МОТИВИ ПО НОХД № 1569/2015 г. по описа на ПОС

 

 

Срещу подсъдимия М.С.С. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и”б” от НК за това, че на  07.08.2015 г. в гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи 1 бр. синджир от жълто 14-каратово злато, ведно с медальон с общо тегло 6 гр. на обща стойност 390 лв. от владението на С.П.К. от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото спрямо подсъдимия С. обвинение като счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че при определяне на наказанието, следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като намира, че за постигане целите на наказанието, то следва да се определи при превес на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. На становище е, че предвид квалификацията на деянието като опасен рецидив, наказанието  „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален  „Строг” режим.

 Подсъдимият М.С.С. се признава за виновен, като признава изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното. В последната си дума моли съда да му наложи минимално по размер наказание „лишаване от свобода“.

Защитникът на подсъдимия–адв.К. не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като намира, че предвид направеното пълно признание от страна на подс.С., обвинението е доказано. Иска се при определяне на наказанието, съдът да отчете признанието на вината и съдействието на подсъдимия, като счита, че следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ около минимума, предвиден в закона.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намира и приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.С.С. е роден на ***г***,  живее в същия град . Неграмотен е , без образование, не е женен. Към инкриминираната дата е бил  безработен. Осъждан е многократно, като от значение за правната  квалификация по настоящото обвинение са следните му осъждания:

По НОХД № 3884/2009 г. с присъда, влязла в сила на 24.07.2009 г., подс. С. е признат за виновен в престъпление по  чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29 от НК и на основание  чл.55 ал.1 т.1 НК е осъден на 2 години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален “Строг” режим. Деянието е извършено на 21.07.2009г.

По НОХД № 1508/2012 г. на ПРС, с определение от 05.04.2012г., влязло в сила на същата дата, подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и съгласно чл.55 НК е осъден на 9 месеца лишаване от свобода, при първоначален „Строг” режим. Деянието е извършено на 11.12.2011 г.

По НОХД № 91/2013 г., с определение № 9/05.02.2013 г. на ПОС, влязло в сила на 05.02.2013 г. е одобрено споразумение, с което подс.     С. е признат за виновен в извършване на престъпление по  чл.199 ,ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК, като при условията на  чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода. Постановено е изтърпяване при първоначален „Строг” режим, съгласно чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

 

 На 07.08.2015 г. св. М.С.М. изпълнявала служебните си задължения като продавач консултант към фирма „***" ООД гр.Пловдив, в магазин за хранителни стоки, находящ се на ул."***" № *** в гр.Пловдив. Около 16.00 часа на същата дата, в магазина влязла клиентка - пострадалата С.П.К., за която М. знаела, че живее в квартала в близост до магазина. Почти веднага след клиентката, в магазина влязъл и мъж от ромски произход. Тъй като М. се притеснявала за евентуални действия по отнемане на имущество от магазина, същата започнала да наблюдава внимателно влезлия мъж от ромски произход. Св. К., отишла до касата при М. и я помолила да й обмени дребни монети с номинал от по 1,2,5 ст. в по-едри, за да си купи кафе от находяща се пред магазина кафе-машината. Веднага след жената се наредил и мъжът от ромски произход, който си взел баничка, платил я на касата и тъй като К. останала в магазина, непознатият мъж не  излязъл от магазина веднага, а се върнал и извършил покупка на газирана напитка. Когато св.К. напуснала магазина, непосредствено след нея оттам излезнал и мъжът от ромски произход. След напускането на тези клиенти, в магазина влязъл друг клиент, който ангажирал вниманието на М.. Отвън пострадалата К. отишла до кафе –машината, за да си вземе кафе. Мъжът, който бил вътре в магазина и бил забелязан и от нея, стоял в близост до пострадалата. В момент, когато тя се навела да вземе готовата напитка от автомата, усетила силно дърпане в областта на врата и видяла пред себе си непознатия мъж, който побягнал, като взел и отскубнатия от врата на свидетелката златен синджир с медальон. Веднага след това, св.К. влетяла в магазина плачейки и викайки, че е ограбена от лицето, което е било преди това вътре в магазина. Същата разказала на М. случилото се отвън и как мъжът от ромски произход със сила издърпал синджира от врата й.  Свидетелката М. се обадила на тел. 112 и в магазина пристигнали служители на III РУП гр.Пловдив. Двете жени били отведени в III РУП гр.Пловдив за снемане на показания. Свидетелите Х.С. и Е.Т. работници по линия „Криминална" в III РУП гр.Пловдив, разбрали, че в и пред магазина има наличие на видеокамери, които извършвали постоянен запис. При преглед на записа и с оглед описанието на пострадалата и свидетелката М., двамата установили, че извършител на престъплението е подс.М.С.С.. Същият бил криминално проявен и познат на служителите от МВР. Бил сформиран екип, който посетил дома на подсъдимия С. и последният бил отведен в полицията. При извършените процесуално-следствени действия, пострадалата С. К. не могла да познае лицето, което й отнело синджира ведно с медальона във формата на сърце, като заявила, че при посещението в магазина не  обърнала внимание на другите клиенти. Свидетелката М. М. категорично разпознала като извършител на престъплението подс.М.С., тъй като при посещението му в магазина, същата го  наблюдавала внимателно.

От извършената стоково-оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи- златен синджир класическа плетка 4 гр. и медальон сърце 2 гр. и двете от 14 каратово злато, възлиза на 390 лв.

В хода на досъдебното производство е изготвена и лицево-идентификационна експертиза, като вещото лице дава заключение, че в магазина, намиращ се на ул."***" № ***гр.Пловдив и пред магазина записващите устройства са записали едно и също лице, но с оглед качеството на видеозаписите и факта, че лицето е със шапка е невъзможно идентификация на същото.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание от подс.М.С., както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К., М., Т. и С., от приетите писмени доказателства- протоколи за разпознаване на лица /л.39 и л.43 от д.п./, фотоалбум/ на л.40 от д.п./, протоколи за доброволно предаване, справки за съдимост/ на л.26 и л.68 от д.п./, а така също и от назначените експертизи.

Съдът кредитира изготвените  стоково-оценъчна, лицево-идентификационна експертизи,  като изготвени пълно и обстойно, с необходимите познания в съответната област, съобразени със събраните и приложени по делото доказателства.

Направеното от подс.М.С. самопризнание, съдът намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.  Освен показанията на пострадалата К., която описва поведението на лицето отвън и начина на отнемане на златните й накити-употребената сила и дърпане, са налице и показания на свидетелката М. М., която е наблюдава през цялото време подсъдимия, неговото поведение вътре в магазина, възприела непосредственото му излизане след пострадалата, облеклото му . Същата е категорична, че точно подсъдимият е лицето, което е наблюдавала вътре в  магазина и което внимателно е възприела, като описва подробно облеклото и чертите на лицето. В потвърждение на показанията на св.М. са и писмените доказателства, а именно протокол за разпознаване.  Безспорно установено е, че св.М. ясно е възприела странното поведение на подсъдимия, поради което и при извършеното разпознаване / л.43/, е посочила именно него. Установено е от изготвената лицево-идентификационна експертиза, че в посочения интервал от време, на трите видеозаписа, от различни места в магазина се вижда едно и също лице от мъжки пол, с шапка на главата, облечено по начин посочен от свидетелките.  Безспорно е, че точно това лице е било отвън пред магазина, където пострадалата свидетелства, че е извършено отнемането на синджира, като същата е категорична, че точно това лице, облечено по същия начин, е наблюдавала вътре в магазина и той е лицето отнел й накитите. Показанията на свидетелите Т. и С., изцяло кореспондират с показанията на пострадалата и св.М., относно предприетите действия по установяване на извършителя и посещение на местопроизшествието.

Настоящата инстанция намира, че няма основания, поради които да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните свидетели. Същите са точни, последователни, кореспондират помежду си, както и на събраните писмени доказателства-протоколи за разпознаване и за доброволно предаване, а също и на установеното от експертните заключения.  Настоящия състав счита, че не са налице противоречия в доказателствата, които да опровергават възприетата по-горе фактическа обстановка.

При така възприетата и установена фактическа обстановка  съдът намира, че подсъдимият М.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на  престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и”б” от НК за това, че на  07.08.2015 г. в гр.Пловдив, в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи 1 бр. синджир от жълто 14-каратово злато, ведно с медальон с общо тегло 6 гр. на обща стойност 390 лв. от владението на С.П.К. от гр. Пловдив, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

Това обвинение съдът намира за доказано по безспорен начин и не намира между събраните гласни доказателства/ показанията на разпитаните свидетели/ и писмените такива, съществени противоречия, които да го разколебават. От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият С. е отнел от свидетелката  С.К., носените от последната златни синджир и медальон, като е използвал за това сила. Това обстоятелство се установява безспорно от показанията на пострадалата и св.М., така и от множеството писмени доказателства, които подкрепят нейните показания. Налице е противоправно нападение спрямо св.К. с използвана сила и отнемане на посочените движими вещи, с намерение същите да бъдат противозаконно присвоени. В потвърждение за намеренията на подсъдимия С. са  последвалите му действия- след отнемане на вещите, същият побягва и се отдалечава бързо от мястото, въпреки виковете на пострадалата. От обективна страна е установено също и какви са били отнетите вещи, както и тяхната стойност. Несъмнено деянието е извършено при условията на опасен рецидив, като от приложените справки за съдимост е видно, че са осъществени и двете хипотези на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния характер на извършеното деяние, предвиждал е обществено-опасните му последици и е целял тяхното настъпване.

По отношение на наказанието:

За извършеното  престъпление, законодателят е установил граници на  наказанието “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години.  В случая с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът следва да съобрази наказанието с изискването на чл.58а от НК.

Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, извън квалификацията на настоящото деяние. Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчете направеното от подс.С. признание на вината, изразеното съжаление, съдействието за разследване, младата му възраст, тежкото му социално и семейно положение. Едновременно с това обаче, като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат лошите характеристични данни на подсъдимия, определящи се от предишни осъждания, извън тези определящи настоящата квалификация, както и краткия период от време от излизане от затвора до извършване на настоящото престъпление. С оглед на така очертаните обстоятелства, настоящия състав прие, че най- справедливо е на подс.М.С. да бъде определено наказание при лек превес на смекчаващите отговорността  обстоятелства, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, което предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК  следва да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.М.С.С. и което последния следва да изтърпи е ПЕТ  ГОДИНИ „лишаване от свобода”.

Настоящия състав счита, че с така определеното по размер наказание лишаване от свобода, ще се съдейства в максимална степен за постигане целите на чл.36 от НК. Обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства не са такива, че да водят до изводи за налагане на по-леко по размер наказание. Наред с това настоящата инстанция намира, че посочените като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не обуславят определяне на наказание под минимума. Съдът счита, че е сравнително висока степента на обществена опасност на подс.С., който е възприел извършването на престъпления като начин на задоволяване на личните си потребности.   Ето защо съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. 

Така наложеното наказание от ПЕТ  ГОДИНИ лишаване от свобода предвид предишните осъждания на подсъдимия,  следва да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,  с оглед разпоредбата на чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

Налице са предпоставките на чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК за приспадане на времето, през което подс.М.С. е бил задържан/задържането по ЗМВР за 24 часа –на л.14 от д.п., задържането му с Постановление на РП-Пловдив от 08.08.2015г. и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” /, считано от 07.08.2015г. до влизането на присъдата в сила, като един ден задържане следва да се зачете за един ден лишаване от свобода.

По делото няма предявен граждански иск.

С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М.С. следва да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 192,44 лв., представляващи направените по делото разноски, произходящи от платени на досъдебното производство възнаграждения на вещите лица, както и 15 лева-разноски направени в съдебното производство за възнажраждение на вещо лице, които следа да бъдат платени по сметка на Ос-Пловдив.

Причини за извършване на престъплението са ниската правна култура на подсъдимия, слабите морално-волеви задръжки и установени престъпни навици за задоволяване на личните потребности по неправомерен начин.

Подбуди за извършване на престъплението-користни.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

              

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: