O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………./………….05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на ………………..май две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
2082 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление София, чрез адв.Св.А. от САК против земеделски производител /ЗП/ ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ, ЕИК/ЕГН ********** от
гр.Варна, ***и адрес на местоизвършване на дейността:
с.Ветрино, обл.Варна, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва:
1.
Сумата от 12 110.80 лв.,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
главница по фактура № **********/18.12.2014 г. по т. д. № 547/ 2017 г. на
Окръжен съд Варна, в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо възнаграждение по
фактура № **********/ 18.12.2014 г. по Договор за консултантски услуги от
13.03.2013 г., в размер на 26 110.80 лв., ведно със законната лихва тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
2.
Сумата от 2 025.07 лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск за лихва за
забавено изпълнение на пълното задължение по фактура Хо **********/ 18.12.2014
г., за периода от 04.06.2015 г. до 09.05.2017 г., в размер на 3 100 лв., до
приетия от съда размер от 5 125.07 лв.;
3.
Сумата от 3 199.53 лв., представляваща
лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/
18.12.2014 г., в размер на 12 110.80 лв. (претендирани
по настоящото дело), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;
4.
Сумата от 13 345.60 лв.,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
главница по фактура № **********/ 18.12.2015 г. по т. д. № 547/ 2017 г. на
Окръжен съд Варна, в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо възнаграждение по
фактура № **********/ 18.12.2015 г. по Договор за консултантски услуги от
13.03.2013 г., в размер на 27 345.60 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
5.
Сумата от 145.70 лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск за лихва за
забавено изпълнение на пълното задължение по фактура № **********/ 18.12.2015
г., за периода от 17.08.2016 г. до 09.05.2017 г., в размер на 1 875 лв., до
приетия от съда размер от 2 020.70 лв.;
6.
Сумата от 3 525.74 лв., представляваща
лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/
18.12.2015 г., в размер на 13 345.60 лв. (претендирани
по настоящото дело), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.
По допустимостта
на претенциите:
Въведените
от ищеца фактически твърдения сочат на наличие
на договорно правоотношение между страните по делото, основано на сключен между
страните писмен договор за консултантски услуги, по силата на който ищецът е
поел задължение да консултира ответника, ЗП, за получаване на компенсаторни
плащания за обработвана от него земеделска земя по мярка „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г. срещу договорено възнаграждение. Доколкото
договора за консултантстки услуги по естеството си следва
да бъде третиран като договор за изработка с предмет престиране
на резултат от умствен труд, то следва да се приеме, че е заявен за разглеждане
иск за реално изпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр.чл.266, ал.1
от ЗЗД, с оглед претенциите за присъждане на уговореното между възнаграждение и
лихви за забава.
Сезиран е компетентен
съд предвид цената на иска
/чл.104, т.4 от ГПК/ и седалището на ответното търговско дружество /чл.105 от ГПК/. Исковете следва да бъдат разгледани по реда на Глава тридесет и втора
от ГПК Производство по търговски спорове.
Относно квалификацията на иска :
Исковата претенция с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Искът е съединен с претенция за законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба.
По доказателствените
искания на страните
Представените от ищеца писмени доказателства съдът
намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор между страните, с оглед на което същите
следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да
се извърши в първото по делото
открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
Заявеното от
ищеца доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза с подробно формулирани задачи, съдът намира за
допустимо, относимо към предмета на спора и
необходимо за разкриване на обективната истина, поради което следва да го
уважи.
Основателно е искането за прилагане в цялост
на производството по т.д. № 547/2017г. по описа на ВОС, предвид предявяването в
настоящото производство за разглеждане на пълния размер на вземането, поставено
за разглеждане по посоченото дело.
Настоящото определение следва да се
съобщи на страните, на основание
чл.374, ал.2 ГПК.
Съдът намира, че на страните
следва да се укаже възможността
в 1-седмичен срок от съобщаване на настоящото
определение да
изложат становище във връзка с проекто-доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например
чрез сключване на спогодба.
За събиране на становищата им,
допуснатите доказателства и одобряване на постигнатата спогодба делото следва
да бъде насрочено
в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан
и устния доклад на съдията.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на обективно
кумулативно съединяване от „ЕВРО ИН
КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление София, чрез адв.Св.А. от САК против земеделски производител /ЗП/ ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ, ЕИК/ЕГН ********** от
гр.Варна, ***и адрес на местоизвършване на дейността:
с.Ветрино, обл.Варна, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва:
1. Сумата
от 12 110.80 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № **********/18.12.2014 г. по т. д. №
547/ 2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо
възнаграждение по фактура № **********/ 18.12.2014 г. по Договор за
консултантски услуги от 13.03.2013 г., в размер на 26 110.80 лв., ведно със
законната лихва тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
2. Сумата
от 2 025.07 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура
Хо **********/ 18.12.2014 г., за периода от 04.06.2015 г. до 09.05.2017 г., в
размер на 3 100 лв., до приетия от съда размер от 5 125.07 лв.;
3. Сумата
от 3 199.53 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от
задължението по фактура № **********/ 18.12.2014 г., в размер на 12 110.80 лв.
(претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;
4. Сумата
от 13 345.60 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за главница по фактура № **********/ 18.12.2015 г. по т. д. №
547/ 2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо
възнаграждение по фактура № **********/ 18.12.2015 г. по Договор за
консултантски услуги от 13.03.2013 г., в размер на 27 345.60 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
5. Сумата
от 145.70 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично
предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура
№ **********/ 18.12.2015 г., за периода от 17.08.2016 г. до 09.05.2017 г., в
размер на 1 875 лв., до приетия от съда размер от 2 020.70 лв.;
6. Сумата от 3 525.74 лв., представляваща
лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/
18.12.2015 г., в размер на 13 345.60 лв. (претендирани
по настоящото дело), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда
на част трета,
гл.32 „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА
на страните следният проект за устен доклад:
Сочи се в исковата молба, че ищецът е
универсален правоприемник на „Евро ин консулт“ ЕООД ЕИК *********. Излага се,
че ищецът е консултант по
земеделски проекти по предприсъединителна програма САПАРД и Програма за
развитие на селските райони /ПРСР/. Твърди, че на 13.03.2013г. ищецът сключил
консултантски договор с ответника Иван Иванов в качеството му на земеделски
производител, за консултиране на последния срещу възнаграждение за получаване
на компенсаторни плащания по мярка 214 ”Агроекологични
плащания” от ПСРС 2007г. – 2013г. по реда на Наредба №11/06.09.2009г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214, изд. от МЗХ. Дължимите по договора
услуги от ищеца са свързани с прилагане на агроекологични
дейности по опазване на почвите и водите с направление „въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” съгл.чл.2,
ал.1, б.а от Наредба №11/2009г. на МЗХ. В исковата молба са посочени включените
в консултантските услуги дейности, дължими от ищеца. Твърди се, че срещу същите
ответникът следвало да заплаща възнаграждение в размер на 5.00 лева на декар
без ДДС годишна за включените площи по изплащане на компенсаторни плащания от
Мярка 214, както следва:
1. 5000 лева дължими без ДДС
авансово при сключване на договора;
2. разликата до договореното
възнаграждение без ДДС за първата година, след приспадане на авансовото
плащане, платимо след получаване на компенсаторното плащане от ДФ”Земеделие” за
първата година;
3. от втората до петата
година, договореното плащане от 5.00 лева без ДДС за вкл.площи по мярка 214,
изцяло, след получаване на компенсаторното плащане от ДВ”З” за конкретната
година.
Ищецът твърди, че при сключване на договора,
не е бил уточнен между страните точния брой декари, за които се дължи плащане,
тъй като това е било невъзможно на този етап. Твърди, че определяне размера на
площите се извършва едва с адм.акт, издаден от ДФ ”Земеделие”,
с който се одобрява компенсаторното плащане към земеделския производител по
мярка 214 и съобразно това кои от предложените от него площи отговарят на
изискванията на Наредба №11/2009г. Ищецът твърди, че точно и навреме изпълнява
задълженията си по договора за консултантски услуги. Твърди се, че въз основа
на изготвените от ищцовото дружество документи, ЗП
Иван Иванов е подал заявление пред фонда и получил финансово подпомагане по
мярка 214 за 2013, 2014 и 2015г. Твърди се, че с уведомително писмо от 2013г.
ДФ”Земеделие” дава справка, че ЗП Иван П.Иванов е одобрен за участие по
програмата на мярка 214 въз основа на подадено заявление с УИН 03/260313/56762
с обща одобрена площ от 465.42 хектара или 4 654.2 декара.
Твърди се извършено плащане от ответника –
възложител за първата година 2013г. на ищеца по фактура №532/16.12.2013г. в
размер на 27 345.60 лева с ДДС, представляващо възнаграждението на ищеца
за 2013г.
Сочи се, че съгласно справка в Списък на бенефециентите е налице достъпна за трети лица информация,
че ответникът е получил съответно финансова помощ от фонда за 2014г. в размер
на 154 983.07 лева, а за 2015г. – 149 892.90 лева.
За дължимите суми, ищецът твърди, че е издал
фактури съответно №№604/18.12.2014г. за сумата от 26 110.80 лева с ДДС и
ф.№677/18.12.2015г. за сумата от 27 345.60 лева с ДДС като тези фактури са
получени от ответника. Твърди се, че дължимото плащане по тези фактури е
уговорено на 14 дни от получаването им.
Сочи се, че за 2014г. ЗП Иванов е получил
компенсаторни плащания от ДФ З на 17.12.2014г. – два превода и на 03.06.2015г.
– един превод, при което сумата по фактура №604/18.12.2014г. за сумата от
26 110.80 лева с ДДС е станала изискуема на 04.06.2015г.
Сочи се, че за 2014г. ЗП Иванов е получил
компенсаторни плащания от ДФ З на 17.12.2015г. – два превода и на 16.08.2016г.
– един превод, при което сумата по фактура №677/18.12.2015г. за сумата от
27 345.60 лева с ДДС е станала изискуема на 17.08.2016г.
Твърди се, че на 11.05. На 11.05.2017
г., пред Окръжен съд Варна е подадена искова молба от „Евро ин консулт"
ЕООД срещу ЗП Иван Петров Иванов, с правно основание чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника ЗП Иван Петров Иванов да заплати в полза на
доверителя ни „Евро ин консулт" ЕООД дължимите по фактура № **********/
18.12.2014 г. и фактура № **********/ 18.12.2015 г. суми, ведно с обезщетение
за забавено изпълнение на задълженията по двете фактури, по която е образувано
е търг. дело № 547/ 2017 г. по описа на Окръжен съд Варна. Исковете са
предявени като частични в следните размери:
14 000 лв., частичен иск от общо 26
110.80 лв. по фактура № **********/18.12.2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
3100 лв., частичен
иск от общо от 6235.63 лв., представляващи лихва за забавено изпълнение на
задължението по фактура № **********/ 18.12.2014 г., за периода от 02.01.2015
г. до 09.05.2017 г.;
14 000 лв., частичен иск от 27
345.60 лв. по фактура № **********/ 18.12.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
1875 лв., частичен
иск от 3753.79 лв., представляващи лихва за забавено изпълнение на
задължението по фактура № **********/ 18.12.2015 г., за периода от 02.01.2016
г. до 09.05.2017 г.
С влязло в
сила решение по т. д. № 145/ 2018 г. по описа на Апелативен съд Варна
ответникът ЗП Иван Петров Иванов е осъден да заплати на „Евро ин консулт"
ЕАД (правоприемник на „Евро ин консулт" ЕООД по смисъла на чл. 227 от ГПК)
заявените суми. Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи разликата
между присъдените суми по частично предявените искове по търг. дело № 547/ 2017
г. по описа на Окръжен съд Варна до пълните суми по процесиите фактура №
**********/ 18.12.2014 г. и фактура № **********/ 18.12.2015 г., вкл. за
главница и за лихва за забавено изпълнение до 09.05.2017 г. Допълнително, върху
неплатената разлика като главница по процесиите фактури, претендирана
по настоящото дело, се дължи лихва за забава, считано от 10.05.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба по делото. Сочи се, че предвид изложеното
за „Евро ин консулт" ЕАД е налице правен интерес да предяви настоящите
искове срещу ЗП Иван Петров Иванов.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът подава
писмен отговор, с който
оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва подписването на
договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
На първо
място, се въвежда възражение за погасяване на задълженията, предмет на исковете
по давност, Твърди се, че по отношение на претендираното
възнаграждение за 2014г. и 2015г. като периодично плащане се прилага кратката
3-годишна погасителна давност, на осн.чл.111, б.“в“
от ЗЗД, в случай, че началният й срок е започнал да тече – за възнаграждението
за 2014г. от дата 18.12.2014г., а за 2015г. – от дата 18.12.2015г.
По отношение
на акцесорното задължение за лихва се позовава на
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното задължение
се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността
за тях да не е изтекла.
Настоява се,
че и при неприемане на доводите за прилагане на кратката погасителна давност,
по отношение на главницата за 2014г. в размер на 12 110.80 лева е
приложима общата 5-годишна погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, тъй
като задължението е възникнало не на 18.12.2014г.- датата на издаване на
фактурата, а съгласно договора – чл.2, ал.2 и ал.3 – след получаване на
компенсаторното плащане, съгл.чл.114 от ЗЗД.
Позовова се на изтекла
погасителна давност на всички претендирани лихви за
забава по смисъла на чл.111, б.в от ЗЗД до 16.12.2016г. като твърди, че силата
на присъдено нещо по уважените частични искове по т.д. № 547/2017г. на ВОС не прекъсва
давността.
На следващо
място, се оспорва дължимостта на плащането, поради
неизпълнение от страна на ищеца на договорените дейности. Твърди се, че липсват
доказателства за приемане на извършената работа, както и периодичен отчет за
хода на процедурата по изпълнението й. Настоява се за отхвъляне
на исковете изцяло.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията за погасяване на вземнията
поради настъпила кратка 3-годишна погасителна давност, евентуално възражението
за погасяване на вземането по фактура №604/18.12.2014г. 5-годишната погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че заплащането на консултантското
възнаграждение е уговорено за целия срок на договора, но е дължимо на части,
поетапно и след получаване от възложителя на компенсаторно плащане по мярката.
Сочи се, че видно от административната преписка при ДФ З компенсаторните плащания
за 2014г. са заплатени на ответника с два банкови превода на 17.12.2014г., при
което консултантското възнаграждение за 2014г. е станало изискуемо в деня,
следващ плащането – 18.12.2014г. /чл.2, ал.3 от договора/. Доколкото ИМ е
подадена по пощата на 19.12.2019г., то същата е заявена в рамките на 5-годишния
давностен срок и преди изтичане на давността.
По отношение на оспорванията,
касаещи изпълнението на договора, ищецът се позовава на постановката на т.2 от
ТР №3/2016г., постановено по тълк.д. № 3/2016г., че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Изтъква, че съгласно мотивите на ВКС ТР №3/2016г.,
постановено по тълк.д. № 3/2016г. задължението за
неоспорване се отнася до всеки елеминт от
установеното от съда спорно право : неговия размер, основанието и правната
квалификация.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа
въведените с ОИМ възражения. Въвежда твърдения за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, породено от очевидно неравностойни насрещни престации.
УКАЗВА на
страните, че на доказване подлежат
следните обстоятелства: Всяка
страна следва да установи твърденията си, от които черпи изгодни правни
последици,
а именно :
Ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства :
наличието на валиден договор между страните с твърдения в исковата молба
предмет и неговите параметри,
така и изпълнение на задълженията си, произтичащи от него; изпълнение на
задължението за предаване и приемане на изработеното; размер на вземането
В
случай на установяване на горните факти ответникът следва да докаже следните
обстоятелства : точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението си; възраженията си срещу основанието и размера на исковете.
НА
осн.чл.155 от ГПК се
приемат за доказани обстоятелствата и фактите относно наличието на сключен
между страните Договор за консултантски
услуги от 13.03.2013г. за получаване на компенсаторни плащания по мярка 214 ”Агроекологични плащания” от ПСРС 2007г. – 2013г. по реда на
Наредба №11/06.09.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214, изд. от
МЗХ; влязло в сила решение по предявени осъдителни искове за присъждане на
частични суми по процесните фактури №№604/18.12.2014г.
общо за сумата от 26 110.80 лева с ДДС и ф.№677/18.12.2015г. общо за
сумата от 27 345.60 лева с ДДС, както и лихви за забава.
ДОПУСКА до събиране в открито съдебно заседание писмените доказателства, представени от ищеца.
ДА СЕ
ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ в цялост
на производството по т.д. № 547/2017г. по описа на ВОС.
ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО НА съдебно-счетоводна
експертиза със задача на вещото лице да отговори на въпросите, поставени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 200 лева, вносими
от ищецав 3-дневен срок
от съобщаването. ВЕЩОТО ЛИЦЕ ще бъде
определено след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице,
на основание чл. 199 от ГПК, да представи заключението най – късно една
седмица преди съдебното заседание.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към възможността
за извънсъдебно уреждане на спора
чрез процедура по медиация или
друг способ за доброволно уреждане,
като указва, че на основание
чл.78 ал.9 предл.едно от
ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.06.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да
се призоват страните, като им се изпрати
препис от настоящето определение.
НА ИЩЕЦА да се
връчи препис от отговора на ДИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: