Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч,
09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
К.
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА К.
адм.дело №575 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Административното дело е образувано по жалба
вх.№4298/28.11.2019 г. подадена от М.Д.М. с ЕГН**********,***, против Виза за
проектиране от 11.03.2015 г. издадена от главен архитект на Община Ловеч по
молба №УТ-01-107/06.03.2015 г., подадена от С.Т. Р., Инвестиционен проект
№100/28.07.2015 г., приет с Решение №3 от Протокол на ОЕСУТ при Община Ловеч на
21.07.2015 г. и одобрен на 28.07.2015 г. /лист 30/, и Разрешение за строеж
№94/06.08.2015 г., издадено от главен архитект на Община Ловеч.
Оспорващият моли съда да отмени изцяло оспорените административни актове.
Твърди
се, че издаването на оспорената виза, одобряването на оспорения инвестиционен
проект и издаването на оспореното разрешение за строеж е в нарушение на чл.
140, ал.2 от ЗУТ, чл. 38 и чл.182, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ.
Твърди се, че в имот с идентификатор № 43952.513.2243.1 по
КККР на гр.Ловеч през 2018 г. е извършено надстрояване на жилищната сграда.
Жалбоподателят е собственик на сграда с идентификатор № 43952.513.2242.1, която
е съседна на процесната сграда, като двете сгради са с един общ разделителен
зид и до преустройството, извършено на тавана и покрива в сграда № 43952.513.2243.1,
са имали обща конструкция на покрива. В жалбата се сочи, че е надстроен общият
разделителен зид, без да е налице съгласие на жалбоподателя, като собственик на
съседния имот, непосредствено засегнат от преустройството на тавана и
надстрояването на сграда № 43952.513.2243.1.
Надстрояването е предвидено в одобрения инвестиционен
проект, в нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, без съгласие на всички
собственици, непосредствени съседи на обекта.
Жалбоподателят, представляван от адв.Л., претендира възстановяване
на извършените деловодни разноски.
Ответната страна, Главен архитект на Община Ловеч,
представляван от юрисконсулт К., оспорва жалбата.
Заинтересованата страна С.Т.Р., представляван от адв. С.,
оспорва жалбата.
Доколкото в
административната преписка няма доказателства процесните административни актове
да са връчени на жалбоподателя в хода на производството по издаването им, но са
налице доказателства, че жалбоподателят е получил достъп до административните
актове по реда на ЗДОИ на 13.11.2019 г. /лист 14 о делото/. Жалбата е подадена на
26.11.2019 г., по реда и в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ във вр. с чл. 216 ал.6
от ЗУТ, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, от лице, правата на което са неблагоприятно засегнати от
оспорения акт.
Оспорените актове са индивидуални административни актове
по смисъла на чл.214 ал.1 т.1 от ЗУТ, подлежат на оспорване по съдебен ред
относно законосъобразността им, поради което жалбата е процесуално допустима.
Съдът,
след като прецени законосъобразността на обжалваните индивидуални административни
актове, с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите
на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл. 140, ал. 3,
изр.второ от ЗУТ визата за проектиране
се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 от закона с изключение на
случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална
заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято
инициатива се издава визата.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ
при сграда в етажна собственост, за да се разреши преустройство на собствени
помещения, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по
установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици -
непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието
на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
Съгласно
чл. 183, ал. 2 от ЗУТ надстрояване или пристрояване на сграда - етажна
собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на
надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в
нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от
всички собственици в етажната собственост.
Възложител на строеж може да бъде
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот,
и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон /чл. 161, ал. 1 от ЗУТ/.
Т.е. разрешение за строеж в
конкретен недвижим имот се издава само на лице, което е доказало по безспорен
начин пред административния орган правото си на собственост върху недвижимия
имот, в който се предвижда строителство, правото си на строеж върху чужд имот
или правото, което е получило по силата на закон.
Съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2
от ЗУТ заинтересувани лица са собствениците, носителите на ограничени вещни
права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото
въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на плана, в случая проекта. В
случая непосредствено засегнати от предвижданията са имотите, предмет на
проекта, и съседните имоти, когато се предвижда промяна в застрояването, и
когато се променя предназначението на имота.
Спорно по делото е дали с
издадената виза /лист 61/, приет от ОЕСУТ и одобрен инвестиционен проект /лист
51/ и издадено разрешение за строеж /лист 39/ за имот с № 43952.513.2243 реално
непосредствено е засегнат имотът на жалбоподателя, представляващ сграда с № 43952.513.2242.1
по КККР на гр.Ловеч.
С оглед твърденията на жалбоподателя съдът следва да обсъди дали са били налице
пречки за издаване на процесните виза и разрешение за строеж и одобряване на
инвестиционния проект – наличието на
отрицателни или липса на положителни предпоставки, конкретно – липса на съгласие
от всички собственици, непосредствено засегнати от проекта.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства и са допуснати съдебни експертизи с вещи лица архитекти и
инженер-конструктор.
Заключенията на вещите лица съответстват на събраните по делото
писмени доказателства и закона, в тях обективно и компетентно са дадени пълни и последователни отговори на поставените въпроси, заключенията са приети от съда.
Съдът намира за установено следното
от фактическа страна:
На 09.03.2015 г. е издадена Виза
за проучване и проектиране преустройство на таванско помещение в жилище,
съгласно действащ ПУП – ПРЗ и при условията на чл. 38, ал.5, ал.7 и ал.9 във
вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗУТ (лист 61). Визата е за ПИ № 49359.513.2243.
На 21.07.2015 г. е приет
представения Инвестиционен проект за обект „Преустройство на таванско помещение
в жилище“ в УПИ ХІІ-2243 в кв.128 по плана на гр.Ловеч (лист 51).
На 06.08.2015 г. главен архитект
на Община Ловеч е издал Разрешение за строеж №94 (лист 39) въз основа на заявление
№УТ-47-055/03.08.2015 г. подадено от С.Т.Р. ***, с което е разрешено
строителството на „Преустройство на таванско помещение в жилище“ в ПИ №
43952.513.2243 по КККР на гр.Ловеч. В разрешението на строеж е посочено, че е
за изпълнение на Инвестиционен проект №100/28.07.2015 г.
Строежът е пета категория
съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ.
По делото е приложено копие от
Инвестиционния проект.
За административното производство
не е уведомяван жалбоподателят и не са му връчвани съобщения за издаване на
административните актове.
Като анализира събраните по
делото доказателства, съдът счита за установено следното:
С.Р. е собственик на втори етаж в
двуетажна сграда с идентификатор № 43952.513.2243.1 по КККР на гр.Ловеч (лист
57). Жалбоподателят М.М. е собственик на двата етажа в съседната сграда с № 43952.513.2242.1
(лист 6-10).
От данните по делото и
заключенията и изложеното от вещите лица при разпита им пред съда, се
установява, че сградите са построени преди 1987 г. като една сграда в един
поземлен имот, с два отделни входа и обща разделителна стена, като след това е
извършена делба (лист 232), при която са обособени самостоятелни поземлени
имоти, във всеки от които са обособени като самостоятелни сгради северната и
южната част (близнак) на първоначалната сграда. Жалбоподателят и
заинтересованата страна се легитимират като собственици с нотариални актове
(лист 6-10 и л.57), от които е видно, че сградите от южната и от северната
страна са в етажна собственост само по вертикала – в нотариалния акт на
жалбоподателя изрично е вписано, че вторият етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда (южният близнак) се дарява заедно с ½ идеална част от общите
части на жилищната сграда. Т.е. при наличие на два етажа и по две жилища
във всяка от двете сгради, очевидно е, че ако сградата беше в етажна
собственост, на всяко от четирите жилища биха се припадали ¼ идеална
част от общите части на сградата, а не по ½ идеална част от тях, както
изрично е посочено в нотариалния акт /лист 7/.
От заключенията на вещите лица е видно,
че сградите имат самостоятелни входове и стълбища, като единствена обща част се
явяват разделителният зид и покривът. След делбата всяка сграда е разположена в
един от двата съседни урегулирани поземлени имоти и се допират (имат обща
разделителна стена) на общата регулационна линия. Сградите са отразени и в ПУП,
и в КККР като две самостоятелни сгради, в отделни поземлени имоти и с различни
идентификатори.
Дори и при построяването на
сградите-близнак в общ поземлен имот да е създадена етажна собственост, то тя е
прекратена с реалната делба на имота в два отделни УПИ и отреждането им за
свързано застрояване на общата им регулационна граница. Общата вертикална стена
и общ покрив, които обслужват отделните сгради, не са достатъчни да се приеме,
че къщата-близнак е в режим на хоризонтална етажна собственост, в която отделни
жилища (самостоятелни обекти в общата сграда) принадлежат на различни лица.
Именно като отделни сгради в различни УПИ, а не като самостоятелни обекти в
обща сграда, са отразени и в действащата кадастрална карта и кадастрален
регистър.
Съдът счита, че в случая
жалбоподателят и заинтересованата страна не са в етажна собственост.
Но притежаваните от тях сгради
имат общ разделителен зид и това обстоятелство следва да бъде взето предвид при
преценка не само на допустимостта на жалбата, но и на законосъобразността на
оспорените административни актове с оглед тяхното реално съдържание.
Като има предвид безспорно
доказаното наличие на общия, разделителен зид на двете сгради, който
конструктивно и функционално няма как да бъде разделен, съдът счита, с оглед
твърденията на жалбоподателя, че с оспорените административни актове се засяга
именно този общ разделителен зид, че за М.М. безспорно е налице право на
обжалване, предявената жалба е допустима и следва да се разгледа спора по
същество.
След анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приетите заключения изготвени по допуснатите
съдебни експертизи и изложеното от вещите лица пред съда по време на
изслушването им, съдът направи следните изводи:
І. На първо място: издадената
Виза за проектиране, така както е издадена „За проучване и проектиране
преустройство на таванско помещение в жилище, съгласно действащ ПУП-ПРЗ, при
условията на чл.38, ал.5, 7 и 9 и във връзка с чл.148 от ЗУТ“ от Главен
архитект на Община Ловеч, не засяга непосредствено сградата, собственост на
жалбоподателя, доколкото в нея не е предвидено засягане на общия разделителен
зид и покрив, т.е. няма предвиждане на ново строителство и изменение на
конструкцията на покрива. В тази част жалбата е неоснователна, тъй като за
издаване на визата не е било необходимо представяне на декларация за съгласие с
нотариална заверка от жалбоподателя.
ІІ. Относно приетия и одобрен
Инвестиционен проект съдът счита за доказано следното:
Действително наименованието на
проекта е „Преустройство на таванско помещение в жилище с местонахождение: УПИ
XII-2243, ПИ 43952.513.2243, кв.128, кв. „Дикисана", гр. Ловеч, с проектни
части:архитектура, конструкции, електроинсталации, ВиК и ПБЗ“, но от
съдържанието на същия и заключението на вещите лица е видно, че всъщност
проектът не отговаря на издадената виза и реално предвижда реконструкция на
покрива на сградата с надстрояване на оградните зидове за обособяване на жилище
в подпокривното пространство по смисъла на чл.72, ал.3 от Наредба №7 за
ПНУОВТУЗ.
За идентифициране на
непосредствено засегнатите от един проект имоти е важно и определящо
съдържанието на инвестиционния проект, а не наименованието му.
Според съда е безспорно доказано,
че разделителният зид е съсобствен на жалбоподателя и заинтересованата страна,
независимо от извършената делба, тъй като конструктивно и функционално зидът
няма как да бъде поделен. Това се потвърждава и от заключенията на вещите лица,
които са единодушни, че зидът е общ за двете сгради и в конструктивно отношение
сградата е една.
Реално процесният инвестиционен
проект засяга непосредствено общия разделителен зид, обслужващ имота на
жалбоподателя, като предвижда надзиждането му (лист 124, 181, 190, 215, 250,
251, 281), и покривната конструкция, като предвижда изцяло изграждане на нов
покрив над половината сграда с променена конструкция и конфигурация, като се
запазва само височината на билото.
При огледа на място вещите лица
са установили, че при изпълнение на грубия строеж е извършено предвиденото в
проекта надзиждане на разделителния зид между двете сгради, и е изградена
новата конструкция на покрива над имота на заинтересованата страна.
С оглед доказаното съществено
отклонение на приетия и одобрен Инвестиционен проект от предвиденото в издадената
Виза за проектиране, е безспорно непосредственото засягане на имота на
жалбоподателя от предвиденото строителство в инвестиционния проект, включващо
надзиждане на разделителния зид, който е общ за двете сгради. Тъй като не е
налице предварително съгласие на жалбоподателя, като собственик на сградата,
чийто разделителен зид е непосредствено засегнат от проекта, съдът счита, че е
налице допуснато нарушение на чл. 144, ал.1, т.2 и т. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал.5,
изр. второ във вр. с чл. 183, ал. 2 и чл.
185, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл.161, ал. 1 от ЗУТ.
При така установеното
несъответствие на внесения за приемане и одобряване инвестиционен проект с
издадената виза за проектиране е следвало същият да не бъде приеман от ОЕСУТ и да
не бъде одобряван от главния архитект на Община Ловеч.
ІІІ. На последно място, относно
издаденото Разрешение за строеж съдът счита следното:
Като издадено за изпълнение на
инвестиционен проект, който се явява незаконосъобразно приет и одобрен,
разрешението за строеж също противоречи на закона, тъй като е за извършване не
на „Преустройство на таванско помещение в жилище“, а реално е за изпълнение на
проект, предвиждащ реконструкция на покрив с надстрояване, за обособяване на
жилище в подпокривно пространство по смисъла на чл. 72, ал. 3 от Наредба №7 за
ПНУОВТУЗ, като при надстрояването се засяга и разделителния зид, който е
собственост и на жалбоподателя, без да има дадено предварително съгласие от
него.
С оглед изложеното до тук съдът
счита, че предявената жалба е частично основателна, като следва да бъде уважено
искането за отмяна на оспорените Инвестиционен проект и Разрешение за строеж, и
бъде отхвърлена жалбата в останалата част.
По делото има искания за възстановяване на разноски направено
от всички участници.
При този изход от делото претенциите на страните се явяват
частично основателни и следва да бъдат уважени – за жалбоподателя съразмерно
с уважената част от жалбата, а за ответника и заинтересованата страна –
съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав, на осн. чл.172, ал.2 предложение последно от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ №100/28.07.2015
г., приет с Решение №3 от Протокол на ОЕСУТ при Община Ловеч на 21.07.2015 г. и
одобрен на 28.07.2015 г. от главен архитект на Община Ловеч, и РАЗРЕШЕНИЕ ЗА
СТРОЕЖ №94/06.08.2015 г. издадено от главен архитект на Община Ловеч по
заявление вх.№ УТ-47-055/03.08.2015 г. подадено от С.Т.Р..
ОТХВЪРЛЯ в останалата част жалба вх.№4298/28.11.2019 г.
подадена от М.Д.М. с ЕГН**********,***, като недоказана и неоснователна.
ОСЪЖДА Община Ловеч да заплати на М.Д.М. с ЕГН**********,***
сумата от 960 лв. /деветстотин и шестдесет лв./, представляващи сторените
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН**********,*** да заплати на Община
Ловеч сумата от 67 лв. /шестдесет и седем лв./ представляваща юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН**********,*** да заплати на С.Т.Р.,***,
ЕГН**********, сумата от 200 лв. /двеста лв./ представляваща платено
възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен
срок от съобщението му чрез АдмС - Ловеч пред Върховен административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: