РЕШЕНИЕ
№ …
гр.
София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.
съдия: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия
Десислава Алексиева гр. д. № 13315 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 26993 от 30.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 38027/2015 г. по описа на СРС, ГО, 50 – ти състав, поправено
на осн. чл. 247 ГПК с Решение №20201013/17.09.2020 г. по гр.д.№ 38027/2015 г.
по описа
на СРС, ГО, 50 – ти състав е признато за установено, че Б.П.П., ЕГН **********
дължи на "ВиК" ЕАД, ЕИК ********, гр. Бургас сумата от 1624,32 лева,
представляваща цена на доставена и потребена вода за периода 31.07.2013 г. - 19.09.2014
г. във водоснабден имот с адрес: гр. Созопол, ул. "********, аб. № 725341,
ведно със законна лихва за забава за периода 23.02.2015 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.02.2015
г. по ч. гр. д. № 9688/15 г. на CPC, 50 с-в.
Срещу така постановеното решение, е
подадена въззивна жалба от ответника Б.П.П., с аргументи за неправилност и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че по делото
не е установено, че въззивникът е собственик на процесния имот. Сочи, че
сградата не е обитавана в процесния
период и не е изразходвал вода за процесния период. Според жалбоподателя по
делото не било изследвана годността на измервателното устройство, с което се
твърди, че е извършвано отчитането на водомера. Счита, че с оглед липсата на
поставен баркод на водомера, при електронното отчитане е възможно да се нанасят
данни без дори да е посещаван имота. Поддържа, че не е сключвал договор с ищеца.
Твърди, че е налице процесуално нарушение от първоинстанционния съд като не е
допуснал съдебно графологична експертиза, както и двама свидетели за
установяване на обстоятелството, че въззивникът не живее в България и не е
потребил претендираното количество студена вода. Твърди, че по делото не е
изготвен доклад. Въз основа на изложените основания се моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт и отхвърляне на исковите претенции. С въззивната жалба
не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца "В.и к." ЕАД. Сочи, че
съгласно разпоредбите на §1, т. 2 от ДР на ЗРКВУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/
14.09.2004 г., потребители са собствениците на водоснабдените имоти, като не е
необходимо подписването на писмен договор или съхраняване на някакъв документ
от страна на водния оператор. Поддържа, че доводът, че ответникът не е обитавал
водоснабдения обект в процесния период е без значение, тъй като титулярът на
партидата не е променен. Поддържа, че отчетеното и изразходено количество вода
се установява от събраните по делото доказателства, а именно: извлечение за
данните от мобилното устройство – електронен карнет, който не изисква подпис на
клиент, протокол за извършена проверка на водомера от лицензирана лаборатория,
която надлежна проверка установила, че
към 13.07.2017 г. водомера съответства на техническите и метрологичните
изисквания към него, изслушаните по делото свидетелски показания на
инкасаторката Сотирова, както и изслушаната
СТЕ, съгласно което претендираното количество вода е преминало и отчетено от
измервателното средство, извършено частично плащане. Счита за неоснователни
възраженията, че не е изготвен доклад по делото и това, че не била разпределена
доказателствената тежест с оглед протокола от съдебно заседание от 02.10.2017
г. с определение № 82568/04.04.2017 г. на СРС. Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. По въведените във въззивната жалба оплаквания:
По делото е обявен на страните доклад
съгласно чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд в протоколно определение от 02.10.2017
г. /л. 95-96 от първоинстанционното производство/, поради което е неоснователно
въведеното възражение в този смисъл от въззивника.
За неоснователно съдът намира релевираните
във въззивната жалба възражения, че въззивникът – ответник не е потребител и че
се изисква сключване на писмен договор между абоната и ВиК дружеството, за да
придобие качеството потребител.
Ищцовото дружество е "ВиК
оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя
ВиК услуги на потребителите срещу заплащане по реда на ЗВ и Закона за
регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно
чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ. В и К услуги са услугите по пречистване и доставка на вода
за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно §1, ал.
1, т.2 от ПЗР на ЗРВКУ, потребители са юридически или физически лица,
собственици на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Отношенията
между ВиК оператора и потребителите на ВиК-услуги се уреждат от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От посочената нормативна уредба
следва, че облигационното отношение между страните възниква по силата на закона
въз основа на притежаваното право на собственост, без да е необходимо
сключването на индивидуален писмен договор.
Същите изводи следват и от подзаконовата нормативна уредба.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК- услуги са собствениците или
лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на
водоснабден имот. Съгласно чл. 8, ал. 1 до ал. 4 от Наредба № 4 от 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен
орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост
"общи условия", се определят: 1. правата и задълженията на оператора
и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът
за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти. Операторите задължително публикуват одобрените общи
условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп
до тях и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник, като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в
което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия.
Съгласно чл. 8, ал. 5 от наредбата,
новите потребители приемат общите условия със сключването на
предварителен писмен договор за присъединяване към водоснабдителните и
канализационните системи, а съгласно чл. 8, ал. 8 от наредбата, договорът за
предоставяне на услугите В и К се предлага от оператора, като в него могат да
се включват допълнителни условия, извън общите условия, ако не противоречат на
изискванията на тази наредба.
Никоя от горепосочените правни норми не
установява императивен характер на задължението за сключване на писмен договор,
като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, нито
има съмнение относно това, че публичноизвестни Общи условия / чл.8 от ал.1 от
Наредбата/ биха били обвързващи за страните и по сключен неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги. В подкрепа на неформалния характер на договора за
предоставяне на ВиК услуги за заварени от действието на Наредбата потребители е
§ 3, т.1 от ДР на същата, според който Общите условия за ползване на ВиК услуги
определят реда и условията, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора и само се
конкретизират с договори за предоставяне на ВиК услуги. В същия аспект следва
да се съобразява и въвеждане на понятието „нов потребител” по смисъла на §1 т.2
от ДР на Наредбата. Така Определение № 463 от 10.10.2019 г. по т.д. № 75/2019
г. , I ТО, ВКС.
Обстоятелството, че ответникът е
собственик на имота се признава изрично от същия в отговора на исковата молба, поради което и с оглед цитираната нормативна
уредба ответникът притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги. Релевираното
възражение във въззивната жалба за липса на доказателства за това обстоятелство
е неоснователно, с оглед изричното му признание от ответника. Наред с това, от
доказателствата по делото се установява, че ответникът Б.П.П. е подал молба –
образец 3, вх. № 10846/08.10.2008 г. по описа на ВиК ЕАД, гр. Бургас за
съгласуване на постоянен договор за ползване на ВиК мрежите, чиято автентичност
не е оспорена от него, от СТЕ се установява, че имотът е водоснабден, а съгласно
показанията на св. Сотирова, заемаща длъжността: проверител на водомери във ВиК
Бургас, считано от 26.10.1989 г. и отчитаща водомерите в района на гр. Созопол
– нова част в сградата винаги има представител за този абонат, който осигурява достъп.
В случая по делото е представен и
договор от 09.10.2008 г., сключен на основание чл. 8, ал. 8 от Наредба №
4/14.09.2004г., чиято автентичност в първоинстанционното производство е
оспорена от ответника. При оспорване на частен документ, доказателствената
тежест пада върху страната, която го оспорва, но доказателствени искания за
допускане на съдебно - графологична експертиза не са заявени от въззивника в
жалбата му пред въззивния съд по реда на чл. 266 ГПК, следователно проведеното
оспорване е неуспешно. Доказателствените искания за разпит на свидетели, че ответникът
не е ползвал претендираното количество питейна вода, тъй като живее извън
България също не са заявени от въззивника в жалбата му пред въззивния съд по
реда на чл. 266 ГПК, за да бъде преценена допустимостта, относимостта и необходимостта
от събирането им.
Неоснователно е възражението на
въззивника – ответник, че в рамките на процесния период дружеството не е
предоставило ВиК услуги до имота. В конкретния случай, доставеното количество питейна
вода до имота се установява от събраните по делото доказателства, както следва:
извлечение от показанията на мобилното устройство при извършваните отчети за
аб. № 725341, заключенията на съдебно-техническата и съдебно – счетоводната
експертиза, както и изслушаните по делото свидетелски показания на
инкасаторката Сотирова. Съгласно т. 3 от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за обект, находящ се в гр. Созопол, ул. ********в
процесния период изразходваната вода е 1967 м3. Съгласно т. 5 от заключението
се установява, че не е възможна манипулация на отчетното количество, защото
водомерът е пломбиран. Съгласно т. 4 от заключението на СТЕ се установява, че измервателният уред е
бил изправен през посочения период, което се установява от Свидетелство за
проверка № 200/13.07.2017 г. и е валиден за предходния пет годишен период.
Въз основа на горното и на осн. чл. 32
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, правилно
първоинстанционният съд е приел, че претендираното количество вода в процесния
период е изразходено и следва да бъде заплатено от ответника.
За определяне на размера на вземане по
делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както
и са представени издадените тринадесет броя фактури с титуляр - ответника по делото с аб.№ 725341. Според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, по счетоводни данни на
дружеството са издадени тринадесет фактури с дати от 25.09.2013 г. – 27.10.2014
г. По първата фактура салдото е по-малко от размера на фактурата, поради
извършено частично плащане по нея преди датата на подаване на иска. Общата
дължима и неплатена сума според заключението на вещото лице в процесния период
възлиза на 1 648,92 лева. Заключението на ССчЕ установява, че
счетоводството на ищеца е водено редовно и са спазени всички изисквания на ЗСч.
Настоящият състав кредитира изцяло заключенията на вещите лица, доколкото
същите са компетентни, безпристрастни и задълбочени.
Неоснователно е възражението по
отношение начина на отчитане на водомера. От показанията на св. Сотирова се установява
начина на отчитане на водомерите – чрез насочване на електронно устройство
срещу баркода на водомера, обстоятелството. От показанията се установява, че всеки водомер е снабден с пломба и баркод,
както и че винаги на адреса на този абонат е осигуряван достъп на проверителя.
Също се установява, че поради електронното отчитане на водомерите няма как да
бъде подписан от клиента отчета. Горните доказателства в съвкупност обуславят
извода за неоснователност на възраженията на въззивника.
Поради изложените съображения доводите на
въззивника за неправилност на обжалвания съдебен акт са неоснователни, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските. С оглед изхода на спора
право на разноски пред СГС за юрисконсултско възнаграждение има въззиваемата
страна на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в размер на 100 лева. Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26993
от 30.01.2019 г., постановено по гр. д. № 38027/2015 г. по описа на СРС, ГО, 50
състав, поправено на осн. чл. 247 ГПК с Решение № 20201013/17.09.2020 г. по
гр.д.№ 38027/2015 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.
ОСЪЖДА Б.П.П., ЕГН **********
да заплати на "ВиК" ЕАД, ЕИК ********, гр. Бургас на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева разноски пред СГС.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.