Решение по дело №232/2022 на Административен съд - Търговище

 

Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.С.Н. *** против Изричен отказ на кмета на община Търговище, обективиран в писмо № РД-02-8496/05.12.2022 г. за частично изменение на ПУП в частта за кв. 35 за изменение на регулационната граница между УПИ № IX-499 с идент. № 73626.502.75 и УПИ № Х-229 с идент. № 73626.502.74.

Претендира се незаконосъобразност на оспорения отказ, с твърдения за погрешно интерпретиране на заявеното от жалбоподателя искане по негово заявление вх. № РД-02-8174/28.11.2022г. Сочи в тази връзка, че за да постанови отказа си административния орган е приел, че не е налице законово основание, поради постановено и влязло в сила решение на ВКС по гр.д. № 2315/2019 г. с което бил отхвърлен иск на жалбоподателя с правно основание чл. 108 ЗС. Налага довода, че направеното искане е основано с наличие на допусната грешка от административния орган изразяваща в невярно отразяване на имотната граница между горепосочените два парцела, довело и до неотразяване на действителната (вярната) такава съответно в изготвените кадастрални и регулационния планове одобрени със съответните заповеди от 1965 и 1981 г.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез а.. Б. заявява, че поддържа жалбата. Сочи се наличие на правен интерес за оспорване на заповедта, предвид на това, че същият се явява собственик на урегулирания поземлен имот, по отношение на който е поискал изменение на ПУП. Пояснява, че искането му за изменение по реда на чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ е свързано с наличието на погрешно отразяване на имотната граница между двата имота (УПИ № IX-499 с идент. № 73626.502.75 и УПИ № Х-229 с идент. № 73626.502.74), поради което сочи, че искането му е основано въз основа на хипотезата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, алтернативно посочва и хипотезата на ал. 1 с.з. Моли за отмяна на оспорения отказ.

Ответникът по оспорването, Кметът на Община Търговище, чрез юрк. Ж. оспорва жалбата. Заявява неоснователност на оспорването с твърдения за неоснователност на заявлението на жалбоподателя за извършване на частично изменение на Подробния устройствен план в частта на УПИ– IX и УПИ–X в кв. 35. Сочи се липса на основанията по чл. 134, ал. 1 и 6 ЗУТ, каквото е изискването за служебно изменение на плана по чл. 135, ал. 5 с.з. Целта на жалбоподателя е да увеличи размерите на своя имот за сметка на съседния. Сочи, че границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и във връзка с чл. 15, ал. 3 ЗУТ, само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление от двете страни и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, какъвто договор в случая липсва. Позовава се на съдебни решения във връзка с проведено между жалбоподателя и неговите съседи производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и наличие на сила на присъдено нещо относно имотните граници на имотите. Моли съда да отхвърли жалбата на Н.С.Н. като неоснователна.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на заповедта е инициирано по заявление на Н.С.Н. с вх. № РД-02-8099/25.11.2022г. (л. 11), и коригиращо такова с вх. № РД-02-8174/28.11.2022г. (л. 9), с което същият е отправил към Кмета на Община Търговище искане за служебно допускане на частично изменение на подробния устройствен план в кв. 35 на град Търговище в частта относно имотната граница между неговия имот с УПИ IX-499 с идентификатор 73626.502.75 и съседния му такъв УПИ Х-229 с идентификатор №73626.502.74. Поисканото изменение се изразява в преместване на имотната граница между двата имота с три метра на запад от УПИ IX-499 с идентификатор 73626.502.75. Искането си за служебно частично изменение на плана жалбоподателят е обосновал с наличие на грешка, която се изразява в отразяването в ПУП на реалната имотна граница между двата имота.

В отговор на искането Кметът на Община Търговище е постановил оспорения отказ, обективиран в писмо № РД-02-8496/05.12.2022 г., с което е приел че не е налице законово основание за исканото от жалбоподателя изменение, тъй като има влезли в сила съдебни актове с които е отхвърлен иск на Н. С. Н. с правно основание чл. 108 ЗС и отхвърлен иск на Н. С. Н. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Към административната преписка административният орган е приложил Определение № 393 от 02.10.2017г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 139 от 22.11.2016 г. , с което е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Н. срещу собствениците на съседния имот, за признаване за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Търговище от 2005г. жалбоподателят Н. е притежавал право на собственост върху площ от 138 кв.м., заключена между границата по плана от 1925г. (изм. със заповед № 41/27.02.1965г.) и тази по сега действащия план от 1981 г. между имота на ищеца, представляващ УПИ IX-499 от кв. 18 с идентификатор № 73626.502.75 и имота на ответниците, представляващ УПИ Х-229 в кв. 18 с идентификатор № 73626.502.74, отразени в КК/2005г. на гр. Търговище, която площ била неправилно заснета като част от имота, собственост на ответниците.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

АС Търговище, ІІІ-ти състав, при извършена служебна проверка за допустимост на оспорването, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт – отказ да се образува производство по раздел VІ – ти ЗУТ, чрез издаване на мотивирано предписание за частично изменение на ПУП. Предвид това че към момента на депозиране на жалбата оспорващият се легитимира като съсобственик на имот, относно който е отхвърлено искането за частично изменение на ПУП, същият разполага с правен интерес да иска обявяване на неговата отмяна. Жалбоподателят е едно от лицата посочени в чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по частично изменение на подробен устройствен план е двуфазно. Началото на същото се поставя с издаването на индивидуален административен акт – мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план или отказът за издаване на такова.

Мотивираното предписание за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план или отказът за това по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. При постановен отказ да се издаде мотивирано предписание не се открива процедура по изменение на ПУП. С мотивираното предписание за изработване на проект за изменение на ПУП се дава разрешение тази процедура да започне, поради което то не представлява част от нея, а е акт, който я предхожда и е основание за провеждането й. Предписанието може да се издаде при наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 1 и 2 ЗУТ.

Процесният отказ да се образува производство за частично изменение на ПУП, чрез издаване на мотивирано предписание е постановен при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място съдът намира, че административният орган се е произнесъл по нередовно заявено искане. От заявлението на Н. не става ясно въз основа на коя от хипотезите от раздел VІ – ти ЗУТ прави искането си за изменение на плана. Заявителят се е позовал единствено на погрешно отразяване на границата между имотите, но не е посочил при какви обстоятелства намира, че е възникнала тази грешка. Административният орган не е изяснил, дали заявителят прави искане за изменение на плана по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗУТ или сезира органа за служебно изменение по смисъла на ал. 5 с.з. Неясно е и дали заявителят визира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана (чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ), или се позовава непълнота или грешка в кадастралната карта (чл. 134а, ал. 1 ЗУТ). Съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, ако искането не удовлетворява всички изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В закона ясно е разписано, че органът следва да уведоми заявителя, т. е. да му връчи съобщение, с оглед сериозната санкция, визирана в ал. 2 с.з. Това задължение за административния орган е предпоставено и от принципа на служебното начало, важащ в административното производство съгласно чл. 9 АПК. От приложената като доказателство преписка не може да се изведе извод, че органът е уведомил заявителя да отстрани констатираните недостатъци и да изясни предмета на отправеното до него искане. Органът не е изискал от заявителя и представянето на доказателства от които да обоснове и изясни какъв е характерът на заявеното и дали се визира грешка при отразяването на границата между имотите в кадастралната карта, или се касае за друг вид грешка при отразяването ѝ в плана. От преписката не се установи да са изискани от жалбоподателя скица с предложение за изменението на плана и не е изискано и становището на главния архитект на общината, съгласно изискванията на чл. 135, ал. 2 и 4 ЗУТ. При неизяснен предмет на заявеното искане ответникът е постановил оспорения отказ, като е счел, че не са налице предпоставките за изменение на плана, тъй като между жалбоподателя и собствениците на съседния имот е налице влязъл в сила съдебен акт по искове основани на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС, поради което не са налице основания за изменение на плана.

Обжалваният отказ е постановен и при неспазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Същият е немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не може да се извлече еднозначно извод за конкретното основание за постановяване на отказ да бъде образувано производството за изменение на плана. Единствените изложени от административния орган съображения за отказа, са че между жалбоподателя и собствениците на съседния имот е налице влязъл в сила съдебен акт по иск основан на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Липсват изложени съображения касаещи наличието или липсата на конкретните предпоставки свързани с издаване на мотивирано предписание. Въпреки това е направено заключение, че не са налице основания за изменението на плана.

Следва да се посочи и че административният орган, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, е бил длъжен при започване на производството да уведоми известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Такива по силата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ се явяват собствениците на съседния имот, границата с който заявителят е поискал да бъде преместена. По делото няма данни, че административният орган е изпълнил това законово изискване, а изпълнението му освен, че гарантира правата на заинтересованите субекти, чрез изразените от тях становища и представени доказателства допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. По този начин в нарушение на чл. 35 АПК компетентният административен орган не е изяснил релевантните обстоятелства за преценката дали се издаде мотивирано предписание или откаже издаването му - предпоставка за отмяна на акта поради недостатъчно изяснена фактическа обстановка, водещо и до неправилност на обективираните в него правни мотиви.

Оспореният отказ е и незаконосъобразен. В случая ответникът е съсредоточил предмета на проверката за законосъобразност на искането единствено до наличие на правните основания по чл. 134, ал. 1 и 2, или 134а, ал. 1 ЗУТ за изменение на действащия ПУП. В тази връзка следва да се има предвид, че в производството по издаване на мотивирано предписание, съответно при отказа да се издаде такова, административният орган няма задължение да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки за разрешаване промяната в плана. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ се проверява налице ли е редовно искане или служебно задание, съответно скица – мотивирано предложение за изменението. Изисква се становище от главния архитект на общината по това искане относно спазване на устройствените показатели за исканата промяна, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план на населеното място, ако такъв има. Конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, на тези по чл. 134а, ал. 1 ЗУТ следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В този предварителен етап, който се подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 или по 134а ЗУТ не е задължителен елемент.

Предвид изложеното обжалваният отказ следва да се отмени, а преписката да бъде върната за ново произнасяне от компетентния орган, с указания да бъде извършена преценка за необходимостта да бъдат изискани пояснения от заявителя, съответно за събиране на писмени доказателства от заявителя, ако е необходимо такива да се съберат и служебно, с цел изясняване на релевантните факти както и да поиска становищата на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, след което да се издаде административен акт по чл. 135 ал. 3 или 5 ЗУТ във връзка с искането, или да се откаже издаването на такъв.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 510 лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат понесени от Община Търговище, юридическо лице съгласно чл. 14 ЗМСМА.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на Община Търговище обективиран в писмо № РД-02-8496/05.12.2022 г. по искане на Н.С.Н. ***№ РД-02-8174/28.11.2022г. за частично изменение на ПУП в частта за кв. 35 за изменение на регулационната граница между УПИ № IX-499 с идент. № 73626.502.75 и УПИ № Х-229 с идент. № 73626.502.74.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Търговище за ново произнасяне по искания с вх. № РД-02-8099/25.11.2022г. и с вх. № РД-02-8174/28.11.2022г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на Н.С.Н. ***, сумата от 510 лева – деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: