№ 1535
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205204 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4698682, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на Б.Х.С. е наложена глоба в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да
бъде потвърден. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения
по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният ЕФ е
връчен на дата 30.06.2021г., жалбата е входирана на 14.07.2021г., тоест при
спазване на императивния 14-дневен преклузивен срок за това, очертан в чл.
1
189, ал.8 ЗДвП.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ СВЪРЗАНИ С
ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че 02.04.2021 г. в 19:05 часа, на
Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено
ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *****, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч в полза на водача, се движи с установена наказуема скорост 75
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 15 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото по служебна инициатива на съда и приложено като
доказателство по делото Писмо вх. № 49501/ 01.09.2021г. от ОПУ-Пловдив
към АПИ, км. 49 + 800 на републикански път II - 64 Карлово – Пловдив
попада в отсечката с две платна за движение. Нарастването на километража е
в посока Труд – Пловдив.
Приблизително на км. 49 + 860 е наличен пътен знак В26 (60 км/час),
като в писмото изрично се акцентира, че ОПУ- Пловдив няма отношение
към поставянето му.
По данни и информация от „Рефан България“ ЕООД, знакът бил
монтиран на 07.10.2020г. по указание на органите на ОД на МВР, сектор
„Пътна полиция“ във връзка с организацията и безопасността на движение в
района на крайпътния обект „Рефан“. Действието на знака се разпростира до
км. 49+736.
Гореизложеното налага извод, че преди въпросния пътен участък:
-чисто формално има физически поставен пътен знак В26 (60
км/час),
-но този знак не въвежда валидно ограничение на скоростта от 60
2
км/час, поради нарушена процедура по неговото поставяне и по-конкретно
поставянето му от нелегитимиран субект в нарушение на изискваната от
закона съгласувателна процедура.
Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и
поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва
и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.
80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци
и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Абсолютно аналогична е уредбата и в Закона за пътищата, в чл. 26, ал.
3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП от който е предвидено, че за дейности извън
специалното ползване на пътищата се забранява поставянето на пътни
знаци в обхвата на пътя без разрешение от:
- управителния съвет на АПИ или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице за републиканските пътища или
- от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
3
В случая е налице именно за дейност „извън специалното ползване
на пътищата“ по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на ЗП, респективно
приложение намира цитираната по-горе забрана за поставяне на пътни
знаци без провеждане на съгласувателна процедура с АПИ. Това е така,
доколкото макар търговския обект на Рефан да се намира пространствено
„край“ републиканския път, той не представлява „крайпътен търговски
обект“ по смисъла на дадената в Наредбата за специално ползване на
пътищата легална дефиниция. Видно от чл. 8 от същата, критериите, за да се
приеме, че е налице „търговски крайпътен обект“ (като форма на
специално ползване на пътищата) са два и то кумулативни:
пространствен- обекта да е разположен в близост до пътя;
функционален –да е предназначен да обслужва пътниците и техните
МПС (бензиностанции, газ станции, ресторанти, хотели и др.)
В случая е изпълнен само първия критерий доколкото сградата на
Рефан се намира в близост до път II – 64. Не е налице обаче втория критерий,
доколкото неговото предназначение не е да обслужва пътниците и
техните МПС, а е ноторно известно, че обекта представлява седалището и
търговската сграда на известна козметична компания.
Действително с оглед изискванията за регулация по ЗУТ на имота на
Рефан е осигурено „лице“ на път отворен за обществено ползване чрез
изграждане на пътна връзка до път II–64, но ползването на тази пътна
връзка и на съответните части от път II–64 всъщност представлява дейност
по нормално „обществено ползване на пътищата“ за превоз на пътници и
товари по смисъла на дадената в параграф 1, т.7 от ДР на ЗП легална
дефиниция и по аргумент от обратното е същевременно и дейност извън
„специалното ползване на пътищата“, което обуславя действието за този
участък на забраната по чл. чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП
Още повече, че съгласно чл. 5 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата дори в хипотезата на специално
ползване на пътищата чрез търговски крайпътен обект знаците се
поставят от частно правния обект само в границите на самия търговски
обект, но не и на самия републикански път, както в процесния случай.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е
4
Републикански път Втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него и да разреши поставянето на знак
В26 (независимо дали при постоянна или временна организация на
движението) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ.
Същевременно в писмото от ОПУ е отбелязано, че агенцията няма
абсолютно никакво отношение към поставянето на знака.
Оказва се, че процесният пътен знак:
е поставен от частноправен субект /в случая ЮЛ – Рефан България
ЕООД/;
по указания на институция /ОД на МВР/, която няма абсолютно
никаква компетентност по законосъобразното му поставяне;
без спазване на уредената в закона съгласувателна процедура с
единствената компетентна за това институция- АПИ.
поради което не е в състояние да въведе валидно ограничение на
скоростта, което да бъде основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на гражданите.
Да се приеме обратното е равнозначно на това да се позволи на всеки
гражданин или юридическо лице по свое усмотрение да поставя пътни знаци
и да става по този начин основание за ангажиране административната
отговорност на други правни субекти, поради несъобразяване със собствените
му виждания за организация на движението.
При положение, че за въпросния пътен участък към датата на
нарушението не е бил законосъобразно поставен пътен знак В 26,
въвеждащ валидно ограничение 60 км/час, то се явяват оборени
фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на
скоростта от 15 км/ч.
Освен това, щом конкретния пътен участък не попада в обхвата на
действие на валидно поставен пътен знак В26, то няма как да е допуснато
и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на
скоростта, въведен с пътен знак В 26.
Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 75 км/ч и
при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало,
че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се
явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън
населено място.
5
ЗА НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 39, АЛ.4 ЗАНН.
При извършен служебен контрол настоящия състав намира, че е налице
още едно допълнително основание за отмяна на ЕФ, доколкото издаването
му противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН,
според която за случаи на административни нарушения, установени и заснети
с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване
на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на
нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл.
186, ал.4 ЗАНН.
При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните
изводи:
-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при
извършването им, за които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при
липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1
ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до размера, предвиден в
съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е сред
лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита
на нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им,
за които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева , при липса на
оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на
място се издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или
указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно
изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол,
6
поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е
до 50 лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят
не оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш,
която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В
случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената
глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което
подлежи на обжалване по общия ред.
-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е
над 50 лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4
ЗАНН са извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с
измененията на чл. 189, ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в
позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае
не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена
законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с
глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да
се налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на
оспорване и по общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от
нарушителя.
Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм.
н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на
чл. 85а ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени
7
правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в
случаи от категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред
разпоредбите на ЗДвП.
Така изрично Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 740 /
2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е
съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е
следвало да процедира по реда уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3
ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя
или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по
общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева,
съществува безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице
забрана за издаване на ЕФ, по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и
кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице
процесуалната възможност за това, същият следва да бъде отменен.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
Административен съд- Пловдив- Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД
№ 1418/2021 година
Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно
известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под
необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева,
а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е
изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при
словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид
8
разкритата по-горе действителна воля на законодателя чрез систематичното
тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН
и чл. 186, ал.4 ЗДвП.
В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4
ЗАНН се разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10
лева), а минималния праг на налаганото наказание, над който е
допустимо да се издава ЕФ (тоест 50 лева).
В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в
което този въпрос е нарочно обсъден и е прието, че необжалваемия
минимум, над който могат да се издават ЕФ е именно 50 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 50
лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- обема от извършани процесуални действия- събиране само на писмени
доказателства, но не и разпит на свидетели
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
9
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.
Реално заплатеният размер се явява на следващо място обоснован и
справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и
претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4698682, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на Б.Х.С. е наложена глоба в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Х.С.,
ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10