Решение по дело №18/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от името на „СТУДИО БГ“ ЕООД с ЕИК *********, с. Поликраище, ул. „Странджа“ №1, представлявано от управителя Н.У..

Обжалва се Решение №578/22.11.2023 г., постановено по АНД №898/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С този съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №704070-F700652/26.05.2023 г. на зам.-директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на „СТУДИО БГ“ ЕООД за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО са наложени три „имуществени санкции“ в размер на по 500 лв. Дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според касатора съдът неправилно е формирал извод за съответствие на НП с чл. 57 от ЗАНН, доколкото не са посочени датата и мястото на нарушението и същото не е описано пълно, точно и ясно, включително с изброяване на обстоятелствата, при които е извършено. За касатора останало неясно кой, кога и в какво качество е констатирал нарушенията. Горното е възприето като съществено нарушение в хода на административно-наказателното производство, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на НП. Отделно, счита, че дори да се приеме, че нарушенията са осъществени, безспорно те са инцидентни и първи, от които не са настъпили вредни последици, поради което приложениe намира чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че липсва реципрочност между невиновното поведение и наложената санкция от 1 500,00 лева, както и че е налице противоречие с целта на закона. Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира за присъждане на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност.

В открито с.з. касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител. От упълномощения юрисконсулт е постъпило писмено становище. Последният определя решението на РС като правилно и законосъобразно. Поддържа, че РС вярно е установил фактическата обстановка и е извел правилни правни изводи. Твърди, че в АУАН и в НП са налице всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Моли АСВТ да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира присъждането на ЮК възнаграждение в размер на 150 лева, алтернативно възразява за прекомерност на разноските на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Подчертава, че възраженията за нарушение по чл. 57 от ЗАНН са били предмет на обсъждане от районния съд, който правилно ги е отхвърлил. Не намира да са допуснати материални и процесуални нарушения на закона, нито основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

Административният съд, в посочения касационен състав, прецени допустимостта на жалбата и основателността на наведените в нея касационни основания. Извърши и дължимата служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, която разкри следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, и е процесуално допустима. Оплакванията в същата АСВТ квалифицира като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с ал. 2 на с.р. – неправилно приложение на закона.

Разгледана по същество КЖ е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

РС приел от фактическа страна, че дружеството не е изпълнило вмененото му по закон задължение да подаде Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за периодите на месец ноември 2022 г., декември 2022 г. и м. януари 2023 г. в законоустановения срок – до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях – в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „А“ от Наредба Н-13/17.12.2019, във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО. Това е така, защото декларация образец №1 за периода месец ноември 2022 г., която трябвало да бъде подадена до 29.12.2022 г., е подадена на 16.01.2023 г., тази за периода месец декември 2022 г., която трябвало да бъде подадена до 25.01.2023 г., е подадена на 14.02.2023 г. и за периода месец януари 2023 г., която трябвало да бъде подадена до 27.02.2023 г., е подадена на 10.03.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като съдържанието им е напълно съобразено с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Специално е посочено, че в съдържанието на АУАН и НП изрично е посочено мястото на нарушението – ТД на НАП – Велико Търново, и както и последната възможна дата за изпълнение на задължението, след която започва осъществяването на продълженото административно нарушение. Обърнато е внимание, че се касае за формални административни нарушения, осъществени чрез бездействие. Санкциите за всяко от нарушенията са правилно и мотивирано определени по вид и размер. Изложени са мотиви, че нарушенията са изчерпателно индивидуализирани и обективно съставомерни предвид доказаните факти – качеството „осигурител“ на дружеството по отношение на неговите служители, т.е. адресат на задължението по чл. 5 от КСО да подаде декларации обр. 1 за месец ноември 2022 г., за месец декември 2022 г. и за месец януари 2023 г., съответно в срок до 29.12.2022 г., до 25.01.2023 г. и до 27.02.2023 г., както и закъснялото им подаване, съответно на 16.01.2023 г., 14.02.2023 г. и 10.03.2023 г. ВТРС е приел, че нарушенията правилно са квалифицирани по чл. 5, ал. 4 от КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „А“ от Наредба Н-13/17.12.2019 г., а наложените санкции са в специалния минимум, отразен в чл. 355, ал. 1 от КСО. Отхвърлени са възраженията, касаещи причината за закъсненията и са изложени мотиви, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна проверка и като взе предвид оплакванията в жалбата, настоящата инстанция констатира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Въз основа на собствената познавателна дейност върху доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, РС е изяснил фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно. ВТРС е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства – писмени и гласни. Фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон. Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи значимите в производството пред него факти, включително извършване на деянието и неговото авторство. Обсъдени са съществените за разрешаването на спора обстоятелства, както и относимите към АНП, наведени от санкционираното лице, доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Не са допуснати нарушения при събирането и преценката на доказателствените средства. Поради това, на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН настоящата касационна инстанция споделя и препраща към мотивите на въззивната инстанция. За процесуална икономия същите не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са доводите на касатора за процесуални и формални нарушения при съставянето на НП и оттам преценката на РС по приложението на чл. 57 от ЗАНН. Съдът възприема мотивите на въззивния съд в този смисъл и счита, че и нарушенията, и обстоятелствата, при които са извършени те, са правилно установени и описани. Неоснователно се поддържа наличието на пропуски в съдържанието на НП по отношение на датата на нарушенията, мястото на извършване и обстоятелствата, при които са извършени. Изпълнителното деяние на нарушенията от процесния вид се осъществява с бездействие и е довършено в момента, в който е изтекъл крайният срок за предприемане на дължимото поведение – в конкретния случай прецизно посочени, както следва: 29.12.2022 г., 25.01.2023 г. и 27.02.2023 г. Предвид спецификата на деянието (бездействие) не може да се определи точно мястото на извършване на нарушението, която хипотеза изрично е предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 4 от ЗАНН и това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере в какво го обвиняват. Несъмнено компетентната ТД на НАП е тази във Велико Търново, където се дължи подаването на процесните декларации и където са установени нарушенията. На разположение на приходните органи е водената в НАП база данни за извършване на справки и проверки и те имат обективната възможност да извършат такива и да установят кои са търговците, неподали съответните декларации в законоустановения срок. При установеното в случая закъснение при подаването на декларациите обр. 1 от страна на „Студио бг 2015“ ЕООД е съставен АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство.

Касаторът не оспорва факта на закъснялото подаване на декларациите, дори дава обяснение за причините, довели до закъснението /повреда в електронния сертификат за подписване/, но бездействието на дружеството, само по себе си, води до осъществяване на нарушението от обективна страна, а причините за това, както и настъпването или не на вреди, не са обективен признак от състава му. Закъснялото подаване на декларациите не променя обстоятелство, че същите не са подадени в срок, не санира пропуска и не съставлява основание за маловажност на случая, доколкото става въпрос за типично нарушение от този вид. Нарушенията са от типа на формалните такива и те не предвиждат настъпването на обществено опасни последици. Търговецът носи обективна отговорност, осъществявана посредством налагане на имуществена санкция. Деянията несъмнено изпълняват състава на нарушението и всички съображение относно липса/непълнота на реквизити и маловажност са без значение.

Съгласно §1, т. 4 от ДР на ЗАНН „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени интереси и степента на обществена опасност на нарушението. Установената забава в случая не може да бъде квалифицирана като несъществена, доколкото просрочието за ноември е 18 дни, за декември – 20 дни, а за януари – 11 дни. Тези обстоятелства и фактът че се касае за три поредни нарушения, а не за изолиран случай, са достатъчни да бъде изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на който деецът не се наказва, а само се предупреждава, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

НП почива на закона и на доказателствата, намерили потвърждение при осъществения съдебен контрол за законосъобразност. При постановяване на оспореното решение не са допуснати пороци, водещи до нарушаване на правото на защита на касатора и като е стигнал до извод за потвърждаване на решението, ВТРС е постановил правилен съдебен акт.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав на ВТАС счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Велико Търново за валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от НЗПП, т.к. делото не разкрива фактическа или правна сложност.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът, действащ в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №578/22.11.2023 г., постановено по АНД №898/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА „СТУДИО БГ“ ЕООД с ЕИК *********, с. Поликраище, ул. „Странджа“ №1, с управител Н.М.У. да заплати на Национална агенция по приходите 80 /осемдесет/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: