№ 181
гр. гр. Добрич, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна В.а
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Анна В.а Въззивно гражданско дело №
20243200500203 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадена от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, гр. В.
район р-н В.В., В. Т. - Г, бул. „В.В." № ***, чрез упълномощен адвокат В. К.,
въззивна жалба вх.№ 21539 от 05.12.2023г. по регистратурата на Районен съд
– Добрич срещу решение № 897/23.11.2023г. по гр.дело № 2673/2022г. по
описа на Районен съд - Добрич, с което са отхвърлени предявените от
въззивника против Б. О. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, чл. 83, ал. 1, т. 6 и
чл.98а, ал. 2, т. 6, б. "а" от Закон за енергетиката вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение № 820/24.06.2022г. по ч.гр.д. №1813/2022г. по описа на
Pайонен съд - Добрич, както следва: 1) 2435,75 лв. - неплатената цена на
доставена ел. енергия за периода от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. на обект с
клиентски № *** и абонатен №*** за обект, находящ се в гр. Д., ул. „***,
ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022г. до окончателното й
изплащане; 2) 619,08 лв. - обезщетение за забавено плащане на главното
задължение от 2 435,75 лв., определено по размер на законната лихва за
времето на забава, считано от падежа на всяка процесна фактура до
10.06.2022г. и съответно въззивникът е осъден да плати на насрещната страна
сторените съдебни разноски в производството за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лв.
1
Според въззивника, първоинстанционното решение е неправилно
поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие на
материалния закон и необоснованост. Отхвърлянето на иска относно
претендираната главница не намирало опора в събрания доказателствен
материал. Изразено е несъгласие с приетото от районния съд, че не било
спазено изискването третото лице да присъства на фактическото извършване
на техническата проверка на СТИ, поради което и била опорочена
процедурата по съставяне на констативен протокол от 15.01.2018г. Подробно
е изложена обосновка за нормативната допустимост на корекционната
процедура, като е проследена правната уредба. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковете относно
претендираната главница и обезщетението за забава в пълен размер.
Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции, като се
навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от насрещната страна.
В писмения си отговор въззиваемият Б. О. Н. изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Намира, че районният съд правилно възприел
и обсъдил събраните доказателства. Не оспорва установеното по делото и
твърдяно във въззивната жалба, че той е придобил и притежава правното
качество „битов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител
на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ. и се явява краен
клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Изразява съгласие и с
констатациите от проверката от БИМ – В., че няма механични повреди по
СТИ, деформация или неизправност в корпуса, в схемата на свързване или
схемата на измерване на СТИ, т.е. не е установена грешка при измерване на
ел.енергия. Намира за правилен извода на районния съд, че се касае за намеса
в софтуера на СТИ по невизуализирани и недостъпни за потребителя тарифи.
Изцяло споделя обосноваващия отхвърлянето на исковете извод на районния
съд, че процедурата по съставяне на констативния протокол от 15.01.2018г. е
опорочена, поради което протоколът не установява надлежно отразените в
него обстоятелства. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Жалбата е подадена на 16.01.2024г. (дата на пощенско клеймо) - в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, броим от 11.01.2024г. и изтичащ на 25.01.2024г., от
страна с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение и е
допустима.
При проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за
валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо.
Установява се от приложеното по делото ч.гр.д.№ 1813/2022г., че
2
същото е образувано по повод заявление на "Енерго - Про Продажби" АД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. О. Н. за : 1)
2435,75 лв. - неплатената цена на доставена ел. енергия по фактури, издадени
за периода от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. (една фактура с номер
**********/01.11.2019г.) на обект с клиентски № *** и абонатен №*** за
обект, находящ се в гр. Д., ул. „***, ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението, до окончателното й изплащане; 2) 619,08 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 435,75 лв.,
определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от
падежа (11.11.2019г.) до 10.06.2022г. Заявлението е уважено и е издадена
заповед № 820 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
24.06.2022г. за заявените суми и разноски в размер на 111,10 лв.
Съобщението до длъжника за издадената заповед за изпълнение му е връчено
на 06.07.2022г. и на 29.07.2022г. той е подал възражение по чл. 414 от ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е дал на
заявителя указание да предяви исковете по чл. 415, ал. 3 от ГПК в
едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителя на 25.08.2022г. и той
в срок е подал искова молба с вх.№ 15732/14.09.2022г.
Въз основа тази искова молба е образувано гр.д. № 2673/2022г. по описа
на Районен съд – Добрич. С нея от „Енерго - Про Продажби“ АД против Б. О.
Н. са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 и ал. 1, т. 1 от ГПК искове
за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 820/24.06.2022г. по ч.гр.д. №1813/2022г. по
описа на Pайонен съд - Добрич: - 2435,75 лв. - неплатената цена на доставена
ел. енергия за периода от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. в обект с клиентски №
*** и абонатен № ***, находящ се в гр. Д., ул. „***, ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2022г. до окончателното й изплащане; - 619,08 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 435,75 лв.,
определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от
падежа до 10.06.2022г.
Исковете са предявени като установителни в изпълнение на дадено
указание по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, в законоустановения срок и предметът
им е идентичен с предмета на заявлението по чл. 410 от ГПК. Налице е пълна
идентичност на предявените в заповедното и в исковото производство
вземания, което определя обжалваното решение като допустимо.
По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата
оплаквания, становището и доводите на въззиваемата страна в отговора, и въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Предявените установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК са
обосновани с изложени в исковата молба обосноваващи претендираните
вземания обстоятелства, че Б. О. Н. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД
с клиентски № *** за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Д., ул. „***,
във връзка с продажба на ел.енергия; че ищецът е изпълнявал задълженията
3
си – осигурявал непрекъснато необходимото количество електрическа
енергия, която се измервала от електромер с фабричен номер ***; че на
15.01.2019г. била извършена техническа проверка на измервателната система
в обекта на ответника, в присъствието на двама независими свидетели, от
служители на „Електроразпределение Север“ АД – лицензиран оператор на
разпределителна мрежа и собственик на средствата за търговско измерване,
за която бил съставен констативен протокол № 1202567/15.01.2019г.; че при
проверката са били извършени замервания със специализиран софтуерен
продукт и е било установено, че в невизуализиран регистър Т3 (1.8.3.) има
показания в размер на общо 012661,6 квтч, в другите два регистъра – 1.8.1. –
004322 квтч и 1.8.2. – 011306 квтч, в четвъртия регистър 1.8.4. – 00000 квтч и
в сумарния регистър 1.8.0. – 278290 квтч; че електромерът с номер *** е бил
демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с
пломба 507245 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ; че според
съставен констативен протокол № 2525/23.10.2019г. от РУ – В. при
софтуерното четене е била установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за този тип трябвало да се състои от две тарифи – Т1 и Т2,
действително потребената електроенергия се разпределяла и върху
невизиуализираната тарифа 1.8.3. – 012661 квтч; че на 29.10.2019г.
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизирало размера на вземането и е била
издадена фактура № **********/01.11.2019г. на стойност 2 435,75 лева за
периода 16.01.2018г. – 15.01.2019г., със срок за плащане – 11.11.2019г., от
който момент се дължи и обезщетение за забава. Според ищеца, съгласно чл.
50 от ПИКЕЕ операторът на мрежата можел да коригира количествата
ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалото такова
при установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за
период не по-дълъг от една година назад. Типът вмешателство имал за цел
част от консумираната енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализиран на електромера и натрупаното количество в него но можело да
се установи при ежемесечното отчитане на показанията, защото за това бил
нужен специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
Електрическата енергия била реално доставена и потребена от абоната, но не
била заплатена от него, а стойността й била дължима на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ вр. чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете. В писмения си отговор на исковата
молба е навел възражения за допуснати нередовности в същата
(непредставени описани като приложения писмени доказателства), а по
същество на спора е навел доводи, че извършената корекция на
консумираната в обекта ел.енергия е неправомерна. Оспорил е да има
задължение на стойност по съставената от ищеца фактура, не можело да се
направи категоричен извод за какъв период е задължението, как е измерено и
4
дали са спазени всички изисквания за уведомяване, връчване и проверка на
СТИ, установени в ЗЕ и ПИКЕЕ. В тежест на ищеца било установяването на
началния и крайния момент на допуснатата грешка, т.е. периодът на грешката,
както и количеството на енергията за същия този период. Прочетените
показания на регистър 1.8.3. показвали моментното състояние на паметта на
СТИ, без да е възможно да се определи началния момент, от който е
започнало натрупване в този скрит регистър. Електромерът бил с
метрологична годност и отчитането на потребяваната ел.енергия било само по
тарифи (нощна и дневна), визиулизирани в регистър 1.8.1 и регистър 1.8.2.,
като натрупаните количества се отразявали в сумарен регистър 1.8.0.
Прочитането се извършвало със специален софтуер, който по лиценз бил
предоставен на ,,Енерго-Про Мрежи" АД, съответно „Електроразпределение
Север"АД. Проверката на СТИ по реда на ЗИ, на основание чл. 41 от ПИКЕЕ
и чл. 34 от ОУ на ДПЕЕЕМ, следвало да бъде документирана в констативния
протокол, който бил частен документ с оборима доказателствена стойност.
Абонатът бил лишен от възможност да упражни контрол върху данните от
скрития регистър, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Нямало данни какви са били
показанията по невизуализирания регистър към датата на монтажа на
процесното СТИ, доколкото липсвали доказателства за това. Не били налице
предпоставките, даващи възможност на ищеца да упражни правомощия за
извършване на едностранна корекция съобразно разпоредбите на чл. 47 и чл.
50 от ПИКЕЕ. Средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
както и таблата или шкафовете, където те са разположени, били собственост
на ищеца, като той поставял върху тях приспособления и/или знаци за
ограничаване на достъпа. Дружеството-доставчик било длъжно да осигури
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване, като на
средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на ЗИ. Ищецът не проявил грижата за добросъвестно
изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, както
и не проявил отговорност към вещ, чийто собственик е - да поддържа в
изправност СТИ, поради което за възникналите вреди потребителят не
отговарял. Не било ясно към коя дата е налице неотчитане на ел.енергия,
което било предпоставка за неоснователно обогатяване на дружеството.
Разпоредбата на Общите условия съществено противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави, доколкото възможността за
едностранна корекция на сметката на абоната била неравноправна. Въз основа
на тази неравноправна клауза ищецът не можел едностранно да коригира
количеството пренесена електроенергия за посочения период от 16.01.2018г.
до 15.01.2019г.
По указание на съда и в дадения му 14-дневен срок ищецът е представил
описаните в исковата молба писмени доказателства. След запознаване с тях
ответникът е възразил да е обвързан с договор с ищеца преди ноември 2019г.;
посочил е, че не е присъствал по време на извършената проверка, а е
5
пристигнал на место след като тя вече е била приключила и тогава е подписал
констативния протокол; оспорил е констативния протокол и с твърдения, че
са допуснати нарушения на правилата и нормите на ПИКЕЕ по отношение
смяната на СТИ и поставяне на ново.
Няма спор по делото, че Б. О. Н. е собственик на присъединен към
електропреносната мрежа имот, находящ се в гр. Д., ул. „*** и че към
15.01.2019г. доставяната в имота електрическа енергия е била измервана
посредством електромер с фабричен номер ***. За имота има открит абонатен
№ ***, заведен на клиент с № ***.
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди на
крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката (ЗЕ) като договорно, при държавно регулирани цени и публично
известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване на обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, са подразбираните
от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови нужди (така
чл. 92, чл. 94а вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 вр. чл. 98а от ЗЕ вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ).
В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с
предприятието - краен снабдител, и дължат цената на доставената
електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична
уговорка.
Правилно е приетото от районния съд, като в същата насока е и
становището на въззиваемата страна в отговора на жалбата, че след като на
12.03.2002г. (по данни в заявление № 5255130/05.11.2019г.) ответникът е
придобил правото на собственост върху електроснабдения имот, независимо,
че за настъпилата промяна в собствеността „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомено едва на 05.11.2019г. и, че по тази причина предишният собственик
фигурира като клиент на дружеството и задължено лице по съставяните
фактури, той (ответникът) е придобил качеството „битов клиент“ по смисъла
на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на
пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ, краен клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г от ДР на
ЗЕ, респективно е задължено по договора за доставка на електрическа енергия
лице от този момент. При действието на ЗЕ, когато правото на собственост
върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на
когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи
цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на
собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ длъжник на цената е новият
собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла
съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Законът свързва качеството на
длъжник на цената с качеството на собственик или носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот. В този смисъл - ТР
№ 2/17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС; решение № 205 от
28.02.2019г. по гр. д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о., решение № 169 от
6
17.12.2020г. по гр. д. № 340/2020г. на ВКС, III г.о. – за приложимостта на
дадените разяснения към хипотезата, в която за имота няма сключен договор
между ползвател на договорно основание и доставчика и към договора за
продажба на електрическа енергия за битови нужди.
Предвид горното, между ответника и ищеца "Енерго Про продажби"АД
съществува облигационна връзка по силата на договор за доставка и
продажба на ел. енергия, сключен при публично известните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, приети въз основа на
чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени с решение на ДКЕВР (сега
КЕВР) и действали към датата на проверката.
На 15.01.2019г. от двама служители на „Електроразпределение-Север“
АД, като оператор на разпределителна мрежа по смисъла на пар. 1, т. 34б, б.
„а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване на
основание чл. 116, ал. 6 от ЗЕ, е извършена техническа проверка на
средството за търговско измерване с фабричен номер ***, за което е съставен
констативен протокол № 1202567. В последния е записано, че са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3.
има показания в размер на 012661.6 квтч, в регистър 1.8.1. са отчетени 000432
квтч, в регистър 1.8.2. - 011306 квтч, в регистър 1.8.3. – 012661.6 квтч, в
регистър 1.8.4. - 000000 квтч, а в сумарен регистър 1.8.0. - 028290 квтч.
Записано е, че процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №507245 и е
предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Според отразеното в протокола, проверката е извършена в присъствието
на представител на потребителя – ответника Б. О. Н. (нов собственик), живущ
на адреса (обектът се е водил на името на предишния собственик Д. Д. Д.) и
на свидетел - С. К. Г., живуща на етаж 2, ап. 6. Двамата писмено са
потвърдили, че са запознати и съгласни с текста и констатациите в протокола
и са присъствали при неговото съставяне. След като ответникът –
собственикът на имота, е подписал съставения констативен протокол, е било
изпълнено условието по чл. 61, ал. 1 от действалите към този момент Общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД
(ОУДПЕЕ), одобрени с решение № ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и
доп. с решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, и не е било необходимо
подписването му и от един свидетел (така чл. 61, ал. 2 от ОУ). От показанията
на разпитания в първата инстанция свидетел Д. К. Д., служител на
„Електроразпределение-Север“ АД, участвал в проверката и подписал
протокола, се установява, че проверката е била извършена поради сигнал за
трафопост със завишен процент загуби. За процесния електромер се
установило, че в трета невизуализирана тарифа на електромера има скрито
потребление – данните от видимите регистри за дневна нощна тарифа не
равнели с данните в общия регистър; при сборуване на данните от двата
7
видими регистъра (дневна и нощна) с тези от скрития регистър, се
констатирало равнение с данните в общия регистър. Данните от
невизуализирания регистър били видими за служителите, извършващи
проверката с ползването на продукт с лаптоп, но не можели да се установят
при ежемесечното отчитане от инкасатор. Свидетелят позвънил на звънеца на
апартамент 9 и там бил ответникът, който бил поканен и дошъл на
проверката, като се разписал на протокола без възражения. Проверяващите
съобщили на ответника и на поканената да подпише протокола като свидетел
съседка от втори етаж, че електромерът ще бъде проверен от БИМ, след което
СТИ било демонтирано, поставено в безшевна торба с пломбата, която е
описана в протокола, и изпратен в БИМ за проверка. Свидетелката С. К. Г.
няма конкретен спомен относно участието й при съставянето на протокола и
разяснителните изявления на служителите, но потвърждава, че ответникът е
присъствал на место. Спазено е, предвид събраните по делото доказателства,
изискването на чл. 61, ал. 1 от ОУДПЕЕ – съставеният констативен протокол
е подписан от представителите на „Електроразпределение-Север“ и от
ползвателя на обекта, като последният е заявил, че е собственик и не е
направил каквито и да било възражения. Фактът, че действията по проверката
не са осъществени в присъствието му не опорочава същата, доколкото
изискуемото полагане на подпис на съставения протокол удостоверява, че
лицето е било запознато с констатациите и се е съгласило с тях.
Констативният протокол за техническа проверка е частен свидетелстващ
документ и щом носи подписа на оспорващата го страна по делото, служи за
доказване на неизгодните за нея факти, респективно нейна е тежестта да
опровергае констатациите в него. Неправилно районният съд е приел, че от
данните по делото не може да се направи категоричен извод, че при
демонтажа електромерът е бил именно в състоянието, в което е представен за
метрологична експертиза, извършена почти една година след това, като
липсва и яснота при какви условия в БИМ-В. е бил съхранявано СТИ. В
констативния протокол от техническата проверка, съставен на основание чл.
34, ал. 6 от ОУДПЕЕ е записано, че електромерът е демонтиран и поставен в
индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 507245. В
потвърждение на тази констатация са показанията на свидетеля Д.. В
констативен протокол от метрологична експертиза на електромер №
2525/23.10.2019г. – АУ-Е-000029-3627/18.01.2019г., съставен от старши
експерт в БИМ, РО – В., е отразено, че електромерът е представен в плик,
пломбиран с пломба № 507245, както и, че при огледа е констатирано
съответствие с протокола от демонтаж № 1202567/15.01.2019г. Това
официално удостоверяване в протокола на БИМ доказва идентичността на
СТИ, представено за експертиза с това, описано в констативен протокол №
1202567/15.01.2019г., както и идентичността и целостта на поставената
пломба от служителите на „Електроразпределение-Север“ АД, съответно на
изискването по чл. 35 от ОУДПЕЕ. То установява, че електромерът е
предаден за експертиза във вида и в състоянието, в което е бил демонтиран и
8
поставен в индивидуална торба с ненарушена индивидуална пломба.
Изслушаното пред въззивния съд вещо лице по съдебно-техническата
експертиза е дало заключение, че служителите, които извършват технически
проверки на СТИ не разполагат със софтуерен продукт, който да дава
възможност за внасяне на промени в паметта на електромера, което
допълнително доказва, че демонтираното СТИ е представено за метрологична
експертиза в състоянието, в което се е намирало в момента на проверката на
15.01.2019г. Доводите на ответника във връзка с неспазване на изискванията
при съставяне на констативен протокол по Правила за измерване на
количеството ел.енергия (ПИКЕЕ) са неотносими, защото към момента на
съставянето на протокола действащи такива не е имало. Правила за измерване
на количеството ел.енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013г., не са
приложими, тъй като са отменени с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС на
РБ, ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на разпоредбите на чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ, а и последните са отменени с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д.
№ 3879/2017г. на ВАС, респективно също неприложими, доколкото
проверката е извършена на 15.01.2019г. Към тази дата не са действали
издадените по-късно ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019г.
В констативен протокол от метрологична експертиза на електромер №
2525/23.10.2019г. – АУ-Е-000029-3627/18.01.2019г. е отразено, че
електромерът е статичен еднофазен двутарифен, тип МЕ 162, производител
„Iskra“, идентификационен номер ***, напрежение 230 V, ток 5/85 А, честота
50 Нz, клас А. Установени са показания: Т1 – 004322,3 квтч; Т2 – 011308,0
квтч, които са съответни на вписаните в констативен протокол №
1202567/15.01.2019г. Отразено е също, че отсъстват механични дефекти на
кутията, на клемите и на клемния блок на електромера; отчетените грешки са
в рамките на максимално допустимите такива. Като резултат от проверката на
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп, е отразено, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Iskra МЕ
162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2; действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: ТЗ – 012661,6 квтч.
Удостоверено е също, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, който съответства на метрологичните характеристики, отговаря
на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
„Електроразпределение Север” АД е изготвило становище за
начисляване на електрическа енергия от 29.10.2019г., в което е
конкретизирало размера на вземането въз основа установеното точно
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 12661
квтч. На 01.11.2019г. „Енерго-Про Продажби” АД е издало фактура №
********** на стойност 2 435,75 лева - цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър в периода от
16.01.2018г. до 15.01.2019г.
С приетото от районния съд и неоспорено от страните по делото
9
заключение по съдебно – техническа експертиза е установено, че еднофазен
статичен електромер Iskra МЕ162 с ид. № *** е произведен през 2016г. и е с
оценено съответствие до следваща метрологична проверка - след шест
години. СТИ е било правилно свързано между захранващата мрежа и
консуматорите и е измервало с грешка до ±1% преминалата електроенергия.
Поради тази грешка с допустими стойности вещото лице е приело, че цялата
потребена от абоната електроенергия в процесния период 16.01.2018г. –
15.01.2019г. е била измерена, като част от нея е била записана в
невизуализиран за отчет регистър 1.8.3, поради което тази част не е била
отчитана като потребена. Отчетена е била при проверката, извършена на
21.10.2019г. - видно от записа в констативен протокол № 2525/23.10.2019г. на
БИМ - В.. Вещото лице е установило още, че електромерът е бил монтиран в
общо табло на мястото на потребление с абонатен № *** на 02.02.2017г.,
според констативен протокол № 12142763. Според справката за
потреблението в обекта, при монтажа показанията по peг. 1.8.1 и per. 1.8.2 са
били 0 (нула) kвтч, като няма данни за показанията на регистри 1.8.3, 1.8.4 и
1.8.0. Въз основа нулевите показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2 вещото лице е
направило извод, че монтираният електромер е бил нов и е подлежал на
последваща проверка през 2022г., т.е. към 15.01.2019г. същият е бил с
доказана метрологична годност.
Според експертизата, преминалата от захранващия кабел към абоната
електроенергия е била измерена от СТИ и записана в тарифните регистри на
паметта – установено в т. 5 от констативния протокол за метрологична
експертиза, но част от нея - записаната в peгистър 1.8.3, не е била отчетена за
съответните периоди на фактуриране. Извършена е била промяна на
настройката на тарифните регистри - активиран е бил тарифен регистър 1.8.3,
като е оставен в първоначалния режим на невизуализация. Вещото лице не е
дало отговор за времето на извършената промяна, която е софтуерно
реализирана – не се дължи на физическа повреда на СТИ. Изчислило е, че в
издадената фактура са приложени цени на технологични разходи и мрежови
услуги за битов клиент на краен снабдител (съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ),
като за всеки подпериод приложените цени съответстват на одобрените от
КЕВР и е посочило, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) не е
приложима в случая, защото електромерът е директно свързан между
мрежата и обекта на потребление (няма измервателна група).
Във въззивното производство е прието заключение на вещо лице по
съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като дадено от специалист с необходимите познания и обосновано.
Според вещото лице при монтирането му през 2017г. процесното СТИ е било
с нулеви показания по всички тарифи за изразходвана електроенергия,
включително и неизведените на дисплея. Наличието на показания в регистър
1.8.3 – 12661,601 квтч (освен в регистрите 1.8.1 – 4322,367 квтч и 1.8.2 –
11309,456 квтч), който не е предвиден за битови абонати съгласно
разписаните правила на КЕВР, означава, според експерта, че съществуват
10
данни за неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на електромера.
Записване/промяна на данни в паметта за параметризация се осъществява с
помощта на софтуер през входно-изходно устройство (оптичен порт) или
физически достъп чрез програматор. В съдебното заседание вещото лице
допълнително е пояснило, че в процесния случай се касае именно за
злонамерена промяна - софтуерното препараметризиране на СТИ, при което е
променена паролата за достъп на официалния продукт. Действията за
активиране на допълнителната тарифа и непоказването на натрупаното
количество електроенергия в нея на дисплея на СТИ са целенасочени
човешки дейности и изключват техническа грешка. С използването на
софтуера за параметризация се променят параметри, свързани с тарифната
схема на електромера по отношение на часовете от денонощието и дните от
седмицата, в които следва да се включи определен тарифен регистър да
натрупва към съдържанието си преминаващата през СТИ електроенергия, а
също и настройките на текущите дата и час. Към конфигурационните
параметри се причисляват и настройките за това кои параметри да бъдат
визуализирани на дисплея. Експертът категорично е отрекъл възможността за
промяна в тарифните параметри на електромера от инкасаторите при
ежемесечното отчитане и от служителите, извършващи технически проверки
– те не могат да довнасят данни, а само да четат наличните. Поради
започването на отчитането на потребената електроенергия от СТИ от нулеви
стойности и невъзможността да се записват показания в тарифите му чрез
използвания от дружеството софтуер, експертът дава заключение, че
отчетената в скрития регистър Т3 ел. енергия от 12661 квтч е преминала
реално през електромера, но поради типа манипулация и вида на процесното
СТИ не е възможно да се определи с точност датата на започване на
натрупване на показания в скрития регистър. Това обаче е станало след
монтирането на електромера като нов (на 01.02.2017г., според констативен
протокол № 12142763). Като е съобразило пропускателната възможност на
СТИ и присъединителните съоръжения (в случая тя се определя от
предпазител 63А), вещото лице е определило максимално допустимата
мощност, която абонатът може да потреби - 14 квтч и я е намалило
наполовина – 7 квтч, като при това е дало заключение, че за периода от 365
дни е възможно преминаването на 12661 квтч, регистрирани в скрития
регистър 1.8.3, дори и при добавяне на цялата отчетена консумация за
периода от монтажа в регистри 1.8.1 и 1.8.2 – 15632 квтч.
Претендираната сума от 2 435,75 лева съставлява цена на доставена и
реално потребена електрическа енергия от купувача по договора за доставка.
Съгласно пар. 2 от ПЗР на ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019г.,
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал
към датата на съставяне на констативния протокол. Към относимата дата –
11
15.01.2019г., няма действащи процедурни правила, които да бъдат приложени
за преизчисляване на количества ел.енергия. Начислената по издадената
фактура № ********** от 01.11.2019г. сума като стойност за изплащане от
ответника на 12661 квтч заради отчетената в електромера, но
невизуализирана на дисплея електроенергия, не представлява корекция по
някоя от посочените в ПИКЕЕ (отм.) хипотези, при които „Енерго-Про
Продажби” АД е можело да извършва едностранна корекция на сметката на
потребителя, съответно осчетоводяването й по чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е
неправилно, но това не се отразява на дължимостта. Източникът на
задължението на крайния потребител за плащане на цената на доставената
електро енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват
приложението на общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока. При липсата на специална
подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за
електроенергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребената електроенергия, е приложимо правилото на чл. 183
вр. чл. 200 от ЗЗД. Съобразно него, когато е доставено определено количество
електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-
малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, то купувачът
следва да доплати разликата като цена на доставената енергия. Това прави
неотносимо оспорването от ответника като неравноправни на клаузи от
Общите условия, касаещи едностранна корекция на сметката на потребителя.
Налице е трайно установена съдебна практика, според която, когато е
безспорно, че процесното количество електрическа енергия е реално
потребено, защото е отчетено от СТИ, което от монтажа до демонтажа му не е
сменяно (както е в конкретния случай), като не е установен точният момент
на извършената манипулация и потреблението на отчетеното количество
ел.енергия е възможно за приложения период, е без значение кога точно е
осъществено потреблението, защото дължимостта на плащането произтича от
общите правила на чл. 183 от ЗЗД (например: решение № 44/23.01.2024г. по
гр.д № 4637/2022г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50107/11.03.2024г. по гр.д.№
1683/2022г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 3264/26.06.2024г. по гр.д.№
2522/2023г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 491/05.02.2024г. по гр.д.№
2542/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в тях решения). В случаите, когато
потребителят дължи стойността на потребената от него електроенергия на
основание чл. 183 от ЗЗД, като е установено точното количество реално
потребена, но неотчетена и неплатена от купувача електрическа енергия,
електроснабдителното дружество трябва да докаже, че тази електроенергия е
преминала през средството за търговско измерване в период, в който то е
било монтирано на обект, собственост на конкретния потребител, поради
което и той дължи нейната цена.
От събраните по делото доказателства е установено реално осъществено
потребление на процесното количество електрическа енергия от 12661 квтч,
регистрирани в скрития регистър 1.8.3. към 15.01.2019г., следствие на
12
неправомерно осъществено, външно, софтуерно въздействие върху тарифните
зони на СТИ, което е било монтирано на 01.02.2017г. с нулеви показатели.
Въз основа на заключенията на приетите по делото експертизи, съдът приема,
че наличното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е отчетено точно,
процесното СТИ е било годно и при проверката му за точност на отчитане не
са констатирани грешки и от момента на монтажа му до демонтирането му не
е било сменяно, т.е. натрупването на процесната енергия е станало след
монтажа му. От решаващо значение е изводът на изслушаното във въззивното
производство вещо лице, че при съобразяване на техническите параметри и
характеристики на монтираното СТИ, за исковия период от една година е
възможно преминаването на отчетено количество енергия. Приетата в
първата инстанция експертиза е установила правилното определяне на цената
от 2 435,75 лева като дължима, съобразявайки цените на технологичните
разходи на ел.енергия, определяни с решения на КЕВР за всеки подпериод.
При положение, че електромерът за първи път е бил монтиран да отчита
електроенергия на обекта на потребление на ответника, следва, че
преминалата през невизуализирания регистър 1.8.3. електроенергия е
доставена и потребена именно за този обект. Без значение е точното време,
през което е била извършена промяната в тарифната схема на електромера,
тъй като посоченото количество електроенергия е доставено и потребено след
монтажа, а за възникване на задължението не се изисква виновно поведение
от страна на потребителя. Начинът, по който е извършено счетоводното
отчитане на сумата, е без значение и не може да доведе до отпадане на
задължението на потребителя да плати цената - неправилното счетоводно
отчитане на електроенергията и искането за плащането й на погрешно
посочено от електроразпределителното дружество основание, не водят до
недължимост на цената, която се дължи от потребителя за тази
електроенергия (в този смисъл решение № 44/2024г. по гр.д № 4637/2022г. на
ВКС, ІV г.о.). При това следва да се има предвид и обстоятелството, че
начисляването се извършва по цени за технологични разходи, които са
значително по-ниски от цената на електроенергията. Независимо, че вещото
лице не е установило точната дата на промяната в параметрите на
електромера (поради вида манипулация и типа електромер), тя във всички
случаи е след монтажа на СТИ на 01.02.2017г. на обекта на потребление,
собственост на ответника и отчетеното количество ел.енергия в скрития
регистър може да премине в едногодишния период. Когато датата на
активиране на скрития регистър не може да бъде установена и по делото е
изяснено, че количеството ел.енергия може да бъде потребено в течение на
едногодишния период, за който дружеството е начислило задължението, без
възможност да се установяват отчетите в предходен момент, последното е
дължимо в претендирания размер (по арг. от решение № 172/14.03.2024г. по
гр.д.№ 928/2023г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 306/23.05.2024г. по гр.д..№
1347/2023г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Предвид изложените съображения, главният иск е основателен и трябва
13
да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Обусловен от резултата по него, основателен е и искът за установяване
съществуването на вземане за обезщетение за забава в неоспорения по делото
размер и начална дата на забавата – от деня след падежа на 11.11.2019г., т.е.
от 12.11.2019г. до 10.06.2022г. (изчисления с лихвен калкулатор установяват
по-голям размер – 637,41 лева). Това налага отмяна на обжалваното решение,
включително и в частта за разноските и постановяване на друго в посочения
смисъл.
При този изход по спора въззивникът има право на направените
разноски в заповедното производство, първата и въззивната инстанция, както
следва: в заповедното производство – 61,10 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение; по водене на делото в първата инстанция –
86,33 лева държавна такса, 540 лева платено адвокатско възнаграждение с
ДДС, 400 лева депозит за вещо лице; по водене на делото във въззивната
инстанция – 73,72 лева държавна такса, 732 лева платено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, 300 лева депозит за вещо лице. Направеното от
ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца в първата и
във въззивната инстанция възнаграждение за процесуална защита и
представителство не е основателно – размерът с вкл. ДДС не надвишава
минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и е съобразен с вида и обема на
извършената работа и сложността на делото.
Ответникът и въззиваема страна няма право на разноски по делото.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 897/23.11.2023г. по гр.дело № 2673/2022г. по
описа на Районен съд – Добрич и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 3, предл. 1 от ГПК в отношенията между страните, че
ответникът Б. О. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, дължи на ищеца
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, гр. В. район р-н В.В., В. Т. -
Г, бул. „В.В." № ***, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 820/24.06.2022г. по ч.гр.д. №1813/2022г. по описа на Pайонен
съд – Добрич: 1) 2435,75 лв. - неплатената цена на доставена ел. енергия за
периода от 16.01.2018г. до 15.01.2019г. на обект с клиентски № *** и
абонатен №*** за обект, находящ се в гр. Д., ул. „***, ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2022г. до окончателното й изплащане; 2) 619,08 лв. -
обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 2 435,75 лв.,
определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от
12.11.2019г. до 10.06.2022г.
ОСЪЖДА Б. О. Н. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. „***, да плати на
14
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, гр. В. район р-н В.В., В. Т. -
Г, бул. „В.В." № ***, разноски, както следва: в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1813/2022г. по описа на ДРС – 61,10 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение; по водене на гр.д. № 2673/2022г. по описа
на ДРС – 86,33 лева държавна такса, 540 лева платено адвокатско
възнаграждение с ДДС, 400 лева депозит за вещо лице; по водене на в.гр.д.№
203/2024г. по описа на ДОС – 73,72 лева държавна такса, 732 лева платено
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 300 лева депозит за вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15