Решение по дело №249/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 274
Дата: 28 юни 2021 г.
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20217240700249
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

      

             274            28.06.2021 година   град Стара Загора

 

                 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                                                                                      Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар  Минка Петкова        

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                              

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 249 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

                                                                                                                                                           Образувано е по касационна жалба на „Б.2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Калояновец, общ. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. И.И. ***, против Решение № 260192 от 23.03.2021г., постановено по АНД № 3184/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 66 от 18.11.2020г., издадено от и.д Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение  в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания по чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като поддържа, че липсва еднозначно посочване на датата на извършване на нарушението, както и че административно наказателната правна квалификация на деянието е несъответна на фактически описаното нарушение. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 66 от 18.11.2020г. на и.д Директор на РИОСВ – Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

 

           Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно, обосновано и законосъобразно.

          

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

        Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Б.2000“ ЕООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ № 66 от 18.11.2020г., издадено от и.д Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 66 от 23.06.2020г., на „Б.2000“ ЕООД, на основание чл.145, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е наложена имуществена санкция в размер на 15 200лв., за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 29.05.2020г. проверка от служители на РИОСВ – Стара Загора е установено, че дружеството извършва дейности по съхраняване на ОЧЦМ без да притежава разрешение, издадено от РИОСВ – Стара Загора за извършване на дейности по съхраняване на ОЧЦМ за площадка с местонахождение с. Калояновец, общ. Стара Загора, УПИ І пл. № 420, кв.32. 

   Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата и достатъчна степен административнонаказателното обвинение от фактическа и от правна страна. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че по несъмнен начин са установени и доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и съотв. извършването на вмененото на „Б.2000“ ЕООД нарушение на чл.35, ал.1, ал.1, т.1 от ЗУО, като основание за налагане на административна санкция по чл.145, ал.1, т.1 от ЗУО, определена към предвидения в закона минимален размер.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за допуснато от „Б.2000“ ЕООД  нарушение по чл.145, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Несъответно на обстоятелствената част от съдържанието на наказателното постановление и абсолютно неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в НП „не е описано фактологически точно и ясно кога е установено нарушението и кога е извършено“. В мотивната част на НП изключително подробно хронологически е описана фактическата обстановка във връзка с постановяването и влизането в сила на Решение № 13-ДО-487-01 от 03.02.2020г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора за прекратяване действието на издаденото на „Б.2000“ ЕООД Разрешение № 13-ДО-487-00 от 03.06.2013г. за извършване на дейности по третиране на отпадъци; произтичащите от прекратеното действие на разрешението задължения за дружеството и срока за тяхното изпълнение; извършените от служителите на РИОСВ – Стара Загора проверки на площадката в с.  Калояновец, общ. Стара Загора и констатираното на 29.05.2020г. нарушение /че  дружеството извършва дейности по съхраняване на ОЧЦМ без да притежава разрешение, издадено от РИОСВ – Стара Загора/, която именно дата е възприета и като дата на съставомерното изпълнително деяние по чл.145, ал.1, т.1 от ЗУО. В този смисъл не е налице неяснота нито относно датата на констатиране /установяване/ на нарушението, нито относно  възприетата от наказващия орган като дата на извършване на вмененото на санкционираното лице нарушение.

            Противно на твърдяното от касатора, налице е изискуемия се конекситет между фактическото обвинение /фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние/ и неговата правна квалификация /от гл.т на посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма/, за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното лице, възприето от административнонаказващия орган като съставомерно такова чл.145, ал.1, т.1 от ЗУО. Обстоятелството, че както беше посочено, в наказателното постановление хронологически е описана фактическата обстановка във връзка с издаването и влизането в сила на Решение № 13-ДО-487-01 от 03.02.2020г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора за прекратяване действието на издаденото на „Б.2000“ ЕООД разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, произтичащите от прекратеното действие на разрешението задължения за дружеството и срока за тяхното изпълнение, не обуславя извод, че административнонаказателната правна квалификация на деянието е несъответна на фактическото описание на нарушението.                                                                                         

          Обосновано Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН № 66 от 23.06.2020г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за последица ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и че описаната в НП фактическа обстановка и извършването на вмененото на дружеството административно нарушение, се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, неизпълненото  задължение, произтичащо от прекратеното с Решение № 13-ДО-487-01 от 03.02.2020г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора действие на притежаваното от „Б.2000“ ЕООД Разрешение № 13-ДО-487-00/ 03.06.2013г. за извършване на дейности по третиране на отпадъци /задължение за предаване в срок до 04.03.2020г. на съхраняваните количества отпадъци на площадката на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО или комплексно разрешително за дейности с такива отпадъци/, не се свързва с неизпълнение на предписание по чл.113, ал.3 от ЗУО, като основание за налагане на административна санкция по чл.156, ал.1 от ЗУО. Съхраняването на ОЧЦМ на площадката в с. Калояновец при прекратено с влязъл в сила административен акт действие на издаденото на „Б.2000“ ЕООД разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци и след изтичане на определения срок за предаване на съхраняваните на площадката отпадъци, релевира осъществявана от „Б.2000“ дейност по съхраняване на ОЧЦМ без дружеството да притежава разрешение, издадено от РИОСВ – Стара Загора за извършване на дейности по съхраняване на ОЧЦМ за площадката, което представлява  съставомерно изпълнително деяние – нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, субсумиращо се в административнонаказателния състав по чл.145, ал.1, т.1 от ЗУО.

 

  С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                   Р     Е      Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260192 от 23.03.2021г., постановено по АНД № 3184/ 2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 66 от 18.11.2020г., издадено от и.д Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

                                                

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                                                                                                                      

                                                                       2.