№ 42268
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110106293 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 311167/02.11.2023 г. на ответника „... АД, чрез адв. ... с
която е направено искане за изменение на решение № 16890/19.10.2023 г., постановено по
настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. З. Н. не се следват разноски за осъществено безплатно
процесуално представителство, тъй като в представения договор за правна защита и
съдействие (л. 2 от делото) липсва отбелязване относно точното основание по чл. 38, ал. 1, т.
1-3 от ЗА, на което е предоставена безплатна адвокатска защита, който пропуск не може да
се санира чрез едностранно нейно изявление в открито съдебно заседание, тъй като е
необходимо взаимното съгласие на двете страни. Оспорва да са налице предпоставките на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, тъй като фактът, че ищецът е син на бивш колега от кантората на
адв. Н. не попада сред категорията „близък“, която дума означава тясно свързан с някого по
произход, чувства, идеи и интереси, по приятелски и сърдечен или интимен начин. Заявява,
че в полза на адв. Н. не следва да се присъди повече от уговорената в договора за правна
защита и съдействие сума от 1 200 лв. Допълва, че в негова полза следва да се присъди
сумата от още 45,40 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като
дължимото за него възнаграждение се равнява на 1 531,14 лв., а не както е приел съдът – на
1 134,38 лв.
Насрещната страна - Р. М., чрез адв. Н., изразява становище за неоснователност на
молбата и направеното с нея искане. Сочи, че изявленията на страните за наличието на
конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА не
подлежи на съдебен контрол, а размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се
определя в рамките на предвидените в Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения предели. Допълва, че в полза на ответника не следва да се
присъждат още разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като той не е направил разграничение относно уговореното
възнаграждение по всеки един от отделните искове поотделно, формиращо глобалната сума
от 3 403,14 лв.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за
обжалване на решението) и при наличието на представен от страната списък по чл. 80 ГПК
(л. 147 от делото), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество –
1
искането е неоснователно.
Видно от мотивите на постановеното по делото решение № 16890/19.10.2023 г., чието
изменение в частта за разноските се иска, съдът е счел, че в полза на адв. З. Н. се следва
претендираното от нея адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца
безплатно процесуално представителство, доколкото в договора за правна защита и
съдействие (л. 2 от делото) изрично е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като конкретното основание по чл.
38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, на което се позовават страните, тя е уточнила в рамките на откритото
съдебно заседание на 05.10.2023 г. Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика,
при липса на изрично оспорване, получилата безплатна адвокатска помощ страна не е
длъжна да доказва пред съда обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗА, а преценката за
тяхното наличие е оставена изцяло на страните по договора за правна защита и съдействие.
За да се присъди в полза на адвоката възнаграждение по този нормативен текст, е
достатъчно да се представи такъв договор, от който е видно, че договореното
възнаграждение е безплатно на съответното посочено основание. Този договор обвързва
съда и не е необходимо да се проверява съществуването на посочената в него хипотеза.
Договарянето на конкретен начин на плащане е предмет на вътрешните отношения между
страните по договора – адвокат и клиент, поради което не засяга правата и интересите на
лица, външни за тези отношения - в този смисъл са напр. Определение № 162 от 28.04.2022
г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 337 от 18.10.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 395 от 09.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018
г., II т. о., ТК, Определение № 188 от 11.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1434/2021 г., III г.
о., ГК, Решение № 67 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2008/2019 г., I г. о., ГК ,
Определение № 1199 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., ГК,
Определение № 656 от 16.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2523/2016 г., II т. о., ТК, Решение
№ 353 от 06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК и др. В случая, съдът
намира, че представянето на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 2 ЗА, уточнена от адв. Н. в открито съдебно заседание на 05.10.2023 г., в което ищецът
Р. М. също е присъствал и не е оспорил изтъкнатото от пълномощника си обстоятелство.
Действително, насрещната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК
следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност
да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК
с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, както е в
настоящия случай, но тя е тази, която носи тежестта да установи, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице - в този смисъла са напр.
Определение № 163/13.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2266/2016 г., I т. о, Определение
№ 515/02.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2340/2015 г., I т. о, Определение № 72/23.02.2022
г. на ВКС по ч. гр. дело № 297/2022 г., IV г. о. и др. В случая, от страна на ответника е
направено само общо оспорване, че изтъкнатите от страна на адв. Н. обстоятелства не
попадат в хипотезата ан чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, което обаче не се споделя от
настоящия съдебен състав, тъй като видно е, че изрично законодателят е разграничил
посочената хипотеза от хипотезата на роднина по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗА.
Нещо повече, изложените твърдения за близост в отношенията между бащата на ищеца и
адв. Н. (с оглед качеството им на бивши колеги) са относими именно към хипотезата на чл.
38, ал. 2, т. 3, пр. 2 от ЗА, на която тя се позовава, още повече, че от страна на ответника,
който е оспорил същите, не се ангажирани никакви доказателства, за да ги опровергае.
Съдът намира, че не следва да бъдат споделени и заявените от него доводи относно начина
на определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено
2
безплатно процесуално представителство, обосновано с твърдението, че той не може да
надвишава уговорения от страните такъв от 1 200 лв. Това е така, тъй като в хипотезата на
чл. 38, ал. 2 от ЗА ирелевантно се явява обстоятелството дали и ако да – какъв е уговореният
от страните размер на възнаграждението, тъй като съдът не изследва въпроса дали то е било
заплатено или не, поради което изчислявайки го съдът е съобразил минималния такъв по
всеки един от трите иска, предмет на делото, изчислен по реда на Наредба № 01/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая надвишава
предвидения в договора за правна защита и съдействие такъв от 1 200 лв. В случая, да се
приеме обратното би било в противоречие с императивното правило на чл. 38, ал. 2, изр. 2
от ЗА, според което съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, което в настоящия случай
е сторено. На следващо място, не следва да бъде споделено и изложеното от ответника
относно размера на определеното в негова полза адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като мотиви в тази
насока вече са изложени в решението, чието изменение по реда на чл. 248 ГПК се иска, към
които с настоящия съдебен акт съдът препраща. Само за пълнота следва да се отбележи, че
становището, че общо уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 403,14 лв. не
следва да се раздели на броя на предявените искове - 3, както е прието от настоящия съдебен
състав, не следва от волята на страните по договора за правна защита и съдействие от
24.04.2023 г., в който липсва посочване как следва да се разпредели то по всеки един от
отделните искове, като извод в тази насока съдът не следва да формира с оглед евентуално
пресмятане по реда на Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед на изложеното, направеното с молба с вх. № 25062346/14.09.2022 г. искане на
ответника по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 16890/19.10.2023 г.,
постановено по настоящото дело, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва да
се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 311167/02.11.2023 г. на
ответника „... АД искане за изменение на решение № 16890/19.10.2023 г., постановено по
настоящото дело, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3