№ 800
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500037 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. П. А. и Е. П. А.
срещу решение № 260929/ 02.11.2020г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по
гр.д. № 13664/18г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ до пълните им предявени размери.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„Армеец“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата
над 15 000 лв. до размер от 24 000лв. за П. П. А. и над 5 000 лв. до 12000лв.
за Е. П. А..
Жалбоподателите- ищци твърдят, че в атакуваната от тях част
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Правилно е
прието от първоинстанционният съд, че е налице виновно и противоправно
поведение от страна на застрахования водач С. С.. Считат, че неправилно е
прието наличие на съпричиняване от тяхна страна, тъй като при установения
механизъм предпазния колан не би бил ефективен. Не е доказано
възражението на ответника, че те са били без поставени предпазни колани.
Поддържат, че въпреки посоченото от медицинската експертиза съдът е
1
присъдил обезщетения в занижен размер. Не е съобразено посттравматичното
стресово разстройство, което са имали. От показанията на свидетелите А. и
Н. се установяват претърпените от тях болки и страдания, здравословното им
състояние, възстановителния период. Считат, че им се дължи обезщетение за
забава от датата на деликта съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Затова молят въззивния съд да отмени решението в атакуваната от тях
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че е установен механизмът на
ПТП. Допусната комплексна автотехническа и медицинска експертиза дава
заключение, че и двете ищци са били без поставени предпазни колани. Счита,
че съдът е определил завишени обезщетения за неимуществените вреди,
имайки предвид характера и степента на уврежданията, които те са получили.
Жалбоподателят поддържа, че определеният процент съпричиняване е
занижен. Счита, че за П.А. той е 50%, а за Е.А.- 66,67%.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
сумата над 15 000 лв. до уважения размер от 24 000лв. за П.А. и над 5000 лв.
до 12 000 лв. за Е.А..
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
им представител ищците оспорват жалбата на застрахователя. Считат я за
неоснователна.
Застрахователното дружество в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата на ищците.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищците
П.А. и Е.А. твърдят, че на 23.12.2016г. около 16,15 ч. са били пътнички в
лек автомобил „Шевролет Матиз“ с рег . № ***. П.А. е пътувала на задна
дясна седалка, а Е.А. на предна дясна седалка. На бул. „Мария Луиза“ в гр.
2
София между лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ***, управляван от С.
И. С. и този, в който те са пътували е настъпило ПТП срещу №17. Лекият
автомобил с водач С. С. се е движел от бул. „Т. Александров“ по бул. „Мария
Луиза“ и при извършване на забранена маневра обратен завой и пресичане на
пътна маркировка М1 отнема предимството на лек автомобил „Шевролет
Матиз“, движещ се по пътно от лявата му страна. За последният ударът е в
предна дясна част. За събитието е съставен констативен протокол с
пострадали лица № 1174/23.12.2016г. Спрямо С. С. е съставен АУАН. С
влязло в сила наказателно постановление е констатирано виновното му и
противоправно поведение. От мястото но инцидента и двете ищци са
транспортирани в УМБАЛСМ „ Пирогов“. И на двете са извършени
прегледи. П.А. е получила удар в главата, в областта на шията и гърба, таза и
лявата подбедрица, натъртвания по тялото. Не е имала ясен спомен за
случилото се. Имала е силно главоболие, замаяност , обърканост и гадене.
Лицето е в шоково състояние и увредено общо състояние. От раната на
главата има силно кръвотечение. Тя е зашита, а другите рани са обработени.
П.А. е насочена за домашно лечение. При нея има контузия на таза и на
поясната област. По предната повърхност на лявата подбедрица на границата
средна долна трета има кръвонасядания с неправилна форма
кафеникавозеленикав цвят с размери 9,5/6,5см. Около това кръвонасядане
има оток. За около два месеца след инцидента не може да се движи нормално
като изпитва силни болки при движение. Имало силно намален обем на
движението на цялото тяло и мускулна слабост, като предимно е на легло.
Получила е увреждане в областта на шията и гърба. Поставена й е яка.
Установено е разтягане в областта на шията. За период от около три месеца
не може да движи нормално горната част на тялото си. Изпитва силни болки
при движение, мускулна слабост. Получавала е чести главоболия, замаяност и
загуба на координация. И към момента продължават неблагоприятните
последици от травмата в шията. На 07.06.2018г. при преглед е установена
изправена физиологична лордоза и начални остеофити по задните ръбове на
С5-6- начална цирвикоспондилоза. П.А. е получила леко мозъчно сътресение.
Първите седмици след инцидента изпитвала гадене и постоянна отпадналост.
За период от два месеца при най- леките движения й се е вие свят и залита.
Трудно е заспивала, изпитвала е неспокойствие. Имала е постоянно
главоболие и дразнене от светлината. От разкъсно- контузната рана на
3
главата има рана от 5 см. с дъговидна форма в областта на дясната вежда.
Това е голям загрозяващ белег, който е силно забележим. Получила е
контузия на дясното око с кръвонасядане, обхващащо горния и доления
клепач. При преглед на 26.01.2017г. е установен келоиден цикатрикс на
кожата на горния клепач инфронтална област. Налице е оток на горния
клепач, оток и продължително сълзене на дясното око. Установен е лимфен
едем във външната половина на горния клепач. П.А. е получила
посттравматично стресово разстройство с висока тревожност и безпокойство,
постоянно лошо настроение, чувство за недостиг на въздух, постоянен страх.
Имала е нарушение на съня, сънувала кошмари. Предписано й е
медикаментозно лечение от психиатър. Ищецът П.А. е била постоянно на
легло за период от два месеца. Била е в продължителна нетрудоспособност.
Към момента има нарушена подвижност на горната част на тялото и болки,
изпитва чести главоболия, виене на свят и нарушено зрение. Има дълъг
възстановителен период. Белезите от произшествието са силно забележими и
я притесняват. След инцидента Е.А. е получила удар в главата, в областта на
шията и гърба, дясното рамо, лявата подбедрица и коляно, натъртвания по
тялото. Изпитвала е силни болки и е била в увредено общо състояние. При
постъпване в лечебното заведение е изпитвала силно главоболие, обърканост,
гадене и замаяност. Има леко кръвотечение от раната на главата. Раните са
обработени. Не е могла да се движи нормално и е имала нужда от чужда
помощ. За контузията на дясното рамо й е поставена имобилизираща шина,
която е носила около месец. Налице оток в областта на травмата и не може да
движи нормално ръката си и горната част на тялото. Поставена е яка на
шията, която носи около месец. Установено е навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, дисторзия на
шията. Имала е оток, ограничени движения и намалена мускулна сила в тази
област. Около три месеца не е могла да движи нормално горната част на
тялото си. И към настоящият момент Е.А. изпитва епизодични болки в
шията. Претърпяла е леко мозъчно сътресение като е изпитвала гадене и
постоянна отпадналост през първите седмици от инцидента. Имала е
постоянно главоболие и дразнене от светлина. Чувствала се е много
отпаднала и трудно е заспивала. Била е неспокойна и трудно е заспивала. При
пътния инцидент от удара в главата е получила открита рана в окосмената
част от главата, контузия, охлузване и подкожен хематом вдясно и
4
парасагиално теменно на главата. По кожата на челото в дясно има охлузване
с неправилна форма, кафеникав цвят над нивото на околната кожа. При леко
докосване в тези области изпитва болка. Налице е била контузия на лявото
коляно с кръвонасядане с мораво кафеникаво зеленикав цвят, неправилна
форма и размери 9,5/7,5 см. По предната повърхност на лявата подбедрица на
границата на горната трета има кръвонасядане с размери 7/4см. Получила е
посттравматично стресово разстройство с висока тревожност и безпокойство,
постоянно лошо настроение, умора и отпадналост. Има страх да ползва
превозни средства. Имала е голяма тревожност, недостиг на въздух,
главоболие и гадене. Прилага предписано от психиатър медикаментозно
лечение. Е.А. е била на легло за около месец. Не можела да се грижи сама за
себе си и се е нуждаела от помощ от нейни близки. Била е продължително
нетрудоспособна. И към момента има нарушена подвижност в горната част
на тялото. И двете ищци са направили разходи във връзка с лечението си,
които представляват имуществени вреди. За П. А. те са в размер на 79,90 лв.-
уточнени с молба от 04.02.2019г., а за Е.А. – 135,20 лв. Видно от
Констативния протокол е, че за „Форд Галакси“ е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за
периода 24.09.2016г. до 23.09.2017г. Затова ищецът П.А. моли съда да
осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв. като частичен от 60 000 лв., в едно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и
79, 90 лв. имуществени вреди в едно със законната лихва, считано от датата
на деликта до окончателното й изплащане. Поради горното Е.А. моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от 20000
лв. като частичен иск от 30 000лв. и обезщетение за имуществени вреди от
135, 20 лв. в едно със законната лихва върху двете, считано от датата на
деликта до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ***. Оспорва, че е
налице причинна връзка между твърдените увреждания и ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищците, защото са били без
поставени предпазни колани. Водачът на лекия автомобил, в който са били
5
пътници ищците, е нарушил правилата за движение по пътищата, пресичайки
платното за движение на непозволено за това място. Поддържа, че той е пряк
причинител на уврежданията им, тъй като те са резултат от негови
неправомерни действия. Претендираното обезщетение за неимуществени
вреди не съответства на претърпените болки и страдания. Счита
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди за завишен.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 23.12.2016г., че на същата дата е настъпило описаното в
исковата молба ПТП, при което са пострадали П. и Е. А..
Не се спори, че за лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № *** е имало
валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към датата на
ПТП.
Безспорно е, че на 23.12.2016г. на ищците е оказана медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“ без престой в лечебното заведение.
Безспорно е, че ищците са отправили застрахователни претенции към
ответното дружество, но то не им платило застрахователно обезщетение .
Към исковата молба са представени медицински документи за двете
ищци във връзка с получените травматични увреди.
Не се спори, че по отношение и на двамата водачи е взето
административно наказание – глоба с наказателни постановления.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от лекар, специалист по нервни болести. Според заключението му
ищецът П.А. е получила : разкъсно – контузна рана в областта на дясната
вежда и горния клепач на дясното око, кръвонасядане и оток на горния и
долен клепач, контузия с кръвонасядане на лявата подбедрица, контузия на
таза, контузия на поясната област, посттравматично стресово разстройство.
Контузно-разкъсната рана на лицето й е обработена хирургично и е зашита.
Останал е белег, който е причинил обективно загрозяване на пострадалата, но
няма данни за увреда на зрителната функция. Загрозяването е завинаги и
може да се приеме за средна телесна повреда. Останалите увреждания са
6
леки телесни повреди, причиняващи временни неприятни усещания, които са
се повлияли добре от предписаното лечение. От процесното ПТП Е.А. е
получила: разкъсноконтузна рана в окосмената част на дясната челна област,
охлузни рани и кръвонасядания по кожата на челото в дясно, контузия на
дясната раменна става, кръвонасядания по лявото коляно и подбедрица,
посттравматично стресово разстройство. Тези травми са леки телесни
повреди, които са й причинили временно болки в контузените места, но имат
благоприятна прогноза и добро повлияване от приложеното лечение. Малката
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата от 0, 6 см. е претърпяла
хирургична обработка, има малък белег, но той не причинява загрозяване.
Между телесните увреди на ищците и пътния инцидент има причинна връзка.
Представените документи са разходи за лечение.
В допълнителна медицинска експертиза вещото лице, специалист по
нервни болести е посочило, че и двете ищци са провели саниториално-
курортно лечение по програма на НОИ с диагноза за П.А.- увреждане на
лумбосакралния плексус, а за Е. А..- увреждане на брахиалния плексус.
Насочени са за рехабилитация. От пътния инцидент П.А. е получила
контузия в кръста. До м.07.2018г. няма данни за провеждано лечение и
изследване на лумбалния отдел на гръбначния стълб или на тазовите кости.
Шест месеца след инцидента е провела санаториално лечение. Липсват данни
за проведено невроизобразяващо изследване на поясната област, както и
задължително електромиографско изследване, което да докаже тази диагноза
и тежестта на уврежданията на нервните структури. Няма наблюдение от
невролог или физиотерапевт. Е.А. е получила навяхване на шията и
контузията на дясната раменна става. Това са леки телесни увреди с добра
прогноза и пълно възстановяване. Не е ясно как е поставена диагнозата :
увреждане на брахиалния плексус, защото не е направено електромиографско
изследване, няма невроизобразяващи изследвания или проследяване от
невролог. Двете са изпитвали продължително време силни болки в
контузените места и затруднение в ходенето, световъртеж и главоболие, страх
да шофират, което се е дължало на посттравматичното стресово разстройство.
В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Автотехническата експертиза е посочила механизма на
произшествието, мястото на удара, скоростта на движение на автомобилите и
7
опасната зона за спиране, причините за настъпване на инцидента.
Комплексната автотехническа и медицинска експертиза е дала
заключение за механизма на ПТП, мястото на настъпване на удара,
повредите в автомобилите. За лек автомобил „Шевролет Матиз“ ударът е
челен ексцентричен с предните му десни състави, а за лек автомобил „Форд
Галаски“ страничен кос по предната му лява част. И двата автомобила са се
движели с ниска скорост. Водачът на лек автомобил „Форд Галакси“ не е
имал възможност да избегне удара като спре. Той е могъл да го предотврати,
ако не е навлязъл в пространството вляво от единичната непрекъсната линия,
обозначаваща района на трамвайното трасе, продължил е движението си
напред и ако е изчакал движещият се в ляво от него автомобил. Водачът на
лек автомобил „Шевролет Матиз“ не е разполагал с техническа възможност
да предотврати настъпването на удара. Той се е движел частично върху
трамвайното трасе и частично върху ивицата в дясно от него до
разделителната линия. Причините за настъпване на ПТП е поведението и на
двамата водачи. В медицинската си част вещото лице, изготвило единичната
експертиза е посочило увредите, които са получили ищците, както че и двете
са били без поставени обезопасителни колани. Пострадалите са влезли в
контакт с арматурното табло и предна дясна колонка/ за предното място/, а
на задното място с облегалките на предните седалки. Поради липса на
предпазен колан са получили разкъсно- контузни рани в областта на главата,
навяхване на шията , т.нар. „камшичен удар“. При поставен предпазен колан
не може да се получи разкъсноконтузна рана в областта на главата и контузия
на дясната раменна става. Кръвонасядането на лявата подбедрица и лявото
коляно и контузията на таза и кръста могат да се получат и с поставен
предпазен колан. Уврежданията и при двете ищци са им причинил временно
разстройство на здравето неопасно за живота. В съдебно заседание вещите
лица са допълнили заключението си.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни,
основани на научните правила и професионалния опит на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелите П. и С. са били водачи на катастрофиралите МПС на
8
23.12.2016г. Първият е управлявал „Шевролет Матиз“ - такси, а вторият
„Форд Галакси“. И двамата поясняват, че ПТП е станало към 17ч. на бул.
„Мария Луиза“. Било е тъмно. И двамата са направили ляв завой по бул.
„Мария Луиза“. В платното за движение пред ЦУМ е имало паркирани
автомобили и те препятстват движещите се по платното автомобили.
Свидетелят П. твърди, че е шофирал частично върху трамвайните релси.
Пресякъл е маркировка А1- непресечена линия. По булеварда е имало кола на
аварийни. Той е пуснал мигач и е погледнал в страничното огледало дали не
идва трамвай и да направи маневра за заобикаляне на автомобила. В този
момент водачът на лекия автомобил, който свидетелят е искал да заобиколи, е
тръгнал да прави обратен завой. Свидетелят твърди, че се е движел с 20/30
км.ч. Свидетелят се е опитал да избегне удара и се е оказал в платното за
насрещно движение. Двете пътнички са седели на предна дясна и задна
дясна седалки. Според свидетеля Е.А. е седяла на предна седалка, а другият
пътник на задна дясна седалка. Свидетелят С. е спрял баща му да слезе от
колата. Пред Халите е имало задръстване. Искал е да спре и да го изчака.
Затова е поискал да влезе в паркинга срещу ЦУМ. Погледнал е в лявото
огледало, подал е мигач и е завил. В момента на завоя, когато е завивал от
насрещната страна на трамвайната линия го е ударило такси. Свидетелят С. не
е видял таксито преди удара. И двамата са били виновни. В таксито е имало
две жени. Едната си е ударила главата в дясната колонка. Зетят на свидетелят
С. ги закарал с такси в „Пирогов“. Свидетелят С. твърди, че е спрял пред
Ларгото и след това е тръгнал и се е наредил в колоната. От дясната страна е
имало паркирани коли.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Те не си
противоречат едни на други.
Свидетелят А. е майка на ищците, желае да свидетелства и заявява, че
знае, че на 23.12. те са пострадали при ПТП. Видяла ги е, когато са се
прибрали в дома си. Били са бинтовани, окървавени със синини. П. е била
ударена по лицето. Тя е седяла на задната седалка и врата на колата не е
могла да се отвори. Помогнали са хора от трамвая, за да я отворят. Тя има
тринадесет шева. П. е носела шийна яка И двете са били с мозъчно
сътресение, но не са оставали в болница. И двете ищци не са могли да се
9
движат, защото са имали силен световъртеж и главоболие. Не са били добре.
Била са главозамаяни. Освен шийните яки са им предписали и лекарства. Е.
е свалила обездвижващата превръзка на третата седмица. След като са
свалили яките и двете са имали оплаквания от силни болки. Получили са
разтягания, натъртвания и това им е пречело са се движат. След това са
ходели на физиотерапия и раздвижване по програма на НОИ. И сега имат
оплаквания и не могат да издържат на натоварване. П. има проблеми с окото.
Ако го натоварва повече сълзи. След инцидента и двете са се страхували да
пресичат улица, да шофират. П. се притеснява от белега. Мъжът на П. и
свидетелят са се грижели за нея, както и за детето. Това е продължило два
месеца. Свидетелят постоянно се е грижела за тях.
Свидетелят Н. е леля на ищците. Знае, че са претърпели пътен
инцидент. Когато е отишла в дома им ги е видяла да лежат с яки на врата и
със синини. Не са могли да ставата, защото им се е виело свят. Помагала е на
майка им. Пазарувала е и е ходела почти всеки ден. Водила е ищците до
тоалетна. Това се е отразило зле на П.А., защото не е могла да гушка детето
си. Когато се е навеждала й се е виело свят. През цялото време й е било зле.
Белегът я смущава и ходи с бретон. Мисли, че всички я гледат Болял я е
гърбът, тазът, имала е сини по колената. Е.А. я е боляло рамото. При промяна
на времето изпитват болка. П.А. продължава да се чувства не добре. Окото й
сълзи. Престанали са да контактуват с хора. При спирачки на коли се
стряскат. Вече не шофират. Физически и психически са се променили.
Ищците контактуват по- малко с познатите си след инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за обстоятелствата, които излага. Прецени ги при
условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство с ищците, но ги счита за
достоверни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
за П.А. и 15 000 лв. за Е.А.. Приел и съпричиняване на вредоносния резултат
от тяхна страна в размер на 20%.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства за
10
извършено плащане от застрахователя на ищците. Този факт не се оспорва
от тях.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС,
опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се
спори, а и от доказателствата се установява, че ищците са отправили писмена
претенция към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и
през него застрахователя не е платил обезщетение за неимуществени
вреди. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Ищецът извежда своето субективно материално право от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като е получил увреждания при настъпването на
11
застрахователно събитие- ПТП, за което е виновен водач, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обосновава неговата, в случая на
ищците, активна материална и процесуална легитимация.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че застраховка „гражданска отговорност“ за
лек автомобил „Форд Галакси“ е била сключена при жалбоподателя-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му. С оглед на
заключението на приетата единична автотехническа експертиза и
комплексна експертиза в автотехническата й част следва да се приеме, че
виновен за настъпването на произшествието е водачът на лекия автомобил, за
който ответникът е застраховал гражданската му отговорност.
Неправомерното му поведение се обосновава с нарушение на чл.38, ал.1 от
ЗДвП, както и пресичане на единична непрекъсната линия М1. Нарушение на
правилата за движение по пътищата е допуснал и водачът, при които са
пътували ищците, но тя е ирелевантна в процеса . Т.е. настъпили са
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което
застрахователят е пасивно материално и процесуално легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
12
обезщетението за неимуществени вреди и относно обема на съпричиняване
на вредоносния резултат.
По иска на П.А..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснатата медицинска експертиза и медицинската част от
комплексната експертиза е установила травмите, получени от ищеца П. А.:
разкъсно – контузна рана в областта на дясната вежда и горния клепач на
дясното око, кръвонасядане и оток на горния и долен клепач, контузия с
кръвонасядане на лявата подбедрица, контузия на таза, контузия на поясната
област, посттравматично стресово разстройство. Получените травми имат
характер на леки телесни повреди, предизвикали временно разстройство на
здравето неопасно за живота й. Те са й причинили временен дискомфорт в
ежедневния й начин на живот. Получавала е грижи и помощ от близките си
като възстановителният период е бил два месеца/ св.А./. Травмите не са
предизвикали затруднение в движенията на крайниците, нито нормалното им
функциониране. Поставянето на яка на шията се слага профилактично. В
съдебно заседание вещото лице - лекар е посочило, че дегенеративни
промени има всеки човек на тази възраст. Затова тези, които са установени
при ЯМР изследване на 07.06.2018г. в шйнния отдел не са последица от
пътния инцидент. Няма обективна медицинска документация, която да
отразява влошаване в състоянието на врата при П.А.. Няма направено
изследване, което да показва увреждане на шийните коренчета. В хода на
процеса не се доказа ищецът П. А. да е имала мозъчно сътресение. Тя има
13
увреда на клепача, но не и на зрението. Вещото лице е посочило, че разкъсно-
контузната рана в областта на дясната вежда е хирургически обработена-
зашита, което е оставило траен и загрозяващ белег. Според допълнителната
медицинска експертиза, допълнена в съдебно заседание от вещото лице, няма
данни при П.А. да има радикулит в следствие на получените при ПТП травми
на таза и поясният отдел. Липсва документация, която да доказва увреждане
на лумбосакралните коренчета. Няма направени изследвания, които да го
доказват. Соченото посттравматично стресово разстройство е обичайна
последица от претърпян пътен инцидент и се среща при всеки пострадал.
Най- често то се изразява в тревожност, неспокоен сън, напрегнатост. Не се
доказа, че към настоящият момент тя има нарушена подвижност на горната
част на тялото, че това е трайно състояние. Тя няма общо влошено
здравословно състояние, нито е била в такова при оказване на спешна помощ
непосредствено след инцидента. При нея няма дълъг възстановителен период,
а предприетото лечение е само медикаментозно. Съдът като съобрази
възрастта й към момента на инцидента- 38 години, получените от нея
травматични увреждания, проведеното лечение, липсата на други трайни
последици с изключение на загрозяващия белег, които да оказват
неблагоприятни последици за в бъдеще за ищеца намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, което да репарира болките и
страданията й е 20 000 лв.
По иска на Е.А..
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
14
страдания. Допуснатата медицинска експертиза и медицинската й част от
комплексната експертиза е установила травмите, получени от ищеца Е. А..:
разкъсноконтузна рана в окосмената част на дясната челна област, охлузни
рани и кръвонасядания по кожата на челото в дясно, контузия на дясната
раменна става, кръвонасядания по лявото коляно и подбедрица,
посттравматично стресово разстройство. Тези травми са леки телесни
повреди, които са й причинили временно болки в контузените места, но имат
благоприятна прогноза и добро повлияване от приложеното лечение. Малката
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата от 0, 6 см. е претърпяла
хирургична обработка, има малък белег, но той не причинява загрозяване.
Травмите не са били животозастрашаващи, макар че са й причинили
временно разстройство на здравето. Както свидетелства Н. А., Е. А.. е
свалила обездвижващата превръзка на третата седмица. Поставената й
шийна яка е било профилактично. Възстановителният период е бил около
месец при пълно възстановяване, без трайни увреди, които да съпътстват за в
бъдеще живота й и които да й създават неудобства. Няма данни и не се
установява Е. А.. да има трудна подвижност на горната част на тялото, както и
двигателен дефицит в горния десен крайник с оглед увредата на раменната
става. Е. А.. не е получавала мозъчно сътресение. Няма изследвания или
друга медицинска документация, доказващи наличието на брахиален
плексус. Соченото посттравматично стресово разстройство е обичайна
последица от претърпян пътен инцидент и се среща при всеки пострадал. То
се изразява в тревожност, неспокоен сън и напрегнатост. Съдът като
съобрази възрастта й към момента на инцидента- 30 години, получените от
нея травматични увреждания, проведеното лечение, липсата на други
трайни последици, които да оказват неблагоприятни последици за в бъдеще
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което да
репарира болките и страданията й е 10 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Разпоредбата предвижда санкция за
увредения, ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението,
което му се дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква
поведението на пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е
било противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
15
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключенията на допуснатата комплексна автотехническа и медицинска
експертиза. Безспорно е установено, че П. А. е била пътник на задна дясна
седалка, а Е. А.. на предна дясна седалка в лек автомобил „Шевролет Матиз
/такси/. Според вещото лице от медицинската експертиза ищците са
пътували без поставен обезопасителен колан. Ако са били с такъв, то не биха
получили разкъсно- контузни рани в областта на челото и горния клепач, в
областта на челото в дясно, навяхването на шията, контузия на дясното рамо.
Следва да се посочи, че ударът за автомобила, в който са пътували А. е бил
челен, поради което предпазният колан би бил ефективен. Нормата на
чл.137а от ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в МПС от
категория М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3, когато са в движение да използват
обезопасителни колани, с които те са оборудвани. Пътниците в платен
автомобилен превоз не попадат в изключенията на чл.137а, ал.2 от ЗДвП.
Нормата е императивна и предписва определено поведение, което пътниците
в МПС от съответната категория, трябва да имат във връзка със своята
безопасност. Като не са изпълнили предписаното от закона задължение да
поставят предпазния колан при движение, то пострадалите са нарушил
императивната норма на закона и от друга страна сами са се поставили в
риск и обективно са допринесли за настъпилите увреждания и тяхната степен.
Направеното възражение за съпричиняване е доказано. Затова възражението
на застрахователя с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е основателно в
обем 20%. Или дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след
отчитане на съпричиняването, е 16 000 лв. за П. А. и 8 000лв. за Е. А...
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2016г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
16
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 16 000 лв. на П.А. представлява 38 минимални работни
заплати за страната за 2016г., а определеното обезщетение от 8 000 лв. за Е.
А.., представлява 19 минимални работни заплати за 2016г. /420 лв. МРЗ за
2016г./ и 15 средно месечни заплати при 1012 лв. средно месечна работна
заплата за страната за месец декември 2016г. за П. А. и 8 средномесечни
работни заплати за Е. А... Определените обезщетения са съответни на
жизнения стандарт в страната.
По иска за присъдената лихва за забава. Тя следва да се присъди не от
деня на деликта по правилата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, а по специалния закон,
чл.497, ал.1 от КЗ, поради което първоинстанционният съд правилно е
определил началният момент на лихвата за забава.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е уважен искът на П.А. над сумата 16 000 лв. до 24 000лв., а на Е. А.
над 8000 лв. до 12000 лв., както и в частта, в която в полза на П. А. са
присъдени разноски за производството пред СГС над сумата от 1613, 60 лв. и
над 1054, 40 лв., присъдени на Е. А...
Решението на СГС трябва да се потвърди в частта, в която е уважен
искът на П. А. над 15000 лв. до 16000лв. и в частта, в която е отхвърлен над
16000лв. до пълния предявен размер от 40000лв. Решението трябва да се
потвърди в частта, в която искът на Е. А.. е уважен над сумата от 5000лв. до
8000лв., както и в частта, в която е отхвърлен над 8000лв. до пълния предявен
размер.
По разноските.
В тежест на застрахователя е да заплати на ищеца разноски за
въззивното производство съобразно уважената част от иска в размер на 20, 06
лв. на П. А. и 60, 38лв. на Е. А.., представляващи заплатена държавна такса.
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1
17
от ЗАдв. на адв. Б., доколкото не са налице предпоставките за това. Видно от
доказателствата по делото е, че упълномощителите му са му заплатили
адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция,
заплащали са всички разноски във връзка със събирането на доказателства,
както и са заплатили държавната такса за въззивно обжалване. Следва да се
посочи, че договорите за правна защита и съдействие за оказване на
безплатна правна помощ са сключени на 15.12.2020г., а на 10.12.2020г. и
двете ищци са получили суми по сметките си от застрахователя в размер на
6662, 52 лв. за Е. А.. и 19 987, 52лв. за П. А.. Затова и възражението на
процесуалния представител на ответника за недължимост на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. е основателно.
На ответника – жалбоподател се дължат разноски за въззивната
инстанция в размер на 352 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260929/ 02.11.2020г. на СГС, ГО, 7 състав,
постановено по гр.д. № 13664/18г в частта, в която е уважен искът на П. П.
А. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 16 000 лв. до 24
000лв., както и в частта, в която в нейна полза са присъдени разноски над
сумата от 1613, 60лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. П. А., гр. София срещу ЗАД
„Армеец“ АД, гр. София с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от
16 000лв. до 24000лв. като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е уважен искът на П. П.
А. над сумата от 15 000лв. до 16000 лв. и е отхвърлен до пълния предявен
размер.
ОТМЕНЯ решение № 260929/ 02.11.2020г. на СГС, ГО, 7 състав,
постановено по гр.д. № 13664/18г в частта, в която е уважен искът на Е. П.
А. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 8 000 лв. до 12 000лв.,
както и в частта, в която в нейна полза са присъдени разноски над сумата от
18
1054, 40лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от Е. П. А., гр. ***, срещу ЗАД „Армеец“
АД, гр. София с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 8 000лв. до
12000лв. като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на Е. П. А. е
уважен за сумата над 5 000 лв. до 8 000 лв. и в частта, в която е отхвърлен
за сумата над 8 000лв. до 20 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ст.
Караджа“ № 2 да заплати на П. П. А., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ №
25, ет.4, ап. 3 сумата от 20, 06лв. / двадесет лева и шест стотинки/ разноски по
делото пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ст.
Караджа“ № 2 да заплати на Е. П. А., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ №
25, ет.5, ап. 7 сумата от 60, 38лв. / шестдесет лева и тридесет и осем
стотинки/ разноски по делото пред САС.
ОСЪЖДА П. П. А., ЕГН ********** и П. П. А., ЕГН ********** и
двете със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 19 чрез адв. С. Б. да заплатят на
ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ст. Караджа“ № 2 сумата
от 352, 50 лв. / триста петдесет и два лева и петдесет стотинки/ разноски по
делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която са уважени
предявените искове за имуществени вреди, както и в частта, в която е уважен
искът на П. П. А. за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 15
000лв. и на Е. П. А. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
19
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20