Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34
09.01.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
На шести януари две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря К. Л.,
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело
№ 1546 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС. Образувано е по жалба, подадена
от „Хеликон“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
пл. „Тройката“ № 4, представлявано от С. Д. П., със съдебен адрес:*** - адв.Ц.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0416646/30.04.2019
г., издадена от Л. П. Х.– изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която
на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ и чл. 187 от ЗДДС е постановено запечатване
на търговски обект – книжарница, находящ се в гр. София, площад „Славейков“ №
1, стопанисван от „Хеликон“ АД, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ като неправилна и незаконосъобразна,
издадена в противоречие с материалния закон. Твърди, че не е осъществен
съставът на нарушението, за което е наложена ПАМ, тъй като макар в обекта да е
липсвал оригиналът на паспорта на фискалното устройство, на проверяващите лица е
било показано копие от същия, но те са отказали да го приемат. Твърди се, че
информацията, която може да се извлече от оригинала на паспорта, може да се
извлече и от копието на същия, поради което не е застрашен публичният интерес,
не може да бъде увреден фискът, още повече че видно от същите документи, не са
налице никакви отразени ремонтни дейности, експертизи, смяна на фискална памет.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата, моли за
отмяна на заповедта, ангажира доказателства и претендира разноски.
Ответникът – началник
отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“, наложил
принудителната административна мярка, представя по делото писмено становище,
изготвено от упълномощен юрисконсулт /находящо се в присъединеното към
настоящото адм.дело № 1582/2019 г. по описа на Адм.съд – Бургас/, в което сочи
законосъобразност на заповедта като издадена при обвързана компетентност и в
съответствие с материалния закон, както и при спазване принципа за съразмерност
досежно определяне срока на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. ответникът не се
представлява, ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б.“д“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС – запечатване на търговски обект –
книжарница, находящ се в гр. София, площад „Славейков“ № 1, стопанисван от
„Хеликон“ АД, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, за това, че при
извършена на 21.04.2019 г. в 14,32 часа проверка на търговски обект по смисъла
на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – книжарница, находящ се в гр. София, пл. „Славейков“
№ 1, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че в търговския обект не се
съхранява и при поискване не е представен паспортът на монтираното в обекта
фискално устройство модел „DATECS FP 1000 KL“ с ИН на
ФУ № DT356707 и ФП № 02356707. В мотивите на заповедта
е посочено, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., съгласно която лицата по чл.3 със стационарен търговски
обект са длъжни да съхраняват в търговския обект паспорта на ФУ с изключение на
чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6 от същата наредба. В случая при проверката било
установено, че дружеството-жалбоподателя попада в обхвата на лицата по чл.3 от
наредбата, както и че не съхранява паспорта на фискалното устройство за
въведения в експлоатация касов апарат, с оглед на което дружеството е нарушило
реда и начина за съхраняване на документ, издаден във връзка с работата на
фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че констатациите са отразени в
Протокол серия АА № 0416646/21.04.2019 г. В заповедта са изложени и мотиви за
продължителността на срока на наложената ПАМ, както е разпоредено и
предварително изпълнение на заповедта.
Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка №
0416646/21.04.2019 г. В същия е описано, че 21.04.2019 г. в 14.32 часа в гр.
София, при проверка на книжарница „Хеликон“ в гр. София, пл. „Славейков“ № 1,
стопанисвана от „Хеликон“ АД, е извършена контролна покупка, като до края на
проверката не е представен на проверяващите лица паспорт на монтираното в
обекта фискално устройство модел „DATECS FP 1000 KL“ с ИН на ФУ DT356707
и ИН на ФП 02356707.
Протоколът за проверка от 21.04.2019 г. не е оспорен в настоящото
производство по реда на чл. 193 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно констатираните с него факти.
Жалбоподателят не е ангажирал по
делото доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата, че при проверката
на обекта проверяващите лица са намерили и им е било представено копие на
паспорта на фискалното устройство, а доказателствената тежест относно това
обстоятелство е негова.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага
поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят
до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена на
01.07.2019 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
05.06.2019 г., а жалбата срещу нея пред съда е подадена на 01.07.2019 г., след
като е бил изчерпан редът за обжалването й пред по-горестоящия орган, видно от
приложеното по делото Решение № ГДФК-54/14.06.2019 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, връчено на
жалбоподателя на 25.06.2019 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“д“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в
контролна лента на електронен носител. Принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице – чл.186, ал.3 ЗДДС.
По делото е представена Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният директор на НАП е определил
директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане
на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. Същевременно, на съдебния състав е служебно известно, че със Заповед №
ЗЦУ-806/08.07.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, на осн.чл.10, ал.1, т.1
и т.9 от Закона за Националната агенция за приходите и чл.6, ал.2 и ал.3 от
Закона за държавния служител, главният секретар на НАП е овластен при отсъствие
на титуляр на длъжност, заета от държавен служител, да определя служител, който
да изпълнява задълженията му, при условията на чл.84 ЗДСл.
В случая от представените по делото
доказателства се установява, че със Заповед № ЗЦУ-398/18.03.2019 г., на
осн.чл.84 от ЗДСл и чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, главният секретар на НАП е
наредил при отсъствие на държавния служител Л. Й. Д., заемащ длъжността
началник-отдел „Оперативни дейности“ София в дирекция „Оперативни дейности“ на
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, длъжността да се изпълнява от А.
Л.Г.– началник сектор „Мобилни групи“ – София 2 в същия отдел, а при отсъствие
и на последния, длъжността началник-отдел ОД – София да се изпълнява от Л. П.
Х., заемащ длъжността началник-сектор „Мобилни групи“ – София 1 в отдел ОД –
София.
Процесната оспорена заповед за
налагане на ПАМ е издадена от държавния служител Л. П. Х.– изпълняващ
длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“
съгласно Заповед № ЗЦУ-398/18.03.2019 г., като видно от приложените по делото
на лист 110-115 доказателства, на датата на издаването на заповедта –
30.04.2019 г., са отсъствали от работа както държавният служител Л. Й. Д. -
началник-отдел „Оперативни дейности“ София в дирекция „Оперативни дейности“ на
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, така и А. Л.Г.– началник сектор
„Мобилни групи“ – София 2 в същия отдел. Поради това, възникнало е основанието,
визирано в Заповед № ЗЦУ-398/18.03.2019 г. на главния секретар на НАП, на
посочената дата – 30.04.2019 г., длъжността началник-отдел „Оперативни
дейности“ София в дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да се изпълнява от държавния служител Л. П. Х.. С оглед на
това, процесната заповед за налагане на ПАМ от 30.04.2019 г. е издадена от Л.
П. Х., в рамките на неговите правомощия съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителният директор на НАП и Заповед №
ЗЦУ-398/18.03.2019 г. на главния секретар на НАП, поради което съдът приема, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта
съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване
и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Възраженията на жалбоподателя, че не е налице извършеното нарушение,
като доказателство за това бил и фактът, че месеци наред не е издадено за него
и наказателно постановление, не се споделят от настоящия състав.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС, чл.186, ал.3
от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС и за нарушение на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС вр. чл. 42, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 от
ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност.
Такава наредба е Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Чл.
42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвижда задължение за лицето по
чл.3 със стационарен търговски обект да съхранява в търговския обект паспорта
на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6
от наредбата /т.е. при нужда от извършване на експертиза или ремонт на фискалното
устройство, в които случаи паспортът придружава същото/, каквито хипотези в
случая не се спори, че не са налице. Няма спор също, че жалбоподателят представлява лице по
смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно същият е задължен
да съхранява в търговския си обект паспорта на фискалното устройство. Няма спор
също и относно факта, че на процесната дата – 21.04.2019 г., в търговския
обект, стопанисван от жалбоподателя и представляващ книжарница, находящ се в
гр. София, пл. „Славейков“ № 1, когато е била извършена проверката от
контролните органи, на същите не е бил представен паспортът на фискалното
устройство в обекта. По делото не се доказва дори да е било представено
заверено копие от същия, макар това да се твърди от жалбоподателя – никъде в
административната преписка не се съдържат такива данни, нито подобни
доказателства са ангажирани в производството пред съда. Не съдържа такива
констатации и съставеният в хода на проверката протокол. Поради това следва да
се приеме, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС вр. чл. 42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като е
извършил нарушение по посочените текстове, за което законосъобразно е
санкциониран чрез издаването на процесната заповед, в съответствие с
разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1,
б.“д“ от ЗДДС, предвиждаща запечатване на обекта за срок до 30 дни при неспазване на реда или начина за съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност,
включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Същевременно,
чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето. Предвид
безспорно установения факт на нарушението, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ
съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от
нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията
на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото
обстоятелство /фактът на извършеното нарушение/ не е налице правна възможност,
а задължение за него да наложи ПАМ.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта – 5 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30 дни,
като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при условията
на оперативна самостоятелност.
С
оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора
и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл. 143,
ал.4 от АПК, вр. чл. 78,
ал.8 от ГПК, в полза на ответника
по жалбата следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хеликон“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, пл. „Тройката“ № 4, представлявано от С. Д. П., със съдебен адрес:*** -
адв.Ц., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
0416646/30.04.2019 г., издадена от Л. П. Х.– изпълняващ длъжността началник
отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ и чл. 187 от ЗДДС е
постановено запечатване на търговски обект – книжарница, находящ се в гр.
София, площад „Славейков“ № 1, стопанисван от „Хеликон“ АД, и забрана за достъп
до него за срок от 5 дни.
ОСЪЖДА „Хеликон“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, пл. „Тройката“ № 4, представлявано от С. Д. П., със
съдебен адрес:*** - адв.Ц., да заплати на Национална агенция по приходите сумата
от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: