Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: І, 19.01.2018г., гр.Исперих
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На дванадесети октомври през 2017 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Детелина Витанова,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 83 по описа за 2017 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.
Постъпила
е искова молба вх.№ 419/02.02.2017г., уточнена с молби вх№ 640/20.02.2017г. и
вх.№ 666/21.02.2017г., от А.Е. (Алипи Огнянов Емилов), роден на ***г. в
гр.Разград, В.К., родена на ***г. в гр.Разград и С.К., родена на ***г. в
гр.Разград, тримата граждани на РТурция, действащи чрез упълномощен адв.В.К.,***,
съдебен
адрес:*** против А.А.Х., ЕГН-**********
и М.Н.Р., ЕГН-**********,***, като претендират, съдът да постанови решение, с
което:
-
да обяви за нищожен, на основание чл.75, ал.2 от Закона за наследството,
Договор за доброволна делба на земеделски земи от 23.05.2006г., Акт № 71, том
4, общ рег.№ 3387 по описа на Нотариус рег.№ 254, с район на действие
РС-гр.Исперих, който първата ответница А.А.Х., действаща лично за себе си и
като пълномощник на първия ищец А.Е. и на Хюсеин К. – баща на втората и третата
ищца, е сключила по отношение на поземлен имот, представляващ Нива с площ от
31.000 дка, трета категория, находяща се в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот №
019039 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167,
019038, 019168, 019031 и 019040, в резултат на което същият е бил поделен на
три новообразувани имоти, отредени в индивидуална собственост на съделителите,
както следва:
- на Хюсеин К. – Нива с площ от
10.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково,
обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019230 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167, 019229, 019168 и 019228;
- на
А.Е. – Нива с площ от 10.000 дка, трета категория, находяща се в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019229
по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167, 019230,
019168 и 019040 и
- на А.А.Х. – Нива с площ от 11.000
дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в
местността „Черкезлик”, имот № 019228 по плана за земеразделяне на селото, при
граници: имоти №№ 019167, 019230, 019168 и 019038, който договор е сключен от
лице без представителна власт, при липса на съгласие и неучастие на всички
наследници, тъй като А.А.Х. е действала като пълномощник на починалия вече
Хюсеин К. (починал на 17.01.1994г.) въз основа на пълномощно, чието действие е
било вече прекратено поради настъпилата смърт, респ. делбата е извършена без
участието на наследниците на починалия Хюсеин К. – втората и третата ищца;
-
да допусне съдебна делба на трите описани горе новообразувани земеделски имоти
между страните по делото при квоти, съобразно правата им по Закона за наследството,
а именно: 4/9 ид.части за А.Е.; по 2/9 ид.части поотделно за В.К. и С.К. и 1/9
ид.част за А.А.Х.;
-
да обяви, на основание чл.76 от Закона за наследството, за относително
недействително дарението от 14.06.2006г. по НА № 45, том V, рег.№ 4079, дело №
520/2006г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС-гр.Исперих
(нотариалният акт вписан в Служба по вписванията с вх.№ 1160/14.06.2006г., Акт
№ 141, том ІV, дело № 781/2006г.), по силата на което дарение първата ответница
А.А.Х. е прехвърлила в собственост на втория ответник – неин син М.Н.Р.
отреденият й в индивидуален дял при оспорваната горе делба поземлен имот - Нива
с площ от 11.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково,
обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019228 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167, 019230, 019168 и 019038,
като недействителността бъде прогласена по отношение на останалите неучаствали
в сделката сънаследници.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата А.А.Х., ЕГН-********** ***,
представя такъв вх.№ 1102/27.03.2017г., като счита предявените искове за допустими,
но ги оспорва като неоснователни, респ. претендира отхвърлянето им. Твърди, че
процесните земи не са били собственост на наследодателя Осман Мустафов Емиров,
а единствено на майка й Фатме А. Емир, която ги е притежавала още отпреди
втория си брак: една част – по наследство от родителите си, а останалата част –
от покойния си съпруг Аптула М. Керим, за които разполагала с преписи от
Емлячните регистри. По-късно тези земи били внесени в ТКЗС от втория й съпруг
Осман Мустафов Емиров, като земите по онова време ноторно известно, се
записвали на името на главата на семейството, независимо чия собственост са.
Твърди също, че както доброволната делба от 23.05.2006г., така и последващото
дарение, извършено от нея в полза на сина й, били много добре известни на
ищците по делото, като помежду им като наследници никога не е имало спор, че
земите са индивидуална собственост на майка им, както и относно разделянето им
поравно на трите й деца, като сделките били извършени с общото съгласие на
наследниците.
В съдебно заседание ответницата А.А.Х.,
ЕГН-**********, се явява лично, като заявява, че сама се е грижила за майка си
в продължение на 10 години, но въпреки това, след смъртта й (починала на 92г.)
дала от майчините ниви и на двамата си братя. Ако имала още братя – и на тях
щяла да даде. Твърди, че ако брат й беше жив нямало да се стигне до това дело.
Писмен отговор на исковата молба по
реда на чл.131 от ГПК представя и ответника М.Н.Р., ЕГН-********** ***№
1104/27.03.2017г. Счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска с
правно основание чл.75, ал.2 от ЗН, а останалите два иска приема, че са редовни
и допустими, но ги оспорва като неоснователни. Поддържа същите твърдения, заявени
в писмения отговор на майка си, като по отношение на дарения му от нея и
претендиран за делба в настоящото производство имот № 019228 с площ от 11.000
дка в землището на с.Йонково, заявява възражение
за изтегла в негова полза придобивна давност. Твърди, че е придобил този
имот със знанието на останалите наследници и го е владял постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено от придобиването му през 2006г., като
никой друг, вкл. и ищците не са предявявали претенции към тази нива и не е
оспорвал владението му върху нея. Същевременно, заедно със съпругата си В.Н.Р.,
ЕГН-**********, с която е в законен граждански брак от 16.10.1972г., предявяват
срещу всички останали страни по делото насрещна
искова молба вх.№ 1103/27.03.2017г., уточнена с молба вх.№ 1272/06.04.2017г., като
претендират да бъде установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че са
собственици на същата нива от 11.000 дка, имот № 019228 по плана за
земеразделяне на с.Йонково, на основание придобивна давност. Твърдят, че от придобиването
на имота с Договора за дарение, са го владяли явно, необезпокоявано и спокойно
в режим на СИО и в тяхна полза е изтекла предвидената в Закона за собствеността
придобивна давност.
По насрещната искова молба е
депозиран писмен отговор вх.№ 2548/03.07.2017г. от тримата ищци – насрещни
ответници А.Е., В.К. и Савдие К., действащи чрез упълномощения от тях адв.В.К.,***,
като считат предявеният с нея установителен иск за допустим, но го оспорват
като неоснователен. Твърдят, че още праводателката на насрещните ищци много
добре е знаела за нищожността на сделката, въз основа на която формално е
станала собственик на имота – предмет на насрещната искова претенция. Считат,
че извършеното дарение е имало за цел единствено и само да увреди интересите на
останалите съсобственици. По този начин, встъпвайки във владение на имота на
основание порочната сделка, насрещните ищци са били недобросъвестни владелци,
тъй като са знаели че праводателят им не е собственик и в този смисъл не са
могли да придобият имота на основание кратката 5-годишна придобивна давност,
нито на основание 10-годишно давностно владение, тъй като то не е било явно,
несъмнено и спокойно.
Насрещната ответница А.А.Х., ЕГН-**********,
не представя отговор на насрещната искова молба и не ангажира становище по
предявения с нея установителен иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищците А.Е.
(Алипи Огнянов Емилов), В.К. и С.К., както и първата ответница А.А.Х. са
законни наследници на Фатме А. Емир, починала на 25.08.2002г., бивш жител ***. Ответницата е
първородното дете на наследодателката, родено от брака й с А.М.
Керим. Същата наследодателка има следващ брак с Осман Мустафов Емиров, починал
преди съпругата си, а именно на 03.03.1984г., от който брак имат родени две
деца – Хюсеин К., роден на ***г. и ищеца А.Е. (Алипи Огнянов Емилов)
(едноутробни братя на ответницата А.А.Х.). Първият син умира преди майка си - на 17.01.1994г., поради което в наследяването й го заместват двете му деца
(внучки на наследодателката) – ищците В.К. и С.К. (вж. Удостоверения за наследници изх.№ 158 и № 157,
двете издадени на 16.11.2016г. от Кметство-с.Йонково, Община-Исперих – л.7 и
л.6 и Решение № 1994/89 от 26.01.1994г.
по дело № 1994/113 за наследство на Трети помирителен правен съд – Каршъяка,
РТурция - л.8 от делото).
На името на
обсъжданата наследодателка, както и на името на нейните съпрузи, са
се водили по емлячните регистри на с.Йонково собствени земеделски имоти, както
следва:
- на Фатме А. Емир
(Фатме Османова Мустафова Емирова) – общо 17.200 дка непокрити имоти (ниви),
подлежащи на поземлен данък, отбелязани на стр.538 от Емлячния регистър на
селото за периода 1936-1940г.;
- на А.М.
Керим (Хюсеинов) – общо 49.600 дка непокрити имоти, подлежащи на поземлен
данък, отбелязани на стр.52 от Емлячния
регистър на селото за периода 1929-1935г. и
- на Осман
Мустафов Емиров – общо 27.500 дка непокрити земеделски имоти, отбелязани на стр.558 от Емлячния регистър на
с.Йонково за периода 1941-1949г.
С констативен НА, съставен
на 12.06.1998г., № 79, том VІ, дело № 1319/1998г. по описа на
РС-гр.Исперих, за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ,
ответницата А.А.Х.
заедно с двамата й по-малки братя Хюсеин К. и А.Е., са признати за собственици по наследство от Осман Мустафов Емиров и на основание влязло в сила
Решение № 01ЙВО/30.10.1997г. по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ,
постановено по преписка № 01900/06.01.1992г. на ПК-гр.Исперих, върху следния
земеделски имот:
Нива с площ от 31.000 дка, трета категория, находяща се в
местността „Черкезлик”, имот № 019039 по плана за
земеразделяне на с.Йонково, при граници и съседи: имоти №№ 019167, 019038,
019168, 019031 и 019040.
На
23.05.2006г., между същите трима съсобственици, от които Хюсеин К. и А.Е., действащи
чрез пълномощник – сестра им А.А.Х. (съгласно Пълномощно № 30882/28.05.1992г.
на Втори нотариус на Каршъяка – Юрданур Бакладжъ, РТруция), последната и в
личното си качество, е сключен Договор за доброволна делба на описания горе
наследствен имот, договорът оформен с нотариална заверка на подписите на
съделителите, рег.№ 3387/23.05.2006г. по описа на Нотариус Радомир Александров,
рег.№ 254 на НК и с район на действие РС-гр.Исперих - Акт № 71, том 4, общ рег.№ 3387 по описа на
Нотариуса, рег.№ 254, с район на действие РС-гр.Исперих, в резултат на която
делба:
- Хюсеин К. получава в дял и става
изключителен собственик на „Нива с площ от 10.000 дка, трета
категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността
„Черкезлик”, имот № 019230 по плана за земеразделяне на селото, при граници:
имоти №№ 019229, 019167, 019228 и 019168“;
- А.Е. получава в дял и става
изключителен собственик на „Нива с площ от 10.000 дка, трета
категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността
„Черкезлик”, имот № 019229 по плана за земеразделяне на селото, при граници:
имоти №№ 019230, 019167, 019040, 019031 и 019168“, и
- А.А.Х. получава в дял и става
изключителен собственик на „Нива с площ от 11.000 дка, трета категория,
находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”,
имот
№ 019228 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№
019038, 019168, 019230 и 019167“.
Към момента на съставяне на
обсъдения горе констативен НА от 1998г., както и към момента на сключване на
обсъдения Договор за доброволна делба от 2006г., съсобственикът-съделител
Хюсеин К. е бил вече починал, установено от цитираното горе Решение № 1994/89 от 26.01.1994г. по дело № 1994/113
за наследство на Трети помирителен правен съд – Каршъяка, РТурция (л.8 от
делото), удостоверяващо настъпила смърт на лицето още на 17.01.1994г. Към момента на смъртта си, същият е оставил законни
наследници освен двете си дъщери - ищците
В.К. и С.К., но и преживяла съпруга Зюхре К., починала по-късно – на
20.01.2015г. (представено Решение № 2015/970
от 19.03.2015г. по дело № 2015/82 за наследство на Граждански съд – Фоча,
РТурция ( л.14-15 от делото).
На
14.06.2006г.,
с Договор за дарение на недвижим имот, оформен с НА № 45, том V, рег.№ 4079, дело № 520/2006г.
по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК, с район на действие
РС-гр.Исперих, ответницата А.А.Х. прехвърля в собственост на втория ответник –
неин син М.Н.Р. отреденият й в индивидуален дял при делбата поземлен имот -
Нива с
площ от 11.000 дка, трета категория, находяща се в землището на
с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019228 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019038, 019168, 019230 и
019167“.
Към момента на придобиване на
описания имот, надареният М.Н.Р. е бил в законен граждански брак с
ответницата В.Н.Р., ЕГН-**********, като
бракът им е бил сключен с Акт за граждански брак № 15 от 16.10.1972г. на
Кметство-с.Йонково, Община-Исперих (представено Удостоверение за сключен
граждански брак – л.53 от делото).
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Себиле Мейби М. от гр.Русе
(снаха на ответницата А.А.Х. и съпруга на брата на втория ответник М.Н.Р.), се
установява непротиворечиво, че всички страни по делото са знаели за описаните
горе разпореждания с процесните наследствени земи. Обяснява, че всички те са
знаели, че тези земи са останали по наследство от баба Фатме – общата майка на
ответницата А. и двамата й братя Хюсеин и А., като баба Фатме имала тези земи
от своя баща и от първия й съпруг (бащата на А.), докато вторият й съпруг Осман
(бащата на Хюсеин и А.) нямал нито един декар земя, нищо не донесъл, когато се
събрали („освен шапката на главата си“), но тъй като по него време жените
нямали права, имотите на Фатме били записани на името на съпруга й Осман.
Ответницата А., въз основа на пълномощно, изпратено от двамата й братя Хюсеин и
А., направила постъпки за възстановяване на собствеността върху процесните
30.000 дка земи, като от момента на излизане на решението за възстановяване на
тази собственост, между трите деца на Фатме - двамата братя и сестра им, било
постигнато неформално съгласие да разделят земите по 10.000 дка за всеки, като
общите 20.000 дка на Хюсеин и А., с тяхно знание, били дадени да ги работи
братовчед им Мустафа, а 10.000 – те дка на А., от момента на възстановяване на
земите започнал да ги работи синът й – ответникът М.Н.Р.. Това положение
продължило и след оформянето на Договора за доброволна делба през 2006г. Към
този момент братът Хюсеин бил вече починал, но според показанията на
свидетелката неговите наследници – преживяла съпруга и двете му дъщери – ищците
В. и С., както и братът А., знаели за делбата и не са имали никакви претенции и
възражения. Още през 2006г. Договорът за делба бил изпратен на ищеца А. чрез
сина му Бюлент. Същият договор бил изпратен на ищцата С. по неин комшия в
гр.Измир, докато по отношение на ищцата В. свидетелката дава показания, че
всяка година лично е разговаряла с нея и при всяко обаждане, тя казвала, че
няма проблеми относно разпределението на земите. След делбата от 2006г. земите
на А. продължил да ги работи братовчед му Мустафа, нивата под № 228 на А.
започнал трайно да я работи синът й – ответникът М., който се занимавал с
животновъдство, докато за нивата на Хюсеин – дъщеря му В. се обадила и казала
бащините им 10.000 дка да ги вземе леля им А. и тя да ги дава под наем. И
тримата ищци А., В. и С. редовно, всяка години си получавали рентата (наема) за
наследствените им земи. Синът и жената на А. си идвали редовно в България,
всяка година, като гостували на свидетелката и никога не са спорили за
разпределението на земите. Лично си подписвали договор с техния братовчед
Мустафа и си получавали рентата от него. За В. и С. първоначално рентата била
изпращана на тяхната майка, допреди да почине. Всички знаели, че си имат по 10
дка и си получавали рентата за тях, без
да имат каквито и да било претенции. От 2010г. свидетелят Айдън Сабри М.
започнал да работи двете ниви с № 228 и № 230, които твърди, че преди това ги
работил ответникът М.. Дава показания, че последният ги работел със сигурност
от 2005-2006г., защото му правел услуги като земеделец (свидетелят твърди, че
работи земи в пет землища, вкл. и в с.Йонково). Твърди, че съседният на тези
имоти, с № 229 го работи Мустафа. Свидетелят обяснява, че откакто работи тези земи
никой не е правил възражения за тях. Допреди четири години давал рентата на
баба А., а през последните четири години рентата на В. и С. я давал лично на
тях, когато се връщали от Турция и отсядали у баба А.. Същото потвърждава и
свидетелката Себиле М., която твърди, че е присъствала лично, когато Айдън им
брои парите за рентата през последните четири години и двете ищци изобщо не са
възразявали защо им плаща за 10.000 дка. Пред тях свидетелят Айдън М. давал и
парите на ответника М.Н.Р. за неговите декари. По делото са представени и
договорите за ползване на земеделска земя за нивата с № 019228, сключени между
фирмата на свидетеля – ЕТ „Акас-Айдън М.“-с.Лудогорци, като Наемател и като
наемодател М.Н.Р., последователно за стопанските от 2012/2013г. до 2017/2018г.,
вкл., както и такива договори сключени за същите стопански години между същия
наемател и ответницата А.А.Х. за нивата с № 019230, за която свидетелите
установяват, че А. я отдавала под наем с даденото й пълномощно от починалия й
брат Хюсеин, със знанието и без противопоставянето на другите страни по делото.
Едва
през 2017г. ищците предявили претенции за процесните земи. Миналата година В. и
С. разбрали, че нивите са на името на дядо Осман, когато след смъртта на майка
им започнали да се снабдяват с различни документи. Въпреки това не са зявили
някакви претенции за земите. През същата 2016г. два пъти гостували и преспивали
у свидетелката Себиле М.,*** да вадят документи, но не изразили устно никакви
възражения и претенции за земите. Такива предявили едва с исковата молба по
това дело. Свидетелката дава показания, че лично е говорила и с вуйчо си А., за
да го пита защо правят така и водят дело, а той заявил, че нищо не иска, но
момичетата му занесли документи да подпише. Същата свидетелка установява с
показанията си, че ищецът А., след изселването си в Турция за пръв път си дошъл
през 2016г., за да подаде документи за пенсия. За годините, през които А. сама
се е грижила за своята майка Фатме – осем години, никой от другите й деца и
внуци не е идвал да я види. Ищцата В. се върнала в България след трайно
отсъствие от 36 години, а майка й Зюхре и
баща й Хюсеин не са идвали нито веднъж, откакто са заминали през 1978г.
и до смъртта им. Ищцата С., след изселването й се завърнала за първи път през
2001г. до гр.София, като дошла за една вечер да види баба си. Едва през
последните четири години двете сестри започнила да си идват в България.
Въз основа на така изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи: По делото не се доказа, че процесната Нива от
31.000 дка, предишен имот № 019039 по плана за
земеразделяне на с.Йонково (от която нива са образувани впоследствие
претендираните за делба в настоящото производство три по-малки имоти,
съответно: Нива с площ от 10.000 дка, представляваща имот № 019230, Нива с
площ от 10.000 дка, представляваща имот № 019229 и Нива с
площ от 11.000 дка, представляваща имот № 019228, трите по плана за
земеразделяне на същото село), е принадлежала на наследодателката Фатме А. Емир,
починала на 25.08.2002г. Според записванията в Емлячните регистри на
Кметство-с.Йонково, се установи, че на нейно име, както и на името на двамата й
съпрузи има записани земеделски имоти, като вписванията са от различни
последователни периоди, най-ранното – на името на първия
й съпруг А.М. Керим (Хюсеинов) – в Емлячния регистър на селото за периода 1929-1935г. (49.600
дка), лично на Фатме А. Емир (Фатме Османова
Мустафова Емирова) – в Емлячния регистър за периода 1936-1940г. (17.200 дка), а
най-късното отбелязване е на името на втория съпруг Осман
Мустафов Емиров – в Емлячния регистър
за периода 1941-1949г. (27.500 дка). Съпоставени в своя размер и
местонахождение, обаче, тези имоти не се идентифицират по никакъв признак,
както помежду си, така и с процесните 31.000 дка земи, претендирани за делба,
поради което не могат да бъдат възприети твърденията на ответната страна, че
това са всъщност наследствени земи, принадлежали единствено на
Фатме А. Емир, която ги е придобила по наследство от родителите си и от
покойния й първи съпруг Аптула М. Керим, а впоследствие внесени в ТКЗС от
втория й съпруг Осман Мустафов Емиров, тъй като се записвали на името на
главата на семейството, независимо чия собственост са. Категорични
доказателства в тази насока не се събраха.
При
това положение и въз основа на представения по делото констативен НА,
съставен на 12.06.1998г., № 79, том VІ, дело № 1319/1998г. по описа на
РС-гр.Исперих, за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, като собственици на процесните 31.000 дка
ниви се легитимират ответницата А.А.Х.
заедно с двамата й по-малки братя Хюсеин К. и ищецът А.Е., при равни права от по 1/3 ид.част върху имота. Към момента на
съставяне на документа категорично се установи, се единият от признатите
собственици – Хюсеин К. е бил вече починал (на
17.01.1994г.), но този нотариален акт не
се оспорва от страните по настоящото дело и като официален документ
обвързва съда по отношение на удостоверените с него обстоятелства. Последица от издаването на констативния нотариален акт е наличието на
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на
собственост в полза на лицето, посочено в документа, в конкретния случай -
трима съсобственици.
В настоящото производство за делба на
съсобствения имот, отчитайки вече настъпилата смърт на Хюсеин К., като участници в съсобствеността –
правоприемници по наследство спрямо дела на починалия, се установяват законните
му наследници - преживяла
съпруга Зюхре К. и двете им общи деца – ищците В.К. и С.К., на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1
от ЗН при равни права,
а след смъртта на съпругата (майката), починала по-късно на 20.01.2015г., нейният наследствен дял от
съпруга й се наследява от децата също поравно
(чл.5, ал.1 от ЗН), при което те наследяват общо от родителите си по
1/6 ид.част от обсъждания
имот.
При извършената делба на същия съсобствен
имот, с Договора за доброволна делба от 23.05.2006г., Акт № 71, том 4, общ рег.№
3387 по описа на Нотариус рег.№ 254, с район на действие РС-гр.Исперих,
фактическото разпределение на дяловете не противоречи на правата на вписаните в
договора съделители, легитимирани с обсъдения горе и неоспорен констативен НА –
по 1/3 ид.част за тримата признати
собственици, но фактът, че към момента на извършване на тази делба Хюсеин К. е
бил вече починал и неговите наследници към този момент (23.05.2006г.) –
преживяла съпруга Зюхре К. и двете им деца - ищците В.К. и С.К. не са взели
участие при извършването на делбата като съсобственици в наследственото
имущество и съделители, този факт се явява правопрепятстващ Договорът да породи
целеното с него правно действие. По
смисъла на чл.75, ал.2 от Закона за наследството тази доброволна делба се явява
изцяло нищожна, обусловено от неучастието на безспорни сънаследници на
поделения имот при извършването й, поради което същата не е породила и валидни
правни последици за ползващите се от този Договор лица - Хюсеин К., на който се
отрежда дял и изключителна собственост върху „Нива с площ от 10.000 дка, имот
№ 019230 по плана за земеразделяне на с.Йонково“, ищецът А.Е., на който
се отрежда дял и изключителна собственост върху „Нива с площ от 10.000 дка, имот № 019229 по плана за
земеразделяне на селото“ и ответницата А.А.Х., на която са отрежда дял и
изключителна собственост върху „Нива с площ от 11.000 дка, имот
№ 019228 по плана за земеразделяне на селото“.
Предявеният
иск за обявяване на тази нищожност, имащ преюдициален характер спрямо
претенцията на ищците за съдебна делба на описаните имоти, се явява изцяло
основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на третият от описаните горе
имоти – новообразуван при извършването на опорочената доброволна делба -
„Нивата с площ от 11.000 дка, имот № 019228 по плана за
земеразделяне на с.Йонково“, съдът прецени за основателен и доказан и
насрещният установителен иск за собственост върху този имот, заявен в
настоящото производство от ответниците-съпрузи М.Н.Р. и В.Н.Р., който иск също има преюдициаленен характер
спрямо претенцията за извършване на съдебна делба на същия имот. В хода на
делото категорично и непротиворечиво се доказа, че от момента, когато същият
този имот е бил дарен на ответника М.Н.Р. от неговата майка А.А.Х. с Договора за дарение на недвижим имот от 14.06.2006г.
(оформен с НА № 45, том V, рег.№ 4079,
дело № 520/2006г. по описа на Нотариус Радомир Александров, рег.№ 254 на НК, с
район на действие РС-гр.Исперих), дори и по-рано - от момента, когато същият
този имот е бил реално обособен и отреден в дял на майката с Договора за
доброволна делба от 23.05.2006г.,
М.Н.Р. е отпочнал трайно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо владение
върху този имот, със знанието и без противопоставянето на всички останали
съсобственици, които нито са прекъсвали, нито са му отнемали това владение, а
напротив демонстрирали са собствени права и са се ползвали от тях по отношение
на другите два имота от съсобствеността с № 019230 и № 019229, без претенции
към обсъждания имот № 019228. През последвалите
10 и повече години, до датата на предявяване на иска по настоящото дело –
02.02.2017г. никой от останалите съсобственици, предвид ищците по делото не е
изявявал желание или по друг начин да са проявявали интерес към обсъждания имот
№ 019228, владян от М.Р. и не са изразявали воля да упражняват правата си в
съсобствеността върху същия този имот. Както се установи по делото, между
всички наследници е било постигнато общо съгласие относно начина, по който са
си разпределили ползването на трите имота, знаели са кой обработва всеки един
от тези имоти и как се разпределят благата от това ползване, като всички са си
получавали рентата,
съобразно това разпределение, без да имат каквито и да било претенции един към
друг. Поддържали са връзка помежду си, както в
Турция, така и в България, вкл. и по повод уреждане на отношенията им във
връзка с ползването на наследствените земи, но не са противопоставили
претенции, вкл. и спрямо М.Н.Р. във връзка с обработвания от него имот №
019228. Фактически от момента на извършеното дарение в негова полза на същия
този имот, ответникът М.Н.Р. е започнал
да го владее за себе си, със
съзнанието, че е негов собствен имот и напред във времето трайно и постоянно го е стопанисвал и ползвал като
такъв.
Съдебната
практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята
фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението,
но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските
последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по
давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези
правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си
да е постоянно и непрекъснато (да
няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуалното владение на други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по скрит начин, да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе). Според съда
осъщественото от ответника М.Н.Р. владение върху обсъждания имот № 019228 с
площ от 11.000 дка в землището на с.Йонково, и при обсъдените горе фактически
обстоятелства, категорично покрива тези
критерии.
Също съдебната практика е наложила
разбирането, в духа на разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на на ОСГК на ВКС, относно придобиването по
давност на съсобствени, вкл. и сънаследствени вещи, че упражняващият
фактическата власт върху цялата вещ съсобственик, който е владелец на своята
идеална част, но държател на частите на останалите съсобственици, ако се
позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той е длъжен да
манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез
действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им.
Според съда и тези изисквания са
изпълнени по отношение на отпочнатото през 2006г. еднолично владеене на имота
от страна на ответника М.Н.Р., като демонстрацията на неговото намерение за
своене е била явна, възприета еднозначно от всички други съсобственици (ищците
по делото) и без противопоставяне от тяхна страна. Нещо повече, отново
съдебната практика е наложила и разбирането, че горните изисквания за
демонстриране на завладяването върху конкретен имот спрямо другите
съсобственици, са неприложими за хипотези, в които владението на съсобственика,
претендиращ придобиване на имота по давност, е установено въз основа постигнато
съгласие между съсобствениците относно начина на разпределяне помежду им на
съсобствените имоти, вкл. и на основание опорочен договор за доброволна делба,
който няма вещно-прехвърлително действие, какъвто е и настоящия случай (вж.
Решение № 549/30.12.2010г. по гр.д.№ 217/2010г. на ВКС, ІІ г.о.). Както се
установи, разпределението на процесните имоти, в частност и на обсъждания имот
№ 019228, с Договора за доброволна делба от 23.05.2006г., е станало със
знанието на всички съсобственици, в това число и на неучаствалите в делбата
ищци В.К. и С.К. (и тяхната, жива тогава, майка Зюхре К.), които не са се
противопоставили на правата на леля си А.А.Х. върху отреденият й в дял имот №
019228. По този начин следва да се приеме, че от този момент, когато тя е
завлядала дадения й в дял имот със съгласието и без противопоставянето на
другите съсобственици, се поставя началото на срока по чл.79 от Закона за
собствеността за придобиване на имота чрез давностно владение, като това нейно
владение впоследствие се присъединява към отпочнатото владение от страна на
сина й М.Н.Р., след сключването на Договора за дарение от 14.06.2006г. (арг. от
чл.82 от Закона за собствеността). През следващите години до предявяването на
иска по настоящото дело, никой от ищците – съсобственици на същия имот не е
изразявал воля да упражнява права върху същия. Всички те са били трайно
изселени и установени в РТурция още отпреди да бъде възстановена собствеността
върху обсъждания земеделски имот и продължително време изобщо не са се
завръщали в България. Ищецът А.Е., след изселването си се е завърнал в България
едва през 2016г. за подаване на документи за пенсия, а останалите две ищци са
имали еднократни завръщания, като едва през последните четири години започнали
да идват по-често, два пъти през 2016г., но не са зявявали каквито и да било
претенции към процесния имот спрямо владеещия го М.Н.Р.. Родителите им пък
изобщо не са се завръщали в България от изселването им до смъртта им. Никой от
тях, предвид ищците, през обсъждания период не са предприемали каквито и да
било действия, свързани с упражняване на наследствени права върху процесния
имот или поне да са демонстрирали намерение за това – до момента на завеждане
на настоящото дело (исковата молба е депозирана на 02.02.2017г.). При това
положение следва да се приеме, че от 2006г. до 02.02.2017г.- образуването на
настоящото дело със заявени претенции за обсъждания имот, владението на М.Н.Р.
върху същия е било изцяло необезпокоявано в продължение на 10 и повече години.
При това положение не е било необходимо и еднолично владеещия имота М.Н.Р. да
противопоставя на останалите съсобственици намерението си да свои техните
идеални части и да предприема действия, отричащи техните права. В подобна
хипотеза, съдебната практика приема, че е достатъчно упражняващият фактическата
власт съсобственик да докаже, че промяната в намерението да свои частите на невладеещите
собственици е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т.е.
владението да е осъществявано явно върху целия имот по начин всяко лице да може
да го възприеме, каквото е и установеното владение от страна на ответника М.Н.Р.
върху обсъждания имот (вж. Решение № 214/28.10.2015г. по гр.д.№ 1919/2015г. на
ВКС, І г.о.). От 2006г. до момента на завеждане на настоящото дело - 02.02.2017г., той е демонстрирал явно и по
отношение на всички намерението си да свои целия имот № 019228 и да придобие
правото на собственост по давност. Предвид горното, следва да се приеме, че има
и фактическото, и правното основание да претендира, че е собственик на
обсъждания имот, тъй като го е придобил на основание давностно владение при
условията на чл.79 от Закона за собствеността. Тъй като от момента на отпочване
на обсъжданото владение до изтичането на срока на придобвината давност
ответникът М.Н.Р. е бил в законен граждански брлак с ответницата В.Н.Р., то
правото на собственост върху обсъждания имот следва да бъде признато на двамата
като възникнало в условията на съпружеска имуществена общност (СИО) - арг.
чл.21 от Семейния кодекс. Предявеният от съпрузите установителен иск в този
смисъл следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Обусловено от горния извод, искът за съдебна делба на този имот следва
да бъда отхвърлен, както и отхвърлен, свързаната със същия имот искова
претенция за обявяване, на основание чл.76 от Закона за наследството, за
относително недействително дарението от 14.06.2006г. по НА № 45, том V, рег.№
4079, дело № 520/2006г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие
РС-гр.Исперих (нотариалният акт вписан в Служба по вписванията с вх.№
1160/14.06.2006г., Акт № 141, том ІV, дело № 781/2006г.), по силата на което
дарение първата ответница А.А.Х. е прехвърлила в собственост на втория ответник
– неин син М.Н.Р., обсъждания имот, като недействителността бъде прогласена по
отношение на останалите неучаствали в сделката сънаследници - ищците по делото.
Въз основа на нотариалния акт за дарение ответникът М.Н.Р. легитимира права на
едноличен собственик върху процесния имот, което в случая е без правно значение
с оглед на обстоятелството, че доказва правата си върху същия имот – на него и
на съпругата му, на друго оригинерно основание, а именно придобиването му в
режим на СИО на основание давностно владение върху същия. Прогласената недействителност на
дарението, на основание чл.76 от ЗН, би имала за последица връщане на имот №
019228 в делбената маса, което е неоснователно, по посочените горе
съобраожения. Този имот следва да бъде изключен от
наследствената маса, тъй като е собствен на съпрузите М. и В.Р., а делбата
следва да бъде допусната единствено по отношение на другите два имота - „Нивата
с
площ от 10.000 дка, имот № 019230 по плана за
земеразделяне на с.Йонково“ и „Нивата с площ от 10.000 дка, имот № 019229 по плана за
земеразделяне на селото“, при доказана съсобственост между ищците и ответницата
А.А.Х., при обсъдените горе права – по 1/3 ид.част поотделно за ищеца А.Е.
(Алипи Огнянов Емилов) и първата ответница А.А.Х., и по 1/6 ид.част поотделно
за двете ищци В.К. и С.К..
По отношение на ответника М.Н.Р. и
съпругата му В. Нугфула Р., искът за
делба на двата имота следва да бъде отхвърлен, тъй като същите не легитимират
права върху описаните имоти.
По
отношение на претендираното от ищците разпределение на делбените права в съотношение
4/9 ид.части за А.Е.; по 2/9 ид.части поотделно за В.К. и С.К. и 1/9
ид.част за А.А.Х., то би било основателно в случай, че делбата на двата имота,
произтича пряко по наследствено правоприемство от наследодателя Осман Мустафа
Емиров. В този случай след смъртта му (настъпила на 03.03.1984г.) той се наследява при равни права от по 1/3 ид.част
от преживялата го съпруга Фатме А. Емир и двете им общи деца Хюсеин К. и А.Е. (чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1
от ЗН). След смъртта на по-големият им син Хюсеин К. (настъпила на
17.01.1994г.), неговата 1/3 ид.част се наследява при равни права, на посочените
горе правни основания, от неговите наседници – преживяла съпруга Зюхре К. и
двете им деца – ищците В.К. и С.К., или всяка от тях наследява по 1/9 ид.част
(1/3 : 3), а след смъртта на майката (настъпила на 20.01.2015г.) – нейната 1/9
ид.част се разпределя по равно между двете й дъщери (1/9 : 2 = 1/18), при което
общо придобиват права
от по 3/18 ид.част (1/9 + 1/18, равнозначно на 2/18 + 1/18 = 3/18) от
наследствените имоти (от двамата си родители). След смъртта на баба им Фатме А.
Емир (починала на 25.08.2002г.) придобиват права и от нейния наследствен дял
(по право на заместване от баща си Хюсеин К., починал преди своята майка –
чл.10, ал.1 от ЗН), като наследяват заедно с леля си А.А.Х. (първородната
дъщеря на Фатме от първия й брак) и чичо си А.А.Е.. По описания начин
наследствената 1/3 ид.част на Фатме се разпределя, както следва: по 1/9 ид.част
за децата й А. и А., и по 1/18 ид.част за внучките В. и Себиле). Като се
сборуват всички наследствени права, придобити по описания начин, те възлизат в
съотношение, каквото се претендира от ищците: за А.А.Х. – 1/9 ид.част (от майка
й Фатме); за А.Е. – 4/9 ид.части (1/3 от бащата Осман + 1/9 от майката Фатме,
равнозначно на 3/9 + 1/9 = 4/9) и поотделно за В.К. и С.К. – по 2/9 ид.части за всяка от тях (по 3/18 от
родителите им + по 1/18 от баба Фатме, или общо по 4/18, равнозначно на 2/9).
Това разпределение, обаче, се изключва,
обсъдено по-горе, с оглед на представения по делото и неоспорен от страните констативен НА №
79, том VІ, дело № 1319/1998г. по описа на РС-гр.Исперих, който обвързва съда и налага
различното разпределение на съсобствените права, по начина, обсъден по-горе от
съда - по 1/3 ид.част поотделно за ищеца А.Е. (Алипи Огнянов Емилов) и първата
ответница А.А.Х., и по 1/6 ид.част поотделно за двете ищци В.К. и С.К..
Приведени под общ знаменател, правата на страните по делото върху съсобствените
две ниви, са както следва:
- по 2/6 ид.части, поотделно за А.Е.
(Алипи Огнянов Емилов) и А.А.Х., и
- по 1/6 ид.част, поотделно за В.К. и С.К..
При тези права следва да бъде допусната
делбата на посочените два имота.
В настоящото производство страните са
претендирали заплащане на разноски, по които претенции съдът ще се произнесе със съдебния акт по извършване
на делбата, съобразно разпоредбата на чл.355 от ГПК и след като страните отграничат направените от тях разноски поотделно по иска
за съдебна делба и по присъединените искове в делбеното производство.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН, на
основание чл.75, ал.2 от Закона за наследството, Договор
за доброволна делба на земеделски земи от 23.05.2006г., Акт № 71, том 4,
общ рег.№ 3387 по описа на Нотариус рег.№ 254, с район на действие
РС-гр.Исперих, който първата ответница А.А.Х., действаща лично за себе си и
като пълномощник на първия ищец А.Е. и на Хюсеин К. – баща на втората и третата
ищца, е сключила по отношение на поземлен имот, представляващ Нива с площ от
31.000 дка, трета категория, находяща се в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот №
019039 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167,
019038, 019168, 019031 и 019040, в резултат на което същият е бил поделен на
три новообразувани имоти, отредени в индивидуална собственост на съделителите,
както следва:
- на Хюсеин К. – Нива с площ от
10.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково,
обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019230 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167, 019229, 019168 и 019228;
- на
А.Е. – Нива с площ от 10.000 дка, трета категория, находяща се в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019229
по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167, 019230,
019168 и 019040 и
- на А.А.Х. – Нива с площ от 11.000
дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в
местността „Черкезлик”, имот № 019228 по плана за земеразделяне на селото, при
граници: имоти №№ 019167, 019230, 019168 и 019038, който договор е сключен без участието на наследниците на починалия
Хюсеин К. (починал на 17.01.1994г.).
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на А.Е.
(Алипи Огнянов Емилов), роден на ***г. в гр.Разград, В.К., родена на ***г. в
гр.Разград, С.К., родена на ***г. в гр.Разград, тримата граждани на РТурция и А.А.Х.,
ЕГН-********** ***, че съпрузите М.Н.Р.,
ЕГН-********** и В.Н.Р., ЕГН-**********,***, СА СОБСТВЕНИЦИ в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО), на земеделския имот, представляващ „Нива с площ от 11.000 дка,
трета категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в
местността „Черкезлик”, имот № 019228 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019038, 019168, 019230 и
019167“, на основание придобивна давност
(давностно владение).
ДОПУСКА,
на основание чл.344, ал.1 във вр. с чл.341 от ГПК, СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.Е. (Алипи
Огнянов Емилов), роден на ***г. в гр.Разград, В.К., родена на ***г. в
гр.Разград, С.К., родена на ***г. в гр.Разград, тримата граждани на РТурция и А.А.Х.,
ЕГН-********** ***,
ВЪРХУ
следните недвижими имоти, находящи се в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, както следва:
1.„Нива с площ от 10.000 дка, трета
категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността
„Черкезлик”, имот № 019229 по плана за земеразделяне на селото, при граници:
имоти №№ 019230, 019167, 019040, 019031 и 019168“ (представена
Скица № К02667/13.02.2017г. на ОСЗ-гр.Исперих) и
2.„Нива с площ от 10.000 дка,
трета категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в
местността „Черкезлик”, имот № 019230 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019229, 019167, 019228 и 019168“
(представена Скица № К02640/17.11.2016г. на ОСЗ-гр.Исперих),
ПРИ ПРАВА:
- по 2/6 ид.части, поотделно за А.Е.
(Алипи Огнянов Емилов) и А.А.Х., и
- по 1/6 ид.част, поотделно за В.К. и С.К..
ОТХВЪРЛЯ
иска за съдебна делба на описаните два имота по отношение на
ответниците-съпрузи М.Н.Р., ЕГН-********** и В.Н.Р., ЕГН-**********,***, както и ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба по отношение на всички ответници за
имота, представляващ „Нива с площ от 11.000 дка, трета
категория, находяща се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността
„Черкезлик”, имот № 019228 по плана за земеразделяне на селото, при граници:
имоти №№ 019038, 019168, 019230 и 019167“, придобит на основание давностно владение от съпрузи М.Н.Р.,
ЕГН-********** и В.Н.Р.,
ЕГН-**********, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.Е. (Алипи Огнянов Емилов), роден на ***г.
в гр.Разград, В.К., родена на ***г. в гр.Разград и С.К., родена на ***г. в
гр.Разград, тримата граждани на РТурция против
А.А.Х., ЕГН-********** и М.Н.Р., ЕГН-**********,***, на
основание чл.76 от Закона за наследството, за признаване за относително недействително
дарението от 14.06.2006г. по НА № 45, том V, рег.№ 4079, дело № 520/2006г. по
описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС-гр.Исперих (нотариалният
акт вписан в Служба по вписванията с вх.№ 1160/14.06.2006г., Акт № 141, том ІV,
дело № 781/2006г.), по силата на което дарение първата ответница А.А.Х. е
прехвърлила в собственост на втория ответник – неин син М.Н.Р. отреденият й в
индивидуален дял при оспорваната горе делба поземлен имот - Нива с площ от
11.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Йонково,
обл.Разградска, в местността „Черкезлик”, имот № 019228 по плана за
земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ 019167, 019230, 019168 и 019038,
като недействителността бъде прогласена по отношение на останалите неучаствали
в сделката сънаследници – тримата ищци, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: