Р Е Ш Е Н И Е
№ 535
гр. Монтана, 23 ноември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 16 ноември 2017 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Д*** Д*** , като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 172 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, във
връзка с чл. 225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.А. *** против
Заповед № 543 от 30.03.2017 г. на Кмета на Община Монтана, с която й е наредено
да премахне следният незаконен строеж: лека постройка за отоплителни материали,
находяща се в ПИ с идентификатор 48489.15.627 по кадастралната карта на гр.
Монтана /УПИ ХХІV, кв. 32 по плана на гр. Монтана/ и й е определен едномесечен
срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение.
В жалбата твърди незаконосъобразност на
издадения акт, тъй като тя не е извършвала строеж на дърварника, а той е
изграден от нейния син през 2009 г. Моли заповедта да бъде отменена. В съдебно
заседание поддържа жалбата, като твърди, че служител при Община Монтана при
извършване на проверката е скрил нейното заявление, че не тя, а нейния син през
2009 г., който е в чужбина, е изградил строежа, както и, че е подала
възражение, което липсва по делото.
Ответната страна Кмета на Община Монтана,
чрез процесуалния представител ст. юрк Г.П. оспорва жалбата. В съдебно
заседание моли да се постанови решение, с което се потвърди издадената заповед,
последната издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалния и
материалния закон. Позовава се на изготвеното заключение от вещо лице и
констатациите, че строежът е в чужд имот, без да отговаря на строителните правила
и норми, действали по време на неговото изграждане. Твърди, че няма
доказателства, че строежът е извършен от друго лице.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано
е заключение на вещо лице.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и предвид изричната
норма на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С констативен акт № 01 от 08.02.2017 г., главен
експерт „Контрол по строителство“ при Община Монтана извършва проверка на място
и по документи на строеж: постройка на допълващо застрояване – „лека постройка
за отоплителни материали“, находящ се в имот ПИ с идентификатор 48489.15.627 по
кадастралната карта на гр. Монтана /УПИ ХХІV, кв. 32 по плана на гр. Монтана/ в
присъствието на оспорващата. Имотът е собственост на Д*** В*** Р*** , а строежът
е изпълнен от Р.А.А. през 2013 г., за който няма представени строителни книжа. Актът е връчен при условията на отказ.
С Констативен протокол от 15.02.2017 г. служители
при Община Монтана установяват, че по съставения Констативен акт няма постъпили
възражения от Р.А..
С оспорената заповед е наредено на оспорващата
да премахне незаконният строеж и й е определен едномесечен срок от влизане на
заповедта в сила да извърши премахването доброволно.
С приетото заключение вещото лице Д.Д.
установява, че строежа представлява лека постройка за отоплителни материали с
размери 2.66м/2.77м и височина 2.22м, носеща дървена конструкция от 4 бр. греди
замонолитени в терена, без основи и без единични стъпки, ограждащи стени от
дървени плоскости и дъски, върху които лежи едноскатна покривна конструкция,
покрита с керемиди. Постройката е изградена в несъответствие с изискването на
чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ – строителство извършено в чужд имот. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че извън обстоятелството, че строежът се намира
в чужд за оспорващата имот, за същия липсват три метра от странична регулация,
а действащия закон към момента на построяването и сега действащият е един и същ
- ЗУТ. Изследваните законови правила са към 2009 г., но изискванията през 2013
г. са същите.
По делото са представени още жалба
от В*** Р*** Л*** , нотариален акт за дарение за имот с идентификатор
48489.15.627 по кадастралната карта на гр. Монтана, протокол за трасиране,
означаване и координиране на ПИ с кратки идентификатори .627, .628, . 629 по
кадастралната карта на гр. Монтана, скици на имота на оспорващата и на
съседния, в който е изграден строежът, предмет на процесната заповед, копие от
действащия регулационен план на гр. Монтана, с обхват имота на оспорващата и
съседните му имоти.
При така изложената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна с правен интерес в законоустановения срок
–жалбата е подадена на 19.04.2017 г. /л. 2/, а заповедта е изпратена с писмо док.
№ 96-Р-177/11.04.2017 г. на Община Монтана, което е получено лично от
оспорващата на 18.04.2017 г., съгласно известие за доставяне /л. 6/, поради
което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 225а, ал. 5, т. 5 от ЗУТ - принудителното
премахване е за сметка на извършителя и на: възложителя на строежа.
Съгласно § 16 от ПР на ЗУТ строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.
Процедурата по премахване на незаконен
строеж се провежда от административния орган и той е този, в чийто властнически
правомощия е да спази всички условия като гаранция за правилно издаден акт. Първото нещо, което този орган следва да
установи, извън незаконността на даден строеж е неговият извършител или
възложител, а това в случая не е направено. В тази връзка положеният подпис
върху представената с административната преписка декларация /л. 10 от делото/,
видимо и с просто око се различава от подписа положен върху подадената жалба, известието за доставяне, на което е отбелязано
получаване от оспорващата Р.А. /л. 6 от делото/, призовки и съобщения от съда,
също получени лично. В насроченото о.с.з. на 15.06.2017 г. оспорващата изрично
заявява, че подписът на декларацията, приложен на л. 10 от делото не е нейният.
По указания на съда, оспорващата представя собственоръчно написани и подписани
два броя декларации, в които посочва годината на построяване на строежа,
предмет на издадената заповед и лицето, което го е изградило, а именно А***
Б*** С*** . Предвид установените несъответствия в подписаните и представени по
делото три броя декларации – подпис и съдържание, с протоколно определение от
20.09.2017 г., съдът е изпратил същите на Районна Прокуратура Монтана за
установяване на евентуално извършено престъпление от общ характер.
Възражението на процесуалния представител
на Кмета на Община Монтана, ст.юрк П.,
че оспорващата не е доказала твърдението си, че не тя, а друго лице е извършител
на строежа се явява неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че
не оспорващата страна е тази, която следва да установява отрицателни за нея
факти, тъй като такива факти не подлежат на установяване. От друга страна
подписаната и представена собственоръчно
написана декларация представлява годно доказателство, а в нея оспорващата
посочва, че извършител на строежа е нейният син А*** Б*** С*** . В тежест на
административния орган е да установи съществуването на фактическите обстоятелства
за издаване на акта, в какъвто смисъл са и дадените указания на съда с
разпореждане от 19 май 2017 г., като въпросът кое лице е извършителят на
строежа е част именно от тези фактически обстоятелства, още повече, че същият
попада в чужд за оспорващата имот, за който имот в пълна сила важат правилата,
установени в Закона за собствеността.
Отговорността по премахване на незаконни
строежи е вменена единствено на техните извършители или възложители,
поради което задължаването на трети лица
извън посочените в закона се явява в противоречие с материалния закон, а това води
до незаконосъобразност на издадената заповед.
С оглед на изложеното разглеждане на спорът
по същество и изследване изпълнение на материалноправните изисквания на закона
остава безпредметно, тъй като актът е издаден спрямо лице, което не е задължено
лице по смисъла на закона.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в
нарушение на процесуалния закон, поради което
актът следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 и чл. 173 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 543
от 30.03.2017 г. на Кмета на Община Монтана.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен
Административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: