О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
…......./.......11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. №
1703/2019 г.,
на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произнасянето е по повод
искане на М.К.Ч., ЕГН **********,***, за освобождаването й от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, обективирано в
искова молба вх. № 109058/04.09.2019 г. Искането
е обосновано с получаване на минимален месечен доход от трудово правоотношение
и напускането на предходната работа, поради неизплатени заплати за една година
назад.
Видно
от представената с исковата молба декларация от 03.09.2019 г. и допълнителна
такава от 31.10.2019 г., ищецът декларира, че не е в граждански брак или
фактическо съжителство, притежава жилище в съсобственост, не притежава МПС, не
притежава влогове на нейно име, не притежава дялове или акции в търговски
дружества, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.
Декларира, че единствения й доход възлиза на 700.00 лв., заплата. Представя
служебна бележка, че е титуляр на разплащателна сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Представя Заповед №
012/31.01.2019 г., за прекратяване на ТПО, на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавяне на трудовото възнаграждение. Представя
служебна бележка от 29.10.2019 г., от която се установява, че за периода м.
февруари 2019 г. - м. септември 2019 г., ищцата е получавала брутно трудово
възнаграждение в размер между 525.00 лв. и 844.00 лв.
От
служебно събраните справки се установява, че за периода м. септември 2018 г. –
м. септември 2019 г. (една
година преди предявяването на иска) ищцата е работила по трудово правоотношение в „Черно
море“ АД, където е получавала трудово възнаграждение около 800.00 лв.
Обстоятелството, че същата е прекратила ТПО, поради забавяне в изплащането на
възнаграждение, не води до автоматичния извод, че такова изобщо липсва,
доколкото съобразно разпоредбата на чл. 245 КТ на работника се гарантира
изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а
разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва.
На
следващо място, от събраните данни се установява, че ищцата е собственик на 5/6
ид.ч. от Жилище
№ 8-В, с площ от 85.45 кв.м., находящо се в
гр. Варна, ул. „Кюстенджа“, № 16.
От
служебно събраните справки се установява още, че към датата на предявяване на
иска, ищцът е била титуляр на четири банкови сметки,
от които нито една не е намерила място в представените по делото декларации по
чл. 83, ал. 2 ГПК. За една от сметките са налице данни по делото –
коментираната по-горе служебна бележка от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Друга
от сметките е закрита в хода на настоящото производство, тази в „Уникредит Булбанк“ АД. Останалите две, в „Банка ДСК“ ЕАД и
„Юробанк България“ АД са активни.
Коментираните
по-горе обстоятелства досежно имущественото състояние
на ищцата, водят до извода, че е налице непълно деклариране на факти, имащи
значение за извършване на преценката по реда на чл. 83 ГПК. Това непълно
деклариране на данни е установено от съда въз основа на изискани служебни справки
и поставя под съмнение твърденията на ищцата, за материално състояние и
социално положение, обосноваващи извод за недостатъчност на доходите за
покриване на държавната такса и разноските по съдебното производство.
От
друга страна, ищцата е в активна възраст, трудоспособна е и трудово ангажирана.
Жилищните й нужди са задоволени и не се налагат разходи за това. Не се налагат
разходи и за медикаменти във връзка с влошено здравословно състояние. Ищцата е
едночленно семейство и не са налице данни за непълнолетни низходящи, които тя
да е задължена да издържа.
Целта
на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични
и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат
изцяло или частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение
за преценката средствата, с които разполага лицето дали са достатъчни, за да
заплати таксите по делото (така
О № 389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV ГО).
Постоянната
практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е длъжен да направи
цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от държавна такса, в
резултат на което да се прецени доколко материалното състояние на ищеца,
съпоставено с дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на
същата. (така
О № 366/27.09.2010 г., гр.д. № 333/2010 г., ВКС, II ГО и О № 47/21.01.2015 г.,
постановено по ч.гр.д. № 7154/2014 г. на ВКС, III г. о.).
Така
установеното имуществено състояние на ищцата, съпоставено с размера на
дължимата държавна такса по делото – 1927.04 лв., налага извода, че заплащането
на пълния й размер и разноските по делото, биха се явили непосилен разход за
ищцата, но еднократното заплащане на половината от нея – 963.52 лв. и
разноските по делото, не би се явил такъв разход. Следва да бъде посочено, че
не е налице изискване дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с
едномесечния доход на ищцата.
С оглед гореизложеното съдът прави
извода, че са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от
заплащане на държавна такса на ищцата Ч. до размера на ½ от нея – 963.52
лв., поради което и искането й следва да бъде уважено до този размер като за
разликата и разноските по делото, бъде отхвърлено.
По
изложените съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА М.К.Ч., ЕГН **********,***,
в качеството й на ищец по т.д. № 1703/2019 г., по описа на ВОС, ТО, от
заплащането на ½ от дължимата държавна такса по делото, възлизаща на
1927.04 лв., а именно сумата 963.52 лв., на осн. чл. 83,
ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за освобождаване до пълния размер на държавната такса и от разноските
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАпС, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото да
се докладва за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: