РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Кърджали, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500219 по описа за 2021 година
С Решение № 84/23.09.2021г., постановено по гр. д. № 55/2021 г. К.ският
районен съд е осъдил ЗАД „А. Б.“ да заплати на „С. Б.“ АД, сумата в размер
на 8 844,77 лева (с включен ДДС), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Пълно Каско“ за
претърпени имуществени вреди по застрахователна полица №
0300/307/5000582, за причинени на 20.07.2019 г. имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2019г. до
окончателно изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на
1 306,29 лева.
Недоволен от решението е останал въззивникът ЗАД „А. Б.“, гр. С., който
чрез пълномощника си го атакува като неправилно. Иска се отмяната му и
постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемия „С. Б.” ЕООД, гр. К., чрез
пълномощника адв. В. Т., в който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба. Претендира за направените разноски.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание страните,
чрез подадени от процесуалните им представители молби, поддържат
становищата си.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
1
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „С. Б.”
ЕООД, против ЗАД „А. Б.“, обективно съединени осъдителен иск по чл. 405,
ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 8 844,77 лева, за
обезщетение за причинени на 20.07.2019 г. имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Безспорно е по делото, че между страните е налице застрахователно
правоотношение, съгласно сключена на 15.03.2019 г. застрахователна полица
№ 19-0300/307/5000582, валидна от 17.03.2019г. до 16.03.2020г., за
застраховка „Пълно Каско“, като предмет на застрахователния договор било
собствено на ищеца МПС, марка „Тойота“, модел „C-HR“, с рег. № ****.
В срока на застрахователното покритие, около 14.00 часа на 20.07.2019г.
настъпило застрахователно събитие – ПТП, по главен път Е 80 от гр. Стара
Загора към гр. Хасково. Водачът Б. С. С. загубил управлението на автомобила
и изхвърчал в канавката по посока на движението му, при което на
превозното средство били нанесени материални щети. След настъпване на
ПТП-то, на място пристигнал свидетелят П. Н. С.. В негово присъствие бил
подаден сигнал на тел. 112, от където била получена информация, че тъй като
възникналото ПТП е с участието на едно МПС, което е в състояние да се
придвижи на собствен ход, не следва да се изчаква пристигането на пътна
полиция. Водачът на увредения автомобил Б. С. С. направил опит да се
свърже и със застрахователя – ответника по иска ЗАД „А. Б.” АД на тел.
*********, посочен в застрахователния сертификат като „единен телефон за
обслужване на клиенти“ като работещ денонощно, но автоматичен оператор
указал да се позвъни в работно време. Водачът на лекия автомобил напуснал
местопроизшествието с автомобила, който въпреки повредите бил в
състояние да се придвижва на собствен ход. На 23.07.2019 г. Б. С. С.
депозирал писмено уведомление за щета по МПС и при ответника била
образувана щета № 0300/19/747/501645 по застраховка „Каско“ на лек
автомобил „Тойота“, модел „C-HR“ с рег. № К ****, полица № 19-
0300/307/5000582, валидна от 17.03.2019г. до 16.03.2020 г. В уведомлението в
графата „начин на обезщетяване“ било посочено: „...ремонт в доверен сервиз
„Г.“ ООД, за който ремонт застрахователя следвало да се разплати директно
със сервиза.
Съставен бил списък на констатирани увреждания на процесното МПС
съобразно оглед №222312 от 23.07.2019г., извършен от Й. К., в който били
изброени увредените детайли на автомобила: броня – облицовка - пр. - нов;
2
спойлер - облицовка броня - пр. дол. - нов; решетка в облицовка на броня -пр.
- нов; калник - пр. д. - боя; врата - д. пр. - боя; лайсна декоративна –врата - д.
дол. - боя; врата -д. зад - боя; лайсна декоративна – врата - д. дол - боя; рамка
над врати - д. - боя; калник - зад. д. - нов; стоп - блок комбинирани светлини –
зад. д. вън. - нов; капак - зад. - боя; капак - пр. -ремонт, часове:1; фар - блок
комбинирани светлини - пр. д. - нов; огледало външно - д. - нов; лайсна
декоративна – калник - пр. л. - нов.
Видно било от фактура № 7061201* от 27.11.2019 г., издадена от „Г.“
ЕООД, гр. Стара Загора и преводно нареждане от същата дата, че „С. Б.“
ЕООД заплатило сумата в размер на 8 844,77лв. за претърпените от
претърпяното ПТП имуществени вреди. От сервиза била издадена подробна
калкулация на стойността на подменените части, изразходвани материали и
механична работа.
Ищецът твърди, че с писмо с изх. № 310-02-7954/13.08.2019г. ответникът
отказал изплащане на обезщетение по образуваната по случая щета, като се
мотивирал с т. 85 от Общите условия за застраховане на сухопътни без
релсови превозни средства на ЗАД „А. Б.” АД, според която застрахованият, в
случая „С. Б.“ ЕООД, носел тежестта за доказване на настъпилото
застрахователно събитие, както целесъобразността и размера на
допълнително покритите разходи. След подадено възражение на
постановения отказ, ответникът повторно отказал с писмо с изх. №
310.02.8704/03.09.2019г. изплащане на обезщетение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
процесният застрахователен договор е сключен с клауза „Пълно каско“, като
между страните е договорен начин на ликвидация на щети - право на ползване
на официален сервиз на марката. Безспорно е по делото, че на 23.07.2019 г. с
уведомление за щети по МПС относно щета № 0300/ 19/ 747/501645
ответникът е бил уведомен за настъпило застрахователно събитие. В
уведомлението за щети по МПС е описан следния механизъм на настъпване
на събитието: на 20.07.2019 г., Стара Загора, на завой водачът на МПС губи
управление и изхвърча в канавката. В уведомлението за щети по МПС са
описаните увредени детайли, както следва : Броня - облицовка-пр, Стоп- Блок
Комбинирани Светлини - Зад.Л, Огледало Външно - Л.ПР., Капак Огледало -
Л. При ПТП МПС е управлявано от: Б. С. С.. В същото е отбелязано и, че
обезщетяването ще бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз „Г.“ ООД,
за който ремонт застрахователят следва да се разплати директно със сервиза
„Г.“ ООД.
От показанията на свидетелите П. С. и Б. С. се установява, че след
настъпване на посочената в ИМ дата на процесното ПТП, в присъствие на
водача бил подаден сигнал за възникването му на ЕЕН 112, от където била
получена информация, че възникналото ПТП е с участието на едно МПС,
което е в състояние да се придвижи на собствен ход, и не следва да се изчаква
пристигането на представител пътна полиция. Водачът на увредения
автомобил Б. С. С. направил безуспешен опит да се свърже със
застрахователя - ответник на тел. *********, посочен в застрахователния
сертификат като „единен телефон за обслужване на клиенти“ като работещ
3
денонощно, след което напуснал местопроизшествието с автомобила, който
въпреки повредите си, бил в състояние да се придвижва на собствен ход.
От заключението по извършената САТЕ се установява, че според
направените разпечатки на GPS на автомобила събитието е настъпило в
14ч.00м.и 46сек. на 20.07.2019г. и представлява рязко спиране. Мястото на
събитието е с координати Дължина: 25.638609 и Ширина: 42.207272, преди с.
Тракия, а престоя на мястото на събитието е от 14ч. 00м. и 46сек до 16ч. 14м.
44сек. на 20.07.2019г. Вещото лице сочи, че направените разходи за ремонта е
възможно да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на 20.07.2019г. ПТП. ПТП е настъпило извън населено място и скоростта
преди навлизането в кривата на мястото на ПТП е била 78км./ч., като
скокообразно е била редуцирана до 48км/ч и 11км/ч, след което нулева, т.е
автомобилът е спрял. Скоростта на автомобила е била съобразена с пътните
условия, релефа на местността и състоянието на пътя. С така получените
повреди е било възможно автомобилът да се движи на собствен ход. Вещото
лице посочва, че въз основа на данните от GPS-а е установил къде е мястото
на ПТП и е установил скоростта на автомобила по данни от GPS-а.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. В. Д.. Следва
да се посочи, че вещото лице е с необходимата компетенция за изготвянето на
експертизата, поради което за настоящия съдебен състав няма съмнение
обективността и правилността на заключението, което впрочем кореспондира
и със събраните по делото гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав напълно споделя и правните изводи, изложени в атакувания
първоинстанционен съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.1 от
КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Налице са всички законови и договорни предпоставки за възникване
задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение - в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит от договора риск, вследствие на което са
причинени вреди върху застрахованото имущество /МПС/, и застрахователят
е бил надлежно уведомен за настъпилото събитие. Установен е механизма на
настъпване на процесното ПТП, като настъпилите имуществени вреди са
пряка последица от същото. Ремонтът на автомобила е извършен в доверен
сервиз „Г.“ ООД, който е посочен и в уведомлението за щети по МПС, а
сумата по фактурата е заплатена не от застрахователя, а от ищеца по делото.
Не се установява водачът да е проявил „груба небрежност“ при управлението
на застрахования автомобил.
Поради това предявеният осъдителен иск по чл. 405, ал.1 от КЗ е изцяло
основателен и доказан и следва да се уважи. При този изход на делото
досежно главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за
лихви, като ответникът е в забава считано от 03.09.2019г. /датата на
постановения от него отказ/, и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца
законната лихва върху главницата, считано от тази дата до окончателното
4
изплащане на сумата.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил съдебен акт, който е правилен и законосъобразен, и като такъв
следва да се потвърди изцяло.
При претенция за разноски и от двете страни, такива се следват в полза на
въззиваемата страна в установения размер от 800 лева, съгласно приложен по
делото списък на разноските по чл. 80 ГПК /л.25/ и представеното
доказателство за реално направени такива за адвокатско възнаграждение
/л.16/.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 23.09.2021 г., постановено по гр.д. №
55/2020 г. по описа на районен съд - К..
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.“, с ЕИК ****, да заплати на „С. Б.“ АД, ЕИК *****,
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 800лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5