№ 23
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно
административно наказателно дело № 20213100601316 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба
от обвиняемия ЗДР. Р. Д. срещу Решение от 19.10.2021г. по НАХД №328/2021г. по описа
на РС- Провадия, с което същият е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК, като на основание чл.78а от НК му е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1000лева. Д. е осъден да заплати и
разноските по делото.
В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е оценил доказателствата според
действителното им съдържание, като фактическите му изводи почиват на недопустими
предположения, досежно авторството на деянието. Изложени са подробни съображения за
липсата на доказателства, които да подкрепят обвинението, както и такива в подкрепа на
тезата, че конкретният случай покрива признаците на чл.9ал.2 от НК. Прави се искане за
отмяна на решението на РС- Провадия и постановяване на друго, с което Д. да бъде
оправдан поради недоказаност на обвинението или на основание чл.9ал.2 от НК. С писмена
молба от защитника на обвиняемия искането за отмяна на решението и оправдаването му се
поддържа на сочените в жалбата основания.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна заявява становище за неоснователност
на депозираната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, законосъобразно и
мотивирано. Изразява несъгласие с тезата за наличие на чл.9ал.2 от НК, като счита, че
1
деянието е било правилно квалифицирано и явяващо се такова с висока обществена
опасност. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и изложените в съдебно
заседание доводи и съображения на страните, след цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество обаче, същата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил обективната истина по делото, като е анализирал
събраните по предвидения в НПК ред гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, като е приел, че от обективна страна обв. Д. е осъществил престъплението, в
което е обвинен, като е аргументирал обективната и субективната страна на деянието.
Съобразявайки доказателствената съвкупност по делото, ВОС намира, че фактическата
обстановка е била изяснена от първостепенния съд в цялост, като са установени следните
релевантни факти:
На 11.09.2021г., около 03,25 часа обв. Д. и свидетелите К.В, В.С., Ж.Ж. и Б.Ш., се
движели с лек автомобил марка „БМВ“, модел „525“ с per. № В ........... в гр. Дългопол, в
близост до бензиностанция „Акера- запад“. По същото време, на работа по утвърден график
били свидетелите К.К. и К., и двамата полицейски служители в У- Дългопол при РУ-
Провадия. Свидетелите К. и Кр. последвалия лекия автомобил марка „БМВ“, модел „525“ с
per. № В ........... и когато го приближили, обв. Д. изхвърлил през задния десен прозорец на
автомобила процесното наркотично вещество. Полицейските служители видели това
обстоятелство и спрели автомобила за проверка. По време на проверката обв. Д. предал с
протокол за доброволно предаване 3 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи топчета
зелено- кафява растителна маса, представляващи процесното наркотично вещество.
Видно от назначената по делото физико-химическа експертиза, на предадените с
протокол за доброволно предаване от обв.Д. веществени доказателства-три прозрачни
полиетиленови пликчета, съдържащи топчета зеленикаво-кафява растителна маса, същите
представляват части от растението коноп (марихуана), съответно два броя с нетно тегло по
1,03 грама и един брой с нетно тегло 0,94 грама, или с общо нетно тегло от 3,00 грама, с
процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12,50 %.
От изготвения протокол за оценка на наркотични вещества, на основание
постановление на Министерски съвет №23/1998г. за определяне на цени на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството, е видно, че наркотично вещество коноп (
марихуана) с общо нетно тегло от 3,00 грама възлиза на стойност 18,00 лева.
Конопът (марихуаната) е под контрол съгласно Закона за контрол върхунаркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ - Приложение № I към чл. 3, ал. 2 - „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с
тях. забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Обв. Д. е държал
2
процесното наркотично вещество в нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ЗКНВП-
„Забранява се производството,преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати
от приложение № 1”.
Гореописаната фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин в
хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В тази връзка са взети предвид
показанията на свидетелите и писмените доказателства, находящи се в ДП, заключението по
назначената физико- химична експертиза.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция относно доказателстветната
обезпеченост на обвинението, като счита, че същата не е основана единствено на
самопризнанията на обв. Д.. Напротив, в съвкупност свидетелските показания по делото
установяват обективната съставомерност и авторството на деянието в лицето на
обвиняемия. Видно от показанията на свидетелите К. и Кр. на инкриминираната в
постановлението дата последвали процесния автомобил с намерение да му извършат
проверка. След подаването на звуковия сигнал от полицейският автомобил за спиране, от
заден десен прозорец на следвания автомобил били изхвърлени някакви предмети. При
слизането установили, че това са три пакетчета, съдържащи зелено- кафява тревиста маса.
Първоначално никой от пътуващите в спрения автомобил не признал чии са хвърлените
пакетчета, като едва след заявеното от полицаите, че всичко било записано на камерите, обв.
Д. си признал и предал с протокол за доброволно предаване изхвърленото от него
наркотично вещество. Съдържащото се в показанията на К. и Кр. се потвърждава и от
разпита на всички свидетели по делото, пътували в автомобила, включително и от
обясненията на обвиняемия. Безспорно е налице извънсъдебно признание от страна на обв.
Д., но никой от останалите пътуващи в колата не е направил такова признание и не е знаел за
наличието на наркотични вещества у него, както и че такива са били изхвърлени
непосредствено преди спиране на автомобила. В този смисъл заявеното от него е било
възприето от всички присъствали на проверката, а от друга страна всички са видели
неговите последващи действия, а именно вземането от земята и след това предаването на
процесните пакетчета, съдържащи зелено- кафява тревиста маса. Горното според съда
установява по несъмнен начин държането от страна на обвиняемия на процесните
наркотични вещества и обосновава обективна съставомерност на деянието. Предвид горното
не се споделят от настоящия състав на съда развитите доводи за нарушаване правото на
защита на обвиняемия, както и че решението на съда почива единствено на неговите
самопризнания. Не е допуснато нарушение и при формиране вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд при анализа и оценката на доказателствата относно тяхната
достоверност и процесуална годност. Напротив, налице е верига от доказателства, а не
предположения, които потвърждават обясненията на Д. и обосновават авторството на
деянието. Фактически констатации на РС са изведени въз основа на допустими
доказателствени източници, надлежно обсъдени в съответствие с процесуалните правила,
3
поради което въззивният съд счита, че не е допуснато нарушение на материалния и
процесуалния закон при формиране волята на съда. Напротив правнозначимите факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване, са изведени на основата на съвкупната
оценка на информацията, съдържаща се в множеството доказателствени средства,
съпоставени помежду им, а не единствено на самопризнанието на обвиняемия. Следва да се
отбележи, че не са налице никакви обективни причини, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията на разпитаните свидетели и да разколебават обвинителната
теза, още повече, че същите са абсолютно еднопосочни. Деянието е осъществено от
обвиняемия Д. и при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал противоправните последици
на държането на наркотични вещества в нарушение на закона без надлежно разрешително,
но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона.
Количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи случаят
като маловажен поражда противоречива съдебна практика. Това е така, тъй като не са
налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като маловажно, а това
следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на дееца. В
случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за установяване на
престъплението, оказано в хода на досъдебното производство, младата възраст на
обвиняемият. При тези данни за личността на извършителят и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по ал. 5 на чл.
354а от НК. Въззивният съд счита, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен
на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за
притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното
наркотично вещество е било предназначено за лична употреба, като този извод следва и от
заявеното от обвиняемия при разпита му на ДП. Предвид горното правилно е прието от
първоинстанционния съд, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9
от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид. Обстоятелствата, които
обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото
деяние и до обстоятелствата, свързани с личността на обвиняемия, които обсъдени в
съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена
опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на
посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че правилно осъщественото деяние е
било квалифицирано като маловажен случай съобразно възведената квалификация по чл.
354а ал.5 от НК и не споделя становището на защита, че са налице основанията на чл. 9 ал.2
от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно
незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на
4
малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.354а ал.5 от НК. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни
хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не
е общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно
незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието
като "малозначително", поради което не е престъпно.
Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че малозначително е това
деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото
въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от
там не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява
престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато
деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна незначителност на обществената
опасност въобще не е престъпление.
Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде
установена по категоричен начин и без съмнение да бъде изключена дори вероятността за
някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект / Решение на ВКС № 274/2009
год. Второ НО/.
Обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 354а НК
са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по-висока
степен на обществена опасност на деянието. Въззивният съд намира, че в настоящият случай
не може да се направи извод за малозначителност съобразно състава на чл. 9 ал.2 от НК, тъй
като макар и с ниска стойност на наркотичното вещество, обществената опасност не е
незначителна за този вид деяние. Последната в случая е съобразена със съществуващите
особености на конкретната действителност, действащата държавноправна наказателна
репресия, която към момента на извършване на престъплението от обвиняемия, макар да е
снижила необходимата за наличността на дадено престъпление степен на обществена
опасност, от своя страна не е смекчило обществената му укоримост. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл. 354а НК защитава важни обществени отношения, свързани със здравето
на гражданите, като за да бъде определено като престъпно конкретното поведение на
обвиняемия, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта
на деянието, което да обоснове използването на санкционите средства на наказателното
право и да ги направи обществено приемливи. Установената в хода на производството
фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява макар и ниска степен на
увреждане на обществените отношения, все пак при наличие на висока степен на
обществена опасност на деянието. Освен това поведението на обвиняемия се явява укоримо
от гледна точка на морала с оглед обстоятелството, че същият се е опитал да укрие
държането на наркотичното вещество. Воден от горното съдът намира, че в случая деянието
5
на обвиняемия не би могло да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл.9ал.2
от НК.
Наложеното на обвиняемия с решението наказание е съобразено с обуславящите
отговорността обстоятелства и е определено към минималния предвиден размер в нормата
на чл.78а от НК, поради което се явява справедливо и съответно на обществената опасност
на деянието и дееца.
Съдът намира, че решението на РС- Провадия е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие и с материалния и процесуалния закон, поради което следва да
бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.334т.6 и чл.338 от , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.10.2021г., постановено по НАХД №328/21г. по описа на
РС- Провадия.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6