РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2086
22.11.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор М.Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 1794 / 2023г., взе предвид
следното :
Касационно производство по чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.
Заместник директор на ТД на НАП,
гр.Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт М.С. обжалва Решение № 888
от 25.05.2023г., постановено по АНД № 1840/2023г. на РС – Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 686577-F602276/17.01.2023г. на Заместник
директор на ТД на НАП, гр.Пловдив, за наложена глоба на М.В.И.,***, ЕГН **********
– в размер на 400лв. за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 вр. чл.16 ал.1 т.4 от
Закона за счетоводството /ЗСч./ вр. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /закон за мерките/,
на основание чл.74 ал.2 вр. чл.74 ал.1 ЗСч.
Касаторът счита решението за
незаконосъобразно с искане за отмяната му и потвърждаване на НП, ведно с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции – по
150лв. за всяка една инстанция. Поддържа, че съдът неправилно приел, че НП /
17.01.2023г. е издадено след изтичане на срока по чл.34 ал.3 ЗАНН. Оспорен е
извода на ПРС за издадено от некомпетентен орган разпореждане за спиране на
административнонаказателното производство от 26.08.2021г. с твърдение, че
наказващият орган може да постанови спиране, ако е бил запознат с преписката. В
случая данни за запознаване са налице, предвид приложен доклад от
актосъставителя, с който са доведени до знанието на заместник директора на ТД
на НАП – Пловдив извършените действия по издирване на нарушителя.
Ответникът М.В.И.,***, в качество на
управител на Ажоми ЕООД, гр.Раковски оспорва касационната жалба в писмен
отговор. Посочено е, че изводите на ПРС са верни и основани на доказателствата
по делото. Поддържа, че АУАН е съставен в нейно отсъствие и е следвало да бъде
приложена разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗАНН, но предвидената процедура не е
изпълнена, поради което не са били налице основания за спиране на административнонаказателното
производство. Поискано е решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е допустима -
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
По същество е неоснователна.
1. НП е издадено от надлежно
упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на Министъра на
финансите – т.2, б.“а“, е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН
№ F602276/11.03.2021г.
е съставен от ст.инспектор по приходите в НАП. Според обстоятелствената част на
НП : При служебна проверка се установило, че М.И. в качество на управител на
Ажоми ООД – предприятие по см. на ЗСч., като е била задължена, не е публикувала
годишен финансов отчет на дружеството за 2019г. в Търговския регистър /ТР/,
вкл. не е подадена ГДД по чл.92 ЗКПО за 2019г. в ТД на НАП. Констатирано е, че
за 2019г. дружеството е осъществявало дейност. Към дата на съставяне на АУАН –
годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. не е заявен за вписване
и не е представен за обявяване в ТР. Нарушението е извършено на 01.10.2020г. в
гр.Пловдив и установено на 14.12.2020г. – дата, на която НАП е уведомена от
АВп. с писмо, получено на 05.02.2021г.
Фактическата установеност е
квалифицирана от правна страна за административно нарушение на чл.16 ал.1 т.4
вр. с чл.38 ал.1 т.1 ЗСч., вр. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и е прието да
е осъществен състава на чл.74 ал.1 пр.1-во ЗСч. Вписано е в НП, че нарушението
е извършено повторно по см. на §1 т.16 ДР ЗСч. – за същото нарушение на чл.16
ал.1 ЗСч. е издадено НП от 09.12.2019г., влязло в сила на 01.06.2020г.
2. ПРС приел, че според
доказателствата по делото е налице извършено от жалбоподателя административно
нарушение – описано правилно в НП и със съответна правна квалификация.
РС - Пловдив отменил НП
поради възприети допуснати съществени нарушения в административно-наказателното
производство. Описани са в хронология извършените от контролните органи действия
и са последвали верни правни изводи. В удостоверение за извършено връчване по
електронен път е вписано, че на 17.02.2021г. е активирана електронната
препратка и е връчен документ покана/съобщение с номер
70-00-2031-1636/15.02.2021г. Изпратените покани на хартиен носител от
15.02.2021г. и от 17.02.2021г. не са връчени, тъй като обр.разписки са върнати
в цялост. За връчването на поканата по електронен път се съобрази, че съгласно
чл.33 ДОПК : „По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички
подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по
приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и
книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се
прилага Законът за административните нарушения и наказания.“. Ползваният способ
за връчване на покана за съставяне на АУАН по реда на ЗАНН не е приложим в
производството по ЗАНН, поради което не настъпват целените правни последици,
дори поканата да е връчена по електронен път. След като в ДОПК е предвидено
изключение относно „…с изключение на актовете, документите и книжата за
реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага
Законът за административните нарушения и наказания”, разширително тълкуване на
нормата не е допустимо. Измененията в ЗАНН относно възможност за връчване на НП
по електронен способ /чл.58 ал.1/ са в сила от 23.12.2021г. /към момента - бр.
80 от 2023г., в сила от 31.03.2024г./, поради което прилагане на способ за
електронно връчване на покана за съставяне на АУАН би било приложимо след тази
дата. В допълнение следва да бъде посочено, че с препратка от чл.84 ЗАНН към
чл.178 НПК, в сила от 30.06.2021г. – тоест, неотносимо към дата на изпращане на
поканата по електронен път и съставяне на АУАН /15.02.2021г.; 11.03.2021г./, в
случая отсъства необходимото за прилагане на чл.178 ал.8 НПК съгласие.
Разпоредбата изисква съгласие за връчване на електронен адрес, когато такъв е
посочен. Съгласието е необходимо за административно-наказателното производство,
което е приложимото и не може да се предполага във вр. с наличие на електронен
адрес в административно производство по ДОПК.
След съставяне на АУАН
са предприети действия за връчването му, като две известия от м.04.2021г. с
обратни разписки са върнати в цялост и на 28.06.2021г. е посетен декларирания
адрес на управление на дружеството, без откриване на нарушителя. Посещението е
документирано в протокол от 28.06.2021г. С разпореждане от същата дата –
26.08.2021г. на Зам.-директор на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.43 ал.6 ЗАНН е спряно административнонаказателното производство, което е отбелязано
върху оригинала на АУАН. Впоследствие през м.07.2022г. са извършени отново
посещения на декларирания адрес по чл.8 ДОПК, без откриване на нарушителя. АУАН
е връчен на 09.01.2023г.
ПРС счел, че НП е издадено след
изтичане на 6 – месечния срок от издаване на АУАН – актът е от 11.03.2021г., а
НП е от 17.01.2023г., тъй като спирането на производството на 28.06.2021г. не е
извършено валидно и законосъобразно, поради издаване на разпореждането за
спиране от некомпетентен орган /в случая от наказващия орган, а не от
актосъставителя/. Освен това, според ПРС в случая не е осъществено щателно
издирване, поради което не са били налице предпоставки за спиране на
производството. Според ПРС е налице и нарушение на чл.43 ал.4 ЗАНН, което не се
санира с факта на по-късно надлежно връчен /предявен/ АУАН на нарушителя.
Неизпълнение на изискванията на чл.43
ал.4 ЗАНН /“ Когато актът
е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а
ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя
за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем
дни от получаването и се връща незабавно.“/ е обосновало правилен извод на ПРС
за неизчерпване на всички възможни и допустими процесуални действия за намиране
на нарушителя преди издаване на акта за спиране на производството. Съответно,
актът за спиране е издаден след само едно потърсване на адреса на управление.
Преди издаването му са изпратени две покани за връчване на АУАН с обр.разписки,
върнати в цялост поради ненамиране на адресата и е извършено едно посещение на
адреса на управление на дружеството, които действия не попадат в обхвата на
предвиденото в закона „щателно издирване“ по см. на чл.43 ал.6 ЗАНН. Съгласно чл. 43 ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде
намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В АУАН е направено
отбелязване по изискването на чл. 43 ал. 6 ЗАНН, а производството е спряно с изрично разпореждане на Зам.Директор
на ТД на НАП, гр.Пловдив. Органът, който може да удостовери неоткриване на
нарушителя след щателно издирване е актосъставителя, който има задължение да
предяви акта. Дори да бъде възприета тезата на касатора по отношение правомощие
на административно - наказващия орган да спира производството на основание
чл.43 ал.6 ЗАНН, тъй като този орган има право да налага санкция, да
прекратява производството, да издава предупреждение, следователно и да спира
производството, се съобрази, че при
липса на дефинирано понятие за "щателно издирване", следва да бъде
търсено значението на думата самостоятелно /подробен, цял, пълен/ и в контекста
на процедурата по ЗАНН. Спиране на производството е допустимо когато са
извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице
еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е
намерен. Това предписва законът, като в случая следва да бъде прието, че
правилото не е спазено с оглед документацията от преписката. В тази вр. от
значение е тълкуването, дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния
касационен съд на Република България в редица решения във връзка с чл. 268 ал. 3
т. 2 НПК /отм./, което определя, че "щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни,
систематични и активни действия, насочени към установяване точното
местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически
възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
положителност са общинските администрации и органите на МВР. ". Данните за
търсене на дружеството са преценени правилно от ПРС като недостатъчни, за да
обосноват извод за осъществено в конкретния случай щателно издирване. В тази
насока е и установеното обстоятелство на непроменен адрес на управление на
дружеството за конкретния период, вкл. към дати на съставяне на АУАН и издаване
на НП.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 888 от 25.05.2023г.,
постановено по АНД № 1840/2023г. на РС – Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател
:
Членове :