Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 201 31.05.2016 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и четвърти март Година две хиляди и шестнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар С.В.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 443 по описа за 2015 година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от Г.Е.Р.с ЕГН **********,*** и Е.Т.З.с ЕГН ********** от гр.София, със съдебен адрес:*** против Н.Д.Р.с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Д.Р.с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Н.Р.с ЕГН **********,*** и М.Н.Р.с ЕГН **********,***, представлявани от адв.Веселин Въндев ***, да бъде прието за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 1614 кв.м., намираща се в северната половина от поземлен имот с идентификатор 07079.607.342 с площ от 4521 км.м. и съседи за целия имот: 07079.607.343, 07079.607.492 съгласно одобрената със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри, с конфигурация и граници съгласно заключението и скиците на вещото лице по постановеното решение № 343/ 09.06.2011г. по гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас и решение № 9638С/***, както и да заплатят направените по делото разноски. Твърди се, че ищците са наследници на Г.Р., а ответниците на неговия брат Н.Р.. Двамата са поделили с доброволна делба съсобствената си нива от 16 дка, като Н.Р. е получил 8 дка в южната част, а Г.Р. 8 дка в северната част на бившата нива. Същата е била урегулирана в имот пл.№ 363 в кв.393 по плана на гр.Бургас от 1949г. и сега се намира в границите на к-с „Лазур“. Никога не са били нанасяни граници, разделящи нивата реално на две. След проведена реституция, в полза на наследниците на Н.Р. са били възстановени още 4950 кв.м., описани и в решение № 9849/ 25.04.2002г. на ПК-Бургас. 4570 кв.м. са били урегулирани в имот 698 в кв.25 по плана на гр.Бургас, като според заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на изп.директор на АГКК имота е с идентификатор 07079.607.342 . По повод искова молба на ищците, с решение по гр.д.№ 1746/2004г. по описа на РС-Бургас същите са били признати за собственици на ½ ид.ч. от възстановените с решението по гр.д.№ 491/1999г. земи. След постановяване на решение № 688/ 24.09.2009г. по гр.д.№ 1182/2008г. на ВКС, ІІ г.о., ищците са завели гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас, с влязло в сила решение по което съдът е приел, че Г.Р. е бил самостоятелен собственик към момента на включването към ТКЗС на 1614 кв.м. – реална част включена в имот 698 в кв.25, целият с площ от 4570 кв.м. и намиращ се в северната половина на имот 363 в кв.393 по плана на Бургас от 1949г. На това основание, ОСЗ Бургас е издала удостоверение № 109/ 16.02.2015г. според което е бил възстановен описания имот съгласно чл.18ж ал.1 от ЗСПЗЗ. Било е издадено и решение № 9489С/***, с което е било изменено предходно решение, като са били намалени възстановените в полза на Н.Р. 4950 кв.м. в бившия имот със същите 1614 кв.м.
Ответникът Д.Р., в писмен отговор счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Н. Д.Р. са закупили имота от К. Р., М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. М. Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. М. Р., са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. М. Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223 лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост. Направено е възражение за придобиване на имота по давност – поради изтекли 5 години. Оспорени са като отразяващи неверни обстоятелства и недопустими представените: писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията.
Ответникът Д.Р. подаде писмен отговор на исковата молба, в който направи възражения за неизясненост на исковата претенция, тъй като с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. Скиците по друго дело не могат да се ползват като доказателство по настоящото, тъй като не са били включени в диспозитива на решението. По същество счита, че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ответникът заедно с брат си Д.Р. са закупили имота от К. Р., М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. М. Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. М. Р. са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. М. Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223 лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост с оглед постановения отказ. Оспорени са като отразяващи неверни обстоятелства и недопустими представените: писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията.
В писмения си отговор на исковата молба, ответникът М. Н. Р. направи възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. Скиците по друго дело не могат да се ползват като доказателство по настоящото, тъй като не са били включени в диспозитива на постановеното съдебно решение. Ответникът е наследник на К. Р., която заедно с М.Р. и Д.Р. /негов баща/ са получили имота от своя праводател Н. М. Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. М. Р. са били съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответниците Д. и Н. Р. вече са станали собственици на имота и решението по него е непротивопоставимо. По заявление на Г. М. Р. са били възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост с оглед постановения и неоспорен отказ. Оспорени са като неверни и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и съдебно решение. Твърди се, че правата на ищците са били вече отхвърлени с решение № 688/ 24.09.2009г. по гр.д.№ 1182/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и на основание чл.299 ал.1 от ГПК е недопустимо отново да се предявява същия иск. По това дело ищците не са поставяли въпроса за конфигурацията на имота, макар това да им е било известно и тогава.
Ответникът Н. Д. Р. същи изложи възражения за неустановеност на исковата претенция, тъй като се препращало към дело, в което същия не е взел участие. Освен това, с решението по делото с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ са били установени права към минал момент, а в исковата претенция се претендират права към момента на завеждане на исковата молба. Ответникът заедно с брат си Д.Р. са закупили имота от К. Р., М.Р. и Д.Р. /негов баща/, които са го получили от своя праводател Н. М. Р.. Същият заедно с брат си и праводател на ищците Г. М. Р. са бил съсобственици на нива от 16 дка в м.“Мерджемека“, а след това с договор за доброволна делба от 10.03.1943г. по чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./ са разделили нивата на две от по 8 дка. По повод гр.дело № 1257/1998г. по описа на РС-Бургас и въззивно дело на ОС-Бургас, водено само от праводателите на ответника, съдът е признал единствено на тях правото на собственост върху тези 8 дка. Гр.д.№ 843/09г. е било заведено след като ответника вече е станал собственик на имота и решението по него му е непротивопоставимо. По заявление на Г. М. Р. са бии възстановени 0.971 дка, а за останалите е бил постановен влязъл в сила отказ. За тях наследниците му са били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 6223лв. на 08.06.2000г. Претендират се права върху имот, който никога не е бил на ищците, а е станал общинска собственост. Направено е възражение за придобиване на имота по давност – поради изтекли 5 години. Оспорени са като отразяващи неверни обстоятелства и недопустими представените писмо на ОС „Земеделие“ – Бургас и решение на комисията.
В съдебно заседание, ищците чрез своя процесуален представител поддържат предявения иск, като считат, че същия следва да бъде уважен като основателен и доказан. Възражението за придобиване на мота по давност е неоснователно, тъй като до приключване на процедурата по възстановяване на имота не тече придобивна давност. Ангажира съдебно-техническа експертиза. Изложени бяха доводи в писмени бележки.
Ответниците в съдебно заседание чрез процесуалният си представител, поддържат направените възражения и молят съда да отхвърли иска като неоснователен. В подкрепа на защитната си теза се позовава на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Подробни доводи посочи в писмени бележка.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - положителен установителен за право на собственост върху недвижим имот.
Предявеният положителен установителен иск за право на собственост е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му пред съда, предвид оспорването на това право от ответниците. Това е видно и от приложената скица /л.49-50/, в която като собственици на имота са записани Н.Р. и Д.Р.. Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104 т.3 и чл.109 изр.1 от ГПК, пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по местонахождението на недвижимия имот. Внесена беше дължимата държавна такса.
Според удостоверения № 94-01-38689/ 04.11.2013г. и № 4017/ 28.11.2011г., ищците са наследници на починалия на 24.03.1995г. Г. М. Р. /л.15 и 16 по делото/.
С решение № 9638С/ 24.01.2013г. на Общинска служба по земеделие - Бургас /л.13-14 по делото/, на наследниците на Г. М. Р. е признато правото на собственост в стари реални граници на овощна градина от 8 дка в м.“Мерджемека“, като е било възстановено в съществуващи реални граници върху овощна градина от 2.585 дка. По отношение на отказаните 5.415 дка е отбелязано, че със съдебно решение на ОС-Бургас от признатите 2.858 дка се възстановяват 1.614 дка, а останалите са били възстановени с коригирано решение 9638А/ 05.05.1998г. С решение № 9849С/ 24.01.2013г. на Общинска служба по земеделие - Бургас /л.17/, на наследниците на Н. М. Р. е признато правото на собственост в стари реални граници на нива от 8 дка в м.“Мерджемека“, като е било възстановено в съществуващи реални граници върху нива от 3.336 дка. По отношение на отказаните 4.664 дка е отбелязано, че със съдебно решение на ОС-Бургас се възстановяват 1.614 дка, а останалите са били възстановени с коригирано решение 9849/ 25.04.2002г. /л.90-91/. С решение № 343/ 09.06.2011г. по гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с решение № 93/ 19.10.2011г. по гр.д.№ 225/2011г. по описа на Апелативен съд – Бургас и решение № 314/ 24.10.2012г. по гр.д.№ 34/ 2012г. на ВКС, І г.о., е било прието за установено по отношение на Д.Н.Р. и М.Н.Р. като наследници на Н.Р., че Г. М. Р. като наследодател на Г.Е.Р., Е.Т.З. и Т. Д. Р. към момента на включване в ТКЗС на 1614 кв.м. от подробно описан недвижим имот, съвпадащ с процесния. С нот.а.№ 107, т.Іа, рег.№ 1865, н.д.№ 74/2002г. на нотариус с ***, К. Р., М.Н.Р. и Д.Н.Р. са продали на Н.Д.Р. и Д.Д.Р. неурегулиран поземлен имот № 698 в кв.25 по плана на ж.к.“Лазур“ в гр.Бургас, целия с площ от 4570 кв.м. /л.38/. С договор за доброволна делба от 10.03.1943г. /л.85/, Г. М. Р. и Н. М. Р. са поделили нива от 16 дка, като всеки е получил по 8 дка. С решение № 121/ 09.03.1999г. по гр.д.№ 1257/1998г. по описа на РС-Бургас /л.86/, съдът е отхвърлил жалба на К. Р., М.Н.Р. и Д.Н.Р. против решение № 9394/ 29.11.1993г. на ОПК-Бургас, с което е било отказано възстановяването на 6.839 дка в реални граници. Това решение е било отменено с решение от 27.12.1999г. по кас.гр.д.№ 491/1999г. по описа на ОС-Бургас, като съда е възстановил правото на собственост на наследниците на Н. М. Р. в съществуващи стари реални граници на 4950 кв.м. от бивш имот № 363 по плана на м.“Мерджемека“, сега в ж.к.“Лазур“ и е обявил скица № 2 към заключението на вещото лице В.Георгиева за неразделна част от решението. Според писмо на началника на ОСЗГ – Бургас /л.88/, са били присъдени обезщетения на стойност общо 6223 лв. в полза на Г.Е.Р. – 3111лв., Е.Т.З. – 1556 лв. и Т. Д. Р. – 1556 лв. С решение № 947/ 27.01.2015г. по адм.д.№ 8608/2014г. по описа на ВАС, ІІ о. /л.124-130/, съдът е отменил решение № 629/ 14.04.2014г. по адм.д.№ 1628/2013г. по описа на Адм.съд – Бургас, като е отменил заповед № КД-14-02-775/ 23.05.2013г. на началника на СГКК - Бургас в частта, в която е било одобрено изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на гр.Бургас, състоящо се във вписване на Г.Е.Р. и Е.Т.З. като собственици на 1614 кв.м. ид.части от процесния поземлен имот. С протокол от 23.09.1993г. по гр.д.№ 2575/1993г. по описа на РС-Бургас /л.164/, съдът е одобрил спогодба между страните, като д-р Д. Ник.Р. и Г.Е.Р. са получили по ½ ид.част от им.602 в кв.11 от 816 кв.м., при описани граници. Според удостоверение издадено от отдел ТСУ на Община Бургас /л.165/, по плана на „Старите лозя“ гр.Бургас от 1949г. имот 363 е записан на имената на братята Г. и Н. М.и Р., като са били отредени парцели ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ от бивш квартал 393, които са били отчуждени за жилищно строителство пред 1963 г. С констативен нот.а.№ 698, т.ІV, рег.№ 7707, н.д.№ 587/2015г. на нотариус с ***, Г.Е.Р. и Е.Т.З. са били признати за собственици на 1614 кв.м. реална част от имот с идентификатор 07079.607.342 /л.167/. С решение № 1734/ 17.11.2015г. по адм.д.№ 1904/2015 г. по описа на Адм.съд – Бургас /л.196/, е било отменено решение № 1096/ 26.06.2014г. по гр.д.№ 8877/2014г. по описа на РС-Бургас, като е било отменено решение № 9849С/*** и върната преписката на наследниците на Н. М. Р. за ново произнасяне.
В заключението си по приетата съдебно-техническа експертиза, вещото лице М.А. е проследила приложените по делото съдебни решения и такива на Общинската служба – Бургас, като е изготвила скица на процесните 1614 кв.м. от имота в северната му част /л.219/.
Според показанията на свидетеля Е. Н. – позната на ищцата, минава всеки ден покрай спорния имот край бл.36 и бл.37, тъй като живее в ж.к.“Лазур“. Имотът от 6-7 години е неизползваем и е западнал. Преди е бил детска площадка, още има изпочупени люлки. Намира се близо до бензиностанцията на семейство Р..
От показанията на свидетеля Д. К. – близък на д-р Р., става ясно, че познава имота, който се намира в „Лазур“ до бл.41, а отзад до бл.37 и представлява поляна между блоковете. За него е чул от Д.Р. през 2000 г., а през 2002г. ответника му казал, че го е прехвърли на децата си и от тяхно име щял да търси инвеститори. През 2011г. Д.Р. му казал, че негови близки родственици имали претенции към част от имота. Свидетеля познавал и Г.Р., който му бил съдружник и съученик, но не са разговаряли за имота.
Свидетелят Б. И. – познат на Д.Р. от много години заяви, че познава и децата на ответника – Д. и Н.. Д-р Р. му бил споделил за имота, който му бил възстановен наследен от баща му. Показал му имота, който се намирал в к-с „Лазур“ между блокове 37 – и и 41- и. Преди време споделил, че е прехвърлил имота на децата си, а след още време че се появили негови роднини, които предявили иск към същия имот. Търсел инвеститори за мястото, но не успял да намери.
По делото няма спор, че ответниците са наследници на Н. М. Р., поч.на 11.11.1986г. и брат на наследодателя на ищците Г. М. Р.. Двамата са наследили от своя баща М.Р. нива от 16 дка в м.“Мерджемека“ в гр.Бургас. Същата е била поделена между тях поравно чрез договор за доброволна делба от 10.03.1943г., сключен по реда на чл.974 от Закона за гражданското съдопроизводство /отм./, като всеки е получил по 8 дка - Г.Р. в северната част, а Н.Р. в южната част на бившата нива. Видно от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, в кадастралния план на Бургас от 1949г. имота е бил заснет с пл.№ 363, понастоящем в кадастъра като имот пл.№ 698, идентифициращ се в КККР на гр.Бургас с ПИ с идентификатор 07079.607.342 с площ от 4521 кв.м. С цит.решение по гр.д.№ 843/2009г. на ОС-Бургас е било прието за установено, че към момента на включването в ТКЗС, Г. М.Р. е бил изключителен собственик на 1614 кв.м. реална част от имот пл.№ 698 в кв.25 по плана на града. В изпълнение на решението по това дело, е постановено решение № 9638С/***, с което на ищците е била възстановена в реални граници описаната площ в северната част на ПИ с идентификатор 07079.607.342. Също в изпълнение решенията на съдилищата, в постановеното реш.№ 9849С/*** касаещо наследниците на Н. М.Р., е отразено възстановяването на 1614 кв.м. в полза на наследниците на Г. М.Р..
С оглед изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи.
Съобразно ЗСПЗЗ, възстановяването на обобществени земеделски земи на техните собственици се извършва с решения на поземлените комисии. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 843/2009г. на ОС-Бургас, по отношение на вторите двама ответници е признато, че Г. М.Р. е бил собственик на процесните 1614 кв.м. към момента на влизането му в ТКЗС. ОСЗ – Бургас е издала две решения, с които е изменила свои предходни решения и с които е признала и възстановила в полза на наследниците на Г. М.Р. процесния имот. С това предвидената в закона процедура е била изпълнена и имота безспорно е собственост на ищците като наследници на собственика. Това налага иска да бъде уважен като основателен и доказан.
Възраженията на ответната страна са неоснователни. Както беше изложено, няма спор, че Н. Д.Р. и Д. Д.Р. са синове на Д.Н.Р.. Спрямо тях производството по гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас е било прекратено по изложени от съда мотиви, касаещи предмета на спора по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно установяване правото на собственост към минал момент. Н. Д.Р. и Д. Д.Р. претендират права върху имота по силата на прехвърлителна сделка от 2002г., като са го получили от своя баща Д.Р., който е бил ответник по цит.гражданско дело. На основание чл.298 ал.2 от ГПК, решението по гр.д.№ 843/2009г. ги обвързва, макар те да не са взели участие в производството. Това следва да се има предвид и по отношение на всички останали възражения на ответниците Н. Д.Р. и Д. Д.Р. направени в тази връзка, напр.че по същата причина решение № 9638С/*** не съответствало на действителните права на ищците.
Имотът е индивидуализиран в решенията на съдилищата по гр.д.№ 843/2009г. на ОС-Бургас, гр.д.№ 225/2011г. на Апелативен съд – Бургас и гр.д.№ 34/2012г. на ВКС като „1614 кв.м., представляващи част и включени в имот № 698 в кв.25 по сега действащия план на град Бургас, к-с „Лазур“, целия с площ от 4570 кв.м., намиращи се в северната половина на бивш имот № 363 в бивш кв.393 по плана на град Бургас от 1949 година, местността „Мерджемека““. Според удостоверение издадено от отдел „ТСУ“ при Община Бургас /л.165/, по плана на „Старите лозя“ от 1949г. имот 363 е записан на името на братя Г. и Н.М..Р., като за този имот са били отредени парцели ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ от бивш квартал 393 по плана на к-с „Толбухин“, които са били отчуждени за жилищно строителство през 1963г., а върху останалата част от имота попадат блокове 35, 36, 37 и 41 по плана на града. Видно от заключението по приетото в настоящото производство заключение на съдебно-техническа експертиза, така описаната от съдилищата част от 1614 кв.м., се намира в северната част на обособения ПИ с идентификатор 07079.607.342, целият с площ от 4521 кв.м. Това е онагледено на изготвената скица от вещото лице, където спорната площ е оцветена в зелено /л.219/. В допълнение, по делото беше приложена и скица на имота, издадена от Община Бургас и ОСЗ – Бургас по чл.18 ж от ЗСПЗЗ. Поради това съдът приема, че имота е индивидуализиран в достатъчна степен. В тази връзка е неоснователно и възражението за липсата на скици, които да са били обявени от съдебните състави за част от решенията им. Такова задължение за съда в закона не е известно да съществува. Нещо повече, изисква се при завеждане на исковата молба имота да е определяем.
Подробното проследяване на начина, по който се е стигнало до парадоксалния резултат, ответниците да бъдат признати за собственици на имот, който е било установено от съда, че е бил изключителна собственост на наследодателя на ищците Г. М.Р., също не води до разколебаване на установеното в настоящото производство. Всяка от спорещите страни – наследниците на Н. М.Р. и от друга тези на Г. М.Р., са търсили правата си с позволени правни средства. Поземлената комисия в Бургас е издавала решения, съобразени с приетото от съдилищата. В крайна сметка е постановила решения № 9638С/ 24.01.2013г. и № 9849С/ 24.01.2013г., като в мотивната им част е записано изрично, кои съдебни решения по кои дела са били основание за постановяването им. Оспореното от ответниците писмо изх.№ 109/ 16.02.2015г. на ОС“Земеделие“ – Бургас не „допълва“ цит.решения, а представлява писмено становище от държавния орган, на когото е предоставено задължението да проведе процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски земи. В този смисъл е издаден от държавен орган, в кръга на неговите правомощия. Цитирането в него на съдебни актове и дела, които ответниците твърдят че липсват в решенията на ОСГ, с нищо не променя стабилността на тези решения.
По отношение възражението за загубване правото от страна на ищците да предявят иск за собственост върху реална част от имота поради получаването на обезщетение като компенсаторни записи, следва да се цитира изложеното в решение 314/ 24.10.2012г. по гр.д.№ 34/2012г. на ВКС, І г.о., където е посочено, че полученото от наследниците на Г. М.Р. на обезщетение по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ не представлява пречка за такова искане, тъй като то е предмет на други отношения между заявителите и ОСЗ. Това важи и за настоящия казус, тъй като ако се приеме противното, би се обезмислило напълно воденето на спор по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, ако въпреки постановеното решение от съдилищата, ответниците продължават да отричат признати от съда права на ищците.
Възражението в отговорите на исковата молба, че ако ответниците не се били възползвали от възстановения срок по §.31 от ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/1997г./, то поради постановено по отношение на ищците решение на ОбПК те не биха получили права за възстановяване, е по-скоро житейски. От мотивите на съдилищата по гр.д.№ 843/2009г. и приложената молба /л.166/ става ясно, че лицата заявили за възстановяване имоти на Н.Р. /К. Р., М.Р. и Д.Р./ са твърдели, че нивата от 16 дка е била съсобствена между двамата братя. Благоприятният изход за заявителите от гр.д.№ 1257/1998г. на РС-Бургас и по-скоро от постановеното касационно решение на ОС-Бургас, постановено на основание чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, с което единствено на тях е била възстановена бивша нива от 8 дка, не отрича правото на наследниците на Г.Р. да претендират права по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Това и е било направено. Правният резултат беше обсъден по-горе.
Възражението, че имота бил станал общинска собственост и като такъв бил възстановен на ответниците, е необоснован и недоказан. За „придобиване“ на имота от страна на Община Бургас не се говори в нито един съдебен акт или в такъв на ОСЗ – Бургас. Няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да води до подобен извод. Имотът е бил описван като част от имот по плана от 1949г., с идентификатор, но записване като общинска собственост отсъства. Ако ответниците твърдят, че са били обезщетени с общинска земя при липсата на възможност за реално възстановяване, то следваше да го докажат.
Възражението за изтекла в полза на Д.Р. придобивна давност също е неоснователно. Никога не е съществувал спор, че началния момент, от който започва да тече придобивна давност, е възстановяването на имота с решение по чл.14 ал.7а, респ.по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Това е станало с постановяването на решение № 9638С/ 24.01.2013г. на ОСЗ. Явно е, че до предявяване на настоящата искова молба не е изтекъл предвидения по-къс 5-годишен срок. Извън това следва да се отбележи, че ответниците Н. и Д. Р. не представиха доказателства, че действително са осъществили фактическа власт върху имота, макар да са го придобили през 2002г. Всъщност от показанията на разпитаните свидетели К. и И. се изясни, че ответника Д.Р. след прехвърлянето на собствеността върху имота в полза на синовете си Н. и Д. е търсил инвеститори, но не намерил. За упражняване на фактическа власт не стана дума. Отделно от това, коректна е цит.в писмените бележки на пълномощника на ищците съдебна практика относно приетото, че до приключване на административната процедура пред поземлената комисия не тече давност. Крайният извод е, че в полза на ответниците Н. и Д. Р. не е изтекла изискуемата според чл.79 от ЗС 5, респ.10 годишна давност.
Възражението, че правата на ищците са изчерпани само в производството относно заявения като наследен от Г. М.Р. имот, поради влезлия в сила отказ на ПК-Бургас, постановен в решение № 9638А/ 05.05.1998г., също не може да бъде споделено. Този въпрос е бил обсъден от съдилищата в производството по гр.д.№ 84382009г., което както беше изложено по-горе обвързва и първите двама ответници. По този въпрос в решението на ВКС по гр.д.№ 34/2012г. се казва, че допустимостта на претенцията на ищците по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ произтича от постановените противоречиви решение на ОСЗ за една и съща земя. Това противоречие следва да се разреши именно по този ред, като уважаването на такъв иск ще позволи на ищците да поискат от ОСЗ да измени своите решения по реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ. Впрочем постановените от съдилищата решения водят именно до преодоляване на неприемливия резултат, ответниците да получат земя, която по силата на валиден договор за доброволна делба да е била собственост на Г. М.Р.. В тази връзка изложеното във възраженията на ответниците /напр.л.83/, че Г.Р. и Е.З. претендират права върху имот, който никога не е бил техен /на техен наследодател/, е изцяло в противоречие с приетото от съда с влезли в сила решения. Както става ясно от мотивите на съдилищата, въпросът къде се е намирал реално възстановения имот на праводателите на ответниците, е от съществено значение.
Приложеното решение № 947/ 27.01.2015г. по адм.д.№ 8608/2014г. по описа на ВАС касае административна процедура, която няма връзка с настоящото производство.
Предвид уважаването на исковата молба, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят в полза на ищците направените по делото разноски в размер на 408.35 лв. заплатена държавна такса, 1000 лв. внесено адвокатско възнаграждение, 130 лв. заплатено възнаграждение на вещо лице и 10 лв. деловодни разноски или общо сумата от 1548.35 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.124 ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н.Д.Р.с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Д.Р.с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Н.Р.с ЕГН **********,*** и М.Н.Р.с ЕГН **********,***, всички представлявани от адв.Веселин Въндев ***, че Г.Е.Р.с ЕГН **********,*** и Е.Т.З.с ЕГН ********** от гр.София, със съдебен адрес:*** са собственици на реална част с площ от 1614 кв.м., намираща се в северната половина от поземлен имот с идентификатор 07079.607.342 с площ от 4521 кв.м. и съседи за целия имот: 07079.607.343, 07079.607.492 съгласно одобрената със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Бургас, с конфигурация и граници съгласно заключението и скиците на вещото лице по постановеното решение № 343/ 09.06.2011г. по гр.д.№ 843/2009г. по описа на ОС-Бургас и решение № 9638С/***.
ОСЪЖДА Н.Д.Р.с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Д.Р.с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Д.Н.Р.с ЕГН **********,*** и М.Н.Р.с ЕГН **********,***, представлявани от адв.Веселин Въндев *** да заплатят в полза на Г.Е.Р.с ЕГН **********,*** и Е.Т.З.с ЕГН ********** от гр.София, със съдебен адрес:*** сумата от 1548.35 /хиляда петстотин четиридесет и осем лв.тридесет и пет ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: