РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Тутракан, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100376 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3315/17.08.2022 на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу Й. М. Д. с ЕГН
**********.
Предметът му касае осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство
по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 512/13.07.2022 по ч.гр.д.№
284/2022 на Районен съд Тутракан за отхвърляне на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Исковата молба е подадена в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК.
Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД твърди, че сключил договор за
потребителски кредит с ответника на 02.08.2019 г. с № 30038529274 при
следните параметри: сума на кредита 900 лева; срок на кредита 24 месеца;
размер на вноската 54,52 лева; годишен процент на разходите (ГПР) 48,81%;
годишен лихвен процент 41%; общо задължение по кредита 1308,34 лева; по
избрана и закупена услуга Фаст възнаграждение 270 лева; по избрана и
закупена услуга Флекси възнаграждение 810 лева; общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение 2388,34 лв.;
общ размер на вноска 99,52 лева. Сумата от 900 лева се твърди, че е
преведена на ответника чрез EasyPay. По процесния заем към дата на
подаване на исковата молба са направени погасителни плащания с общ
размер 1483,72 лева. Поради частично неизпълнение, договорът е обявен за
1
предсрочно изискуем на 03.06.2021 г.
Ищецът моли съда да осъди ответника за следните суми и периоди, за
които е отказано издаването на заповед за изпълнение, а именно: 516,48 лева
главница; 102,98 лева договорно възнаграждение за периода 20.09.2020-
03.06.2021; 123,75 лева (в исковата молба неправилно е посочена сумата
125,75 лева, което се установява от сбора на отделните суми, формиращи
общата цена на иска и с оглед приетия доклад по делото, сумата от 123,75
лева следва да се счита за окончателна по искането, с което е сезиран
съдът) възнаграждение за услуга ФАСТ; 371,25 лева възнаграждение за
услуга ФЛЕКСИ; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението
до изплащане на задължението. Ищецът претендира разноски.
Ответникът Й. Д. не депозира писмен отговор.
След преценка на направените искания, събраните доказателства и
закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 415,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
За безспорно е обявено с доклада по делото обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител.
Следователно приложими към казуса са Законът за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, освен това съдът е съобщил на страните,
че ще следи служебно за интересите на ответницата потребител и за
наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Съдът намира предявеният иск за неоснователен по две самостоятелни
съображения.
Първо, ищецът трябваше да докаже, че ответникът се е възползвал от
сумата по кредита в размер на 900 лева, т.е. че я е получил, като за този факт
съдът изрично посочи, на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не е представено
доказателство. Данните за движението на сумата, представени в
неподписания от никого документ на л. 14 по делото, представляват
твърдение на страната за изгодни факти, от които черпи права. Формално
погледнато, документът съдържа непотвърдена с достоверен доказателствен
източник информация, че кредиторът е превел пари към EasyPay в полза на
ответника, но дали същият се е възползвал от нея, дали сумата му е била
предадена от служителите на фирмата за парични превод, в какъвто смисъл е
указаната доказателствена тежест, няма представени доказателства.
Второ, дори да се допусне, че сумата е усвоена от ответника, съдът даде
възможност на страните да изразят становище дали вземането произтича от
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, но ищецът не се
възползва от възможността, а такава неравноправност съдът съзира в
условията на договорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Конкретните услуги от пакета и редът за ползването им са описани в
общите условия към него и те са: за услуга Фаст (чл. 15.1) представлява
2
услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди договор за
потребителски кредит, без закупена допълнителна услуга Фаст. Според
настоящия съдебен състав приоритетността сама по себе си не може да
съществува вън от конкретната необходимост от нея. Това означава, че за да
има реално ползване на услугата от страна на потребителя, както твърди
ищецът да се е случило, следва по някакъв начин да е уреден редът за
информиране на потребителя колко договори за потребителски кредити са
заявени за сключване преди неговия, колко време ще отнеме тяхната
обработка, за да се стигне до обработване на неговия договор, колко време ще
е нужно след това за изплащане на отпуснатата сума. Респективно за колко
по-кратко време ще стане това, ако се купи услугата Фаст. Всичко това е
необходимо, за да се обезпечи правото на потребителя на информация за
услугата, според изискванията на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, което би му
позволило да прецени съобразно своите виждания икономическата
еквивалентност на цената за услугата Фаст и ползата от нея. Тази
икономическа еквивалентност е вън от преценката на съда съгласно чл. 145,
ал. 2 от ЗЗП, когато клаузата на договора е ясна и разбираема. В случая
договорът и общите условия към него не обезпечават тази яснота и
разбираемост, поради което преценката за неравноправност остава на
плоскостта на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК, и по-конкретно като се
съобрази вида на предоставената услуга по основния договор и
обстоятелствата при сключването му. Заявителят е търговско дружество, за
което е общоизвестно, че предлага така наречените „бързи кредити”, с
неголям размер, но с висока лихва, често без обезпечение, както е в случая.
Следователно бързината в предоставянето на кредита е част от
маркетинговата стратегия на този пазарен субект и непонятно от гледна точка
на житейската логика е потребителят да желае покупката на допълнителната
услуга Фаст за осигуряване на тази бързина, която бездруго се предполага, че
ще получи, когато влиза в преддоговорни отношения с процесния търговец.
Всичко това сочи, че по отношение на тази конкретна услуга сключеният
договор се основава на клауза, спрямо която е налице обоснована вероятност
да е неравноправна, тъй като не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Другата услуга Флекси, според т. 15.2. от ОУ, предоставя право на
длъжника да променя погасителния план съгласно условията на чл. 15.2.1.,
чл. 15.2.2. и чл 15.2.3. Трите подуслуги са посочени като възможности –
„клиентът може да поиска” отлагане на вноски, намаляване на погасителни
вноски и промяна на падежа на оставащите вноски. До отлагане, намаляване и
промяна на падежа на вноските обаче би се стигнало само след подписването
на анекси – аргумент от чл. 15.2.1.2., чл. 15.2.2.1. и чл. 15.2.3., което по
необходимост изисква съгласието на кредитора. Нито една от подуслугите в
услугата Флекси не представлява потестативно право на клиента с
едностранно волеизявление да предизвика правна промяна в
3
правоотношението, засягаща падежа и размера на погасителните вноски.
Следователно, при използването на купения пакет с услуги Флекси за никаква
едностранност не става въпрос, а за необходимост от взаимно съгласие, която
носи единствено финансова тежест за едната страна. В същото време чл. 9 от
ЗЗД осигурява безплатна възможност за предоговаряне. По силата на
принципа за свободата на договарянето няма пречка и без закупена услуга
Флекси страните по заемното правоотношение да уговорят друг срок на
издължаване, друг размер на погасителните вноски, изобщо да променят
който и да е елемент от правоотношението; че даже кредиторът да опрости
вземането на длъжника, ако иска. Нещо повече, по силата на свободата за
договаряне няма ограничение в броя на погасителните вноски, които да бъдат
отложени, модифицирани и пр., за разлика от закупената услуга Флекси.
Налага се изводът, че по договора за нея няма поето от кредитора насрещно
задължение. Такива договори, при които едната страна е поела задължение, в
случая да плати цена, а другата страна не поема никакво задължение,
принципно са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като задължението се
явява поето при липса на основание.
Вярно е, че основанието на сделките се предполага до доказване на
противното – арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но настоящата инстанция
съобразява Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 на ВКС по тълкувателно
дело № 1/2020 на ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая нищожността произтича пряко от сделката.
Според съда, задължението за цена на допълнителните услуги прикрива
същинската му цел: да служи като възнаграждение за кредитодателя вместо
лихва. Разходите по тези услуги задължително следва да бъдат включени към
общите разходи по кредита. Ако това беше сторено, годишният процент на
разходите би надхвърлил законния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По-
важното обаче е, че като не е включена цената за услугите „Фаст“ и „Флекси“
към ГПР по кредита, не е позволено на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, което се явява
неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите.
Затова специалният Закон за потребителския кредит обвързва липсващата
информация за ГПР с най-тежката санкцията за кредитодателя – тази по чл.
23 във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неточното посочване на ГПР се приравнява на липсващ ГПР, когато
отклонението е значително. За установяване какъв е действителният ГПР
съдът си служи с препоръчания от Министерството на икономиката на своята
интернет страница https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-
godishen-procent-na-razhodite-258.html калкулатор на ГПР, който е разработен
от Европейската комисия, и който, въпреки че е наречен „Калкулатор на ГПР
4
за ипотечни кредити”, съдържа опция за изчисляване на ГПР по
потребителски заеми. За ползването на калкулатор не са необходими
специални знания из областта на математическите и икономическите науки.
Съдът въведе параметрите на процесния заем, дал повод за образуване на
делото, а именно ДПК № 30038529274/02.08.2019 (900 лева главница, срок на
кредита 24 месеца и годишен лихвен процент 41%) и констатира получения
резултат за ГПР почти съвпадащ с този по договора за заем – ГПР 49,66%
според калкулатора, вместо 48,81% по договора. Размерът на погасителната
вноска също е изключително близък – 55,56 лева на месец според
калкулатора, вместо 54,52 лева по договора. Разликите са несъществени и
най-вероятно идват от настройките за закръгляне. Резултатът верифицира
точността на калкулатора и дава основание на съда да го използва за
следващото изчисление, но преди това да направи следния фактически извод
– в така посочения ГПР не е включен разходът за цената на допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита, а според параграф 1 от ДР към ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. Разходите за цена на допълнителните услуги „Фаст“
(270 лева) и „Флекси“ (810 лева) са пряко свързани с кредита и са известни на
кредитора. Следователно, дори задължението за тяхната цена да беше
валидно и да не прикриваше същинската цел, която е да служи като
възнаграждение за кредитора, този разход от 24 вноски, по 45 лева всяка, е
трябвало да се включи в общите разходи по кредита, при което реалният ГПР
излиза на 215,62%, според калкулатора.
Договорът за потребителския кредит е недействителен на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при което, според чл. 23 от ЗПК, ответникът
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него. Ако се допусне, въпреки липсата на доказателства, че
заемът от 900 лева действително е усвоен от ответника, точно тази сума е се
явява чистата, от която се е възползвал той. В същото време ищецът признава
за направени погасителни плащания в размер от общо 1483,72 лева, с което
съдът приема, че ответникът изцяло е платил задължението си по чл. 23 от
ЗПК.
По изложените две самостоятелни основания: недоказаност, че
главницата по заема е усвоена от ответника, и погасяване на дължимите суми
по него, предявеният осъдителен иск следва да се отхвърли изцяло.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба с вх.№ 3315/17.08.2022 на „П. к. Б.“ ЕООД
с ЕИК *** за осъждането на ответника Й. М. Д. с ЕГН ********** да плати
516,48 лева главница, 102,98 лева договорно възнаграждение за периода
20.09.2020-03.06.2021, 123,75 лева възнаграждение за услуга ФАСТ, 371,25
лева възнаграждение за услуга ФЛЕКСИ, и законна лихва върху главницата
от 28.06.2022 г. насетне, дължими по недействителен договор за
потребителски кредит от 02.08.2019 г. с № 30038529274.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6