Р Е Ш Е Н И Е № 48
гр. Самоков, 26 март 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря
Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 203-Н по
описа на същия съд за 2019 г. и въз основа на доказателствата по делото и
закона
Р Е
Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА по Закона
за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ по молба на Д.М.Х., ЕГН:**********, с
адрес ***, срещу Р.И.Х., ЕГН:**********, с адрес,***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Р.И.Х., ЕГН:**********, с адрес,*** да се
въздържа от домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и от опит за
такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, по отношение на Д.М.Х., ЕГН:**********, с адрес ***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита за постановената мярка за
защита, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не
спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.И.Х., ЕГН:**********, с адрес,*** ,че при неизпълнение на издадената по силата
на настоящото решение заповед за защита, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, полицейските органи
са длъжни да го задържат и незабавно да уведомят органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от издадената заповед за защита да се връчи на
страните и да се изпрати на Началника на РУ – Самоков.
НАЛАГА на Р.И.Х., ЕГН:**********, с адрес,*** , ГЛОБА в
размер 200 лв. /двеста лева/ на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН Р.И.Х., ЕГН:**********,
с адрес,*** да заплати на РС – Самоков 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на молбата.
След влизане в сила на решението да се издаде служебно
изпълнителен лист за присъдените глоба и държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
7- дневен срок, считано от връчването на препис от него, заедно с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И
към решение № 48 от 26.03.2019 г. по
гражданско дело № 203-Н/2019 г. по описа на Самоковския районен съд
Д.М.Х. *** е
подала до съда молба за защита от домашно насилие срещу Р.И.Х., с посочен в
молбата адрес ***.
В молбата се сочи
,че молителката Д.М.Х. и ответникът Р.И.Х. са съпрузи.Последният работи от
няколко години в Англия.Молителката е предявила иск за развод срещу ответника.
На 25.02.2019 год.
около 13.30 часа ответникът Х. звъннал от Англия по телефона на молителката и й
казал ,че на 26.02.2019 год., Иван Х. –негов баща ще вземе роденото от брака им
дете Едуард Х. от детската градина в кв.”Самоково”.Молителката сочи ,че след
като е отказала ,ответникът е започнал за я обижда и да й отправя заплахи.
Молителката сочи
,че на 27.02.2019 година в гр.Самоков спрямо нея ответникът Р.И.Х. е извършил
акт на домашно насилие, като й е нанесъл удар с юмрук в лицето и й е отправил заплахи .Същата твърди ,че на 27.02.2019
год. след като взела от детската градина в кв.”Самоково” детето Едуард и заедно
се качили в автомобила на Бисер Василев ,с когото живее и преди да потеглят се
появил ответникът Р.Х., който измъкнал от задната седалка на колата детето .То
започнало да пищи .Молителката веднага излязла от автомобила и тръгнала към
ответника ,за да вземе Едуард.Х. и нанесъл удар с юмрук по лицето ,при което й
потекло кръв от носа и паднала на земята.Сочи още ,че в инцидента се намесила и
дъщеря им –Лилия Росенова Иванова-Субева ,която била с баща си –ответникът Р.Х..Молителката
твърди ,че последната започнала също да я удря и да я заплашва.
Поискано е в
молбата съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие, с която да наложи
подходящи мерки за закрила по чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН .
В съдебно заседание
молителката Д.Х. лично и с пълномощника си адв.Въжаров поддържа молбата .
Ответникът Р.Х.
лично и с пълномощника си адв.Симитчийски оспорва молбата и заявява становище
за нейната неоснователност.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по
делото, че молителката Д.М.Х. и ответникът Р.И.Х. са съпрузи, като ответникът
от няколко години работи в Англия.Молителката и ответникът не живеят заедно.Д.Х.
е напуснала семейното жилище и понастоящем живее в Бисер Василев ,в неговата
къща в с.Говедарци, заедно с детето Едуард Х..
От показанията на
свидетелите Виктория Бисерова Пейчева и Бисер Василев Пейчев се установява ,че
на 27.02.2019 год., след като е приключило насроченото за тази дата заседание
по образуваното в РС-Самоков дело за развод от молителката ,двамата
свидетели и Д.Х. са отишли с
управлявания от Бисер Пейчев лек автомобил да вземат по-рано от детската
градина детето Едуард, тъй като трябвало да пътуват за София.Докато чакат
молителката да вземе детето ,свидетелката Пейчева отишла да близкия магазин ,за
да си вземе вода.Излизайки от магазина същата е видяла как ответникът Р.Х.
отваря задната врата на автомобила,хваща детето за якето, издърпва го и го
качва в неговия автомобил.Молителката е слязла веднага от автомобила и е
тръгнала към ответника,за да вземе Едуард,но Х. я е блъснал и тя е паднала на
земята ,при което си е наранила едната длан.Сочи ,че детето е пищяло и е искало
майка си.Заявява ,че не е чула молителката и ответникът да са си отправяли
обидни думи
От показанията на
свидетеля Пейчев се установява ,че след като молителката е взела детето от
детската градина и са се качили в автомобила ,се е чул тропот по колата ,отгоре
по тавана.Свидетелят е спрял и в този момент ответникът Х. е отворил задната
дясна врата на автомобила и е издърпал насила Едуард от колата.Молителката
веднага е слязла от колата и докато се е разправяла с ответника, последният я е
ударил в лицето и тя е паднала на земята ,очилата също й били паднали на земята
.Молителката имала кръв по носа.
Двамата свидетели
сочат ,че с ответника Р.Х. в автомобила е била и голямата им дъщеря Лилия,която
се е сдърпала с молителката и я е ударила.
От показанията на
свидетелката Лилия Росенова Иванова –Субева –дъщеря на молителката и на
ответника се установява ,че на 27.02.2019 год. след приключване на заседанието
по делото за развод ,с баща й –ответникът Р.Х. отишли да вземат Едуард от
детската градина ,тъй като молителката отказала в разговор с ответника той да
вземе при него детето за три дни.Твърди ,че Х. не е удрял молителката , а тя му
се нахвърлила да го удря и докато ответникът водел брат й Едуард към автомобила
молителката вървяла след него и го удряла.Свидетелката сочи ,че молителката се
е подхлъзнала и е паднала на земята ,докато се е опитвала да вземе детето от
ръцете на баща й.Сочи още, че ответникът имал драскотина в областта на брадата
,след като молителката го одрала.Твърди ,че баща й никога не е удрял майка й.Твърди
,че молителката отправяла обидни думи към ответника.
По делото са
представени :медицинско удостоверение ,издадено от д-р Павел Делибашев-
специалист УНГ в АСМП-Самоков и болничен лист с основна диагноза- повърхностна
травма на носа .Кръвотечение на носа, палапаторна болка в областта на носните
кости ,колатерален оток на носа.
По делото е
представена подписана от молителката декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН.Съгласно разпоредбата на чл.
12, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН горепосочената декларация представлява
доказателствено средство за установяване на факти от предмета на доказване в
настоящото производство.
Твърденията на молителката в молбата й до съда
и в декларацията по чл.
9, ал.3 от ЗЗДН се подкрепят от писмените доказателства по
делото/медицинско свидетелство и болничен лист/ и от гласните доказателства /показанията
на свидетелите Виктория Бисерова Пейчева и Бисер Василев Пейчев.Установи се от
показанията на тези свидетели ,че на посочената в молбата дата ответникът Р.Х.
е ударил в лицето молителката Д.Х. и е паднала на земята.Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Лилия Иванова –Субева в частта относно твърдението
,че на посочената в молбата дата ответникът не е удрял молителката в областта
на лицето ,както и че последната е удряла ответника ,тъй като тези показания не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
При така установените факти, правните изводи
на съда са следните:
Съдът е сезиран с молба
за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, която е допустима.Същата
е подадена от процесуално легитимирано лице с оглед разпоредбата на чл.
8, т. 1 от ЗЗДН, а именно- Д.М.Х. – лично от свое име ,за която в молбата
са изложени твърдения, че е пострадала от акт на домашно насилие, осъществен от
ответника.Молбата е подадена пред компетентния съд в срока по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН с оглед изложените в нея твърдения за времето на
осъществяване на фактите, съставляващи домашно насилие.
По съществото на
молбата съдът намира следното:
На първо място, Законът за защита
срещу домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на
домашно насилие от кръга на изброените в чл. 2.Право на закрила имат лицата,
които са пострадали от такова насилие.
По смисъла на чл.2 от ЗЗДН
домашно насилие
е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.Законът осигурява възможност за защита на
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг /чл. 3, т.1 от ЗЗДН/.
Ответникът по
молбата съзнателно е извършил спрямо молителката акт на физическо насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, като на 27.02.2019 г. в гр.Самоков, пред детска
градина в кв.”Самоково” е като е ударил с юмрук молителката по лицето
Молителката и
ответникът са съпрузи, поради което с оглед разпоредбата на чл.3,т.2 от ЗЗДН посочените по-горе и приети за установени
действия на ответника по молбата спрямо молителката представляват акт на
домашно насилие.
С оглед вида и
интензитета на осъщественото домашно насилие, съдът постанови следните мерки за
защита от домашно насилие:
На основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът задължи ответника да се въздържа от извършване
на домашно насилие, изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и от опит за такова
насилие, от принудително ограничаване на личната свобода и на личните права по
отношение на Д.М.Х. – безсрочно.
На основание чл.
5, ал. 4 от ЗЗДН съдът наложи на извършителя на домашното насилие –Р.И.Х.
глоба в минималния законоустановен неин размер, а именно 200 лв.
На основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС – С.
сумата 25 лв., представляващи разноските по делото за държавна такса за
разглеждане на молбата.
По изложените
съображения съдът постанови решението си и на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН въз основа на
него издаде заповед за защита със съдържание съгласно чл. 16
от ЗЗДН, която с оглед разпоредбата на чл.
17, ал. 3 от ЗЗДН подлежи на незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: