито
производство по несъстоятелност, към 1997 г. е бил директор на поделението СМИ
„Строймашремонт“. В показанията си пред настоящия съд св. Щ. твърди, че е
последният директор на ДФ „Строймашинженеринг“, макар да липсва такова вписване
по фирменото дело на държавната фирма, тъй като очевидно същият е бил директор
на поделението, а не на държавната фирма. В същото време очевидно дори с просто
око е, че подписите, положени за работодател в трудовите договори и заповедите
за освобождаване не са на лицето Щ., чийто подпис стои на подадената до НОИ
жалба от 2015 г. (л. 16), както и на представените от жалбоподателката
извлечения от разплащателни ведомости (л. 105-112), за които св. Щ.
потвърждава, че са съставени именно от него, въпреки че в трудовите договори и
заповедите изричното е посочено името на Щ. като представляващ работодателя. Следователно,
нито трудовите договори, нито заповедите за освобождаване от периода 1992 –
1999 г., а дори и удостоверенията обр. УП-30 и УП-2 не са подписани от
посоченото в тях и представляващо предприятието-работодател лице. Друга индикация
за недостоверност на трудовите договори е посоченото в тях място на работа –
„Ж.П.З.“ (очевидно железопътен завод), като се има предвид, че Железопътен
завод „Г.Димитров“ към този момент (след 1989 г.) не е съществувал, а
Железопътен завод – София е бил поделение към НК „БДЖ“. Нелогични са дори и
приложените в досието молби за отпуск, в които липсват посочени дати и брой дни
платен отпуск, за ползването на които работничката иска разрешение.
Допълнителен аргумент в посока на
неустановеност на претендирания от жалбоподателката стаж, както е посочил и
ответният административен орган, е и обстоятелството, че за жалбоподателката
липсват данни в Регистъра на осигурените лица за периода 1997 г. – 1999 г. за
осигуряване в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ – София. Данните от
този период сочат единствено за проведено самоосигуряване на жалбоподателката
със съответни прекъсвания, като времето за което са били заплатени осигурителни
вноски от жалбоподателката като самоосигуряващо се лице й е зачетено като
осигурителен стаж и по него не се спори.
В
обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че от приложените в
пенсионната преписка документи, като и от допълнително представените такива в
съдебното производство, а и от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства не може да се направи категоричен извод за наличие на трудов,
респективно осигурителен стаж на жалбоподателката в периодите от 23.08.1988 г.
до 31.05.1992 г. в Железопътен завод „Георги Димитров“ – София и Железопътен
завод – София и от 01.06.1992 г. до 31.12.1996 г., м. януари 1998 г. и от
01.01.1999 г. до 31.12.1999 г. в ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“
– София. С оглед на това правилно както в постановеното от ръководителя по
пенсионно осигуряване разпореждане, така и в потвърждаващото го решение на
горестоящия орган, е прието, че М.Д. не отговаря на условията за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО и такава й
е била отказана. Жалбата на Д. срещу този отказ е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
В подобен смисъл е и най-новата
практика на Върховния административен съд, изразена в Решение № 8458 от
5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2018 г., VI о., докладчик съдията Р. В.;
Решение № 6235 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13379/2018 г., VI о.,
докладчик председателят Н. М.; Решение №
3210 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2018 г., VI о., докладчик съдията
Н.Г.; Решение № 15922 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 238/2018 г., VI о.,
докладчик председателят Г. Г.; Решение №
9326 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2017 г., VI о., докладчик
председателят А. Д. и др.
Предвид
този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 1443, ал. 4 от АПК и чл. 114 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ жалбоподателката следва да заплати на ответника
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по
жалбата на М.Г.Д. ***, против Решение № 2153-17-8/14.02.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане
№ 2140-17-630/03.12.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което
на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
ОСЪЖДА М.Г.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на Териториално поделение на НОИ гр. Русе сумата от 100,00 (сто) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: