Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 30.01.2024 г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно дело № 449/ 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.Ю.В. от *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0318-000124/07.11.2023
г., издадена от А. Д. К. – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали. Твърди се,
че жалбоподателят е притежавал СУМС с изтекъл срок на валидност, което не го
прави неправоспособен. Искането е да се отмени оспорената ЗППАМ и се присъдят
деловодни разноски на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило
становище за даване ход на делото и съображения за основателност на жалбата.
Ответникът
– А. Д. К. се явява лично. В писмени бележки на пълномощник са изложени
съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
При
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
оспорената ЗППАМ №23-0318-000124/07.11.2023 г., издадена на основание чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на Н.Ю.В., е
наложена ПАМ "Прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца",
като са отнети два броя регистрационни табели *** и СРМПС № ***.
Приет
е като доказателство и АУАН, серия GA № 1049617/ 07.11.2023
г., съставен срещу Н.Ю.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, за това, че на 07.11.2023
г., в *** часа, в община Кирково, на път ****, на път ***, на ***, посока на
движение от *** към КГПП *** управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес ***“
с рег. ***, като не притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС. Статус в БДС – унищожен. В АУАН са посочени още две
нарушения на ЗДвП – управлява МПС с износени гуми и не е представил МПС за ГТП.
Първото нарушение е определено като такова по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС.
При
така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл.
172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
"а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този
закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена
от компетентен орган – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, с делегирани
правомощия съгласно Заповед, № 292з-2/ 01.01.2022 г. на
директора на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание Заповед, № 8121з-1632/
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По
смисъла на чл.
171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са
от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда
на Глава
пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.
171 от ЗДвП
е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В
хипотезата на чл.
171, т. 2а, б."а" от ЗДвП, може да се приложи ПАМ "прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който
управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;
В
случая ПАМ, съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че
жалбоподателят управлява собственото си МПС без да притежава свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него МПС.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки,
включително и такива от вида на процесната, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Оспорената
ЗППАМ е издадена в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както и при
липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В
обжалвания административен акт е посочено, че се налага за това, че е било
установено, че жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил без да
притежава СУМПС, тъй като в база данни притежаваното СУМПС е отбелязано като
унищожено. Т.е. МПС е управлявано от водач със СУМПС с изтекъл срок на
валидност. За установяване съответствието с минималните стандарти за физическа
годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва
да е в срока на административната му валидност. Поради това законодателят в §
1, т. 2, б. "ж" от ДР на Закон за българските лични документи сочи,
че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен.
Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС
без СУМПС. Осъщественият състав попада в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП и
съставлява основание за прилагането на ПАМ. Т. е. изискването за "съответно
свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за
"категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на
срока на неговата "административна валидност". В настоящия случай са
събрани доказателства за посоченото обстоятелство. Това са: СУМПС № ***,
издадено на 10.11.2023 г., валидно до 10.11.2028 г. (приложено към жалбата);
Справка за нарушител/водач, от която се установява, че на Н.В. са издадени
следните СУМПС: № ***, валидно до 25.11.2008 г.; № ***, валидно до 08.04.2008
г.; № ***, валидно до 27.04.2021 г.;
Справка за нарушител/водач, от която се установява, че на 07.11.2023 г. Н.В. е
подал документи за издаване на СУМПС и на 10.11.2023 г. е издадено СУМПС № ***,
валидно до 10.11.2028 г.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 171, т.2а, б."а", изречение последно от ЗДвП, ПАМ
"Прекратяване регистрацията на ППС" се налага и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; В случая ПАМ е наложена на
собственика на лекия автомобил за това, че е управлявал собствения си лек
автомобил без да има СУМПС за съответната категория, тъй като притежаванто СУМПС в данни БДС е със статус „унищожено“.
Релевантните факти за налагането на ПАМ – собственост на автомобила и
управление на МПС от лице без СУМПС, са доказани от приобщения към
административната преписка АУАН.
При
реализиране на материалноправните предпоставки,
предвидени в закона, органът действа при условията на обвързана компетентност,
определяйки съответната ПАМ като вид. При определяне на срока на мярката, в
хипотеза на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, органът действа при условията на оперативна
самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока (6 месеца до
една година). В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок,
съразмерен на тежестта на нарушението. В случая, срокът е определен в долната граница.
Целта
на Закона за движение по пътищата е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в
чл. 171 и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. ПАМ е приложена
именно на собственика на МПС, който управлява МПС без да притежава съответното
СУМПС. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които
съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във връзка с чл. 59,
ал. 2 АПК. В тази връзка неоснователен е довода, че административния акт е
немотивиран, тъй като в оспорения административен акт са посочени както
правните, така и фактическите основания за издаването му. Предвид факта, че
размерът на приложената ПАМ е в законоустановения
минимум, съдът намира оспореният административен акт за материално законосъобразен
и в тази му част.
Този
извод не се опровергава и от приетото като доказателство СУ МПС, издадено на
жалбоподателя, тъй като то е издадено на 10.11.2023 г., след издаване на ЗППАМ.
Посоченото обстоятелство не съставлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК и също не води до незаконосъобразност на заповедта ( в този смисъл Решение №
14620 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2018
г., VII о.).
От
изложеното следва, че оспореният административен акт е валиден и издаден при
спазване на процесуалните правила, и в съответствие с материалния закон, поради
което и подадената против него жалба следва да се отхвърли.
При
този изход на правния спор в полза на ОДМВР – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Н.Ю.В. срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка№23-0318-000124/07.11.2023 г., издадена от
А. Д. К. – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали.
Осъжда Н.Ю.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: