№ 1094
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-005737 от 24.06.2020г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. В.
Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилен, като
се излагат аргументи по съществото на спора и предлага електронния фиш да бъда отменен.
Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата и взема
становище, като също предлага електронния фиш да бъда отменен, а също и да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя направените разноски.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител,
в молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в който
смисъл излага аргументация. Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено, алтернативно – прави възражение
относно намаляване присъдените разноски на другата страна до предвидения от закона
минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 23.04.2021г., видно
от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 27.04.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.12.2019г., около 09:32 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Менделеев“ № 2Б, в посока към
гр.Асеновград, с техническо средство – система за видеоконтрол ARH CAM S1 – 11743СА,
било установено движение на МПС – лек автомобил „Ауди А 3“ с рег.№ „***“ със скорост
от 105 км/ч.
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№ „***“ било
установено, че последният бил регистриран в база данни КАТ с ползвател Б. В. М., ЕГН:***.
Същият, с Декларация от 22.01.2020г. посочил, че към момента на нарушението МПС – лек
автомобил „Ауди А 3“ с рег.№ „***“ бил управляван от Е. Д. Д., ЕГН:***.
След като Е. Д. Д., ЕГН:*** бил издирен, от последният били снети обяснения от
19.05.2020г., в които заявил, че автомобилът бил управляван от майка му – жалбоподателят
С. В. Д., ЕГН:**********.
С Декларация от 19.05.2020г., Е. Д. Д. посочил, че към момента на нарушението МПС – лек
автомобил „Ауди А 3“ с рег.№ „***“ бил управляван от С. В. Д., ЕГН:**********. Същата
Декларация не била придружена с копие от свидетелството за управление на МПС на С. В.
Д..
След горното, на 01.06.2020г. свидетелят З. Н. Г., в качеството му на *** в сектор „Пътна
полиция“ – ОД МВР – Пловдив съставил АУАН с бланков № 540182 срещу жалбоподателя
Д. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който АУАН последният подписал. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел З.
Н. Г., който помни случая и изнася данни относно начина на установяване нарушителя,
както и процедурата по съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за
2
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
Съдът съобрази и писмените доказателства – справка база данни КАТ за МПС – лек
автомобил „Ауди А 3“ с рег.№ „***“ – от които се установяват собственика и ползвателя на
същото, Декларация от 22.01.2020г. на Б. В. М., ЕГН:***, Декларация от 19.05.2020г. на Е.
Д. Д. ЕГН:*** – от които се установява начина и лицата, декларирали, че трети такива са
управлявали описаното МПС, писмо изх.№ 103000-14723/02.06.2021г. по описа на ОД МВР
– Пловдив, сектор „Пътна полиция“, от което се установява, че Декларация от 19.05.2020г.
на Е. Д. Д. ЕГН:*** не е била придружена с копие от свидетелството за управление на МПС
на С. В. Д..
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП,
вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и
чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок
от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Въпреки горното, в случая се установява нарушение на реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП - в 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, на лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение.
От горното е видно, че редът на чл.189, ал.5 от ЗДвП императивно предвижда
задължение за собственика на МПС, ако желае да се възползва от същия ред, да приложи
към декларацията си и копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което
твърди, че е било водач на автомобила. Със същото законово изискване съвсем ясно се цели
създаване на една гаранция, че посоченото от собственика лице действително е управлявало
3
МПС, доколкото очевидно е, че без подобна гаранция собственикът би могъл твърде лесно
да посочи всяко лице, с чиито данни разполага по някаква причина.
Ето защо собственикът на МПС не би могъл да се възползва от реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП
без да притежава копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което твърди,
че е управлявало автомобила. В случая обаче вззиваемата страна - с писмо изх.№ 103000-
14723/02.06.2021г. по описа на ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ изрично е
посочила, че Декларация от 19.05.2020г. на Е. Д. Д. ЕГН:*** не е била придружена с копие
от свидетелството за управление на МПС на С. В. Д..
Отделно от горното следва да се посочи, че съгласно изрично указаното в чл.189, ал.5 от
ЗДвП – възможността да посочи друго лице, извършило нарушението, е предоставена
единствено на собственика на МПС. Разширително тълкуване на същата императивна норма
в смисъл, че посоченото от собственика като водач лице, от своя страна може да посочи
следващо лице и т.н. е недопустимо, доколкото се касае за норма, въвеждаща основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Ето защо в случая наказателното постановление е издадено срещу жалбоподателя С. В. Д.,
без да са налице основанията на чл.189, ал.5 от ЗДвП за за ангажиране на
административнонаказателна отговорност като лице, посочено от собственика на МПС, с
което е извършено нарушението. Горното мотивира отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78,
ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него
разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено възнаграждение в общ
размер на 600 лева /л.6/ - посочено по отделно за наказанието глоба /300 лева/ и наказанието
лишаване от право да управлява МПС /300 лева/. Следва да се посочи, че от страна на същия
е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство,
като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна
помощ.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв,
посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че
съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, минималния размер е именно 300
лева. Ето и като съобрази характера на делото, съдът намира искането на въззиваемата
страна намаляване на възнаграждението за основателно до размера от 450 лева. В този
смисъл следва да се посочи, че делото не отличава с особена фактическа и правна сложност
4
– същото е разгледано в две съдебни заседания, с разпитан един свидетел, по
административно обвинение за едно нарушение. От друга страна следва да се съобрази
характера на общото наложено административно наказание, което се състои от две отделни
такива – глоба в не малкия размер от 700 лева, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, от което следва извод, че общата съвкупност от същите наказания
е значителна по тежест. Последното не позволява размерна на присъденото възнаграждение
за процесуално представителство на жалбоподателя да бъда намален до минималния такъв,
посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази - съгласно
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба.
Още във връзка с горното следва да се посочи, че съдът не споделя становището на
процесуалния представител на жалбоподателя относно предпоставки за определяне
възнаграждение в размер на 600 лева, предвид уговарянето на възнаграждения отделно за
наказанието глоба /300 лева/ и наказанието лишаване от право да управлява МПС /300 лева/.
В този смисъл цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя практика е
безспорен факт, но всички посочени решения на Административен съд – Пловдив са
поставени преди отмяната на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет с Решение
№ 13062 от 03.10.2019 г. по адм. дело № 3586/2016 г. на ВАС, потвърдено в тази му част от
Решение № 5419 на ВАС по адм. дело № 14384/2019г. на ВАС – в сила от 15.05.2020г..
Същевременно - именно размера на минималното адвокатско възнаграждение съобразно
чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е посоченото основание в цитираните решения
на Административен съд – Пловдив за формиране заключение за възможността за
определяне на същото по предлагания от процесуалния представител на жалбоподателя.
Към настоящия момент обаче липсва нормативно основание за един подобен подход.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-005737 от
24.06.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. В. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да заплати на С. В. Д.,
5
ЕГН:********** сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6