№260018
Силистра,
09.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при
секретаря Галина Йовчева като разгледа
докладваното от съдия Стоева гр. д.
№ 427 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260009/07.10.2020г., постановено по гр.д. № 205/2019г. по описа на ТРС, е признато за
недоказано оспорването на истинността на Трудов договор № 4/15.08.2018 г. и
Допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г., в частта, касаеща автентичността
на положените срещу „работодател” за Ц П К подписи. Признато е за незаконно и
отменено уволнението на ищеца С.Х.Д., с ЕГН **********, удостоверено със
Заповед № 01/18.02.2019 г. на ответника КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
„ХРИСТО БОТЕВ-92”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Тутракан, ул. „Ана Вентура” № 66. Възстановен
е С.Х.Д., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението работа, на
длъжността: „Счетоводител” при КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО
БОТЕВ-92”. Осъдена е последната да заплати на С.Х.Д. направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 672 лв. Определена е държавна
такса за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в размер на
по 80 лв. Осъдена е КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО БОТЕВ-92” да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата от него държавната
такса за разглеждането на делото в размер на 160 лв, както и 5,00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в
срок.
Недоволна от решението, е останала КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
„ХРИСТО БОТЕВ-92” гр. Тутракан, която го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го обезсили,
респективно да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна С.Х.Д. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 344, ал.
1, т. 1, 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД.
Видно от представения на стр. 5 от делото трудов договор № 04/15.08.2018
г., сключен между ЗК „Христо Ботев - 92” - гр. Тутракан, в качеството на
работодател, и С.Х.Д., в качеството му на служител, последният е назначен на длъжност
„счетоводител”, с място на работа Счетоводен отдел, за срок от 6 месеца.
Не се спори по делото, че на 19.10.2018 г. работодателят е връчил на Д.
Предизвестие № 45/19.10.2018 г. /стр.6/ за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - намаляване на обема на работата, считано от
22.11.2018 г.
Видно от представеното Допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г. към
Трудов договор № 04/15.08.2018 г. /стр.7/, на 22.11.2018г. всъщност не е
настъпил прекратителният ефект на отправеното предизвестие, тъй като именно на
22.11.18г., подписвайки допълнителното споразумение към трудов договор № 5,
страните са се споразумели за промяна на мястото на работа по този трудов, а
именно от „Счетоводен отдел“ в „обект Зърноплощадка и кантар”, считано от
22.11.2018 г. до края на трудовия договор - до 15.02.2019 г. вкл. Изрично е
посочено в споразумението, че останалите условия на трудовия договор не се
променят.
Обстоятелството, че в чл. 6 от трудовия договор е посочено, че срокът на предизвестието
е едномесечен не променя извода, че това предизвестие не е породило действие
нито към 19.11.18г., нито към 22.11.18г.
Фиксирането на срок на предизвестието от страна на законодателя цели на
насрещната страна да се осигури достатъчно време да посрещне последиците от
прекратяването на правоотношението (за работника - да потърси друга работа и
др., за работодателя - да си осигури друг работник или служител за заемането на
овакантената длъжност). Поради тази причина съдът счита, че по принцип не е
налице пречка да бъде отправено предизвестие с по - дълъг срок от предвидения в
чл. 326 от КТ, тъй като правата на насрещната страна няма да бъдат накърнени.
В конкретният случай към 22.11.18г. това предизвестие не е породило
действие, както бе посочено и по-горе.
Видно от трудов договор № 4/18.08.18г. и Допълнително споразумение № 03/22.11.18г.,
в бланката на трудов договор за започване на работа фигурира поле, в което
изрично се посочва датата на постъпване на служителя на работа, а в
допълнителното споразумение няма такова поле, за да се приеме че то
представлява нов договор. Това обстоятелство също налага извод, че на практика
не е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 4 към момента на
сключване на допълнителното споразумение към него и последното не може да се
разглежда като нов трудов договор.
Довод в същата насока е и обстоятелството, че по делото липсват
доказателства работодателят да е изпратил до НОИ уведомление за прекратяване на
трудовия договор към 19.11.18г., респективно към 22.11.18г., както и
доказателства установяващи че служителят не се е явил на работа в периода 19
-22.11.18г.
Всичко изложено до тук налага изводът, че преди да настъпят последиците
на прекратяването предизвестието, същото е оттеглено по арг. от чл. 326, ал. 4,
изр. посл. от КТ и правоотношението е изменено по отношение мястото на работа с
подписаното между страните допълнително споразумение.
В този смисъл несъстоятелен е и доводът на жалбоподателя, че съдът не е
съобразил недвусмисленото изявление в исковата молба, уточнено и потвърдено от
процесуалния представител на ищеца, че трудовото правоотношение е било
прекратено на 19.11.2018 г., тъй като това представлява съдебно признание на
факт по смисъла на чл. 175 от ГПК и съдът е обвързан oт него. Напротив, чл. 175 ГПК изрично повелява, че направеното от страната или нейния представител
признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
От представената Заповед № 01/18.02.2019 г. за прекратено трудовото
правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ -
изтичане на уговорения срок, считано от 18.02.19г. /стр.8/ се установява, че
същата е връчена на ищеца на 18.02.19г. и волята на работодателя е за
прекратяване на това правоотношение, считано от 18.02.19г.
Видно от заповедта, трудовият
договор е прекратен на осн чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – изтичане на уговорения
срок. Прекратяването на правоотношението в процесната хипотеза не настъпва с
изтичане на уговорения срок, а по арг. от чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 335, ал.
1 и ал. 2, т. 3 от КТ - от момента на достигането до служителя на
волеизявлението на работодателя за прекратяване на правоотношението. Последното
следва от възможността страните да не прекратят трудовото правоотношение и то
да се трансформира в безсрочно такова. В тази връзка правоотношението не се
прекратява с изтичането на срока, а едва след като някоя от страните упражни
правото си да прекрати правоотношението писмено. В този см. и Р. №
534/20.06.2002 г. по гр. дело № 998/2001 г. на III-то гр. отд. на ВКС/. В
случая това е направил работодателят, връчвайки на служителя заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на 18.02.2020 г. Исковата молба срещу
това уволнение е подадена от ищеца на
16.04.2020г., което налага извода, че преклузивният срок по чл. 358, ал. 1, т.
2 от КТ е спазен.
Предвид оспорване автентичността на положения от работодателя Ц П К подпис
в Трудов договор № 4/15.08.2018 г. и Допълнително споразумение № 03/22.11.2018
г., по делото е открито е производство по оспорване на тяхната истинност и е
назначена съдебна графическа експертиза. От заключението по назначената
експертиза /стр.100/ се установява, че подписите под документите са положени именно
от Ц П К. Това налага извода, че оспорването е недоказано и тези писмени
документи са истински.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, свързани с квалификацията на
вещото лице, като съдът е изложил своите мотиви за това както в определението
си по чл. 140 ГПК, така и в с.з. на 26.01.21г.
Видно от трудов договор № 4/15.08.2018 г., между страните е уговорен срок
на трудовия договор - за шест месеца, до 15.02.2019 г.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КТ
срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 (за определен срок, който не може да бъде
по - дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е
предвидено друго) се сключва за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители
в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
Както теорията /В. Мръчков, „Коментар на кодекс на труда”, изд. 2001
г., стр. 216/, така и съдебната практика
/напр.Решение № 359 от 6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2005 г., IV
г. о./ посочват, че временни са тези работи, които имат случаен и еднократен
характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието (например
ремонт.); сезонни са тези работи, които зависят от сезонните условия (напр.
оран, сеитба), а краткотрайни са тези
работи, които са с подчертано кратък срок на изпълнение (напр. товаро -
разтоварни дейности).
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов
договор по ал. 1, т. 1 за срок най - малко една година може да се сключва за
работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.
„Изключението” е дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ като икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в
него и обуславящи срочността му. Тази разпоредба допуска и второ изключение по
отношение на срока, като предоставя възможност трудовия да се сключи и за срок,
по - кратък от една година, по писмено искане на работника или служителя. В
тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или
служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най -
малко една година.
В настоящия случай процесното трудово правоотношение касае заемане на от
ищеца на длъжността „счетоводител”. Правилно ТРС е посочил, че иманентната
трудова функция на тази длъжност, длъжностната характеристика и останалите
приложени по делото доказателства не налагат извода за временна, сезонна или
краткотрайна дейност. Счетоводното обслужване на кооперацията е свързано с
основаната й дейност и се осъществява перманентно.
Видно от трудовия договор и допълнителното споразумение към него, в същия
не е посочено наличието на „изключение” по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ, а и той
е сключен за срок по - малък от една година, което предполага изрична молба на
служителя /в която да е посочено, че същия желае сключването на договор за по -
кратък срок/, предхождаща сключването на договора. Такава молба в трудовото
досие на ищеца обаче липсва. В заявлението му /стр.78/ е посочено само, че желае
да бъде назначен на длъжност „счетоводител”.
Съобразявайки всичко това, правилно ТРС е приел, че процесният трудов
договор следва на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ да се счита за сключен за
неопределено време и на 18.02.2019 г. работодателят
незаконосъобразно го е прекратил едностранно на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ
– изтичане на уговорения срок, без да съобрази че това правоотношение е
безсрочно и редът за прекратяването му не е този.
Предвид уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно, на
уважаване подлежи и аксесорният иск за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „счетоводител”. Фактът дали към настоящият момент
ищецът работи или не по трудово правоотношение е ирелевантен по отношение на
правото му да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Като е достигнал до същите крайни изводи, ТРС е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на процеса пред ТРС, правилно първоинстанционният съд е
осъдил ответника да заплати на ищеца направените разноски в размер на 672 лв.,
както и предвид уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, е
осъдил работодателя заплати държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в за всеки от
кумулативно съединените искове в общ размер на 160 лв.
Предвид изхода на процеса пред СОС, в полза на ответника по жалбата
следва да се присъдят направените от него разноски за процесуално
представителство пред тази инстанция, възлизащи на 672 лв. /стр. 32- стр.35/.
Неоснователно е възражението на другата страна, че не се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС. Разпоредбата на § 2а ДР на
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е категорична, че за регистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/ адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията им и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС, т.е.
адвокатските възнаграждения при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна
основа, върху която се начислява ДДС.
Тази разпоредбата е в съответствие с изводимото от чл. 67, ал. 1 ЗДДС
правило, че когато при договаряне на "доставката" е изрично посочено,
че данъкът не е включен в договорената цена, нейният окончателен размер се
формира след начисляване на ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното
законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на
данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните отношения
начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя
частноправния й характер в отношенията между страните, сключили договора. Ето
защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е „облагаема
доставка" по см. на ЗДДС, както е в случая, размерът адвокатско
възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от
клиента възнаграждение и като заплатена част от него се явява разноски по см.
на чл. 78 ГПК, без да има значение дали е съставена данъчна фактура за целта.
Отношенията на страната с трети лица, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни,
съгласно чл. 78 ГПК, за отговорността за разноските. В този см. са и О №
782/12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., както и О № 109 от 18.02.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК/.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009/07.10.2020г., постановено по гр.д. № 205/2019г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „ХРИСТО БОТЕВ-92”, с ЕИК
*********, да заплати на ищеца С.Х.Д., с ЕГН **********, направените по делото
разноски пред СОС, възлизащи на 672 лв. (шестстотин седемдесет и два лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: