О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№________________
гр. Варна, 2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Т.Макариева в.гр.д.№ 2828 по
описа за 2017г. на ВОС, съобрази:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Л.Д.Т. чрез адв. Д.А. срещу решение № 4204 от 19.10.2017 г., постановено по гр.
д. № 5295 по описа за
2017
г. на Районен
съд – Варна, с което
е предоставено упражняването на родителските права за детето Д.ЛТ., родено на *** г., гражданин на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия на майката
Р.С.Т. с ЕГН **********
и определя местоживеенето на детето при
нея. В жалбата се излага, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като съдът не е изследвал родителския капацитет на
родителите, а също така няма становище от отдел „Закрила на детето , което е
задължително съгласно Закона за закрила на детето .
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което упражняването на родителските права по отношение на детето се предостави
на него. Моли да се приложи към делото удостоверение за раждане на детето № **********.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва в частта, с която се иска отмяна на решението в обжалваната
част и се споделят доводите в жалбата,
че съдът се е произнесъл по въпросите относно роденото от брака дете , без да
изследва релевантните за това факти.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Р.С.Т. чрез адв.
В.Д. срещу същото решение в частта , с която е обявена нейна брачно вина за
разстройството на брачните отношения, определените мерки за лични отношения на
малолетното дете Димитър и размера на дължимата от бащата издръжка, като моли
съда решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи , че при постановявани на решението съдът е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила –чл.146 ГПК
във връзка с доклада по делото и събиране на относимите
за спора доказателства довели да
неправилно приложение на закона. . Искане за обявяване на брачна вина за разстройството
на брака е отправено само от Р.С.. Не е вярна констатацията на съда, че не са налице доказателства че решението на
английския съд не е влязло в сила –и че е окончателно -обратното е изрично
посочено в т.8 от диспозитива на решението-„тази заповед е окончателна. Съдът
за първи път в решението си е посочил че има международна компетентност и е следвало
да отмени хода по същество, да запознае страните с тази своя компетентност като им укаже
необходимостта от събиране на доказателства
необходими за произнасянето му. Моли настоящият състав ако приеме, че следва да се произнесе по
въпроса за родителските права , режим на лични отношения на бащата с детето,
размера на издръжката да укаже на страните
възможността да предприемат тези процесуални действия относими за делото,
които са пропуснати да извършат в първата инстанция. Моли да се приемат като
доказателства по делото договор за наем , удостоверение за настоящ адрес на майката
и детето и да се допуснат гласни доказателства чрез разпит на един свидетел за
установяване на отношенията на детето с неговия баща и полаганите грижи от
майката за детето.
Л.Т. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с който последната
се оспорва като неоснователна. Моли съда
да назначи съдебнопсихологическа експертиза с
посочените в отговора въпроси както и да се допусне до разпит един
свидетел за установяване на отношенията
на бащата и детето , както с майката и бащата , привързаността и желанието на
бащата да полага непосредствени грижи по отглеждане и възпитанието на детето; родителските
качества на бащата .
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта,
допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства,
както и след като съобрази разпоредбата на член
266 от ГПК, намира следното:
От доказателства по делото се установява че детето от 10 месеца живее
в България с неговата майка Р.Т.. Настоящият състав приема,
че обичайното местопребиваване на детето е именно в Република
България към датата на депозиране на
исковата молба. Ето защо правилно районният съд е приложил чл.12
на преамбюла на Регламент № 2201/2003 където са уредени правилата за компетентност, като същите са
съобразени на първо място с интереса на детето и особено
на критерия близост, което означава, че компетентността
на първо място трябва да
се отнася към държавата - членка на обичайното
пребиваване на детето. След като е преценил отсъствието
на предпоставки за прилагане на
чл. 9, чл.
10 и чл. 12 от Регламент Регламент № 2201/2003 съдът е намерил, че е компетентен да се произнесе по исковете, квалифицирани по националното право на сезирания
съд като такива за родителски права и местоживеене на детето, режима на личните отношения
на детето с неговия баща и дължимата от бащата
издръжка в полза на детето. В същото време обаче е допуснал процесуално нарушение
като не е отменил хода по същество и не е приложил действието на чл.146 ГПК .
Спорът пред въззивната инстанция е досежно
вината за разстройството на брачните провинения, упражняване на родителските
прав по отношение на роденото от брака дете Димитър , определяне на лични
отношения на детето с негови баща и дължимата от бащата издръжка.
Доказателствената тежест в брачния процес се подчинява на принципите на общия исков процес - чл.
154 ал.1 ГПК, според която разпоредба всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения по делото. Относно доказателстствата в брачния процес за развод- законодателят
не поставя ограничения на свидетелските показания за личните отношения на
страните при съобразяването им с чл. 172 ГПК, за частните писмени
доказателства, относно допустимостта на експертни становища, разбира се само и
доколкото е необходимо за установяване на относими
към спора факти. Ищецът следва да представи доказателства за местоработата си и доходите си.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната
функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде
обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно
да следи за интереса на
някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите
от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд може да
приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание
за обжалване. Поради това, когато
за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези
доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата
инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.Ето защо съдът
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени
доказателства по делото, представените с исковата молба писмени документи както
и на гласни доказателства чер водене от страните на един свидетел.
Допуска
назначаване на съдебнопсихологична експертиза при
така поставените в жалбата въпроси, а именно: вещото лице след като направи
среща с двамата родители поотделно и заедно с детето да даде отговор на
следните въпроси : какъв е родителският капацитет на двамата родители и кой от
тях е по пригоден да обгрижва детето ежедневно, какво
е отношението на детето към всеки от родителите, налице ли е синдром на
родителско отчуждение при детето, каква е степента на привързаност на детето
към всеки един от родителите , как се чувства детето под грижите на майката,
при кого от двамата родители е по- добре да живее детето занапред с оглед
неговото нормално физическо и
емоционално развитие, нанесени ли са травми на психиката на детето в следствие
на раздялата на родителите и в следствие на това, че е лишено от контакти с
бащата.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да
предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от
тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането
на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им.
Настоящият състав на съда намира, че следва да бъде
изготвен социален доклад от ДСП – Варна, доколкото такъв не е изготвян пред
първата инстанция. Социалният доклад следва да съдържа констатации къде и при
какви условия се отглежда детето Димитър, какви умения притежава същото
съобразно възрастта си /може ли само да се храни, облича, обслужва
самостоятелно/, какви са отношенията му с родителите, а също така и с неговите
баби и дядовци, освен майката други лица полагат ли грижи за него, къде и при
какви условия, посещава ли детска градина, каква е храната, която получава
детето извън детската градина, какъв е дневният му режим, като отговор на тези
въпроси следва да бъде даден след посещение в дома, където се отглежда детето,
след беседи с родителите, баби, дядовци и персонал от детското заведение, което
посещава.
На основание чл.59, ал.9 СК Л.Д.Т. и Р.С.Т. следва да
бъдат задължени да се явят лично за изслушване в съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 267, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства трудов договор от удостоверение за
раждане № ********** у-ние з настоящ адрес *** на Р.Т. и у-ние з анастоящ адвред с на Д.ЛТ.,
Договор за наем от 26.10.2017 г. .
Дава възможност на страните да представят гласни доказателства, като допуска до
разпит на по един свидетел на всяка от старните за
установяване на обстоятелствата по чл.59 СК.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника и въззиваемата
страна да представят данни относно местоработата си и размер на трудово
възнаграждение.
ЗАДЪЛЖАВА Л.Д.Т. и Р.С.Т. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване.
ДОПУСКА СЪДЕБНО
психологична ЕКСПЕРТИЗА
със задача: вещото
лице след като направи среща с двамата родители поотделно и заедно с детето да
даде отговор на следните въпроси : какъв е родителският капацитет на двамата
родители и кой от тях е по пригоден да обгрижва
детето ежедневно, какво е отношението на детето към всеки от родителите, налице
ли е синдром на родителско отчуждение при детето, каква е степента на
привързаност на детето към всеки един от родителите , как се чувства детето под
грижите на майката, при кого от двамата родители е по- добре да живее детето
занапред с оглед неговото нормално физическо
и емоционално развитие, нанесени ли са травми на психиката на детето в
следствие на раздялата на родителите и в следствие на това, че е лишено от
контакти с бащата.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в общ размер на 500.00лв,
вносим от Л. Т в едноседмичен срок от съобщението, с представяне на доказателства за това в същия
срок.
Вещото лице ще бъде определено след
внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да изготви социален доклад, който
следва да съдържа констатации къде и при какви условия се отглежда детето Н., какви умения притежава същото съобразно възрастта си
/може ли само да се храни, облича, обслужва самостоятелно/, какви са
отношенията му с родителите, а също така и с неговите баби и дядовци, какво е
храната, която получава детето извън детската градина, освен майката други лица
полагат ли грижи за него, къде и при какви условия, посещава ли детска градина,
каква е храната, която получава детето извън детската градина, какъв е дневният
му режим, като отговор на тези въпроси следва да бъде даден след посещение в
дома, където се отглежда детето, след беседи с родителите, баби, дядовци и персонал
от детското заведение, което посещава.
ПРИКАНВА
страните към постигане на споразумение,
като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане
на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща
в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване
на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона
за медиацията
РАЗЯСНЯВА,
че медиаторът може да съдейства
на страните за доброволното разрешаване на спора им, който
да приключи с постигане на споразумение,
одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат
и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор
и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна
ул.„Ангел
Кънчев" № 12, ет.4 /сградата,
в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на
такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат
към координатора за ВОС: Нора Великова
- ет. 4, стая
419, на тел. 052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.** .
За предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2018г. от 9,30 часа,
за които дата и час да се
призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.