Р Е Ш Е Н И
Е
№
Гр.София, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 4-д
състав , в публично съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 11974 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 386331/16.04.2018г.,
постановено по гр.д. № 12520/2017г. от Софийски районен съд 1 г.о., 40 състав,
е отхвърлен изцяло искът на „З.Б.В.И.Г.“
АД, предявен срещу „З.Б.И.“ АД на основание чл. 415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ за сумата от 2665.47 лв. - като погасен
чрез плащане в хода на процеса до размер на сумата от 1645,53 лева, и като
неоснователен до пълния предявен размер.
Срещу решението в частта, в която претенцията е отхвърлена за сумата над
1645.53 лв. до предявения размер от 2665.47 лв. – за сумата от 1019.94 лв., е
подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за незаконосъобразност. Изложени са съображения за
неправилно мотивиране на съдебния акт със средната пазарна стойност за
възстановяване на увредения автомобил, вместо с фактурната стойност за ремонт
по цени на официалния сервиз на марката „Киа“ за България. Жалбоподателят моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови ново по
същество, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество не взема
становище в настоящто производство.
При въззивното разглеждане на делото
доказателства не са ангажирани.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя / чл.269, предл.второ ГПК/ и
след преценка на материалите по делото Софийски градски съд намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Претенцията е да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2665,47 лв., представляващо регресно вземане срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с per. № *******- изплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско” по щета №470416161636209, на застрахованото лице като
собственик на лек автомобил „Киа Спортидж“ с per. №*******, за
претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 27.07.2016г. в
Бургас и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.12.2016г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №70947/2016г. по описа на СРС, 40 състав.
По делото е установено безспорно,
че на 27.07.2016г. е настъпило пътно-транспортно произществие мужде л.а. „Хонда
ЦРВ“ с peг. № *******и л.а. „Киа
Спортидж“ с per. № *******, в резултат на злополуката л.а.
Киа Спортидж“ е претърпял описаните в протокола за ПТП вреди, към момента на
събитието е бил валидно застрахован при ищеца по риска „Каско“, ищецът е
заплатил на застрахования собственик на лекия автомобил застрахователно
обезщетение по щета № 470416161636209 в размер на 2640.47 лв., ответникът е
заплатил на ищеца от посочената сума само сумата от 1645.53 лв., виновен за
произшествието е водачът на л.а. „Хонда“.
За да отхвърли иска над сумата от
1645.53 лв. до предявения размер от 2640.47 лв. първоинстанционният съд е
възприел дължимост на обезщетението за ремонта на автомобила по средни пазарни
цени към датата на ПТП, която сума възлиза на 1645,53 лв., мотивирайки се, че
обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл.203, ал.З КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/.
Решението е незаконосъобразно.
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от
Кодекса за застраховането застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо
имущество, като обезщетението не може
да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 от КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва
да надвишава действителната стойност
на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди – чл.273, ал.2 от .
Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор.
Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ
е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения №
1-6.
По силата на чл.2 от Методиката – Приложение №1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се
прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети
лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи
застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ -
чл.3, ал.1, т.1 на Методиката.
В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е
предвидено, че се прилага надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за
случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка.
Посочените норми, съпоставени със законово
установеното правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда (чл.273,
ал.2, пр.1 КЗ),
чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ, налагат извода,
че Методиката не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя
от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение
е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие
– чл.208, ал.3 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е установената съдебна практика (Решение № 52 от
08.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение).
Размерът на застрахователното обезщетение в
разглеждания казус по
заключението на приетата и неоспорена от страните САтЕ от 10.07.2017 г. е по средни пазарни цени 1670.53
лв., а стойността на ремонта съобразно представената по делото фактура от
16.08.206 г. за извършен ремонт в оторизиран за целта сервиз е 2 640.67 лв. Видно от обясненията на вещото лице
М.в съдебното заседание лекият автомобил е нов – на 2 месеца от датата на
производството му и пускането му в експлоатация, т.е. към датата на произшествието, той е
гаранционен и следва да бъде отремонтиран във фирмен сервиз. Настоящият
въззивен състав споделя изложеното в жалбата, че доколкото процесният
автомобил, е с период на експлоатация по малко от една година, то същият е бил
в гаранция (2 месеца от пускането му в експлоатация) и следва да бъде
отремонтиран от официалния сервиз на марката „Киа“ за България, като в противен
случай би загубил гаранционното си обслужване.
При посочените данни игнорирането от
първоинстанционния съд на сервизната фактура, сочеща стойността на извършения
ремонт, е незаконосъобразно – застрахователното обезщетение следва да бъде
съобразено със стойността на ремонта по посочената фактура и то е в размер на 2
640.67 лв. От същата сума е платена в хода на първоинстанционното производство
сумата от 1645,53 лв. или на
ищеца се дължи още сумата от 1019.94 лв., ведно със законната лихва от
01.12.2016г. –
решението в обжалваната част следва да бъде отменено. Следва да се постанови
ново, с което на ишеца се присъдят още 1919.94 лв., ведно със законната лихва
от 02.12.2016 г.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя се
следват сторените в настоящото производство разноски съобразно списък по чл.80 ГПК в общ размер на 386.68 лв., в т.ч. 25 лв. държавна такса и 361.68 лв.
адвокатско възнаграждение, вкл.ДДС, като плащането на последното е удостоверено
с представената по делото фактура от 09.05.2018г.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 386331/16.04.2018г., постановено по гр.д. №
12520/2017г. по описа на Софийски районен съд І ГО, 40 състав, в частта, в която искът за сумата над 1 645,53 лв. до пълния предявен размер от
2 665,47 лв. е отхвърлен като неоснователен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „З.Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, дължи на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******, съдебен адрес ***, чрез
пълномощника адв. А.Б., сумата от 1 019.94 лв. (хиляда и деветнадесет лева и 94
ст.), представляваща регресно вземане по застраховка „Гражданска отговорност“
за лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с peг. №*******-
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, по
щета №470416161636209, на застрахованото лице като собственик на лек автомобил
„Киа Спортидж“ с per. № *******, за претърпени имуществени вреди
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.07.2016г., ведно
със законната лихва от 02.12.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на
„З.Б.В.И.Г.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******,
съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. А.Б. разноски за въззивната инстанция
в размер на 386.68 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ1 : 2.