№ 356 от 31.12.2019 г., гр.
Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор
Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 317 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от К.И.Б., с ЕГН **********
и постоянен адрес:***, срещу Решение № 342/07.10.2019
г., постановено по административнонаказателно дело №720/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница, с
което е потвърден Електронен фиш серия К № 1835247,
издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР)
– Кюстендил, с който на Б. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
глоба в размер на 400,00 (четиристотин) лева за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Релевирано е касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението.
К.Б.
е редовно призован за съдебното заседание по делото, но не се явява и не сe
представлява.
ОД на
МВР – Кюстендил – ответник по касационната жалба, не изразява становище по същата
и не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш
серия К № 1835247, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на 15.11.2017 г. в 14:45 часа в с. У, на ПП 1 № Е-79, км 339+140,
в посока на движение към гр. Благоевград, при разрешена за населено място скорост
на движение от 50
km/h и приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача, е установено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, заснето
с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 628, при управление
на лек автомобил марка и модел „М, с рег. № *****, а именно – управление на автомобила с превишена скорост от 36 km/h.
Изготвен е
клип № 276. Електронният
фиш е издаден срещу собственика на процесния автомобил – К.И.Б.. Районният съд
е приел от правна страна, че е
спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и релевираното
деяние е доказано. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил електронния фиш.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон– правилно.
Правните
изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите
нормативни разпоредби. От установената
от районния съд фактическа обстановка е видно, че
нарушението е установено и заснето на 15.11.2017
г.
с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. В
този смисъл правилно е прието в обжалваното решение, че с изменението на ЗДвП,
обн. в ДВ бр. 54/05.07.2017 г., законодателят е предвидил възможност за
издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител за
налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство
или система, включително мобилно АТСС. Горното произтича от тълкуването на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в
контекста на легалната дефиниция по § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствия
на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, или мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва, че към датата на
процесното деяние нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и заснемат с мобилно техническо средство или система, като
наказанията се налагат с електронен фиш.
Оспореният
електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано с ограничение на
скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и
технически годно за експлоатация, същият е с нормативно предвиденото
съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление,
създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение с
86 km/h в рамките на населено място. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г.
автоматизираните технически
средства и системи се използват съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за
одобрен тип, а съгласно чл. 9, ал. 1
от същата за осъществяване на контрол с
АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно
разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. За спазване на изискванията на чл. 9 от посочената
наредба се съставя протокол в
изпълнение на чл. 10 от същата. В случая административнонаказващият орган е доказал, че процесната мобилна система е
технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип
средство за измерване, с оглед представените по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010
г., издадено от Българския институт по метрология и Протокол № 4-21-17/23.10.2017 г. за
проверка на мобилната система за контрол.
Нарушението по електронния фиш е безспорно
доказано от приложените към
административнонаказателната преписка клип № 276 и Протокол № 14/15.11.2017 г. – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно
приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. От същия се установяват
времето на работа, местонахождението и разположението на системата за
видеоконтрол. От събраните по делото доказателства е
видно, че на посочените във фиша дата, час и място с автомобила е извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост от 86 km/h (след приспаднатия толеранс от 3 km/h) при разрешена за
населено място скорост от 50 km/h. Наказуемото
превишаване от 36 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Правилно електронният фиш е издаден на К.Б., като собственик на автомобила
(съгласно справката от АИС – МВР), във връзка с регламентацията по чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Б. не е декларирал
предоставяне на управлението на автомобила на друго лице. Предвид гореизложеното оспореният
електронен фиш е законосъобразен и правилно е потвърден от районния съд.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342/07.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 720/2019 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.