Решение по дело №507/2020 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 260026
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Динков
Дело: 20205540200507
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260026                             04.02.2021 г.                            град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                                   ПЪРВИ СЪСТАВ

На двадесет и шести януари                   две хиляди двадесет и първа година

В открито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Милена Ташева

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Динков АНД № 507 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Ф.А.Ю., ЕГН **********, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № 3748154 издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева.

Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

С обжалвания ЕФ жалбоподателката Ф.А.Ю., ЕГН **********, е санкционирана на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв."), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.06.2020 г. в 13.23 часа, в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 180, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), е управлявал лек автомобил „Инфинити КХ 70“, с регистрационен номер ***, със скорост 152 км/ч, при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 62 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 572.

В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.

В процесния случай и с оглед направеното в жалбата възражение, че няма издаден валиден административен акт, ограничаващ скоростта по АМ Тракия на 90 км/ч, предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за валидно въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, при км. 180, в посока към гр. Бургас, към датата на извършване на санкционираното нарушение.

Служебно изискана от АПИ, по делото е представена Заповед № РД-11-251/26.03.2020 г. относно: Временна организация и безопасност на движение (ВОБД) за обект: „Въвеждане на ограничение на скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“ на Председателя на УС на АПИ (л. 9 от делото), в която е посочено, че ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно изпълнена на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД и при спазени изисквания от Наредба № 3/16.08.2010 г., приемането и вдигането на ВОБД с Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора. В случая, санкциониращият орган не представя доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 180, в платното за движение към гр. Бургас, както и доказателства, че посочените в цитираната заповед условия са били налице, към момента на извършване на деянието.

Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед № РД-11-251/26.03.2020 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия за влизането й в сила. В случая, представените доказателства не установяват релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019 г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 153 от 30.06.2020 г. по КАН дело № 120 по описа за 2020 г. всички на Административен съд – Стара Загора).

В тази връзка следва да се посочи също така, че не се представиха доказателства, че процедурата по ограничението на скоростта на АМ Тракия в процесния участък е била проведена по законоустановения ред - чл. 79, вр. с Приложение 16 към чл. 79, ал. 2 от Наредба 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на пътищата с пътни знаци (редакция от 14.02.2020 г.), действаща към датата на твърдяното нарушение, съгласно който „Когато скоростта се ограничава с повече от 20 km/h, тя неколкократно се намалява с 20 km/h, като пътен знак В26 се поставя на разстояния съгласно приложение № 16“. Въведено ограничение е необосновано, тъй като не се представиха доказателства от санкциониращия орган, че водачите са били уведомени с допълнителна указваща табела за причината за въвеждане на ограничение от 90 км/ч на автомагистралата (ремонт на пътния участък, заради лоши метеорологични условия в участъка, неравности, концентрация на ПТП или други предвидени в ЗДВП).

На следващо място, от служебно изисканата в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М (л. 6 от делото) се установява, че точката с координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333° се намира по пряка линия, перпендикулярно на около 490 метра от най-близката точка на платното София-Бургас на АМ Тракия и от нея е невъзможно АТСС ТFR1-М № 572 да измери скорост на МПС, движещо се по АМ Тракия. Снимковия материал от заснетия клип, представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд - Стара Загора).

Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, посочена в приложения от АНО снимков материал от клип (л. 9 от АНД № 2212/20 г. по описа на РС – Стара Загора), обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М, № 572, не е било възможно да се извърши измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил. Т.е. в случая не е било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата - мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на посочените в ЕФ място, дата и час е управлявано МПС, с отчетеното превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по описа за 2020 г. на Административен съд – Стара Загора).

По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят не иска и не представя доказателства за сторени съдебни и деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № 3748154 издаден от ОДМВР - Стара Загора.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: