Р Е Ш Е Н И Е
№
91 / 29.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Т. ХАДЖИЕВ
при
секретаря Радостина Кабадалиева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 89 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
А.А.К. е предявил против „ОЗК – З.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 61 507. 46 лв., от които 60 000 лв.
за неимуществени вреди и 1507. 46 лв. за имуществени.
Ищецът
твърди, че на 03.02.2018 г. около 4 часа в с. Р., общ. Димитровград, на кръстовището
между ул. „Д." и ул. „П." е настъпило пътнотранспортно произшествие,
като водачът на товарен автомобил марка
„П.", модел „Б." с рег. № *******, собственост на „Транспрес" ООД,
В.Д. поради движение с несъобразена скорост го блъснал, за което бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.02.2018 г. по описа на ОД
на МВР Хасково, РУ Димитровград и било образувано ДП № 88/2018 г. по описа на
РУ на МВР Димитровград. По отношение на товарния автомобил била сключена
застраховка „Гражданска отговорност" със ЗАД „ОЗК -З." със
Застрахователна полица № ВG/23/117003179523 от 04.12.2017 г., валидна от 05.12.2017 г. до 04.12.2018 г. Вследствие на пътния инцидент
получил значителни телесни увреди, изразяващи се в счупване трохантера
на лява бедрена кост, закрито и счупване проксималния край на дясна тибия. На 03.02.2018 г.
бил подложен на оперативна интервенция, при която е извършено „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
фемур" и му е поставен имплант „Комплект DНS/DСS с винтове", за който заплатил 1 260 лв. Престоят
му в „МБАЛ Хасково" АД продължил до 09.02.2018 г., когато бил изписан,
като му било предписано лечение в домашни условия при строг постелен
режим. Видно от Епикриза
И.З. № 2185/ 18 г. на „МБАЛ Хасково"
АД, лекуващия лекар му предписал
да носи гипсова имобилизация на дясна подбедрица за 90 дни и същевременно да не натоварва ляв
долен крайник за 180 дни, поради което не можел да стъпва на нито един от
краката си. Това е налагало близките му постоянно да са около него, които
изцяло да го обслужват в ежедневните битови и хигиенни нужди. От получените
фрактури изпитвал силни болки, поради което му се налагало постоянно да приема
обезболяващи. Вследствие на настъпилите увреждания и предприетото лечение след
сваляне на гипсовата имобилизация на дясна подбедрица за дълъг период се придвижвал единствено с
помощни средства. В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние
на ищеца се влошило, което дало отражение и на психиката му. Вследствие на
изживения шок имал понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
злополуката, нарушения на съня и вниманието. Допълнително се тревожел и за това,
че няма да се възстанови напълно и постоянно ще бъде в тежест на близките си.
Поради фрактурите на двата крака и обездвижването им изпитвал притеснения дали
ще проходи отново. Чувствал се подтиснат, безцелен, не можел да спи нощем.
Вследствие на настъпилите промени в психиката му се е наложило да му бъдат
изписани медикаменти от рода на антидепресантите и
успокоителните - Деанксит и Атаракс,
с които провежда терапия и към настоящия момент. Вследствие на настъпилото ПТП понесъл
имуществени вреди: 1 260 лв. имплант; 50.65 лв. за
медикаменти; 46. 01 лв. за медикаменти; 34.80 лв. за болничен престой; 72 лв.
за проходилка; 44 лв. за патерици, всичко на обща
стойност от 1 507. 46 лв. С Товарителница № ИД РS 1504 ЕВL5 6/23.02.2018 г. депозирах молба до ЗАД „ОЗК - З." за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП, по която до настоящия момент ответникът не се е произнесъл. Предвид изложеното иска на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер
на 27 507. 46 лв., от които 26 000
лв. за неимуществени вреди и 1507. 46 лв. за имуществени от станалото на
03.02.2018 г. ПТП.
Ответникът „ОЗК – З.“ АД оспорва предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от А.А.К. против „ОЗК
– З.“ АД иск е с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, който регламентира правото на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия причинител на
вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с който е
застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
По делото не е спорно, че на 03.02.2018
г. около 4 часа в с. Р., общ. Димитровград, на кръстовището между ул. „Д."
и ул. „П." е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което товарен автомобил марка „П.", модел „Б." с рег.
№ *******, управляван В.Д.,
блъснал ищеца А.К.А..
По
делото не е спорно, че за автомобил с рег.
№ ******* има сключена застраховка „Гражданска отговорност“
със Застрахователна полица № ВG/23/117003179523 от 04.12.2017 г. със срок на действие от 05.12.2017 г. до 04.12.2018 г.
Спорен по делото е въпросът за вината за
настъпване на ПТП. Ако ПТП не се дължи на противоправното
и виновно поведение на застрахования водач на моторно превозно средство,
застрахователят няма да носи отговорност пред пострадалото лице за причинените
му вреди.
За настъпилото на 03.02.2018 г. ПТП е
образувано ДП № 88/ 2018 г. на РУ на МВР Димитровград, което с Постановление от
03.01.2019 г. на РП Димитровград е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на престъпление. Постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление не е
задължително за съда, който с оглед доказателствата по делото следва сам да
достигне до извод да наличие или не на противоправно
поведение на застрахования водач на моторното превозно средство.
От заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза е видно, че непосредствено
преди удара товарният автомобил се е движел със скорост от 50 км./ ч., при
която опасната зона за спиране е 39. 30 м. Автомобилът се е движел на къси
светлини, при което зоната на видимост на водача е 36. 80 м., от каквото
разстояние той е можел да възприеме обект или част от обект с височина от
земята поне 30 см. Според вещото лице 2. 25 сек. преди удара товарният
автомобил се е намирал на 36. 80 м. от мястото на произшествието и това е
моментът, в който той е могъл да възприеме пешеходеца.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДП водачите на
пътно превозни средства са длъжни при избиране на скоростта да се съобразяват с
редица фактори от значение за безопасността на движението, между които и
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Това означава, че при движение нощно време водачите са
длъжни да избират такава скорост, която да им позволява да спрат превозното
средство в границите на своята видимост. В случая от приетата по делото автотехническа експертиза, която не бе оспорена от
страните, се установи, че товарният автомобил се е движел със скорост от 50 км/
ч., като осветеното от фаровете пространство е 36. 80 м. Установи също така, че
2. 25 сек. преди удара автомобилът се е намирал на 36. 80 м. от мястото на произшествието,
от който момент водачът е можел да го забележи. При тези данни по делото могат
да се направят два основни извода: 1) че водачът на товарния автомобил се е
движел с несъобразена с пътните условия скорост, тъй като скоростта му от 50 км./
ч., опасната зона за спиране при която е 39. 30 м., не му е позволявала да спре
в границите на своята видимост от 36. 80 м; 2) посоченото нарушение е в
причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като водачът на товарния автомобил е
забелязал ищеца на разстояние от 36. 80 м., при което е можел да спре своевременно
и да предотврати удара, ако се е движел със скорост, позволяваща му да спре в
зоната на своята видимост. Допуснатото нарушение на правилата за движение няма
да е в причинна връзка с настъпилото ПТП само при внезапно навлизане на
пострадалия на пътното платно на разстояние по – малко от 36. 80 м. пред
автомобила, тъй като в този случай и при движение със скорост, позволяваща му
да спре в зоната на своята видимост, водачът не би могъл да предотврати удара.
Данни в тази насока се съдържат в показанията на водача на товарния автомобил –
св. В.Д., но съдът не кредитира същите, тъй като се опровергават от
заключението на вещото лице. Отделно от това, ако се приеме, че ищецът е
навлязъл на пътното платно непосредствено преди удара, в този случай
автомобилът не би спрял само на 2. 5 м., а на значително по – голямо разстояние
предвид зоната му на спиране от 39. 30 м. По изложените съображения съдът
намира, че водачът на товарния автомобил е виновен за настъпване на
пътнотранспортното произшествие с ищеца, чиито вреди следва да се покрият от
ответника по силата на сключената по отношение на автомобила застраховка
„Гражданска отговорност“.
Следва да се отбележи, че освен водачът
на товарния автомобил вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие има
и пострадалият А.А.К., който в нарушение на чл. 113,
ал. 1, т. 1 ЗДП е предприел пресичане на платното за движение на определеното
за целта място – пешеходната пътека, и без да се съобрази с приближаващия
автомобил на св. В.Д., с което е нарушил забраната по чл. 114, т. 1 ЗДП пешеходците
да не навлизат внезапно на платното за движение. В тази връзка от устните
обяснения на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза се установи, че местопроизшествието е станало на 10 – 15 м. след
кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „П.“, където няма пешеходна пътека, нито
продължение на тротоара (§ 6, т. 54 от ДР на ЗДП). При преценка тежестта на всеки един от съпричиняващите
фактори – от една страна виновното поведение на водача на товарния автомобил,
който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, а от друга,
поведението на ищеца, който е навлязъл на платното за движение не на
определеното за целта място и без да се съобрази с приближаващия автомобил,
съдът намира, че каузалния принос на всеки един от участниците
в ПТП е еднакъв.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на
застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска
отговорност. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди
са неизмерими в пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях
се определя от съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието "
справедливост " не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица
конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи взависимост от вида и
характера на причинените увреждания, срока за възстановяване, интензитета и
продължителността на болките.
В настоящия случай от приетата съдебно – медицинска
експертиза се установи, че вследствие на ПТП ищецът е получила счупване на трохантера на лява бедрена кост, закрито, счупване на
близкия край на дясната подбедрица, както и разкъсно - контузна рана на
главата. Според вещото лице срокът за възстановяване на фрактурата на левия
крак е 8 – 10 месеца, а на десния - 7 –
8 месеца. В устния си доклад вещото лице сочи, че на ищеца е поставена метална остеоцентеза (протеза), която следва да бъде премахната.
Съпътстващ ефект на възстановяването е изпитването на болка, която продължава
около 1 – 2 месеца, като при раздвижването неудобството може да продължи от 3
до 6 месеца. Към настоящия момент ищецът е възстановен и се движи
нормално.
От разпита на св. А.К. – майка на ищеца, се установи,
че след произшествието синът й престоял в болницата около 10 дни. След
излизането му от болницата около една година се възстановявал. До есента на
2018 г. не можел да става от леглото и изцяло бил на грижите на своите близки.
През есента започнал да се раздвижва с помощни средства, през което време
изпитвал силни болки. Много често вечер се събуждал вечер неспокоен.
За установяване на последствията от претърпяното
пътнотранспортно произшествие върху психическото състояние на ищеца по делото е
назначена психологична експертиза, според която настъпилото на 03.02.2018 г.
ПТП се е отразило негативно върху психическото му състояние, като е формирало
отпадналост, потиснатост, напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена
бдителност. Ищецът е с повишено ниво на ситуитивна и
личностна тревожност в резултат на неприятните емоционални преживявания. Те са
се отразили негативно върху психиката на личността и са довели до постоянен дискомфорт. Налице са симптоми на посттравматичен стрес,
като е налице вероятност при попадане в ситуация, близка до преживяната, отново
да се активират преживяванията и страхове на личността, което ще доведе до
трайни негативни изменения и последствия за личността му.
С оглед характера на причинените на ищеца травматични
увреждания – счупвания на двата крака и травма на главата, дългият период на
възстановяване (около година), търпените в процеса на възстановяване болки,
психическият и социален дискомфорт от залежаването му
и невъзможността сам да се обслужва за дълъг период от време, психическият шок
от ПТП и настъпилите трайните последствия в неговата психика, съдът намира, че
за претърпените болки и страдания от станалия на 03.02.2018 г. пътен инцидент
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на 40 000
лв., което предвид равният му принос за настъпване на вредите следва да се
намали на 20 000 лв. на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на претенцията за имуществени вреди от
представените по делото доказателства (л. 56 – 61), е видно, че във връзка с
претърпените от пътнотранспортното произшествие увреждания ищецът е направил
разходи за лечение и медицински консумативи в размер на 1507. 46 лв., поради
което следва да се уважи за половината от тях (753. 73 лв.) на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД предвид равният принос на ищеца за настъпване на вредите.
По изложените съображения предявеният иск за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 20 000 лв., а за имуществени – за
сумата от 753. 73 лв., като за разликата до пълния предявен размер съответно от
60 000 лв. и 1507. 46 лв. предявените искове се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът „ОЗК – З.“ АД следва да заплати на
пълномощника на ищеца – адв. В.Ф.И. адвокатско
възнаграждение в размер на 1152. 61 лв. съобразно уважената част на исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът А.А.К. следва да
заплати на „ОЗК – З.“ АД направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част на иска в размер на 1225. 78 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „ОЗК – З.“ АД следва да заплати по
сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 850 лв. съобразно уважената част на предявените искове, както и
изплатените от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер на
600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД със седалище
и адрес на управление гр. С., ж. к. „В.” ул. „С.С.” №
7, ет. 5, ЕИК ****** да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** *** сумата от 20 753. 73 лв., от които 20 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 753. 73 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от станалото на 03.02.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2018 г. до
окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата до 60 000
лв., както и искът за имуществени вреди за разликата до 1507. 46 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ОЗК –
З.“ АД да заплати
на В.Ф.И. адвокатско възнаграждение в размер на 1152. 61 лв.
ОСЪЖДА А.А.К. да заплати на „ОЗК – З.“ направените по делото разноски в размер на 1225. 78 лв.
ОСЪЖДА „ОЗК –
З.“ АД да заплати
по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 850 лв. и разноски за вещи лица в
размер на 600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: