РЕШЕНИЕ
№ 577
гр. Пловдив , 15.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин П. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин П. Атанасов Гражданско дело №
20205330111830 по описа за 2020 година
Правната квалификация на искoвете е по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2018г. Г.Р. Енева подала до „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последната
получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние. Същата
декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, видно от Декларации, неразделна част от приложеното към настоящия иск
Искане за отпускане на потребителски кредит. Получила и преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация. Посочила също /в ДПК - т. V Допълнителни възможности за клиента/, че
с част от сумата по договора - 736.29 лева желае да бъде извършено рефинансиране на
друго нейно задължение - вътрешно рефинансиране към „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД. **** декларирала възможност и желание за закупуване и на Пакет от
допълнителни услуги и предоставила на кредитната институция данни за финансовото
си състояние. Тя също така била уведомена, че изборът на Пакет от допълнителни
услуги не е условие за сключване на Договора за потребителски кредит, което също
било декларирано и подписано от последната. След като „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД одобрил отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 27.06.2018г.
1
с ответника ****бил сключен Договор за потребителски кредит № ****Клиентът ****
получила одобрение да закупи и поискания от нея Пакет от допълнителни услуги, за
получаването на който подписала Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Получила и Допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, на което положила имената и подписа си. *****
поела задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със
закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия
кредит в срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 229.08
лева и падежна дата всяко 26-то число на месеца.
Договор №****бил сключен при следните параметри: 2 Общо задължение по
кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него - 8246.88 лева, включващо:Сума
на кредита: 3000.00 лв.;Срок на кредита: 36 месеца;Размер на месечната вноска по
кредита: 146.39 лева;Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:
26-то число на месеца;Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90; Годишен лихвен
процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 5270.04
лв. Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги са както
следва:Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 2976.84 лева;Размер
на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 82.69 лева; Предвид
гореизложеното, общото задължение по договора, включващо и задължението по
Пакета от допълнителни услуги е както следва: Общо задължение по договора: 8246.88
лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 229.08 лева; Дата на погасяване: 26-
ти ден от месеца. Общият размер на договорното възнаграждение по кредита било
предварително определено в погасителния план. Страните се споразумели договорното
възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките
на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото е в размер на 820.02 лева, дължимо за периода от 26.12.2018 г. до
03.09.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост. По същия начин било уговорено и
заплащането на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което
възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то било
разсрочено във времето и се погасявало от клиента като част от погасителните вноски
и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ към ДПК). Оставащата неизплатена част
от него била в размер на 2563.39 лева. С част от сумата по договора **** е пожелала да
бъде извършено вътрешно рефинансиране на друго нейно задължение - вътрешно
рефинансирания към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по друг нейни договор №
****(т. V на ДПК „Допълнителни възможности за клиента"): Вътрешно рефинансиране
към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД по договор № *****: сума за рефинансиране:
736.29 лева; „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнил точно и в срок
2
задълженията си по договора, като извършил поисканото рефинансиране, а останалата
част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 2263.71
лева била преведена на ****по посочена от нея банкова сметка, видно от приложеното
преводно нареждане - документ за кредитен превод от дата 27.06.2018г. ***** от своя
страна поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в
размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Погасителния план бил получен от длъжника на 27.06.2018г.,
заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Твърди се, че ответника ***** не изпълнила задължението, което поела по
договора. Преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала в забава,
направила само седем плащания по заема на следните дати: 1. На дата 27.08.2018 г. -
платени 229.10 лева 2. На дата 30.08.2018 г. - платени 1.00 лев 3. На дата 26.09.2018 г. -
платени 229.10 лева 4. На дата 27.11.2018 г. - платени 200.00 лева 5. На дата 10.12.2018
г. - платени 200.00 лева 6. На дата 27.12.2018 г. - платени 105.92 лева 7. На дата
28.01.2019 г. - платени 99.84 лева.
Общата сума на направените плащания по ДПК *****била в размер на 1064.96
лева. С нея била погасена сума в размер на 1003.27 лева, съгласно задължението по
погасителен план (четири пълни вноски). Частично плащане в размер на 86.95 лева
имало по петата вноска. В общата сума на получените плащанията били включени и
постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план - 11.69 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви в
размер на 146.87 лева, които към момента били заплатени частично и оставало
задължение в размер на 135.18 лева.
Било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Образувано било частно гражданско дело №
3521/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав.
Издадена била заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК № 1706/04.03.2020г. за следните суми:
сумата от 2816,99 лева - главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № *****, сключен на 27.06.2018 г.,
сумата от 820,02 лв. - договорно възнаграждение за периода от 26.12.2018 г. до
03.09.2019 г. и
сумата от 135,18 лв.- лихва за забава за периода от 27.08.2018 г. до 03.09.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2020 г. до
3
окончателното й изплащане.
От съда се иска да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1706/04.03.2020г.
. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника Г.Р. ****да
заплати на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД задължение по Договор за
потребителски кредит № *****в размер на 2563.39 лв. /две хиляди петстотин
шестдесет и три лева и 0.39 ст./, представляващо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва.
Претендират се направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 54465/27.11.2020г.
от ответника Г. Р. Ц.. В отговора на исковата молба се заявява, че предявените искове
са допустими, но неоснователни. Оспорва се по основание и по размер обективно-
кумулативно съединените искове. Оспорват се твърденията, че ответника е усвоил
заемната сума. Оспорва се твърдението, че ответника е подписал договора, както и
погасителния план. Твърди се, че погасителния план не е предоставян. Възразява се, че
претендираните суми са погасени по давност. Оспорва се твърдението, че общите
условия са приети от ответника, както и че същите са му връчени. Твърди се, че
договора за заем е недействителен, тъй като същия не отговарял на условията на ЗПК.
Заявява се недействителност на договора и на други основания, подробно описани в
отговора на исковата молба. От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли в цялост претенциите на ищцовото дружество
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено следното.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1706/04.03.2020г. постановена по ч.гр.д. № 3523/2020г. е разпоредено Г.Р. ****да
заплати в полза на ищеца следните суми:
сумата от 2816,99 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит
№ ****, сключен на 27.06.2018 г.,
сумата от 820,02 лв. - договорно възнаграждение за периода от 26.12.2018 г. до
03.09.2019 г. и
сумата от 135,18 лв.- лихва за забава за периода от 27.08.2018 г. до 03.09.2019 г.,
4
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Със заповедта е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК в частта с която се
претендира сумата от 2 563,39 лева – неплатено възнаграждение по допълнителен
пакет услуги.
Против така издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в срок.
Предявените установителни и осъдителни искове са допустими като подадени в
срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК
В хода на производството пред настоящата инстанция се установява, че с
договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ****ищецът е отпуснал
паричен заем на ответник за сумата от 3000 лева със срок на кредита от 36 месеца при
ГПР 49.90% и ГЛП 41.17% или общо дължима сума от 5 270,04 лева. По избран и
закупен пакет от допълнителни услуги е начислено възнаграждение в размер на сума
от 2 976,84 лева или общото задължение възникнало за ответника е в размер на сумата
от 8 246,88 лева.
С част от паричната сума ответникът финансира/погасява друго свое
задължение към ищеца в размер на 736,29 лева по договор ****– факт констатиран и
установено от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й.П..
Остатъка от паричния заем е получен по банков път с платежно нареждане от
27.06.2018г. – л. 24 от делото.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 03.09.2019г. поради
допусната забава в изплащане на задълженията
Ищецът посочва, че ответникът е погасил 7 вноски или сума в размер на
1 064,96 лева, което обстоятелство се потвърждава от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която посочва, че тази сума се разпределя за погасяване както
следва: 183.01 лева – за главница, 406,81 – за договорна лихва, 413,45 лева – за
възнаграждение по допълнителен пакет; 50 лева такси по Тарифа и 11,69 лева – лихви
за забава.
Заплатените суми от 413,45 лева – за възнаграждение по допълнителен пакет; 50
лева такси по Тарифа и 11,69 лева – лихви за забава или общо 475,14 лева са платени
недължимо по нищожни клаузи и поради следните съображения.
Характерът и естеството на посочените в процесния договор допълнителни
услуги, за които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и изплащане
5
на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на
погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства/ касаят действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При
това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Вън от горното уговореното възнаграждение не става ясно за какъв точно пакет
от допълнителни услуги е закупен, за да може да се прецени до колко уговорената
цената съответства на справедливостта и добрите нрави, респ. налице ли е изискуемата
потребителска еквивалентност. Не се установява от ищеца клаузата да отговаря на
изискването за добросъвестност, респ. очевидно тази клауза води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая
няма спор, че сделката е потребителска, до колкото ответника има качеството на
потребител. Разгледан на плоскостта на съдържателната част на пакета от
допълнителни услуги се констатира следното. Първо пакетът включва пет
допълнителни услуги всяка от които е неясно на каква стойност възлиза, неясно е също
така по каква методология се определя и каква е реалната стойност за търговеца при
осъществяването на тази услуга. Така например улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства по т.5 от пакетът от допълнителни услуги /уредена в
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – л.17 от дело/ не става
ясно в какво точно се състои улеснение в сравнение с обичайната процедура. В т.15.5.1
от ОУ към договора за потребителски кредит се посочва, че ищецът може да одобри за
отпускане следващи парични средства на клиента, но всъщност тази услуга е част от
предмета на икономическата дейност на търговеца, т.е той не престира нищо повече от
това за което е създаден. На следващо място услугата предполага липса на
допълнително кандидатстване, което фактически се тълкува от настоящата инстанция
като ново предложение за сключване на нов договор за потребителски кредит или за
рефинансирането му, без това да е изрично поискано от потребителя, което пък отново
е част от предмета на търговската дейноста на ответника. Следователно, улеснената
процедура за получаване на парични средства не представлява нищо различно, нищо
преференциално от обичайната икономическа дейност на търговеца, която е свързана с
публично предлагане на кредити.
Следващата позиция от пакета е промяна на падежа, която съгласно 15.4.1. от
ОУ е посочена като право на клиента да поиска промяна на падежа на задължение,
което не е изискуемо, същевременно обаче липсва разписано задължение от страна на
6
търговеца да се съгласи с направеното от клиента искане или другояче казано
ответника си запазва правото да прецени основателността на искането. Фактически
клиентът си купува услуга, която му се предоставя от закона, всеки длъжник може да
поиска промяна на падежа на задължението съобразно свободата на договаряне
уредена в чл.9 ЗЗД и затова не му е необходимо да заплаща възнаграждение. Другояче
би било ако ответникът беше разписал процедура по която да се осъществи това
искане за промяна на падежа или най-малкото да поеме ангажимент към потребителя,
че ще удовлетвори това искане при наличието на определени условия – което реално в
ОУ няма. Следващата услуга предвидена в пакета е приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, разписана в 15.1 от ОУ в тази услуга обаче отново
остава неясно за потребителя какво точно преимущество ще получи до колкото нито е
описано времето за което се извършва одобряването на кредита за клиентите без
закупен пакет и за тези със закупен пакет. Другите две услуги – отлагане на вноски и
намаляване на погасителни вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ отново касаят
възможността на страните свободно да договарят и предоговарят сключения договор за
кредит. Безспорно тези услуги са уредени по-подробно и изчерпателно на фона на
останалите услуги, но отново никъде не е разписан ангажимент на кредитора при
наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията по
вноските, респ. на намаляването им. Без да има наличието на такова съгласие отнапред
дадено от кредитора, реално той не е задължен да удовлетвори искането на
потребителя, а последния си плаща за нещо, което законът му позволява да иска, а
именно намаляване на вноските или отлагането им. Следователно и по отношение на
тези две услуги не става ясно каква е възмездността на престациите, т.е не става ясно за
какво точно потребителят заплаща допълнителния пакет, какво точно получава в
повече и какви точно преференции възникват за него след като всичко, което е
разписано в ОУ е законово възможно да бъде поискано, както и законово възможно да
бъде отказано. Другояче казано допълнителния пакет не създава допълнителни права
за потребителя на които да съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат
удовлетворени, не го поставят в по-неблагоприятна фактическа и икономическа
ситуация спрямо клиентите, които не са закупили такъв пакет.
Относно разходите и таксите - тези клаузи на Тарифата са в противоречие и с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията
по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този
вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следователно уговарянето
на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата
неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и
7
заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК
Предвид на гореизложеното искът за сумата от 2 563,39 лева, която представлява
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се отхвърля като
неоснователен.
Заплатената сума от 475,14 лева по нищожните клаузи следва на основание чл.
76 ЗЗД да се отнесе за погасявяване на мораторната лихва – изцяло сума в размер на
135.18 лева и възнаградителната лихва до размера на сумата от 339,96 лева от общо
претендираните 820,02 лева или дължим остатък 480.06 лева.
Не се споделят доводите на ответника за недействителност на договора поради
противоречието му с чл. 11, ал.1, т.10, чл.11, ал.1, т.12 и чл.11, ал.1, т.7 и т.20 ЗПК
поради следните съображения:
по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК договорът следва да
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Такава информация се съдържа в процесния договор - Част VI „Параметри“;
по чл.11, ал.1,т.12 – По делото е установено наличието на погасителен план към
процесния договор, който е подписан от потребителя – ответника и който включва
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент – л. 25-26 от делото;
по чл.11, ал.1, т.7 - Такава информация се съдържа в процесния договор - Част
VI „Параметри“;
по чл.11, ал.1, т.20 – Такава информация се съдържа в т.3.5 ОУ към договора.
Не се споделят и доводите на ответника за недействителност на размера на
възнаградителната лихва, тъй като същата е в съответствие с изискването на 19, ал.4 за
оскъпяване на кредита ЗПК
По възражението на ответника за проверка законосъобразността на договори за
потребителски кредити № ****и № *****.
По договор за потребителски кредит № ***е платено възнаграждение по
допълнителен пакет от 270,12 лева, а по договор № *****е платено възнаграждение по
допълнителен пакет от 312.09 лева и 305.70 лева такси – л. 106 от делото, Приложение
№ 1 към заключението по съдебно-счетоводната експертиза или общо по двата
договора са платени 887,91 лева по нищожни клаузи за допълнителен пакет и такси по
процесните договори. Основанията за нищожността на клаузите на допълнителния
8
пакет и такси са подробно мотивирани при анализа на договор за кредит № ****поради
което не е неохбходимо да бъдат преповтаряни. Договорите са валидни в останалите
им части.
Следователно от задължението на ответника по договор за кредит № ****следва
да се прихване и сумата от 887,91 лева, тъй като е недължимо платена и от която се
погасява сумата от 480,06 лева за възнаградителна лихва за периода от 26.12.2018г. до
03.09.2019г. изцяло, респ. претендираната главница от 2 816,99 лева се уважава до
размера на сумата от 2 409,14 лева като разликата се погасява чрез прихващане със
сумата от 407,85 лева.
Не се констатира да е изтекла погасителната давност на притезанието за
главница, тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 03.09.2019г.
като кредиторът има правото да начислява единствено законната лихва за забава върху
главницата до окончателното й изплащане – така т.2 от тълкувателно решение №
3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС.
В случая ищецът не претендира законна лихва считано от 03.09.2019г., а считано
от 02.03.2020г. – датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК поради което и
присъждането на тази лихва следва да се извърши от тази дата.
На основание чл. 78 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Претендираните разноски са за сумата от 765,22 лева от
които се уважават 50 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство
и 96,36 лева държавна такса за заповедното производство и настоящата инстанция или
общо сума в размер на 246,36 лева.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на ******се присъждат 350 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и за настоящата
инстанция.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК с оглед изхода на спора по делото разноските
заплатени от бюджета на съда в размер на сумата от 195 лева следва да се възложат в
тежест на ищеца.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Р. ****с ЕГН ********** с адрес: *****
ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* от гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – юрк. Г.С. сумата от 2
409,14 лева – главница по договор за потребителски кредит №*****ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от 02.03.2020г. до окончателното й
изплащане за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК № 1706/04.03.2020г. поч.гр.д. № 3523/2020г. по
описа на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер от
2 409.14 лева до пълния претендиран размер от 2 816,99 лева КАКТО И ОТХВЪРЛЯ
исковете за признаване установено дължимостта на сумата от 820,02 лева – договорно
възнаграждение за периода от 26.12.2018г. до 03.09.2019г. и сумата от 135,18 лева –
мораторна лихва за периода от 27.08.2018г. до 03.09.2019г. като неоснователни и
недоказани;
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК
********* от гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – юрк.
Г.С. против Г.Р. ***с ЕГН ********** с адрес: ******за ОСЪЖДАНЕТО й да заплати
сумата от 2 563.39 лв., която представлява възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, договор за потребителски кредит №*****, ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 02.03.2020г. до окончателното й
изплащане като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Г.Р. Енева с ЕГН ********** с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* от гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – юрк. Г.С. сумата от 246,36 лева
разноски за заповедното производство и настоящата инстанция по съразмерност на
уважените искове;
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2, т.1 ЗА „Профи Кредит България“ ЕООД с
ЕИК ********* от гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник –
юрк. Г.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на***** със седалище и адрес на управление: ******
сумата от 350 лева разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция
съразмерно на отхвърлената част на исковете;
ОСЪЖДА Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* от гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез **** – юрк. Г.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 195 лева разноски за съдебно-
счетоводна ескпертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/П/________________
11