Мотиви към присъда по НЧХД № 1443 по
описа за 2016г. на ШРС
На 07.06.2016г. е депозирана в РС гр.Шумен Частна
тъжба от М.Е.А., ЕГН ********** срещу И.Н.Ф.,
ЕГН **********, за извършено от него
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.2 от НК, по което е
образувано производство пред първа инстанция срещу него.
На 13.07.2016г. е депозирана и е предявена Насрещна
тъжба от И.Н.Ф. срещу М.Е.А., за извършени
от него престъпления по чл. 130 ал.2 от НК и по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.
146 ал1 от НК.
С Разпореждане от 13.07.2016г. е приета за съвместно
разглеждане предявената насрещна тъжба от страна на Ф..
В първоначалната частна тъжба от М.Е.А. срещу И.Н.Ф.
е посочено, че И.Н.Ф. *** причинил на М.Е.А. лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание - престъпление по чл.130 ал.2.
Предявен е граждански иск срещу И.Н.Ф. за претърпени
неимуществени вреди, в размер на 10 000лв., за престъплението по чл. 130 ал.2
от НК.
В Насрещната тъжба депозирана от И.Н.Ф. е посочено, че М.Е.А.
*** причинил на И.Н.Ф. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл.130 ал.2 от НК; и че М.Е.
*** публично в негово присъствие нанесъл обида на И.Н.Ф., като му казал „Г., ей
сега ще те заколя“ – престъпление по чл.
148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146 ал.1 от НК.
Предявен е граждански иск срещу М.Е.А. за претърпени неимуществени
вреди, в размер на 5000лв. за престъплението по чл. 130 ал.2 от НК .
Предявен е граждански иск срещу М.Е.А. за претърпени неимуществени вреди,
в размер на 5000лв. за престъплението по 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК.
Преди началото на съдебното следствие, процесуалният
представител на частния тъжител М.Е.А. заявява,
че поддържа предявения с частната тъжба граждански
иск и моли
доверителят му да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от него граждански иск за причинените му
неимуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия И.Ф. по чл.130 ал.2 от НК.
Гражданския иск
е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният
представител на частния тъжител по насрещната тъжба И.Ф. заявява, че поддържа предявените с насрещната
частна тъжба граждански искове и моли доверителят му да бъде
конституиран като граждански ищец и да бъдат
приети за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявените от него граждански искове за причинените му
неимуществени вреди в резултат на деянията
на подсъдимия М.А. по чл.130 ал.2
от НК и по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146,
ал1 от НК .
Гражданските
искове са приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство
В съдебно заседание процесуалният представител на
частния тъжител по първоначалната тъжба М.Е.А.
поддържа така възведеното обвинение, както и гражданския иск и предлага на съда
да наложи на подсъдимия Ф. наказание и
да уважи предявения граждански иск за неимуществени вреди, като претендира и
направените от доверителя му деловодни разноски.
Защитника на подсъдимия Ф. - адв. П. П., излагат
своите аргументи, поради които считат, че обвинението срещу неговия подзащитен
не са доказани по безспорен начин, като
предлагат подсъдимият да бъде
оправдан.
Подсъдимият И.Ф. заявява, че не се признава за виновен и е
съгласен с казаното от страна на защитника му.
В съдебно заседание процесуалния представител на
частния тъжител по насрещната тъжба И.Ф. поддържа така възведените обвинения,
както и гражданските искове и предлага на съда да наложи на подсъдимия М.А.
справедливи наказания и да уважи предявените граждански искове за неимуществени вреди,
като претендира и направените от доверителя му деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия М.А. - адв. Д. Д., излага
своите аргументи, поради които счита, че обвиненията срещу неговия подзащитен
не е доказано по безспорен начин,
като предлага подсъдимият да бъде оправдан .
Подсъдимият М.А. заявява, че не се признава за виновен.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
И.Н.Ф. и М.Е.А. са познати от дълго време тъй като живеят
в един и същи град и са съседи. Първоначално поддържали добри съседски
отношения помежду се, но след като М.А. и съпругата му Б.И. А. започнали да
подобряват имота си като го надграждат, отношенията им се влошили, като
започнали кавги помежду тях. Те се дразнели помежду си по най-различни поводи,
като Ф. твърди, че съседа му А. вдига шум щом разбере, че в дома му има гости и
това го прави преднамерено.
На 28.02.2016г, след 16,00 часа,
отново по повод вдигане на преднамерен, според Ф. шум възникнал конфликта между
тъжителите - подсъдими Ф. и А..
Непосредствено преди 16.00 часа А. и съпругата му Б. с
техния лек автомобил се прибрали в дома си в гр. Шумен, находящ се на ул. „Б.“
№20. Денят бил неделя- почивен ден и понеже времето било зимно и студено, Б.
помолила съпруга си да запали печката. Двамата се отоплявали на твърдо горИ.с
дърва. В 16.02 мин. А. вземал едно дърво от двора си и излязъл пред дома си за
да го разцепи и по този начин да влезе в печката му. Това той сторил с помощта
на малка брадва тип „топор“ и прибрал нацепеното дърво, като топора останал на
улицата. След малко излязъл с второ дърво, като седнал на бордюра на тротоара и
започнал да цепи дървото с помощта на чук и секач. В 16.08.48 сек. от дома си,
на улицата излиза Ф. и се насочва към А., като двамата си разменят реплики.
Недоволен от поведението на А., Ф. се приближава до него и с две бутания в
областта на тялото го избутва от тротоара на уличното платно, като Ф. остава на
тротоара. Подразнен от агресията на Ф., А. се навежда и взема топора, който е
останал на земята след първоначалното разцепване на дърво и го вдига с дясната
си ръка на височината на главата си, като задържа топора на тази височина, като
това съответства на височината на лявото рамо на Ф.. Двамата стоят един срещу
друг, като Ф. с главата си прави две заканителни движения нагоре, надолу и
последва удар с дясната ръка по лявата страна от лицето на А.. След удара
последния тръгва да се прибира към дома си, като иска да мине покрай Ф. от към
страната на стената, но отново е пресрещнат от последния, който първо го бута
към стената с двете си ръце в областта на гърдите, а веднага след бутането му
нанася удар в областта на долната част на главата с дясната си ръка. След това
тръгва да се прибира към дома си, но след като прави две крачки се обръща и
отново бута с двете си ръце А. в областта на гърдите, като при това бутане и
предишното, както и удара А. се подпира на стената. Последва и замахване с
външната част на дясната ръка и нанасяне на удар на А.. Удара е нанесен
странично и А. не може да се подпре на стената, полита и пада на лявата си
страна на тротоара. След като извършва всичко гореописано Ф. се прибира в дома
си, като за това спомага и синът му – А. И.в Ф., който излиза на улицата
веднага след случилото се и не разрешава на баща си да продължи започнатото
преди това. След известно време съпругата на А. търси обяснения от страна на Ф.,
защо е набил съпруга и, но не получава такива, след като е прогонена в дома си
от Ф.. От своя страна тя е обажда на тел. 166 от където изпращат полицейски
екип, който с предупредителни протоколи предупреждава страните да уреждат
проблемите помежду си по законов ред.
За случилото се между подсъдимите била образувана
преписка Вх. № 538/2016г. по описа на ШРП, приключила на 18.04.2016г. с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство и указване
възможността на А. да търси правата си чрез тъжба за извършено престъпление по
чл. 130 ал.2 от НК, по частен ред, а не по общия ред, от което и последният се
е възползвал. По време на работата по преписката И.Ф. на 11.03.2016г. с
протокол за доброволно предаване е предал диск със запис на ДВД на случилото се
на 28.02.2016г., който диск е приобщен, като веществено доказателство по
делото. Същият диск бе изгледан в съдебно заседание от страните по делото. От
така изгледаните кадри, съдът прави единствено възможният извод, че на М.Е.А.
на 28.02.2016г. след 16 часа му е бил нанесен побой от И.Н.Ф..
В хода на производството по делото бе назначена
съдебно- медицинска експертиза, след извършен преглед и по писмени данни на Е. А.. Заключението на експерта е, че на прегледания на 29.02.2016г. и на 08.02.2017г.
А. му е причинена болка и страдание, което може да се квалифицира като лека
телесна повреда.
Назначена беше и съдебно-психиатрична експертиза за
освидетелстване на М.А.. От заключението на приетата от съда експертиза се
вижда, че последния по време на нанесения му побой е изпитал силен стрес и
интензивни страхови изживявания, а в последствие е изпитвал чувства на срам и
унижение. Като последствия от негативните преживявания на А. вследствие на
побоя нанесен му на 28.02.2016г. е възникването на тежък депресивен епизод с
психотични симптоми.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена
въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – св. Б.
А., св. М.И., св. И. Д., св. А.А., св. А. Ф., св. Д.Д. и св. Р.Р., от
заключението на назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертизи, както и от приетата и приобщена от съда преписка Вх. № 538/2016г на
ШРП и др.
Съдът след като анализира събраните
гласни доказателства и ги съпостави със събитията запечатани на ДВД диска,
прави извода, че от събраните гласни доказателства може да се даде вяра на
показанията на свидетелите Б. А. и М.И.. Показанията на първата свидетелка
напълно кореспондират със видяното на диска. В показанията си единствено
свидетелката пропуска да каже, че е имало брадва тип „топор“ и че разцепените
дървета са две. Разцепването на първото дърво тя не коментира, както това не
коментира и М., като по този начин избягва да си признае, че е държал брадва в
дясната си ръка и я е вдигнал на височината на главата си. Несподелянето на
тези обстоятелства съдът приема като защитна реакция на семейството, която реакция
с нищо не променя крайния резултат т.е получаването от М.А. на лека телесна
повреда. Останалите им показания и обяснения напълно кореспондират на видяната
на диска. Показанията на свид. М.И. напълно покриват заключенията на назначените
по делото на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза. Показанията на свид. И. Д. са общи без
конкретика и с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Показанията на свид. А.А. и А. Ф.
съдът не кредитира поради следните обстоятелства. На първо място те не
кореспондират със видяното на диска, особено показанията на свид. А. Ф.. В тях
той говори, че по време на спречкването е бил в дома си и нищо не е видял и
чул, но това се опровергава от видяната на записа. Той даже възпира баща си да
не продължи да нанася удари на А.. Съдът не споделя възприетата от стана на
двамата свидетели и подс. Ф. теза, че се е чувало в следобедните часове чукане
и цепене на дървета с цел нарочно да се пречи през времето което съгласно
наредба № 1 на Община Шумен е определено за време през което не трябва да се
вдига шум, съдът намира това за защитна теза с цел легендиране неправомерните
действия извършени от подс. Ф.. Не може цяла зима да се цепят дърва, а да няма
къде да се горят, както заявява подс. Ф. и че това се прави нарочно и
преднамерено. Гласните доказателства събрани от тримата се опровергават от
видеоматериала и са предварително изградена защитна версия.
Показанията на свидетелите Д.Д. и Р.Р.,
дадени в съдебно заседания съдът намира, като такива целящи да заздравят
изградената преди това защитна версия, че А.М. преднамерено и без нищо вдига
шум, а също така твърдението на свид. Д., че подс. Ф. му се оплакал на
следващия или по следващия ден след случая, че има зачервяване в областта на
гърдите и че това зачервяване е получено след случая. Видно от видеозаписа
контакта между А. и Ф. се е осъществявал след като Ф. удря и бута А. и
твърдяното от Д., за получено зачервяване по тялото на Ф. вследствие на нанесен
удар от страна на А. съдът не споделя, тъй като А. в нито един момент не дописа
тялото на Ф..
От анализа на всички събрани по делото доказателства
съдът прави извод, че по делото се
събраха категорични и безспорни
доказателства, обосноваващи извод за авторство на подсъдимия И.Ф. относно
нанасянето на удари по подс. А., в резултат на което да са получени
констатираните от СМЕ травматични увреждания на А. и реализирането на
престъплението по чл. 130 ал.2 от НК.
Не се събраха никакви доказателства, относно осъществен състав на престъпление по чл. 130
ал.2 и по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК от подс. А. - да е причинил на подс. И.Ф. лека телесна
повреда изразяваща се в болка и страдание, както и публично в негово присъствие
да му е нанесъл обида, като му казал „Г., ей сега ще те заколя“.
Обясненията на подсъдимия са основно
негово средство за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност се предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и
от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В тази
насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК съдът прие, че
обясненията на подсъдимия М.А. са убедителни, логични и последователни и се потвърждават
от другите събрани доказателства, кредитирани от съда с изключение, че при
конфликта между двамата не е имало брадва тип „топор“. Горните изводи са основание за
оправдаването на подсъдимия А. и по
двете обвинения, отправени към него.
В този смисъл и предявените от тъжителя по насрещната
тъжба И.Ф. граждански искове за причинени неимуществени щети от деянията по чл. 130, ал.2 от НК и по чл.
148 ал.1 т.1 от НК вр. чл. 146, ал.1 от НК
срещу подс. М.А. бяха отхвърлени като неоснователни и недоказани .
В същото време, от анализа на доказателствата,
изведени от кредитираните показания на свидетелите
Б. А. и М.И. от заключението на назначената съдебно- медицинска експертиза по
писмени данни, от заключението на
назначената по делото съдебно-псиатрична експертиза, както и от приложените по
делото и приети от съда писмени доказателства, включително и материалите по Преписка
вх. № 538/2016 на ШРП, по която
представител на Районна прокуратура- Шумен е отказал образуването на
наказателно производство по случая, като
приема, че има извършено престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, но по която е
приобщен ДВД дискът със случилото се между подсъдимите, съдът приема, че на 28.02.2016г., по време на междусъседския инцидент
между И.Ф. и М.А., подсъдимият И.Ф. е
осъществил състава на чл. 130, ал.2 от НК, като причинил на М.А. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,
обусловено от нанесени удари с ръце в
лява странична част главата, довели до падане на А. на тротоара, както и от
бутане в гръдната област.
Относно
обясненията на подсъдимия И.Ф. съдът
съобрази, че
следва да се отчете безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на всеки подсъдим да
дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно право е коренно
различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят истината в
наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна отговорност
по чл. 290 от НК. Обясненията на подсъдимия са
основно негово средство за защита и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г.
г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В тази насока, при пълно съобразяване с
процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК съдът прие, че обясненията на
подсъдимия И.Ф. представляват всъщност защитна
теза, но не са убедителни и не се потвърждават от другите събрани доказателства
по делото, кредитирани от съда.
Поради гореизложените мотиви, настоящият състав не
споделя и анализа на доказателствата, направен от защитника на подсъдимия И.Ф..
Събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са без протИ.речиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможен извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението на съда .
Съдът, като прецени всички доказателства релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимият по първата тъжба И.Ф. е извършил възведеното с частната тъжба
обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия
е въздействал на организма на частния тъжител, причинил му е лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, обусловено от нанесен удар с
юмрук в лява странична част на врата; причинената
болка и страдание на тъжителя са в причинна връзка с поведението на подсъдимия.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*от субективна страна престъплението е
извършено с пряко насочен умисъл–
подсъдимият е знаел, че с нанасяне на удара ще причини болка и страдание,
предвиждал е, съзнавал е обществено опасния характер на действията си, като е искал
или е допускал настъпването на последиците.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът
прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние - касае се за
престъпление против физическата неприкосновеност на човека, което обаче в
конкретния случай не е било предизвикано от частния тъжител и това обуславя
ниска степен на обществена опасност; Степента на обществена опасност на дееца -
данните за личността му – подсъдимият за своята зряла възраст е с чисто съдебно
минало; Както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подс. Ф.:
*
смекчаващите вината обстоятелства – неосъждан, което за неговата възраст
показва, че процесния случай е инцидентна проява в неговия съзнателен жИ.т;
* липсата на
отегчаващи вината обстоятелства;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието
бъде определено по следния начин: Съобразно чл.2 ал.1 от НК за всяко
престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването
му. За престъплението по чл.130 ал.2 от НК към датата на извършване на деянието
и понастоящем законодателят e предвидил наказание "лишаване от
свобода" до шест месеца или пробация или глоба от 100 до 300 лева.
Съобразно сега действащото законодателство - последното изменение на чл.78 а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага административно наказание “глоба” в размер от 1 000 лв. до
5 000 лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението извършено от подс. Ф.
се предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца или “пробация” или
глоба от 100 до 300 лева. Освен това видно от справката за съдимост на подс. Ф.,
той не е осъждан, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени вреди.
Предвид тези обстоятелства разпоредбата на чл.78а от НК задължава съда да я
приложи когато са налице предпоставките за това и да освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”.
Съдът счита за безспорен факта, че при алтернативата НАКАЗАНИЕ по смисъла на НК
с всички законови последици и АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ “глоба” и неговите
последици, по-благоприятно е административното наказване на подсъдимия по
смисъла на чл.78а от НК, пред възможността да бъде вписано осъждане в Бюлетина
му за съдимост. С оглед на вмененото си от закона задължение, съдът счита че
подс. Ф. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за
справедлИ. предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца да
му бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на
минимума предвиден от закона по време на извършване на деянието, а именно 1
000лв. Така определеното наказание и така определения размер на наказанието,
съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение
на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител
неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия,
при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е протИ.правно поведение
от страна на подс. Ф., в резултат на което са възникнали вредите от деянието му
и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди
пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се
съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се
даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедлИ.ст. От правилото
на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението
е подчинено на справедлИ.стта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедлИ.ст” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при
които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални
страдания и пр./Пост. № 4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички
тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедлИ. така
претендираният граждански иск да бъде уважен до размер от 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, такава е сумата която е поискал подс. Ф. в насрещната си тъжба към М.А.
и поради тази причина съдът я приема за справедлива, като взема предвид
претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания
в резултат на деянието на подсъдимия, причинната връзка между тях, както и че
пострадалият не е предизвикал подсъдимия с държанието си и това не е
първопричината за възникналото стълкновение, в резултат на което частният
тъжител е получил уврежданията. Вредите от непозволено увреждане са изискуеми
към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският
иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането, а именно - 28.02.2016г.
Искът,
предявен от пострадалия А. в останалата си част до пълния предявен размер по
отношение на подсъдимия И. Ф., съдът прецени че следва да бъде отхвърлен.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни разноски, както
и разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл.189 ал.3 от НПК, а така
също и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :