№ 10
гр. Шумен, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20233600500488 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №779 от 19.10.2023г. по гр.д.№1187/2023г., ШРС е осъдил община Шумен
да заплати на Д. Д. Ж., сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на здравето, неопасно за живота,
настъпили вследствие на извършено на 11.04.2023г. ухапване от бездомно куче на ул.
„............“ в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2023 г. до
окончателното й плащане.
Решението е обжалвано от ответната община изцяло. Сочи, че решението се
явявало неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не бил обсъдил всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което достигнал до
неправилни правни изводи. Съдът не съобразил противоречието в показанията на свид.Т.К.
и З.Г. досежно това налице ли е още отражение на инцидента върху психиката на ищцата.
Само свид.К. сочел, че виждал процесното куче да се държи агресивно. Липсвали и данни
той да е предприел мерки за сигнализиране на компетентните органи за отстраняване на
кучето от обитаваното от него място. Съдът не е обсъдил и не е възприел като относим факт
породата на недекларираното куче на ищцата - „Джак ръсел“, която порода била известна
със своята свръхактивност и необуздания си буен нрав. Въпреки заключението на СМЕ,
съдът в решението си субективно възприел, че болките и страданията на ищцата са
продължили значителен период от време и й причинили значителни притеснения и
неудобства. Въпреки липсата на искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза,
1
съдът отново субективно преценил, че не са необходими специални знания, за да се приеме,
че по естеството си инцидента предизвиква стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и
негативни душевни изживявания. Решението, на което се позовал съдът било постановено
във връзка с нападение на дете от глутница кучета, а в процесния случай се касаело за жена,
разхождала недекларираното си куче, с определени характеристики на породата, като се е
опитвала да предпази него от нападението. Жалбоподателят сочи също, че от извършена
служебна проверка дали ищцата има декларирано на нейно име куче и от свидетелските
показания на Т.Ц. К., обективирани в протокол № 838/13.10.2023 г. ставало ясно, че тяхното
куче не е декларирано. При определяне размера на обезщетението, първоинстанционния
съд неправилно преценил характера и степента на уврежданията, въпреки заключенията на
съдебно-медицинската експертиза. Не е преценил и обсъдил правилно начина и
обстоятелствата, при които е получена вредата и неправилно се е позовал на неотносима
съдебна практика, поради което достигнал до неправилни правни изводи и не определил
обезщетението по справедливост. Моли решението да бъде отменено, като вместо това
бъде постановено друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена изцяло, съответно в
случай че се приеме, че общината следва да отговаря за вредите причинени на Ж., то
размерът на обезщетението да бъде намалено, съобразно уврежданията и конкретно
съществуващите обстоятелства.
Въззиваемата страна Д. Д. Ж., чрез процесуалния си представител адв.Н.Н. при САК,
взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно амбулаторен лист от 11.04.2023 г., на сочената дата на ищцата била
поставена диагноза: „ухапване от куче”; анамнеза – по данни на пациентката е била ухапана
от улично куче по горна, предна половина на лявото бедро, като й е назначена терапия - ТАТ
и промивка.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 41/2023 г., издадено от началник
отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Иван Рилски“АД-гр. ....., на 13.04.2023 г. в
8.40ч., на ищцата бил извършен преглед, при който са установили: в горната част на
вътрешностранична към лицева повърхност на ляво бедро върху участък с площ 13/5см. –
хематом 3.5/2.5 см. под който и напред – друг интензивен хематом 8/5см. с набелязано
просветляване в средата, където две неправилни разкъсвания на кожата около 1 см, с
отзяващи ръбове и тапицирано с червенокафява кора дъно. От долния ръб на разкъсванията
– напред и надолу по едно дълбоко, под нивото на околната кожа охлузване 2/0.5 см., които
са успоредно ориентирани; върху лявата страна на седалището – четири синьоморави и с
обловат вид кръвонасядания, разположени като четириъгълник, горните отстоят на 6 см.
2
помежду си, а долните, които са по-интензивни – на 8 см. от горните. Дадено е заключение,
че при прегледа на ищцата са установени кръвонасядане с разкъсване на кожата и дълбоки
охлузвания в горната част на външно-предната страна на ляво бедро, четири обловати
кръвонасядания върху лява седалищна област, като описаните увреждания могат да бъдат
получени по време и начин, който съобщава освидетелстваната и са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
На 24.04.2023г. Ж. е депозирала жалба до кмета на общината/рег.№ ЖГ-00-
054/24.04.2023г./, с която го уведомила за инцидента.
В отговор на запитване с изх. № 11-00-1924/26.06.2023г. на юрисконсултът при община
Шумен по повод на настоящото дело, управителят на Общински приют „.........“ е
предоставил информация за предприетите мерки, свързани с конкретното куче/ изх. № 11-
00-1924-001/27.06.2023г./ - на 11.04.2023г. било получено обаждане от съпруга на
пострадалата, че при разходка на кучето им , друго- бездомно, голямо, маркирано куче се
спуснало към тяхното и в опит да предпази последното, ищцата била ухапана по
седалището. Още същия ден посетили местопроизшествието, като кучето било отстреляно с
упойваща стрела, но не успели да го улучат и кучето избягало, което наложило неговото
търсене следващите дни, като на няколко дни по-късно – на 18.04.2023 г., успели да
приберат в приюта. Кучето не било агресивно и при положение че обитавало квартала от
около 2 години, никога преди не били получавали сигнал за нападения или проявено
агресивно поведение. След престой в приюта 10 дни и без никакъв признак за агресия,
същото било дадено за осиновяване.
Разпитан в хода на първоинстанционното производство свид.Т.К./във фактическо
съпружеско съжителство с ищцата/, сочи, че на 11.04.2023г., към 7.30 часа сутринта ищцата
извела тяхното куче/порода „Джак Ръсел/ на разходка пред входа на блока, в който живеели,
находящ се на ул. „............“ № 26 в гр. Шумен. Кучето им било добронамерено и досега
нямали инциденти и проблеми с него. Ищцата се прибрала плачейки, видимо стресирана и
повтаряла, че била ухапана, като кучето било много голямо, бяло на цвят, като „кавказка
овчарка“, над петдесет килограма. Свидетелят сочи, че от няколко месеца виждали
въпросното куче около района, като и друг път са го виждали да ръмжи. Д. била облечена с
клин или по-тънък анцуг, който бил разкъсан, имала нараняване на левия крак и ухапване
отзад на бедрото на левия крак. Като си свалила дрехите се видяло, че има доста голяма
рана и още имала белег. Имало кръв и отзад си личали ясно зъбите на кучето и как я е
ухапало. След инцидента позванили на тел. 112, а след това и в приюта в гр. Шумен,
откъдето им съобщили, че знаели за това куче и че било пуснато. Ищцата имала белег и
изпитва дискомфорт от това, а лятото не искала да се съблича на морето, защото се
притеснявала, както и все още не искала да разхожда кучето им.
Свид.З.Г./съседка/ излага, че писъци и лай на куче и през прозореца на жилището си
видяла, че ищцата била до една кола, обърната надясно и държала своето куче, а друго куче
я било нападало и хапело от лявата страна. Кучето било голямо, мръсно, бяло на цвят, което
всички знаеели, понеже било от няколко месеца в района. Момче от съседния вход излязло и
3
прогонило кучето. Свидетелката сочи, че след инцидента продължително време/не сочи
колко/ не била виждала ищцата сутрин, но сега я виждала да разхожда кучето. Имало
промяна в държанието й/не уточнява каква/.
Съгласно заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство
СМЕ по писмени данни, вследствие на инцидента на 11.04.2023г., на ищцата били
причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане с разкъсване на кожата и
дълбоки охлузвания в горната част на външно – предната страна на ляво бедро, четири
кръгловати кръвонасядания върху лява седалищна област, като по вид установените
увреждания били подкожни кръвонасядания, хематоми и две плитки разкъсноконтузни рани,
последица от които са формираните финни кожни ръбци на лявото бедро. Общата фигура на
установените травматични увреждания позволявала същите да са получени от съзъбие на
куче. По отношение на болката, вещото лице сочи, че обикновено най-силна болезненост е
налице през първите няколко дни след травмата, след което постепенно утихва. Сочи също,
че при липса на регистрирани усложнения, средният срок на възстановяване от конкретно
установените травматични увреждания е около 20 дни, като през това време се очаква да се
разнесат подкожните кръвонасядания и хематоми и епителизират плитките
разкъсноконтузни рани на лявото бедро. Установените травматични увреждания у ищцата
били плитки, повърхностни и трайно отражение върху общото й соматично състояние
вбъдеще не се очаквало. В съдебно заседание вещото лице добавя, че на мястото на
нарушение на анатомичната цялост на кожата на ищцата към настоящия момент има
петнистост и финни кожни ръбци. Възможно било да се разнесе с времето и избледнее.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ съдът намира, че
предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на
обезщетение за непозволено увреждане, в хипотезата на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства/свидетелски показания, медицинска документация/, че ищцата по
настоящото дело е била ухапана от животно-куче на 11.04.2023г., около 07.30ч. на улицата
пред дома й , т.е. причинена й е вреда от животно. Установява се и че кучето е било
безстопнаствено/показанията и на двамата свидетели в тази насока за непротиворечиви,
отговор на зпитване изх. № 11-00-1924-001/27.06.2023г /, поради което съдът приема, че за
причинените вреди отговаря общината на основание чл.49 от ЗЗД, поради неизпълнение на
дължимите мерки от служители на общината за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета и надзор по ЗЗЖ. Настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд досежно отговорността на общината в конкретната хипотеза, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна следва да докаже при условията на пълно
доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В настоящия,
случай ответната страна не е ангажирала доказателства, сочещи, че поведението на Ж. е
допринесло за увреждането. Действително, последната не е посочила в исковата молба, че
4
към момента на ухапването е разхождала собственото си куче порода „Джак Ръсел“, но това
обстоятелство не доказва, че тя е допринесла за ухапването. Не би могло да се приеме, че
това се дължало и на характеровите особености на породата на кучето на ищцата.
Не рефлектира върху извода на съда за ангажиране отговорността на общината и
обстоятелството, че за кучето на ищцата нямало подадена декларация по чл.117 от ЗМДТ.
Недекларирането на кучето и съответно незаплащането на следващите се такси е основание
за търсене на административна отговорност, но не води до отпадане отговорността на
общината за причинени вреди от безстопанствено куче.
Ирелевантно е и обстоятелството дали само свид.К. е виждал процесното куче да се
държи агресивно и защо не е предприел мерки за сигнализиране на компетентните органи за
отстраняването му от обитаваното от него място. Ответната страна, чиято е
доказателствената тежест не ангажира надлежни доказатества, че ищцата и воденото от нея
куче са предизвикали реакцията и ухапването на бездомното куче. Дори да се приеме, че
ищцата е получила ухапване в опит да спаси собственото си куче, това обстоятелство отново
не обосновава извод за съпричиняване на вредата.
Предвид това и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че следва да бъде ангажирана
отговорността на общината по иска за заплащане на обезщетение, за сумата 3500лв..
Соченият размер е съобразен с естеството на травмата/ подкожни кръвонасядания, хематоми
и две плитки разкъсноконтузни рани, като съгласно заключението на СМЕ, установените
травматични увреждания били плитки, повърхностни и трайно отражение върху общото й
соматично състояние вбъдеще не се очаквало./; продължителността - средният срок на
възстановяване от конкретно установените травматични увреждания е около 20 дни, налице
е белег, който обаче не е на видимо място с ежедневно облекло, и с възможност за
заличаването му вбъдеще; интензитета на търпените от пострадалата страдания-
обикновено най-интензивна болезненост е налице през първите няколко дни след травмата;
лечението - в случая са налице данни само за промивка и поставена ТАТ; същата е изпитала
освен болка, и силна уплаха при ухапването-касае се за голямо куче, но не се събраха
каквито и да е доказателства досежно твърденията в исковата молба, че била нападната в
гръб, т.е. за изненадващо нападение /напротив съгласно показанията на свид.З.Г. ищцата
била до една кола, обърната надясно и държала своето куче/.
Същевременно при определяне размера на обезщетението съдът съобрази и
обстоятелството, че липсват надлежни доказателства за особени затруднение на ищцата при
извършване на ежедневните й нужди, както и за дълготрайно отражение на инцидента върху
психиката на ищцата /не желаела да излиза и до днес и нарушения на съня/.
Свид.З.Г./съседка/ твърди, че известен период не виждала ищцата да разхожда кочето си, но
вече я виждала. Най-общо сочи и промяна в поведението й, без да уточнява каква. Липсва и
каквато и да е медицинска документация в тази насока.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в частта, с която претенцията за обезвреда е уважена за разликата
над 3500лв. до 5000лв., като вместо това бъде постановено друго, с което заявената
5
претенция бъде отхвърлена за тази разлика/за 1500лв./. В останалата част, касателно
присъденото обезщетение в размер на 3500лв., решението следва да бъде
потвърдено.Решението следва да бъде коригирано и в частта за разноските, като бъде
отменено в частта, с която ответната община е осъдена да заплати на ищцата деловодни
разноски в размера над 1120лв. до 1600лв..
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция в размер на 560лв..
Въззиваемата страна следва да заплати на общината юрисконултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
размер на 45лв. за първа инстанция и 30лв. за въззивната инстанция, с оглед отхвърлената
част от претенцията.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №779 от 19.10.2023г. по гр.д.№1187/2023г. на ШРС в частта, с
която община Шумен е осъдена да заплати на Д. Д. Ж., сумата над 3500лв. до 5 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, неопасно за живота, настъпили вследствие на извършено на
11.04.2023г. ухапване от бездомно куче на ул. „............“ в гр. Шумен, както и разноски по
делото в размера над 1120лв. до 1600лв., като вместо това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Ж. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“........“№106,
чрез адв.Н.Н. при САК, съдебен адрес: гр.София, ул.“......“№7, ап.9 срещу община Шумен,
бул.“......“№17, иск за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 11.04.2023г. в гр.Шумен, на
ул.“............“, в размера над 3500лв. до 5000лв., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която община Шумен е осъдена да заплати на
Д. Д. Ж. сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие ухапване от безстопанствено куче на 11.04.2023г. в
гр.Шумен, на ул.“............“.
Осъжда община Шумен да заплати на Д. Д. Ж. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 560лв..
Осъжда Д. Д. Ж. да запалти на община Шумен разноски-юрисконсултско
възнаграждение, за първа инстанция – в размер на 45лв. и за въззивната инстанция-в размер
на 30лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7