№ 254
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205486 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 585594-
F593885/06.07.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „Т.-К.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: ------, представлявано от А.В.К., ЕГН **********, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за давък
върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДДС.
По съображения, изложени в жалбата, в допълнителна молба към нея и
в съдебно заседание, жалбоподателят „Т.-К.“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адв. Г.П., моли съда да отмени процесното НП като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Венета Зафирова, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 11.02.2021г. в 11:45ч. била извършена проверка от служители на ЦУ
на НАП, сред които и св. В.А., на длъжност „инспектор по приходите” в ЦУ
на НАП, на търговски обект – комплекс „С.“ – каса „Фитнес 2“, находящ се в
-------, стопанисван от „Т.-К.“ ЕООД. В хода на проверката било установено,
че извършена от дружеството продажба на услуга не е регистрирана по
данъчна група съобразно нейния вид, а именно в група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС. От изведения контролен
бон № 064311, на стойност 15.00 лв. в 11:50ч. от наличния, монтиран и
въведен в експлоатация в търговския обект фискален принтер марка Tremol
FP-15 KL с ИН на ФУ ZK119130 и ИН на ФП 50143902 било видно, че
продажбата за вход на фитнес била отразена в данъчна група „Б“.
След легитимация от проверяващия екип бил изведен дневен „Х“ отчет
от фискалното устройство за датата на проверката и периодични отчети,
видно от които всички извършени продажби били отчетени в данъчна група
„Б“ на фискалното устройство за продажба на стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % ДДС, като част от тях следвало да се отчитат в
данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9%
ДДС.
Било прието, че нарушението е извършено на 11.02.2021г., като същото
било констатирано и документирано с Протокол за извършена проверка в
обект сер. АА № 0081928/11.02.2021г.
Нарушението не водело до неотразяване на приходи.
От страна на органите на приходната агенция било прието, че „Т.-К.“
ЕООД, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не е
регистрирало всяка продажба на услуга по данъчна група според вида на
продажбите.
За констатираното по време на проверката св. А. съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F593885/24.02.2021г. срещу „Т.-К.“ ЕООД за нарушение на чл.27 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС. Същият бил
подписан от пълномощник на дружеството без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на „Т.-К.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
за нарушение чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118
ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
2
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства по делото – АУАН №
F593885/24.02.2021г., Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №
0081928/11.02.2021г., Протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства от 11.02.2021г., дневни финансови отчети, отчет фискална
памет, справка за лицата, работещи по трудови/без трудови /граждански/
правоотношения в обекта, стопанисван от „Т.-К.“ ЕООД за дата 11.02.2021г.,
пълномощно, Опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката към ПИП № 0081928, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, както и от гласните доказателства -
показанията на св. А. /актосъставител/, които съдът кредитира като
обективни, логични, непротиворечеви и кореспондиращи както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото. Св. А. потвърждава авторството
на акта и поддържа направените с него констатации. От показанията му се
установява, че при извършена проверка в Комплекс „С.“ - фитнес било
установено, че дружеството извършва продажби, които били маркирани в
данъчна група „Б“, в която се маркирали продажби, които се облагали с 20%
ДДС, вместо в данъчна група „Г“. Свидетелят посочва, че не може да каже
дали всички, отчетени в данъчна група „Б“ продажби, е следвало да бъдат
отчетени в данъчна група „Г“. За съставянето на АУАН било достатъчно, че
посочената в него продажба на стойност 15.00 лв. за еднократно посещение
на фитнес зала е следвало да бъде маркирана в данъчна група „Г“ предвид
ползваните от фитнес залите данъчни облекчения, а същата е била маркирана
в данъчна група „Б“. От показанията на св. А. се установява и това, че
въведените в експлоатация касови апарати са били настроени така, че да
маркират извършените продажби в данъчна група „Б“. Всъщност
извършеното нарушение не се оспорва и от страна на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Актът е съставен от компетентно лице в кръга на неговите правомощия,
съгласно приложената по делото оправомощителна заповед, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В него е описано
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен в
присъствието на пълномощник на дружеството, на когото е връчен срещу
подпис. Предоставена е възможност на дружеството-жалбоподател да
депозира допълнителни писмени възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Съдът не споделя доводите за непосочване на обстоятелствата около
извършване на нарушението, доколкото прочитът на постановлението дава
ясна представа за конкретиката на нарушението и на обстоятелствата около
неговото извършване. Нарушението е описано от фактическа страна, като
3
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези - време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, като последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34
от ЗАНН.
Действително в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл.27
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, без да е конкретизирано, че в
случая става въпрос за т.4 от посочената норма, която предвижда задължение
за лицата по чл.3 да регистрират в данъчна група „Г“ всяка продажба на стока
или услуга, която се облага с 9% ДДС. Наред с горното е направена връзка с
чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, съгласно който с наредбата, издадена от Министъра
на финансите, се определят издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити,
които трябва да съдържат. Във връзка с горното следва да се отбележи, че
именно в чл.27 ал.1 т.1 - т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е
предвидено задължение на лицата по чл.3 да регистрират всяка продажба на
стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, която наредба
е приета на основание нормата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Т. е. допуснатото
от дружеството нарушение е на наредбата, поради което и с неправилното
посочване в АУАН на нормата от ЗДДС не е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя, респ. възможността му да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана неговата отговорност. Относно непосочването в
АУАН на т.4 от чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да
се отбележи, че доколкото са изложени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като същото е описано от фактическа страна,
жалбоподателят е могъл да разбере в какво точно се изразява то и да
организира защитата си. С издаденото срещу дружеството НП посочената
нередовност на акта е била отстранена, доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН
предвижда издаването на постановление и в тези случаи, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че жалбоподателят „Т.-К.“ ЕООД е извършил нарушение на чл.27 ал.1
т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
4
търговската дейност. Във връзка с горното е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Съгласно чл.27 ал.1 т.4 от наредбата лицата по чл.3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стоки или услуги по данъчна група според
вида на продажбите, в случая в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9% ДДС. Съгласно чл.66 ал.2 т.7 от ЗДДС ставката на
данъка е 9 на сто за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения.
В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е
годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Лицето по чл.3 независимо дали е регистрирано или не
по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.
Доказано по делото се явява и обстоятелството, че като задължено по смисъла
на посочената разпоредба лице, дружеството е допуснало нарушение, като не
е регистрирало по данъчна група съобразно нейния вид, а именно в група „Г“
– за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, продажбата за
вход на фитнес, относно която от изведения контролен бон № 064311, на
стойност 15.00 лв. в 11:50ч. от наличния, монтиран и въведен в експлоатация
в търговския обект фискален принтер марка Tremol FP-15 KL с ИН на ФУ
ZK119130 и ИН на ФП 50143902 било установено, че е отразена в данъчна
група „Б“. Доколкото това е доказано по категоричен и безспорен начин,
правилно и законосъобразно е квалифицирано нарушението, за което е
съставен АУАН и издадено обжалваното НП. Именно за нерегистриране в
група „Г“ на конкретно посочената в НП продажба е ангажирана
отговорността на дружеството, като наред, като доказателство и в подкрепа
на извършеното нарушение, е посочено и констатираното по време на
извършената проверка неправилно отчитане и на други продажби.
Правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в
минимално предвидения от закона размер от 500 лв., доколкото в случая
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Съгласно чл.185 ал.2 от
ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
5
налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв. Правилно
наказанието е определено в предвидения от закона минимален размер, който
е съобразен с доказателствата в административното производство и с
предпоставките по чл.27 от ЗАНН и според съда ще способства за
реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При липсата на легално
определение в ЗАНН на „маловажен случай“ и с оглед разпоредбата на чл.11
от ЗАНН, според която норма по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго, за „маловажен случай“ следва
да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид по аргумент на чл.93 т.9 от НК.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен, доколкото процесното
деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В тази
насока се взема предвид самият характер на нарушените обществени
отношения, както и фактът, че нарушението засяга финансовата дисциплина
на търговците. Нарушената разпоредба на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ е част от установена фискална политика и следващите
от това задължения, касаещи регистрацията на извършваните продажби в
съответните данъчни групи. Нерегистрирането на продажбите на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите възпрепятства
контролната дейност на приходната администрация, поради което
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя
като висока и именно поради това и нормативно определените санкции за тях
са във висок размер. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, вредните последици не са елемент от състава му, съответно
липсата на такива не представлява смекчаващо обстоятелство, което да
характеризира нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите случаи, защото във всички случаи на
нарушение от този вид в еднаква степен се засягат обществените отношения.
В тази връзка следва да се има предвид и по-високата данъчна тежест, която
се понася от крайния потребител. Това, че от нарушението не е последвало
неотразяване на приходи е взето предвид от административнонаказващия
орган при индивидуализиране на наказанието, което е наложено на основание
чл. 185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. Обстоятелството, че нарушението е извършено за
пръв път, само по себе си също не обосновава извод за приложението на чл.28
6
от ЗАНН. Още повече, че по време на проверката от изведения дневен отчет
от фискалното устройство за датата на проверката и периодични отчети, е
било установено, че всички извършени продажби са били отчетени в данъчна
група „Б“ на фискалното устройство, като част от тях е следвало да се отчетат
в данъчна група „Г“, т. е. не става въпрос за инцидентен случай.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя направения от
наказващия орган извод за липса на предпоставки случаят да бъде
квалифициран като маловажен такъв.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изход на спора и
съобразно с чл.63д ал.1 и ал.4 от ЗАНН, основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт
законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
намери, че следва да определи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лв. с оглед правната и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание 63 ал.2 т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 585594-
F593885/06.07.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „Т.-К.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: ------, представлявано от А.В.К., ЕГН **********, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за давък
върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „Т.-К.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: ------, представлявано от А.В.К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд – Пловдив по реда на
АПК.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8