О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1578 20.02.2015 г. гр.
Бургас
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети февруари две хиляди и
петнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 8814 по описа за 2014 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова
молба от С.З.Б., ЕГН – **********,***, ЕИК – *********.
Ищецът иска постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3605,76 лева,
представляваща заплатена без основание продажна цена по договор за продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 25.05.2010 г., като Общината не
е била собственик и не би могла да прехвърли 4,8 кв.м. идеални части от имота,
както и законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане на съда от 12.01.2015 г. е
постановено препис от исковата молба да се изпрати на Община Бургас за отговор
в едномесечен срок. В законоустановения срок ответникът депозира писмен
отговор, в който посочва, че исковата молба е нередовна и следва да бъде
оставена без движение, алтернативно че предявеният
иск не е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, а с правно основание чл.210,
ал.2 от ЗЗД и като такъв е недопустим, защото ищцата не го е предявила в
преклузивния срок по чл.211 от ЗЗД. На последно място, се излага становище за неоснователност на иска, ако
съдът приеме, че той е с правна квалификация по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след като запозна с исковата молба и с отговора към нея, намира следното:
Ищцата твърди, а и това не се оспорва от
ответника, че с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост от 25.05.2010 г. Община Бургас й е продала следния недвижим имот:
80% от собствения си недвижим имот, представляващ 59,33/226 кв.м. ид.части от
УПИ ІV-7587, целият с площ от 226 кв.м., в кв. 55 по ПУП-ПРЗ на кв. Възраждане
в гр. Бургас, ул. Ивайло, № 18/ул. Цар Асен, № 40, идентичен с имот с
идентификатор № 07079.614.277 с площ от 220 кв.м. по КК и КР на гр. Бургас,
ведно с 80 % от собствената на Община Бургас 1/6 идеална част от построената в
имота масивна двуетажна жилищна сграда, цялата със застроена площ 96 кв.м. и
сутерен с полезна площ от 80 кв.м., с идентификатор № 07079.614.277.1 по КК и
КР на гр. Бургас за сумата от 32576 лева без ДДС.
Ищцата твърди, че тъй като посоченият УПИ
не е на площ от 226 кв.м., а на площ 220 кв.м., то Общината не е могла да
прехвърли собствеността върху 59,33/226 кв.м. ид.части от този имот. В този
смисъл счита, че ответната Община е нямала основание да прехвърли разликата от
6 кв.м. ид.части, като не е била собственик на същите. По-нататък ищцата
заявява, че за нея е налице правен интерес да претендира като недължимо платени
и съответно да иска връщане поради
платена без основание на продажната цена за 4,8 кв.м. идеални части
(представляващи 80 % от прехвърлените 6 кв.м. идеални части, които не са част
от притежавания от Община Бургас недвижим имот), които тя оценява на 3605,76
лева.
Видно е, че ищцата твърди, че продаденият
имот е с по-малка площ от посочената в договора за продажба и иска да й бъде
върната частта от цената, съответстваща на разликата в площта по договора за
покупко-продажба и действителната такава. Ищцата не желае разваляне на
договора, нито предявява отрицателен установителен иск, че Общината не е
собственик на коментираните 6 кв.м. разлика в площта на УПИ.
Институтът на неоснователното обогатяване
намира приложение в случаите, когато между страните не съществува облигационна
обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред – в този
смисъл Решение № 381 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2010 г., III г. о.
Между страните съществува облигационна обвързаност (договор за
покупко-продажба). Установяването, че продаденият имот е с по-малка площ от
посочената в договора за продажба, е част от предмета на иска за намаляване на
цената на имота по чл.210, ал.2 от ЗЗД – аргумент от Определение №
653/30.12.2008 г. на ВКС по ч.гр.дело № 574/2008 г., І г.о. С този иск се цели
продажната цена да бъде намалена, като ответникът (продавачът) бъде осъден да
заплати на ищеца (купувача) разликата в стойността (цената) на имота, съгласно
действителната площ – в този смисъл Определение № 309/25.05.2011 г. на ВКС по
ч.гр. дело № 174/2011 г., ІV г.о.
Правилата за изменяване на цената и
отказване от договора за продажба на имот при отклонения в площта му са
установени, тъй като имотите не се индивидуализират с площта, а с границите им.
Разликата в площта няма значение за индивидуализацията на имота, но има
значение за неговата потребителна стойност, затова трябва да се отчита
причината за разликата в площта. Ако границите на имота се окажат различни,
отношенията между страните се уреждат от правилата при евикция (чл. 190, ал. 2 ЗЗД), а ако границите са същите, последиците от отклоненията в площта се
уреждат от правилата за изменяване на цената и отказване от договора по чл. 210 ЗЗД – в този смисъл Решение № 704 от 7.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1080/2009
г., IV г. о. Ищцата не твърди, че границите на имота са променяни през
годините. Такова твърдение няма и от страна на ответника. Напротив, последният
твърди, че разликата в площта се дължи на различните методи на изчисление във
времето.
Предвид изложеното предявеният от
госпожа Б. иск е с правна квалификация по чл.210, ал.2 от ЗЗД, защото
продажната цена е определена общо за целия имот. Съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗЗД исковете за
упражняване на правата по чл.210 от ЗЗД трябва да бъдат предявени в една година
от предаването на имота. Имотът е предаден на ищцата. Това твърдение се
доказва, както от факта, че той е отписан от актовите книги на Община Бургас
със заповед № 1580/02.06.2010 г. на кмета на Община Бургас (представена по
делото и от двете страни), но и от факта, че ищцата е предявила иск с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС против Наньо Нейков Нанев и Мария Георгиева Нанева
за обезщетение за частта от имота, която тези лица, в качеството на
съсобственици, ползват над притежаваната от тях 1/5 ид.част от процесния имот.
По този иск е образувано гр. дело № 3206/2012 г. по описа на БРС – факт,
служебно известен на съда, т.е. още към 2012 г. ищцата е била във владение на
имота.
Предвид изложеното предявеният иск се явява
недопустим, поради
което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът
има право на разноски при прекратяване на делото. Същите се състоят в
юрисконсултско възнаграждение, което е в размер на 482,40 лева – аргумент от чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ищцата следва да бъде осъдена да ги заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130
от ГПК Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на С.З.Б., ЕГН – **********,***,
ЕИК – *********, поради недопустимост на предявения иск с правно основание
чл.210, ал.2 от ЗЗД за сумата от 3605,76 лева (три хиляди шестстотин и пет лева
и седемдесет и шест стотинки), представляваща заплатена без основание продажна
цена по договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от
25.05.2010 г., като Общината не е била собственик и не би могла да прехвърли
4,8 кв.м. идеални части от имота, както и законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 8814/2014 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК С.З.Б.,
ЕГН – **********,***, ЕИК – *********, сумата от 482,40 лева (четиристотин
осемдесет и два лева и четиридесет стотинки) разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:С.М.
ДЕЛОВОДИТЕЛ: Св.В.
Вярно с оригинала!