Решение по дело №210/2020 на Административен съд - Сливен

                                         

                                          Р Е Ш Е Н И Е № 164

                

                                       12.08.2020 г. гр. Сливен

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Сливен, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

При секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора……като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 210 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Д.Р.Д. *** против решение № Ц 1040-19-4/30. 04. 2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата с вх. № Ц1012-19-15/03.04.2020 г. на оспорващия против разпореждане № С-19-999-00-**********/11.03.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Сливен, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист серия № Е 20200572250 за периода 18.03.2020 г. до 28.03.2020 г. В жалбата се сочи, че неправилно на оспорващия не е изплатено обезщетение за целия период на представения болничен лист. Счита, че трудовият договор със „ЗММ Победа“ АД е прекратен едва на 10.03.2020 г.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, явява се лично. Изрично посочва, че не е оспорил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение пред РС Сливен. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Директора на ТП на НОИ Сливен и върне преписката с указания за прилагане на закона и изплащане на полагащото му се обезщетение за периода  от 18.03.2020 г. до 28.03.2020 г.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ Сливен, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт И. М., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.

Административен съд Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

С разпореждане № С-19-999-00-**********/11.03.2020 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Сливен /съгласно заповед №1015-19-169/01.08.2019г./ е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист за общо заболяване серия № Е20200572250 на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ за периода от 18.03.2020г. до 28.03.2020г. Отказът е мотивиран на основание чл. 42, ал. 3 от КСО "Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила преди прекратяването на срочни и служебни правоотношения, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията“.

По делото е приобщен болничен лист № Е20200572250 за периода 14.02.2020 г. до 28.03.2020 г., издаден от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр. Плевен на 05.03.2020 г. По делото е приобщено удостоверение с вх. № Р14-19-000-00-**********/10.03.2020 г. от което е видно, че трудово правоотношение на Д.Д. ***, е прекратено, считано от 17.02.2020 г.

Жалбоподателят не спори, че трудовото правоотношение с последния работодател действително е прекратено, но счита, че това е станало не от 17.02.2020 г., а от 10.03.2020 г., когато му е връчена заповед №3/19.02.2020 г., с която на основание чл.71 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между него и „ЗММ-Победа“ АД Сливен.

Видно от отбелязването върху заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, същата действително е връчена лично на Д. срещу подпис на 10.03.2020 г. 

При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган- директор на ТП на НОИ- Сливен, в обема на правомощията му, съгласно чл. 117, ал. 1 от КСО, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

От данните по делото е видно, че трудовото правоотношение на жалбоподателя Д. *** е прекратено по инициатива на работодателя със Заповед № 3/19.02.2020 г. Страните не спорят, че писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор е получено от работника на 10.03.2020 г. Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 335, т.3 от КТ, от тази дата трудовият договор се счита прекратен. Ирелевантно е извършеното от работодателя отбелязване в заповедта, че трудовият договор се счита за прекратен на 17.02.2020 г.,  доколкото самата заповед е издадена на 19.02.2020 г., а данни за връчването й на Д. към 17.02.2020 г. не са налице по делото. Напротив, фактът на връчване на заповедта по-късно /10.03.2020г./ недвусмислено сочи, че към този момент тя не е стигнала до знанието на адресата. Обстоятелството, че тази дата е отбелязана и в регистъра "Трудови договори", не променя този извод, доколкото в него се съдържат данни, заявени едностранно от работодателя, а погрешното им посочване не може да се отрази на материалното право на работника да получи полагащото му се обезщетение за временна неработоспособност. Едва с получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 71, ал. 1 от КТ е настъпило действието на прекратяването.

След като от доказателствата по делото се установява, че вярната дата на прекратяване на трудовото правоотношение е именно 10.03.2020 г., то обезщетението по предявения за изплащане болничен лист Е20200572250 за периода 14.02.2020 г. до 28.03.2020 г., издаден от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД гр. Плевен на 05.03.2020 г. е дължимо в пълен размер, за целия период на неработоспособността, тъй като е в обхвата на срока по  чл. 42, ал.3 от КСО.

Съгласно нормата на  чл. 42, ал.3 от КСО, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочно трудово правоотношение, парично обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след неговото прекратяване. В случая този срок не е изтекъл както към началната, така и към крайната дата на временната неработоспособност, поради което обезщетението по предявения за изплащане болничен лист е дължимо за целия период на неработоспособността – от 14.02.2020 г. до 28.03.2020 г.

Ето защо, обжалваното решение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Разноски от оспорващия не се претендират, поради което не се присъждат.

Мотивиран от горното, Административен съд Сливен

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № Ц 1040-19-4/30. 04. 2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Сливен, с което е отхвърлена жалба с вх. № Ц1012-19-15/03.04.2020 г. на оспорващия против разпореждане № С-19-999-00-**********/11.03.2020 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Сливен, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист серия № Е 20200572250 за периода 18.03.2020 г. до 28.03.2020 г.

 

ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ Сливен за ново произнасяне, съобразно мотивите на настоящото решение.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                 Съдия: