Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.06.2020
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.05. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1074 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
627/02.10.2019г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа на Районен съд – К.,
с което „Е.Б.ЕС.“ ЕАД е осъдено да заплати на М.А.З. сумата в размер на 633, 68
лв. допълнително начислена ел. енергия за периода от 29.11.2016 г. до
27.02.2017 г. за 90 дни, отчетена чрез електромер с фабричен номер № ********* от ИТН 2134190 за обект с адрес: гр. К., ул. ***, с клиентски № ********** и разноски в размер
на 530 лв.
Въззивникът
„Е.Б.ЕС.“ ЕАД излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявения иск. Претендира
разноските пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, с искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от
ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемата М.А.З. е взела
становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и
законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендира
разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът М.А.З. моли съда да
постанови решение, което да осъди „Е.Б.ЕС.“ ЕАД да й заплати на осн. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД сумата от 633,68 лева, представляваща допълнително начислена ел.
енергия за обект в гр. К., ул. ***, с клиентски № **********, ИТН 2134190.
Претендира за разноски по делото.
Ответникът „Е.Б.ЕС.” ЕАД
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените
разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор.
Безспорно е установено, че ищецът е клиент на ответното дружество за имот, находящ се на
адрес в гр. К., ул. *** с клиентски номер ********** и ИТН 2134190, а
ответникът “Е.Б.ЕС.” ЕАД е търговско дружество с предмет на дейност: обществено
снабдяване с електрическа енергия на потребителите и предоставяне на други
услуги, свързани с ел.енергия и съгласно ЗЕ е доставчик на ел.енергия, с която
снабдява всички потребители, присъединени към електрическата мрежа.
От представения
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско
измерване № 319000 от 27.02.2017 г. се установява, че на 27.02.2017 г., при
извършена проверка на състоянието на измервателното устройство на
имот, находящ се в гр. К., ул. ***, монтираният за него електромер е свален
за експертиза. На проверката не е присъствал представител на ищеца.
Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване е съставен в
присъствието на свидетелите Николай
Николов и Георги Цонев и подписан от тях.
При извършената експертиза,
отразена в констативен протокол № 376/25.09.2017 г. е установено,
че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Констатирано
е изменение техническите и метрологични характеристики на електромера, а
преминаващата през него ел.енергия се измерва с отклонение извън границите на
допустимото.
Ответното
дружество преизчислило количеството ел. енергия, като начислило допълнително 4382 кв/ч на
електромер с фабричен номер ********* от ИТН 2134190 в гр.
К., ул. *** с клиентски номер **********, равняващи се на 633,68
лева, видно от справка за коригиране на
сметката за електроенергия и издало фактура № **********/21.12.2017 г.
/приложена по делото/ за сумата от 633,68 лева за неточно измерване на
установеното количество енергия за
електромер № ********* за период от 29.11.2016 г. до 27.02.2017 г.
По делото е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице заключава, че дължимата сума
в размер на 633,68 лева по данъчна фактура № ********** от 21.12.2017 г. е
заплатена и осчетоводена в обслужващата информационна система на ответното
дружество. Плащането е регистрирано с дата 02.01.2018 г. с пояснение „касово
движение“ и вид плащане – отразено
„плащащ лично” , клиентски номер **********.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ
процедурата за корекцията на неизмерена ел. енергия е предвидена в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно или неточно измерена електрическа енергия. ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение от
14.10.2013 г. е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
На съда е служебно известно, че към момента на
извършване на проверката на 27.02.2017 г., с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са
отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ, са неприложими към настоящия случай, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 27.02.2017 г., което
е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. От изложеното следва, че
към момента на проверката липсва приложима нормативна уредба (процедура), по
силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща
специалните изискванията към констативния протокол (оправомощено лице да го
състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е
елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на
разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл.
41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на
правото. А действащите към датата на проверката чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат
да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие
на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при
наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не
определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната
процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка
действия към 27.02.2017 г. не са изрично регламентирани от закона, поради което
и не са основани на него. Доколкото законодателят не е предвидил друга
процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и
коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива
действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им
няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и
държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от
неправомерни действия на монополистите.
С оглед действието занапред на решението на
Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 от
ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито
операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от
корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката,
е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 27.02.2017 г. правото
на „Е.Б.ЕС.” ЕАД да начисли исковата сума въз основа на констатациите от
проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. С оглед на
гореизложеното, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски :
Процесуалният
представител на “Е.Б.ЕС.”
ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от М.А.З. адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай видно от представените доказателства
адв. М.Д. е регистрирана по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай въззиваемата М.А.З. е заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. поради което същото не
следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Въззивникът
“Е.Б.ЕС.” ЕАД следва да заплати на М.А.З. направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 627/02.10.2019г., постановено по гр.д. № 1911/2019г. по описа на Районен съд –
К..
ОСЪЖДА „Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.***да заплати на М.А.З., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** със съдебен адрес:*** направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова
сметка *** ***; BIC *** “А.Б.Б.” АД с титуляр “М.” ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.