№ 12711
гр. С...., 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110172228 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Б“ ООД искова молба, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал.
2 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати сумата от 1250.00 лв. частичен иск от сума
в общ размер на 15 000.00 лв., представляваща дължима цена за ползване на
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда-
етажна собственост, находяща се в гр. С..... за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
05.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
С протоколно определение от 20.06.2025г., на основание чл. 214 ГПК, съдът
е допуснал изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
първоначално заявените 1250.00лв. на 3700.47лв.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 09.12.2008 г. между страните е подписан предварителен договор за присъединяване
на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № ..., с предмет
изграждане на съоръжение с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и
за битово горещо водоснабдяване жилищна сграда-етажна собственост, находяща се
на адрес гр. С....... В договора било уговорено, че собственик на съоръжението до
подписване на договор за присъединяване е ищецът, като ответникът поел задължение
да изкупи съоръжението при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, т.е в срок до три
години, а до изкупуването, ответникът дължал цена за ползване. Твърди, че
съоръжението е изградено след предварително проучване от страна на ответника с №
1338/14.01.2008 г. и по предписание на ответника със средства на ищеца.
Впоследствие към процесното съоръжение били присъединени етажните собственици
от сградата. Владението на процесното съоръжение било предадено на ответника,
който открил абонатни номера на отделните етажни собственици, считано от
10.06.2010 г., като от тази дата ответното дружество следвало да заплаща цена за
ползване на съоръжението. Аргументира подробно, че ответникът не е изпълнил
задължението си да изплати изграденото съоръжение за присъединяване, нито е
платило разходите за изграждането, нито е заплащало цена за ползването. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен, в каквато насока са изложени
подробни съображения. Ответникът оспорва ищецът да е собственик на процесното
съоръжение, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137,
ал. 2 ЗЕ.
За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че е изградил и е собственик на процесното
съоръжение, изградено за захранване с топлинна енергия и отопление за битово
горещо водоснабдяване на процесната жилищна сграда, находяща се в гр. С...., р-н В...,
че същите са пуснати в експлоатация, че за периода 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г.
съоръженията се ползват от „Т С....“ ЕАД, вследствие на което дружеството се е
обогатило, както и че по този начин е настъпило обедняване за ищеца, както и наличие
на причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, при
липса на правно основание за разместване на благата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание за
имущественото разместване.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът приема, че се
касае за частен случай на общия фактически състав на неоснователното обогатяване,
регламентиран в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 137, ал. 1 ЗЕ при
присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се
изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.
Алинея 2 на цитираната разпоредба предвижда възможността изграждането на
съоръженията по ал. 1 да се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
От приобщените по делото писмени доказателства – предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди №
.../09.12.2008г. /л. 90 по делото/, договор за оценяване на съответствие на
инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор / л. 93 по делото/,
договор за изработка от 03.04.2008г., копие на разрешение на строеж на
благоустройствени обекти № ... /л. 9 по делото/, копие на протокол за хидравлична
проба от 19.10.2009г. / л. 10 по делото/, копие на протокол за изпитване /л. 11 по
делото/, копие на удостоверение /л. 12 /, техническа документация /л. 13 /, разрешение
за ползване № ДК -... /л. 20/, протокол за СМР /л. 21 по делото/ се установява, че
абонатната станция и топлопровода, наречени "съоръжения за присъединяване" са
изградени от ищеца с негови средства след съгласуване с топлопреносното
предприятие, въведени са в експлоатация с разрешение за ползване от 10.06.2010г. и на
ответника е предоставен достъп до съоръженията през исковия период за целите на
преноса на топлинна енергия до други клиенти.
Съгласно чл. 7 от сключения между страните предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди №
.../09.12.2008г. /л. 90/, до прехвърляне на правото на собственост ищцовото дружество
е собственик на процесното съоръжение. В чл. 23 от договора е уговорено между
страните, че „Т С....“ АД, се задължава да придобие правото на собственост върху
изградените съоръжения, които следва да му бъдат прехвърлени от ищеца, в
качеството му на потребител, при условията на чл. 137, ал. 2 ЗЕ с договора за
присъединяване. Изрично е уговорено, че до прехвърляне на собствеността, ищцовото
2
дружество, в качеството му на потребител е техен собственик.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена СТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че всички технически изисквания са
изпълнени и е издадено разрешение за ползване от 10.06.2010г. на ДНСК на външно
топлозахранване и Абонатна станция на жилищна сграда на ул. ...., гр. С.... и
съоръжението е въведено в експлоатация.
Не е спорно по делото, че ответното дружество не е изкупило процесните
съоръжения, каквото задължение има по аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗЕ, поради което
същото на основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ дължи на ищеца заплащане на цената за
ползване.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ размерът на цената за ползване
на съоръжението за исковия период 15.07.2023г. – 22.11.2024г. е 3700.47лв., като
доколкото след допуснатото, на основание чл. 214 ГПК, изменение на иска,
претенцията е заявена именно за сума в такъв размер, същата се явява изцяло
основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените разноски.
От страна на ищеца се претендират разноски в общ размер на 1348.02лв., от
които 800.00лв. – адвокатско възнаграждение, 400.00лв. – депозит вещо лице и
138.03лв. – държавна такса.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е формулирал възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира възражението за основателно, като след като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството че е проведено
едно открито съдебно заседание и е назначена СТЕ, заключението по която е
изслушано в проведеното осз, намира, че адекватния размер на адвокатското
възражение на ищеца е 500.00лв.
По аргумент от изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1038.02лв., от които 500.00лв. –
адвокатско възнаграждение, 400.00лв. – депозит вещо лице и 138.02лв. – внесена
държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т С....“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С...., жк. К..., да заплати на „Б ...“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С...., ул. „О“, на основание чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 137, ал. 2 ЗЕ,
сумата от 3700.47лв. – цена за ползване на съоръжения за присъединяване, изградени
за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на
жилищна сграда, находяща се в гр. С....., за периода 15.07.2023г. – 22.11.2024г.,, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2024г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т С....“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Б“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1038.02лв. – разноски.
3
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4