Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Светослав Спасенов
при участието на секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр. дело
№208 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение
№198287 от 21.08.2019год., СРС, 26-ти състав, постановено по гр.дело №32333/2018год.
е признал за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че О.С.Г. с ЕГН **********
дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 935,11 лв. - главница за доставена в периода от
м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 104472, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.12.2017 г. до изплащане на вземането, както
и сумата 120,99 лв.- лихва за забава върху главното вземане от периода
15.11.2014 г. - 16.06.2017 г., като е
отхвърлил исковете в останалата част до пълния претендиран
размер, като неоснователни. С решението е признал за установено, че О.С.Г.,
с ЕГН ********** и М.Л.П. – Г., с ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 4675,55 лв.
- главница за доставена в периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 104472, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата 605 лв.- лихва
за забава върху главното вземане от периода 15.11.2014 г. - 16.06.2017 г., като
е отхвърлил исковете в останалата част
като неоснователни. С решението е осъден О.С.Г.
и М.Л.П. - Г. да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******** сумата от
1102,43 лева - разноски по настоящото дело, както и сумата от 172,95 лева -
разноски по заповедното производство и гр. д.№ 88460/2017 г., СРС, 26 състав.
Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на О.С.Г.
и М.Л.П. – Г. сумата от 56лв.-разноски по делото.
Решението само в
частите, в които е признато за
установено, че ответниците дължат посочените суми е
обжалвано с въззивна жалба от ответниците
О.С.Г. и М.Л.П. – Г., чрез адв. Е., техен пълномощник с доводи, че е неправилно и
необосновано и моли да се отмени и да се
постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове от „Т.С.“ЕАД или евентуално
да се отмени отчасти, като се съобрази, че вземанията на ищеца, чиито падежи са
настъпили преди 20.12.2014год. са погасени по давност. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал ССЕ след като е
оспорена изрично от ответниците,
но в тази връзка липсват и мотиви в
решението на първоинстанционния съд. Сочи, че
независимо, че в мотивите си първоинстанционният съд
правилно е приел, че претенцията на ищеца за заплащане на суми, падежът на
които е настъпил преди 20.12.2014год. са погасени по давност, но това не е
съобразено в диспозитива. Изрично посочва, че са направени
неверни изчисления относно размерите на погасените по давност главници и лихви
за забава, дължими от ответниците, поради което
следва да се съобразят от въззивния съд вземанията на
ищеца, чиито падежи са настъпили преди 20.12.2020год. и са погасени по давност.
Претендира за присъждане на разноски по делото, като се съобразят и дължимите
държавни такси, а не тези които първоинстанционния
съд е определил за внасяне и които смятат, че не отговарят на законоводължимите. В съдебно заседание пред въззивния съд не се
е явил представител на въззивниците и с молба уточнение поддържа въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на
разноските за възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемия ищец „Т.С.“ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ГПК не е подала отговор на въззивната
жалба. С молба до въззивния съд заявява становище да
не се уважава въззивната жалба. Претендира за
разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3097402/20.12.2017г. срещу О.С.Г. за 1/6 част от сумите и срещу О.С.Г. и М.Л.П.-Г.
солидарно и за 5/6 от сумите, по което е образувано гр.д. №88460/2017г. по описа
на СРС, 26-ти състав. Посочено е, че претендираното
вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014год.
до 30.04.2017г. в размер на 6 040,66лв.-главница за стойността на ТЕ за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб.№ 104472 и 780,55лв.-законна
лихва за забава за периода от 15.11.2015год. до 13.12.2017год., сумата от 29,75лв.-главница
за услугата дялово разпределение за същия период и 4,94лв.-лихва за забава
върху главницата за услугата дялово разпределение за същия период, както и
законната лихва върху главницата от 20.12.2017год. до окончателното й
изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в законоустановения срок са постъпили
възражения от длъжниците в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.” ЕАД, е предявила положителни установителни искове спрямо тях за сумите по издадената заповед за изпълнение и е
образувано гр.д. №32333/2018г. СРС, 26-ти- състав на СРС.
Ищецът „Т.С.“ЕАД
излага в исковата си молба срещу ответниците, като
потребители на ТЕ и собственици на процесния имот с
адрес гр. София, ж.к. „********, с аб.№104472, за който е доставяна ТЕ, че са налице облигационни отношения,
възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабдения
имот, с посочен адрес в гр. София, чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Моли да се приеме за установено след като ответниците са подали възражение срещу издадената заповед
по чл.410 ГПК, че дължат посочените
суми, които са посочени в издадената заповед по чл.410 ГПК
В
отговора на исковата молба ответниците са заявили, че
правят възражение за погасяване по давност на част от претендираните
вземания за главница и лихви и които смятат, че са такива за периода
01.05.2014год. до 19.12.2014год. посочват, че за непогасената част на
вземанията желаят да подпишат споразумение с „Т.С. ЕАД и не оспорват размера на
задълженията.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел, че не
са погасени по давност задълженията за период м.11.2014-04.2017год. след като
не е изтекъл тригодишния давностен срок с оглед
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК и за
този период, видно от СТЕ ТЕ е на стойност 5 610,66лв. Посочената сума е
определена след като от общо дължимата сума за целия период от 6040,59лв. са
извадени месечните сметки за задължения за периода 05.2014год. до 10.2014год. за сградна
инсталация, имот и за БГВ по фактури и общо от 429,33лв. Сумата от 5610,66лв. е
разделена с оглед на притежаваните от ответниците ид.части от топлоснабдения имот и от които за 1/6 ид.ч.
за ответникът О.С.Г., като задължението възлиза на 935,11лв. и за 5/6 ид.части, притежавани в СИО от ответниците
О.Г. и М.Г. солидарно задължението им
възлиза на 4755,55лв. В останалата част искът за главница както е
предявен за сумата от 6040,66лв. или до пълния претендиран
размер е отхвърлен. С оглед на размера на главното вземане и погасяване по
давност и на вземането за лихва е приел, че е основателен акцесорния
иск за лихва за забава върху главницата
за сумата от 725,99лв. и от която за О.Г. сумата от 120,99лв. и за ответниците О. и М. Г., които отговарят солидарно от 605лв.
Изцяло са отхвърлени исковете за сума за дялово разпределение и лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение.
Решението в отхвърлителните части не е обжалвано от ищеца и е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е частично основателна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо в обжалваните
части, но същото е неправилно по отношение на определяне на периода
на погасяване на вземанията за незаплатена ТЕ, като не са съобразени както
разпоредбата на чл.114 ЗЗД така и на ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“ЕАД
*** от 2014год. и тези ОУ от 2016год. и което се е отразило и до неправилно изчисляване
на размера на задълженията, което е основното оплакване във въззивната
жалба.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважат предявените искове,
че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и
пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е
имотът има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се намира процесния апартамент, с адрес гр. София,
ж.к. „********, с
аб.№ 104472 е била
топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер, която е преминал метрологична проверка и съответства на одобрения
тип. Също така не е спорно и, че ответниците са
собственици на същия апартамент и съответно потребители/клиенти на ТЕ/,
като 1/6 ид.ч.
е собственост на ответника О.С.Г. по наследство, а 5/6 ид.ч.
са собственост на съпрузите О. и М.Г.,
които са закупили същите по време на брака си, както и в тази връзка, че
отговарят солидарно за направените разходи за ТЕ в процесния
имот. Ответниците не са оспорили и стойността на ТЕ
за процесния период 01.05.2014год. до 30.07.2017год.
и която с оглед на приетата СТЕ е за 6040,59лв. след изготвянето на
изравнителните сметки за всеки един от периодите и са направили въражение за погасяване на част от вземанията като се има в
предвид, че заявлението е подадено на 20.12.2017год. и за всички вземания
възникнали преди тази дата.
С оглед на
което съдът следва да разгледа
възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност по отношение на част от вземанията и периода, съответстваш на
тригодишната давност. В тази връзка съобразно указанията дадени в Тълкувателно
решение № 3/ 18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлоснабдителните
дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Периодични плащания има, когато са налице повтарящи се задължения през
определени периоди от време. Задължението на абоната за заплащане на стойността
на потребената топлинна енергия възниква ежемесечно и
е парично. Следователно са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения за заплащане на парични суми, като обстоятелството, че
всяко месечно плащане има различен размер в зависимост от потребената
топлинна енергия не изключва приложението на специалната тригодишна погасителна
давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая съдържанието на договора за
покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на
ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год. В тази
връзка основателно е позоваването във въззивната
жалба , че първоинстанционния съд е направил неверни
изчисления относно сумите за главница и лихва за забава, които са погасени и
настъпили преди 20.12.2014год. и след като неправилно са приложени Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр.София от 2008г., които не са действащи за процесния
период и съгласно които, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на
месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като първоинстанционният съд е приел, че са
погасени вземанията до м.10.2014год. или
непогасени са тези вземания за главница
с начален период от м.11.2014год./ за периода 11.2014год. до
04.2017год./.
С оглед приложимите в случая Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които
са обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 12.03.2014.год.,
съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от
следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3
- по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна
собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната
консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32,
ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014год. месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед момента
на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия с
оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД давността
започва да тече от датата на която вземането е възникнало и за всяко месечно
вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено- от първо
число на следващия месец, поради което вземанията за цена на топлинна енергия
за периода 01.05.2014год. и до 20.12.2014год./когато давността е прекъсната,/
последното обхваща и цената за месец ноември
2014год./ се явяват погасени по давност, а не както е приел първонстанционния
съд до м.10.2014год. включително.
С оглед на
което след като за периода 01.05.2014год. до 30.04.2017год. в предвид на
приложените съобщения към фактури за стойност на ТЕ и изравнителните сметки и с
оглед на заключението на СТЕ стойността на ТЕ е за общо 6040,59лв., като се приспаднат сумите, посочените в
отделните фактури за периода от м.05.2014год.
до 30.11.2014год., вкл./ или общо 706,39лв./, както и съответната част за същия
период от изравнителната сметка от общо 325,47лв. за целия период и за 96,32лв.
съответната част за периода за който вземането е погасено или се приспадне
сумата от общо 802,71лв.- за периода за
които вземането е погасено по давност дължима остава сума за ТЕ
от 5 237,88лв. или сума по-малка от посочената в първоинстанционното
решение, с което е уважен искът за главница за сумата от общо 5610,66лв.
Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, като се позовава на общи фактури, не води до промяна на извода за погасяване по
давност на месечните суми за ТЕ за периода преди 20.12.2014год. Вземането е
погасено по давност и счетоводните операции на ищеца, фактуриране,
издаване на кредитни известия и префактуриране в общи
фактури няма отношение към момента на възникване на вземането. Поради което претенцията
за главница за разликата над уважения
размер от 5610,66лв. до дължимия
от общо 5237,88лв. за периода м.5.2014год. до 30.11.2014год. следва да
се отхвърли, като погасена по давност. Съобразно притежаваните от ответниците ид.части в
съсобствеността следва да се разпредели така, че задължението на О.Г. е от
872,98лв., а това на ответниците О. и М. Г. при солидарна отговорност от 4364,90лв. и за разликите до уважените
суми в първоинстанционното решение до 935,11 и до
4675,55лв. и за периода 05.2014год. до 30.11.2014год. исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Освен, че
неправилно първоинстанционният съд е определил
главното задължение за незаплатена ТЕ за периода с оглед на погасена част от
вземането за част от целия процесен период и за която
част от главното задължение с оглед на
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за този период се погасяват и
вземанията за обезщетение за забава върху него, но и също така неправилно,
както е посочено във въззивната жалба са определени и
по акцесорната претенция дължимите суми за лихва за
забава върху главницата като не са съобразени не само разпоредбата на чл.86,
ал.1 ЗЗД, но също така и действащите ОУ.
Съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД
предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В процесния случай за част от предявения период са
действали общите условия на за продажба
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди от 2014 г. С оглед на чл. 33,
ал. 4 от тях продавачът на топлинна енергия начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са
изплатени в срок, тоест само върху общо дължимата сума за съответния отчетен
период на база на изготвената изравнителна сметка. Следователно, по аргумент за
противното от чл. 33, ал. 4 съдът намира, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна
енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на сметките за съответните отчетни периоди, формирани след
изготвяне на изравнителните сметки, в тридесетдневен срок от публикуването им
на интернет страницата на продавача. В случая обаче ищецът не е доказал датата,
на която процесиите сметки, изготвени след извършеното изравняване за периодите
2014-2015 г. и 2015-2016 г. са били публикувани на интернет-страницата му.
Поради това следва да се приеме, че не е доказан фактът на поставянето на
ответника в забава по отношение изпълнението на задължението за заплащане на
тези сметки и следователно, че последният не дължи обезщетение за забава върху
сумите по тях.
За периода от
м.08.2016 г. до м.04.2017 г. са приложими общите условия на за продажба на ТЕ
за битови нужди от Т.С. ЕАД *** от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и
влезли в сила през м.08.2016 г. (арг. от чл. 150, ал.
2 ЗЕ). Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, в ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава
ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация
относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече
от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не изтичането му, в
случай че същата е издадена след изтичането на периода. В настоящия случай
фактурата за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. е издадена на 31.07.2017
г., видно от представеното от ищеца копие от съобщение към фактура. Фактурата е
за сумата 1840,13лв и обезщетение за забава върху тази сума се дължи за периода от 15.09.2017г., но в
случая, видно от исковата молба лихва за забава е претендирана
върху главницата от 15.11.2014год. до 16.06.2017год., поради което не следва да
се присъжда лихва за забава.
С оглед на гореизложеното и поради частичното несъвпадане на крайните
изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено по отношение
на претенцията за главница за ТЕ за разликата над уважения размер от 5610,66лв. до
дължимия от общо 5237,88лв. за
периода м.12.2014год. до 30.04.2017год. и следва да се отхвърли претенцията за тази
разлика, като погасена по давност и за
периода 01.05.2014год. до 30.11.2014год., като в останалата обжалвана уважена част решението за главница за ТЕ следва да се
потвърди. Следва да се отмени решението в обжалваната част по отношение на акцесорната претенция за лихва за забава и следва да се отхвърля исковете.
При този изход
на делото и направени искания за присъждане
на разноски и от двете страни се дължат
разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на
уважената част от исковете и от общо разноски за заповедното производство от
187,12лв./които включват 137,12лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско
възнаграждение/ следва да се присъдят разноски от 142,95лв. За първоинстанционното производство от разноските от общо
837,12лв., които включват 137,12лв.-държавна такса и 600лв. за експертизи и
100лв.-юрисконлсултско възнаграждение/ следва да се
присъдят 639,56лв или общо 782,51лв. Не следва да се присъждат разноски на въззивника за въззивното
производство след като такива не са направени. С оглед на отхвърлената част от
исковете се дължат разноски на въззивниците ответници и от общо направени за първоинстанционното
производство от 700лв.-за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят
такива в размер на 165,20лв. и за въззивното производство с оглед на обжалваемия
интерес и от направени разноски от общо 726,73лв., от които 126,73лв.-държавна
такса и 600лв.-адвокатско възнаграждение се дължат с оглед на отхърлената част от исковете сумата от 126лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №198287 от 21.08.2019год.,
на СРС, 26-ти състав, постановено по гр.дело №32333/2018год. в частта, в която
е признато за установено, че О.С.Г. дължи
на „Т.С." ЕАД, сума над 872,98лв. до уважения размер от 935,11лв. -
главница за доставена в периода от м. 05.2014 г. до м. 30.04.2017 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 104472, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 20.12.2017 г. до
изплащане на вземането, както и, че О.С.Г., дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 120,99 лв.- лихва за забава върху главното
вземане от периода 15.11.2014г.- 16.06.2017г., както и че О.С.Г. и М.Л.П.-Г. дължат солидарно сумата
над 4364,90лв. до уважения размер от 4675,55лв.- главница за
доставена в периода от м. 05.2014 г. до м. 30.04.2017 г.за топлинна енергия в имот с абонатен № 104472, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната
лихва върху разликата, считано от
20.12.2017 г. до изплащане, както и сумата от 605лв.-лихва за забава върху
главното вземане за периода 15.11.2014г.-16.06.2017год., както и в осъдителната
част за разноските по делото и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от „Т.С., срещу О.С.Г., че дължи сумата над 872,98лв. до уважения размер от 935,11лв. - главница за доставена ТЕ и за периода от м. 05.2014 г. до м. 30.11.2014
г., както и сумата от 120,99 лв.- лихва за забава върху главното
вземане от периода 15.11.2014г.- 16.06.2017г, както и, че О.С.Г. и М.Л.П. – Г.
дължат солидарно сумата над 4364,90лв. до уважения размер от 4675,55лв.-главница
за доставена ТЕ, както и за периода от м.05.2014год. до 30.11.2014год. и
сумата от 605лв.-лихва за забава
върху главното вземане за периода
15.11.2014г.-16.06.2017год.
ПОТВЪРЖДАВА решение в
останалата обжалвана част, в която е признато за установено, че О.С.Г. дължи
на „Т.С." ЕАД, сума от 872,98лв.-
главница за доставена в периода от м. 12.2014 г. до м. 30.04.2017 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 104472, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2017 г. до изплащане
на вземането, както и че О.С.Г. и М.Л.П.-Г.
дължат солидарно сумата от
4364,90лв. - главница за доставена в
периода от м. 12.2014 г. до м. 30.04.2017 г.за
топлинна енергия в имот с абонатен № 104472, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане
.
ОСЪЖДА О.С.Г. и М.Л.П.
– Г. да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 142,95лв-разноски за заповедното производство и сумата
от 639,56лв. –разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на О.С.Г. и М.Л.П. – Г.
сумата от 165,20лв –разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 126лв.-разноски за въззивното
производство.
Решението, в частта в която са отхвърлени
исковете не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящото
решение може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от същото, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.