МОТИВИ: Срещу подсъдимия
А.Х.А., роден на ***г. в гр. ********, ********* гражданин, с
ЕГН**********, с основно образование, женен, ****,
с постоянен, настоящ адрес и живеещ в *** е повдигнато от ОП- Хасково
обвинение за това, че
на 16.10.2017г. срещу
17.10.2017г., в землището на с.Богомил, общ.Хармални, обл.Хасково, в съучастие като
съизвършители с И.М.Г. с ЕГН ********** от гр.********
и с неустановени лица, последните като
помагачи, отнели чужди движими вещи - общо
сумата от 7500 /седем хиляди и петстотин/ евро с левова равностойност
14 670 /четиринадесет хиляди шестстотин и седемдесет/ лева, от които сумата от 5500 /пет хиляди и петстотин/ евро
с левова равностойност 10758/десет хиляди седемстотин петдесет и осем/ лева от
владението на Н.Е. /N.E./ от *** пол, род. на *** г. в гр.******,
**** и сумата от 2000 /две хиляди/ евро с левова равностойност 3912 /три хиляди
деветстотин и дванадесет/ лева от владението на Ш.М./S.M./ от ***пол, роден на ***г.в ****, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това заплашване по отношение на Н.Е., изразяващо се в
заплашване с пистолет, опрян в главата й и сила по отношение на Ш.М./S.M./,
изразяваща се в нанасяне на удари с пръчка – престъпление
по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК.
На подсъдимия И.М.Г., роден
на ***г. в гр. ********, ********* гражданин, с ЕГН **********,
с основно образование, разведен, **, с постоянен, настоящ адрес ***,
понастоящем в **** *******, с мярка за неотклонение
:Задържане под стража“ по настоящото дело е повдигнато обвинение за това, че на 16.10.2017г. срещу
17.10.2017г. в землището на с.Богомил, общ.Харманли, обл.Хасково при условията на опасен рецидив, в съучастие като
съизвършители с А.Х.А. с ЕГН ********** *** и с
неустановени лица, последните като помагачи, отнели чужди
движими вещи – общо сумата от 7500 /седем хиляди и петстотин/ евро с левова
равностойност 14 670 /четиринадесет хиляди шестстотин и седемдесет/ лева,
от които сумата от 5500 /пет хиляди и
петстотин/ евро с левова равностойност 10758 /десет хиляди седемстотин петдесет
и осем/ лева от владението на Н.Е. /N.E./ от **** пол, родена на *** г. в гр.******, **** и сумата от 2000
/две хиляди/ евро с левова равностойност 3912/три хиляди деветстотин и дванадесет/
лева от владението на Ш.М./S.H./от *** пол, роден на ***г.в **** с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това заплашване по отношение на Н.Е., изразяващо се в
заплашване с пистолет, опрян в главата й
и сила по отношение на Ш.М./S.M./ изразяваща се в нанасяне на удари с
пръчка – престъпление по чл. 199 ал.1 т.4,
вр.чл.198 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ вр.чл.20 ал.2 от НК.
ОП- Хасково е повдигнала
обвинение на А.Х.А., И.М.Г.- двамата със снети по делото самоличмности и И.М.М., роден на ***г***, ********* гражданин с ЕГН**********, с основно образование, неженен, работещ като ****, неосъждан, с постоянен, настоящ адрес и живеещ в *** и за това, че в периода от 16.10.2017г. до
17.10.2017г. от кръстовище „Малката звезда” в землището на с.Черепово, общ.Харманли до с.Браница, общ.Харманли, в с.Браница, общ.Харманли и от с.Браница общ.Харманли до гр.София в съучастие помежду си като съизвършители, с цел да
набавят за себе си имотна облага, а именно заплащане на сумата от по 500
/петстотин/ евро за всеки чужденец, чрез осигуряване на транспорт, натоварване
и превозване с моторно превозно средство – лек автомобил „Опел” модел „ Астра” с
рег.№ * ******, чрез настаняване, пренощуване и укриване в къща в с.Браница, общ.Харманли, чрез осигуряване
на храна, чрез даване на съвети за превоз по маршрути, далече от големи
населени места, противозаконно подпомогнали повече от едно лице - чужденците З.С./Z.S./
ЛНЧ ********** от ****пол, роден на ***г. в ****, М.С. /M.S/от *** пол, родена на ***г.
в ****, М.А. /М.А./, ЛНЧ **********, от *** пол, роден на ***г. в ****, М.Н. /M.N/, ЛНЧ ********** от ** пол, роден на ***г в ****,
Н.Е./N.E./ ЛНЧ **********, от *** пол, родена на ***г. в ****, С.А /S.A./, ЛНЧ **********, от *** пол, роден на ***г.в ****, Ш.М./S.M./, ЛНЧ**********, от *** пол, р.на ***********.в ****, Р.А. /R.A./, ЛНЧ **********, от **** пол, роден на ***г. в ****, Ш.А. /S.A./, ЛНЧ **********, от ***
пол, роден на ***г. в ****, от които две лица ненавършили **** годишна възраст,
именно Р.А. /R.A./, ЛНЧ **********, *** пол роден на ***г. в **** – на ** години и Ш.А. /S.A./, ЛНЧ **********,
от *** пол, роден на ***г. в **** – на ***
години, граждани на ****, да пребивават и преминават в страната в нарушение на
закона - чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ –
„чужденец, който влиза в Република България или преминава през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза,
когато такава е необходима, съгласно Приложение I на Регламент (ЕО)
№539/2001г. на Съвета), чл.28 ал.3 от „Закона за чужденците в Република България „Физическо
или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 3 дни след
предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или
районното управление на Министерството на вътрешните работи по
местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на
раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на
чужденеца – Престъпление по чл.281 ал.2 т.1, т.4 и т.5, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2
от НК.
Подсъдимият А.Х.А. разбира в какво е обвинен, признава
се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Подсъдимият И.М.Г. разбира в какво е обвинен, признава
се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Подсъдимият И.М.М. разбира в какво е обвинен, признава
се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В тази връзка и на основание чл.371 и сл. от НПК след
проведено предварително изслушване на страните по делото, съдебното следствие
беше проведено по предвидения в чл.373 от НПК процесуален ред.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимите А.Х.А. ЕГН ********** *** и И.М.Г. ЕГН ********** от гр. ******** се познавали над 10 години. А.А. отглеждал
земеделска продукция, а И.Г. му помагал и вършел част от дейностите. Във връзка със
земеделската работа двамата се познавали и със значително по-малкия от тях И.М.М.
ЕГН ********** ***. Както А.А., така и И.Г. знаели, че
подс.И.М. управлява лек автомобил „Опел“
модел „Астра“ с ДК№ ****,
*** цвят. Автомобилът бил собственост на бащата му М. И.М. (том.1
л.153ДП), но собствеността не
била отбелязана в регистрите на МВР-(т.1 л.96ДП). След закупуване на автомобила, М. М. го бил
предоставил на сина си да го ползва (т.1 л.152ДП). М.М. и сестра му
притежавали недвижим имот, а именно двуетажна къща
с двор в близост до микроязовир в ****. Тъй като бил с протеза и не можел да се
придвижва свободно, М. М. дълги години не
бил посещавал имота в с.*******.(том 1 л.157ДП).
През 2017г. по границите на
България имало силен миграционен натиск. Множество ****, *****, **** и други граждани търсели по-добри условия за живот в
по-развитите европейски държави. Тъй като не
разполагали с необходимите документи за влизане или преминаване през държавните граници на страните от Европейския
съюз, се свързвали с лица,
занимаващи се с нелегално превеждане на хора-трафиканти, които познавайки
особеностите на терена,
вършели престъпления по чл.280 от НК. Към
средата на месец октомври 2017г. подс. А.А. се свързал с лице, което се занимавало с
превеждане на чужденци и групи от тях от
територията на Република Турция на територията на Република България. Тъй като А.А. говорел ***
език, се били разбрали с трафиканта приблизително на коя дата от територията на
Турция на българска територия да
премине група от **** граждани, които трябвало да бъдат подпомогнати от А. да
преминат през територията на Република България и да я напуснат в посока Западна Европа. За тази
дейност **** трафикант
трябвало да плати на подс. А.. (том.1 л. 54 ,
стр.2, том 2 л.28 ДП). Подс.А. трябвало да посрещне
групата след като тя навлезе на територията на Република България, да организира
превоза на чужденците начин, по който да се избегне всеки възможен контакт на
незаконно пребиваващите чужденци с българските
правоохранителни органи. Във
фактическите действия по осигуряването на престоя, храната и
транспорта подс. А. решил да бъде
подпомогнат от подсъдимите И.М.М. и И.М.Г., като ги уведомил в
цялост за разговорите си с турския каналджия. Обещал на двамата да им даде парични средства заради помощта, поради което те се съгласили да му помагат.
**** граждани М.А./М.А./ от *** пол, роден на ***г. в ****, *** му- Н.Е./N.E./, родена на ***г. в **** и ***
деца- Р.А. /R.A./, от *** пол, роден на ***г. в ****, и
Ш.А. /S.A./ от *** пол, роден на ***г. в **** през първата половина
на 2017г. преминали нелегално от Иран в Република Турция. Установили се временно в гр.
Истанбул, където се свързали с други свои сънародници, които също искали да
стигнат до страни от Западна Европа. Заедно намерили трафикант, който срещу заплащане без необходимите документи и не
през предназначените за това места, обещал да ги преведе от Турция през България
до Румъния. М.А.
/М.А./ платил на трафиканта за
семейството си 5000 американски долара. Тъй като крайната му цел била Германия,
при пристигането на семейството му в Румъния, трябвало да плати още 5000
американски долара, за да бъде преведено семейството до Германия. Междувременно, при престоя си около 5
месеца в Република Турция, както М.А. /М.А./ и Н.Е./Н.Е./,
така и сънародниците им, с които се срещнали в гр.Истанбул, Турция, усвоили
основни думи от турски език.
По указание на трафиканта
от Истанбул, на 15.10.2017г. около 20 часа с два таксиметрови автомобила
за предварително посочен адрес в гр. Одрин отпътували М.А. /М.А./, съпругата
му- Н.Е./N.E./, двете им деца- Р.А. /R.A./, роден на ***г. –тогава на *** години, Ш.А. /S.A./., роден на ***г., тогава на ** години, както и техните сънародници З.С. /Z.S./, роден
на ***г. в ****, М.Н.
/M.N./, роден на ***г в ****, М.С. /M.S./, родена на ***г. в ****, С.А. /S.A./, роден на ***г.в **** и Ш.М./****** ********/, роден на ***г.в ****.
След като пристигнали в
гр. Одрин,
Турция, цялата група били натоварени в автомобил, в който освен **** граждани, се качили още две неустановени по делото лица, които щели
фактически да ги преведат през държавната граница на Турция с България. Двамата
били ***. Около 22:30 часа на 15.10.2017г. потеглили
от гр. Одрин в посока турския граничен пункт „Капъкуле“ - Капитан Андреево, където **** мигранти забелязали
колона от товарни автомобили. След това се насочили в посока
–север. След като пътували половин-един час,
трафикантите спрели автомобила и всички продължили пеша. Така стигнали до река Тунджа. Лицата,
превеждащи групата от общо девет **** граждани, носели надуваема лодка, с
помощта на която преминали реката. След това всички
продължили отново пеша. Вечерта на 15.10.2017г., срещу 16.10.2017г. на М.А. /М.А/,
съпругата му- Н.Е./N.E./, двете им деца- Р.А. /R.A./, роден на ***г. –тогава
на ** години, Ш.А. /S.А./роден
на ***г., тогава на ** години, както и техните сънародници З.С. /Z.S./, роден
на ***г. в ****, М.Н.
/M.N./, роден на ***г в ****, М.С. /M.S./, родена на ***г. в ****, С.А. /S.A./, роден на ***г.в **** и Ш.М./****** ********/, роден на ***г.в ****, влезли на
територията на Република България през сухопътната граница с Турция и тръгнали да преминават пеша през
нейната територия с цел да се установят в Европейски държави. Гражданите на **** **** не притежавали редовен документ за задгранично
пътуване, друг заместващ го документ, както и виза. Именно
заради последния факт те били потърсили помощта на други лица, за да влезнат на
територията на България, не през определените за това места.
През нощта на
16.10.2017г. неустановеното по делото лице, което се занимавало с
превеждане на чужденци и групи от тях от
територията на Република Турция на територията на Република България се
свързало с подс. А. и го уведомил, че групата мигранти- ****
граждани без необходимите документи, трябва да бъдат посрещнати на територията
на България, тъй като са тръгнали и трябва да бъдат транспортирани.
Уведомил го, че ****
каналджии, ще отведат незаконно преминаващите до кръстовище „Малката звезда” в
землището на с.Черепово, общ.Харманли, откъдето подсъдимият А. и неговите съучастници да ги
поемат. Уговаряли се и за това, че трябвало да му се плати.
На 16.10.2017г. рано сутринта подс.А. се свързал с подс. И. М. и му казал,
че трябва да отиде с ползвания от него лек автомобил „Опел“ модел „Астра“ с
ДК№**** на кръстовище „Малката звезда” в землището
на с.Черепово, общ.Харманли,
където до малък мост да спре. Там щели да го чакат група от ****
граждани, които били влезнали на територията на България не през определените
за това места, тъй като нямали документи, които да им разрешават законно
влизане или преминаване през страната. А. обяснил
на И.М. освен мястото, откъдето да вземе групата, още и пътищата, по които да се движи между малки населени места, по
които няма интензивно движение или камери за
видеонаблюдение. Обяснил му още, че по този начин ще се сведе до минимум възможна среща на подс.М. и
хората, които превозва с полицейски органи. По този начин
преминаването на чужденците през страната щяло да бъде улеснено.
Първоначално А. казал на М. да транспортира групата до гр.Л., като му обещал добро възнаграждение.
На 15.10.2017г., срещу
16.10.2017г., групата от **** граждани, водени от **** каналджии, били влезли на територията на Република
България през сухопътната граница с Турция, продължили да вървят пеша около 6
часа. След като стигнали до мястото,
предварително уговорено от трафиканта от
Турция и А., двамата каналджии изчакали
заедно с групата в дере под малък мост до
кръстовище „Малката звезда” в землището на с.Черепово, общ.Хармнали. Около
06,00 часа на
16.10.2017г., подс. И.М. спрял до моста на
кръстовище „Малката звезда” в землището на с.Черепово, общ.Харманли. Двамата *** водачи насочили групата от ****
граждани към автомобила и се
върнали обратно. М.А. /М.А/, съпругата му- Н.Е./N.E./, двете им деца- Р.А. /R.A./, роден на ***г. –тогава
на ** години, Ш.А. /S.А./роден
на ***г., тогава на ** години, както и техните
сънародници З.С. /Z.S./, роден
на ***г. в ****, М.Н.
/M.N./, роден на ***г в ****, М.С. /M.S./, родена на ***г. в ****, С.А. /S.A./, роден на ***г.в **** и Ш.М./****** ********/, роден на ***г.в ****, се качили при подс. И. М. в лек
автомобил „Опел“ модел „Астра“ с ДК№***. Подсъдимият
видял, че хората, които се качили в автомобила му, излезли от укритието си в
близкото дере, като
всички **** успели добре да огледат външността на М., който видял също, че
в групата има две деца, видимо малолетни.
Съгласно първоначалната уговорка М. с управлявания
от него лек автомобил „Опел“
модел „Астра“ с ДК№**** и
пътниците-групата ****, се отправили към гр.Любимец през автомагистрала „Марица”, в която се
включили до гр.Свиленград. След това обаче, подс.А. се
свързал по телефона с И.М. и поискал от него да превози чужденците до къщата на
баща му в с.*******, общ.********, като му обещал
допълнително възнаграждение за това. А. знаел, че ключовете за тази къща са на ключовете за колата
на М. и след като се потвърдил този факт, И.М. се съгласил. С
управлявания от него автомобил транспортирал групата **** граждани, а докато те
слизали от автомобила, той отключил къщата, за
да влезнат вътре. При
транспортирането им, при влизане в населеното място ****
граждани запомнили името на селото като „Б.”. Тъй като незаконно пребиваващите чужденци били много уморени от дългия
среднощен преход, те се настанили в къщата да почиват. И.М. останал с тях до
около 11,00 часа.
По това време, около
11,00 часа на
16.10.2017г. със собствен транспорт до къщата в
близост до микроязовир в с.*******, общ.********, пристигнали подсъдимите А.А. и И.М.Г.. Последният бил предварително уведомен от А. да вземе хранителни продукти, тъй като в къщата на М. има група, за която предварително били
договорили действията си. А. разказал на Г., че
гражданите от **** са влезли в Република България и са тръгнали
пеша да преминават през територията й с
цел да се установят в Европейски държави. Изяснил му, че
гражданите на ****** не
притежават редовен документ за задгранично пътуване, друг заместващ го
документ, както и виза и заради последния факт те били потърсили помощта на
трафиканти, за да влезнат на територията на България, не през определените за
това места. След като А.
и Г. пристигнали в къщата, тримата подсъдими разговаряли помежду си, а А. и с турския
трафикант. От разговорите помежду им, **** граждани научили имената им, тъй като към А. другите
двама се обръщали с „Н.”. Подс. И.М.Г. се отличавал съществено, тъй като бил
по-възрастен, без коса, а по видимите части на тялото и главата имало много
татуировки, а на врата му надпис „***”. Заедно с тях било пристигнало и младо момиче-
неустановено по делото, което на десния хълбок имало татуировка, която без
съществена причина показвала на **** граждани.
При разговора си с
турския трафикант, подс. А. разбрал,
че **** граждани имат в тях значителни парични суми. Решил да получи
допълнителна имотна облага и в присъствието на подс.
И.М.Г. обяснил на М.А. /М.А./ и останалите ****, че за да бъдат преведени и да
преминат през територията на България, всеки от тях трябва да му плати по 500
евро. М.А. /МА/ се уговорил за семейството си и лично платил на А.
1500 евро. М.А.
/М.А./и съпругата му- Н.Е./N.E./ станали очевидци, че още Ш.М/S.M./ дал 500 евро, за да бъде преведен той, както и 500 евро, за да бъде
преведен през страната и С.А. /S.A./
След като започнало да се смрачава на
16.10.2017г., подсъдимите А.А. и И.М.Г. обяснили на групата от
****, че ще тръгват за гр.С.. Казали им да се подготвят и да се качват в лек
автомобил „Опел“ модел „Астра“ с ДК№ ****, с който били докарани, а те двамата
излезли от къщата. Малко по-късно на 16.10.2017г. срещу 17.10.2017г., смятайки, че тръгват за гр.*****, седемте възрастни ****
и двете деца се качили в автомобила на подс. И.М.М., като на предната дясна седалка се качило младото момиче. Потеглили, карали по асфалтов път, след което обаче започнали да
карат по път без настилка, като всъщност вместо в посока гр. *****, по указания на подс. А., И.М. закарал чужденците в
землището на с.*******, общ.********.
На мястото, където И.М.
спрял управлявания от него автомобил, вече се намирал друг бял автомобил. До него били подсъдимите А.А.,
И.Г., както и още двама млади мъже
с бяла кожа, а единият от тях
бил много едър и видимо силен физически. Тези двама мъже, както и подс.И.М.Г. държали в ръцете си дървени пръчки. А. се приближил до лекия автомобил „Опел“ модел „Астра“ с
ДК№ ******, в който се намирали **** граждани и с
жестове им показал да слязат. М.А. /М.А/, съпругата му- Н.Е./N.E./, двете им деца- Р.А. /R.A./, роден на ***г. –тогава
на ** години, Ш.А. /S.А./роден
на ***г., тогава на ** години, както и техните
сънародници З.С. /Z.S./, М.Н. /M.N./, М.С. /M.S./, С.А. /S.A./ и Ш.М./S.M./, се подчинили. След
като слезли, А.
извадил от колана на кръста си пистолет. Държал го насочен към земята и
попитал на турски език имат ли пари „Пара вар?”. Ш.М./S.M./
и още един мъж отговорили на турски език, че нямат пари като
превели и на останалите от **** група какво е искането. Другите
започнали с жестове да обясняват, че
нямат пари. А. казал на турски език ****
граждани да се качват отново в автомобила, с който са докарани. Когато те се насочили към автомобила, подс. И.М.Г. с пръчката ударил силно в краката Ш.М./S.M./,
а той продължавал да казва на турски език, че няма пари. Държейки с едната ръка пръчката, с която току-що
бил ударил пострадалия,
с другата ръка Г. започнал да претърсва джобовете на Ш.М./S.M./. Пострадалият се
уплашил много. Вече
било тъмно, намирали се на безлюдно място в гората, обградени от здрави мъже,
които държали тояги, а единият и пистолет, и след като
току що бил получил удар, като доказателство за решимостта на подсъдимите да последват и действия с по-сериозни
последици, Ш.М./S.M./ извадил
намиращите се в него 2000 евро и ги предал на И.М.Г.. Последният казал на Ш.М. да се качва в колата, а след
него започнали да се качват и останалите. Последни останали M.A./M.A./ и съпругата му Н.Е./N.E./.
Подс.А. на турски език
продължавал да иска пари от M.A. /M.A./ като викал „Пара, пара!”. Също на турски език M.A. /M.A./ му казал, че
няма, че вече му е дал всички пари, които
има. Тогава А. издърпал затворната рама на пистолета, който държал („дръпна
нещо на пистолета напред-назад” том 1 л.55ДП) и
опрял дулото на пистолета на слепоочието на Н.Е./N.E./. M.A. /M.A./ много се уплашил, жена
му викала, плачела и тогава M.A. казал на жена си да даде
парите, тъй като парите били в нея, в пазвата и. Н.Е. бръкнала в пазвата си и
извадила всички пари. Те били 5500 евро в банкноти по 20, 50,
100, 500 евро. Дала
всички пари на А.. След това всички **** граждани се
качили на задната седалка на лекия автомобил „Опел“ модел „Астра“ с ДК№****. На предната дясна седалка седнал И.М.Г., а И.М.М.
управлявал. Закарал чужденците отново в къщата на баща му в с.*******,
общ.********.
След като закарали ****
граждани в къщата да нощуват под подслон, на 16.10.2017г. срещу
17.10.2017г., И.М.Г. и И.М.М. останали
при тях. Закрили наличните
прозорци с фолио, за да не се вижда. Затворили външната врата на къщата, а
И.Г. се качил на втория етаж, за да ги пази и да не излизат много.
Преди обяд на 17.10.2017г., А.А. се обадил на И.М. и му казал да качва в
автомобила **** граждани и да тръгват за гр.София. Казал му, че щял да го чака
преди гр.Харманли, отстрани на автомагистрала „Марица” .
И.М.Г. и И.М.М. казали на **** граждани да се приготвят,
защото тръгват за гр.София. Чужденците се качили на задната седалка на
лекия автомобил „Опел“ модел „Астра“ с ДК№
*****, И.М.Г. седнал на предната дясна, а И.М.М. шофирал. Около 14 часа
тръгнали за София. Пред Харманли на уреченото място подс.А.А. бил спрял със
собствен превоз. Дал пари на И.М. да зареди гориво и част от възнаграждение за
помощта. Казал му къде да свали групата чужди граждани, а именно на пресечка
вдясно, в началото на гр.София. И.М.Г. слязъл и се качил в автомобила на А.А.. И.М.
с управлявания от него лек автомобил „Опел“
модел „Астра“ с ДК№****, с пътници М.А. /М.А/, Н.Е./N.E./, Р.А. /R.A./, Ш.А. /S.А./, З.С. /Z.S./, М.Н. /M.N./, М.С. /M.S./, С.А. /S.A./
и Ш.М./S.M./, потеглили за гр.София. По пътя М.Н. /M.N./ бил направил с мобилния си телефон видеоклип.
Около 17:30 на 17.10.2017г. подс. И.М. стигнал в
началото на гр.София до мястото, указано
му от А.А.. Дал знак на чужденците да слизат, което те изпълнили, подс. М. тръгнал
обратно (том.1 л.160ДП).
**** граждани продължили пеша към центъра на гр.София,
като вървели няколко часа. После се качили на автобус и стигнали на последната
му спирка. След това водили преговори с водачите на два таксиметрови автомобила
и след като постигнали принципно споразумение М.А. /М.А/, Н.Е./N.E./, Р.А. /R.A./, Ш.А. /S.А./, З.С. /Z.S./, М.Н. /M.N./, М.С. /M.S./, С.А. /S.A./
и Ш.М./S.M./ потеглили за гр.София. По пътя М.Н. /M.N/ потеглили към гр.Русе с цел да достигнат до Румъния.
На 18.10.2017г. при опит да преминат през ГКПП Русе „Дунав мост” -Изход, 07:17
часа били задържани. Нямали документи и след проверка в AFIS било установено, че не са регистрирани в системата.
Били задържани за 24 часа със заповеди за задържане, а на 19.10.2017г. били
предадени в СДВНЧ-Любимец.(том 2 л.31-32).
На 20.10.2017г. Г. В. Д. от *** (том 2 л.28ДП) и К. А. Ч. от ****,(том 2 л.24-25ДП) по разпореждане на
ръководителите си посетили СДВНЧ-гр.Любимец с цел установяване начина и мястото
на преодоляване на държавната граница, както и лицата, от които са били
подпомогнати **** граждани, тъй като противодействието на престъпления по
чл.279-281 от НК в зоната на отговорност на Граничните полицейски управления е
съществена част от служебните им задължения. Заедно с колегата си М. С. М. и с
участието на преводач, разговаряли със С.А.
/S.A./, M.С. /M.S./ , М.А. /М.А./ и Ш.М. /S.M./ (том 2 л.24 стр.2ДП), които към онзи момент поради обстоятелството, че спомените им били
абсолютно свежи и близки до случилите се събития, в детайли описали пътуването
си от Република Турция до границата при гр. Русе през Република България.
Посочили данни за лицата, които ги превели и посрещнали през границата, като
дали описание на ********* граждани, които по някакъв начин са ги подпомогнали
или улеснили при влизането, престоя и преминаването през страната. Описали
мястото, обстоятелствата и лицата, при които били отнети парите им,
пострадалите лица и лицата упражнили силата и заплашването при отнемането на
парите. К. А. Ч. потърсил
съдействието на свои колеги за установяване на лицето, което **** граждани
описвали, че е с „****”. На 27.10.2017г. предявил
снимка на И.М.Г., наличен в полицейските системи (том.1 л.16) на С.А. /S.A./, М.С. /М.S./, M.A. /M.A./ и Ш.М./S.M./ (том 2 л.24 стр.2ДП) и те категорично потвърдили,че
това лицето участвало в извършения грабеж.
С молби от месец ноември 2017г. **** граждани били
регистрирани като лица, търсещи закрила в Република България по Закон за
убежището и бежанците (том 2 л.34-35, л.79). Поради липса на основания за
предоставяне на международна закрила молбите им били отхвърлени от Държавна
агенция за бежанците Административен съд Хасково.Единствения законен адрес, на
който били регистрирани бил РПЦ Харманли,***
Ш.М./S.M./ самоволно напуснал адреса си в Република България и е в неизвестност от 19.01.2018г. (том 2
л.35).Според показанията на M.A /M.A./ и Н.Е./N.E./, той бил преминал държавната граница в посока Сърбия.
Фиксингът на БНБ за 1 евро е
1.95583 лева.( том 1 л.98ДП/. Следователно отнетите 5500 /пет хиляди и
петстотин/ евро от Н.Е./N.E./, са с
левова равностойност 10758лв., отнетите от Ш.М./S.M./ 2000 /две хиляди/ евро са с левова равностойност
3912лв., а общата стойност на 7500 евро е с равностойност 14 670лв.
Горната фактическа
обастонвка се установява от извършените на
05.04.2017г. и на 17.04.2017г. разпити на M.A. /M/A/ и Н.Е./N.E./,
включително и по реда на чл.223 от НПК, в които са дали подробни описания за
случилото се и за извършителите. Показанията на двамата свидетели са основен
носител на значима доказателствена информация, поради характера на засегнатите
обществени отношения, касаещи накърняване на тяхното владение върху отнетите им
парични средства. Те не са нито колебливи, нито вътрешно противоречиви,
напротив, еднопосочни, последователни и категорични са и нъпълно съответстват
на обективираното в останалите носители на доказателствена информация. Налице е
и съответствие досежно размера на твърдените за отнети от владението им
суми. На 19.04.2017г. и на 21.04.2017год. са били извършени процесуално-
следствени действия, при които двамата свидетели са разпознали подсъдимите А.А.
и И.Г. като извършители на грабежа, а също и И.М., като участници в действия по
подпомагането им в страната. Разпознаването на И.Г. било извършено по снимки,
поради невъзможност за намиране на други лица с татуировки и сходна възраст. На
19.04.2018г. бил извършен следствен експеримент и по т.тар „обратна следа”, (
том 1л.66-71 и препис том 2 л.29-30 ДП)
били установени и фиксирани къщата в с.*******,
общ.********, където да били настанени да нощуват, мястото в землището на с.*******,
общ.********, обл.*******, където са били отнети парите с употребата на сила и
заплашване и мястото, където подсъдимият А.А. ги е чакал при транспортирането
им към гр.София. Извършените престъпления се доказаха по несъмнен начин от
разпитите на цитираните свидетели-чужденци, от показанията на
свидетелите-служители на МВР, протоколите за следствен експеримент и фотоалбума
към него, от данните на камерите на АПИ,
от решенията на ДАБ и административните съдилища относно самоличността,
движението на чужденците и отчасти-относно заявените бежански истории,
протоколите от извършените разпознавания и останалите писмени доказателствени
средства.
Събраните на досъдебното производство
доказателства установяват извършването на грабежа и авторството на подсъдимите А.
и Г.. Те се признават за извършители на грабежа по всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. И двамата подсъдими изразиха ясно и
недвусмислено съгласие съдът да не събира доказателства за фактите, съдържащи
се в обвинителния акт, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателствени материали и направените от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят изцяло от събраните и изложени доказателства и
доказателствени средства. Престъплението се устновява по несъмнен начин от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство и поименно
посочени по-горе свидетели, депозирани на досъдебното производство и приобщени
чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2
вр. чл. 372, ал. 4
вр. чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели
като последователни, кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи се, логични и
относими към предмета на доказване. Оценени в съвкупност с останалите
доказателствени материали, подкрепят самопризнанията на подсъдимите и
отразените в обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основава
обвинението и които очертават престъпното деяние на подсъдимите, като между
приобщените по делото свидетелски показания и останалите доказателства и
доказателствени средства липсват противоречия относно релевантните за спора
обстоятелства – времето, мястото и механизма на установяване на фактическа
власт от А. и Г. върху парите- собственост на Е. и М..
И.М.Г. е многократно осъждан(том 1, л.127-130 ДП).
Със споразумение по НОХД №522/2011г. по описа на РС Харманли,
за престъпление по чл.196 т.2 от НК, извършено на 05.02.2011г., му е наложено
наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1 година и 2 месеца, които да
изтърпи при първоначален „строг” режим. Споразумението е влязло в сила на
22.03.2012г. С приспадане на времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”по това дело, наложеното наказание е изтърпяно на
21.12.2012г. (том 1, л.130).Това осъждане, за тежко и умишлено престъпление от
общ характер, на основание чл.30 ал.1 от НК, обуславя извършеното престъпление
като „опасен рецидив” по чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Със споразумение по НОХД №51/2016г. по описа на РС Харманли,
за престъпление по чл.279 ал.1, вр. Чл.18 от НК, извършено на 12.12.2015г., му
е наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от 4 месеца, които да
изтърпи при първоначален „строг” режим. Споразумението е влязло в сила на
22.01.2016г. С приспадане на времето, през което е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по това дело, наложеното наказание е изтърпяно на
12.04.2016г. (том 1, л.130).Това осъждане за умишлено престъпление от общ
характер, на основание чл.30 ал.1 от НК, заедно с осъждането по НОХД
№522/2011г. по описа на РС Харманло обуславя извършеното престъпление като
„опасен рецидив” по чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
А.Х.А. е бил осъждан, но е реабилитиран по право(том
1, л.133ДП ).
И.М.М. не е осъждан(том 2, л.141ДП).
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.Х.А.
ЕГН ********** *** е осъществил състава
на престъплението по чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, а И.М.Г. ЕГН **********
от гр. ********-по чл. 199 ал.2 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б. «а» и б.
«б» вр.чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 16.10.2017г. срещу 17.10.2017г., в
землището на с.Богомил, общ.Харманли, обл.Хасково са отнели общо сумата от 7500
/седем хиляди и петстотин/ евро, от владението на Н.Е./N.E./ и Ш.М./S.M./, без
наличието на законно правно основание, без тяхно съгласие, като несъгласието им
за разпореждане са преодолели като са употребили сила по отношение на Ш.М./S.M./, изразяваща се в нанасяне на удари с пръчка и
заплашване по отношение на Н.Е., изразяващо се в заплашване с пистолет, опрян в
главата й.
От
обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от страна на
подсъдимите А.А. и И.Г. от владението на собствениците им- пострадалите Н.Е. и Ш.М.,
следователно е налице прекъсване на фактическата власт на свидетелите и
установяване на трайна такава от страна на двамата подсъдими. Предмет на
отнемането са движими вещи- пари, конкретно
5500евро с левова равностойност
10758лв. от владението на Е. и сумата от 2000 евро с левова равностойност
3912лв. от владението на М.. Деянието е извършено по неправомерен начин без да
е налице съгласие на собствениците на движимите вещи. Подсъдимите са установили
трайно фактическо владение върху тях, тъй като парите са преминали от
патримониума на пострадалите в този на подсъдимите. Отнемането е извършено с намерение
вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за което е и
обстоятелството, че след отнемането им, подсъдимите са се разпоредили с тези
вещи, като са ги похарчили. Налице е и използвана сила от подс. Г. по отношение
на Ш.М., като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ съставно
престъпление, доколкото същата е средство за принуда за отнемане на вещите и
отблъскване на съпротивата им, а именно: нанасяне удари с пръчка на М. . Силата се изразява във физическото
въздействие върху личността на пострадалия и е използвана като начин за
осъществяване на изпълнителното деяние. Освен сила е
използвана и другата разновидност на принудата - заплаха, изразяваща се
в недвусмисленото и показателно насочване на пистолета от страна на подсъдимия А.
към главата на св. Е., имащо за цел да въздейства върху психиката на
пострадалата, като създаде у нея усещане за заплаха, която да препятства
евентуална съпротива ида отнемане на вещите. Налице е връзка и близост между
употребената сила и заплашване и отнемането на вещите
от владението на пострадалите с намерението да бъдат присвоени, като действията
на извършителите са съединени с връзката на фактическото единство, основано на
посочената цел. В отнемането на вещите са участвали и двамата подсъдими с
описаните действия по отношение на пострадалите.
Двамата
подсъдими са съучастници като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. И двамата са извършили фактическото отнемане на вещите, и двамата са
участвали в прилагането на силата и
заплашването, и двамата веднага след отнемането на вещите са взели
съвместни мерки да напуснат местопроизшествието, да се разпоредят с отнетите
вещи и да продължат по- нататъините действия по превеждането на пострадалите и
останалите чуженци по- нататък през страната.
От обективна страна престъплението е съставомерно и по
т.4 на чл.199 от НК за подс. Г., защото е извършено при условията на „опасен
рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” б.”б” от НК. Както вече се посочи Г. е
осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер на “лишаване от
свобода” за повече от една година, като по отношение на наложените наказания не
е бил приложен институтът на условното осъждане, а от изтърпяването им до
момента на осъщестряване на настоящите деяниея не са били изтекли пет години.
Субективна страна на деянието
следва да бъде квалифицирана като пряк умисъл, тъй като и двамата подсъдими са предвиждали
общественоопасните последици на деянието и са искали тяхното настъпване. Установено е в случая и
специалното за престъпния състав присвоително намерение, демонстрирано в трайно установеното владение върху
отнетото и последващото му разходване.
Налице
е общност на умисъла, доколкото двамата заедно и поотделно са осъзнавали, че
посредством употребата на сила и заплашване, водейки
постадалите на тъмно и отдалечено място, лесно ще сломят съпротивата им
и ще си осигурят и установяване на трайна фактическа власт върху предмета на
престъплението. Съзнавали са общественоопасните последици, които деянието им
причинява в обективната действителност и са желаели тяхното настъпване. Същите
много добре са знаели, че употребата на сила и заплаха като начин за отнемане на
чуждите вещи и намерението им е било противозаконно да ги присвоят и са искали
от така съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени признаците на
престъпния състав. Независимо от това, са направили всичко възможно за
постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за
неговото настъпване, като всеки един от подсъдимите, към момента на деянието е
действал с ясната представа за координация и последователност с действията на
другия, както и че с личната си деятелност спомага за постигане на общия целен
резултат.
При така
установената фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимите А.Х.А. ЕГН ********** ***, И.М.Г.
ЕГН ********** от гр. ******** и И.М.М. ЕГН ********** *** съучастие, като
съизвършители, са осъществили състава на престъплението по чл.281 ал.2 т.1, т.4
и т.5, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, като в периода от 16.10.2017г. до 17.10.2017г.
при общност на умисъла, чрез разпределение извършването на фактическите
действия, с използването на моторно превоззно средство лек автомобил „Опел”
модел „Астра” с рег.№ * **** **, настаняване за пренощуване, укриване в къща в с.******* , общ.********,
охрана на чужденците, чрез осигуряване на храна, чрез даване на съвети за
престоя и придвижването им във вътрешността на страната, обективно са
подпомогнали чуждите граждани да осъществят намеренията си.
В наказателното производство с предмет престъпление по
чл. 281 от НК подлежат на доказване следните факти: първо да е налице подпомагане на
физически лица да преминат през територията на Република България; второ, тези
лица да са чужди граждани; трето, чуждите граждани да пребивават в страната
нелегално, в нарушение на закона; четвърто, подпомагането да е противозаконно и
пето – това подпомагане да е извършено с користна цел, с цел имотна облага.
От обективна страна тримата подсъдими А., Г.
и М. са подпомогнали групата чужденци – 9 лица, описани по-горе, граждани на ****,
две от които малолетни, да пребивават в страната, която форма на изпълнителното
деяние са осъществили, като са осигурили имот, находящ се в къща на М. в с. *******,
община ********, в която същите са пребивавали в периода
16.10.2017-17.10.2017год. което деяние е извършено във формата на съучастие
като съизвършители, което се доказа от събраните по делото доказателства
–разпитите на свидетелите А. и Е.,, Ч., М. и Д.. Показанията на последните
трима свидетели, които са участвали и в следствения експеримент заедно с А. и Е. по така нар. „ обратна следа“ съдът цени и кредитира , тъй като не
са в противоречие с разпоредбата на чл. 105,ал.2 НПК, подкрепят самопризнанията
на подсъдимите и са в унисон с останалите събрани гласни и писмени
доказателства- протоколи за оглед, за разпознаване и др.
Съгласно
ЗЧРБ, чужденците не могат да пребивават и да преминават на
територията на Република България, ако не са налице предпоставките по чл.19 от
този закон. Според чл.2 от Закона за
чужденците в Република България „Чужденец е всяко лице,
което не е български гражданин или е лице без гражданство. Нормата на чл.19
ал.1 т.1 от ЗЧРБ повелява, че чужденец, който влиза в Република България или
преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва
да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава е необходима. Такава е необходима за
гражданите на ****, по силата на Приложение I на Регламент (ЕО) №539/2001г.
на Съвета. В този смисъл всяко действие, което спомага за удължаване престоя на
такива чужденци на територията на страната, което не е свързано с действията на
компетентните държавни органи в изпълнение разпоредбите на ЗЧРБ и приложимото
международно право, следва да бъде преценено като деятелност по чл. 281, ал.1 от НК. Едновременно с това, неизпълнението на чл.28,ал.3 от ЗЧРБ
нарушава възможността за установяване на чужденците и допълнително обективно ги
подпомага.
Безспорно е установено по делото, че лицата,
посрещнати на разклона на „Малката звезда“, приети в къщата на бащата на подс.М.
и транспортирани до гр. София от тримата подсъдими, са чужденци-граждани на
държави, различни от Република България. Подсъдимите А., Г. и М. са действали
като съучастници при извършване на престъплението, тъй като всеки един от тях е
участвал в изпълнителното му деяние и тримата заедно са постигнали
противозаконния резултат. Действията на всеки един от тях са допринесли за
осъществяване на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимите като съизвършители и чрез рзапределение на ролите са подпомогнали
чужденци – чуждите граждани, посочени по-горе да преминат през територията на
Република България, като за това А. е получил имотна облага не само от
пакистанските трафиканти, но и допълнителна такава от самите чужденци по 500 евро за всеки едни чужденец, от които
е обещал и на другите двама подсъдими. Изпълнителното деяние на престъплението
„подпомагане „ е осъществено от подсъдимите чрез превозване на чуждите граждани от
местонахождението им от определеното място,
настаняване, пренощуване, укриване в къщата в с.Б., осигуряване на храна
и даване на съвети за превозване по маршрути далеч от големи населени места, и превозването им до гр.София. Налице е
подпомагане чрез извършване на превоз към вътрешността на страната, тъй като
чужденците без помощта на подсъдимите не биха могли да преминат през
територията на републиката. Това подпомагане е противозаконно, тъй като Закона за чужденците в Република България с посочените разпоредби забранява чужди граждани,
които не са получили разрешение да влязат на територията на Република България,
да пребивават или да преминават през нея. Предвид обстоятелството, че чуждите
граждани не са притежавали редовен задграничен документ, както и разрешение за
преминаване през територията на Република България с това си поведение те са
пребивавали в страната в нарушение на
закона.
И тримата
подсъдими са съзнавали са общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите вредни последици и са искали тяхното настъпване, като
при извършване на деянието всеки от тях се е водил от специалната цел по чл. 281 от НК
- да набави за себе си имотна облага. Подсъдимите са съзнавали всички обективни
и субективни признаци от състава на престъплението. Съзнавали са, че с
действията си подпомагат чужденци да преминат през територията на страната.
Външният вид на лицата и езикът, който говорят, безлюдното място откъдето са ги
взели е достатъчно за да се приеме, че превозваните лица са чужди граждани и
незаконно пребивават на територията на страната. Подсъдимите са имали
представа, че подпомагат повече от едно лице,
две от тях ненавършили ***-годишна възраст и това се върши, чрез
използване на МПС. Знаели са целта на пътуването и получената от А. и обещаната
на Г. и М. имотна облага.
Подпомагането е извършено чрез използване на
моторно превозно средство, управлявано от подс. М. и заедно с подс. Г. и подс. А. са подпомогнати едно и повече лица, като и
подсъдимият М. е превозвал в автомобила си повече от едно лице- чужденец и сред
чужденците е имало две лица, ненавършили ***-годишна възраст, които са надлежно
изброени по-горе. Налице са квалифициращите обстоятелства на чл. 281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 от НК.
Престъплението е извършено при пряк умисъл и
изискваната от закона специална цел. Съзнавали, са общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са неговите, вредни последици и са искали тяхното
настъпване, като при извършване на деянието всеки от тях се е водил от
специалната цел по чл. 281 от НК - да набави за себе си имотна облага. Подсъдимите са съзнавали всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението. Съзнавали са, че
с действията си подпомагат чужденци да преминат през територията на страната.
Подсъдимите са превозили чужденци, които
без тяхна помощ не могат да преминат без територията на държавата. Външният вид
на лицата и езикът, който говорят, безлюдното място откъдето са ги взели е
достатъчно за да се приеме, че превозваните лица са чужди граждани и незаконно
пребивават на територията на страната. Подсъдимите са имали представа, че
подпомагат повече от едно лице и това се върши, чрез използване на МПС.
Подсъдимите са превозили с лек автомобил повече от един чужденец, както и 2
лица, ненавършили ***-годишна възраст, като са участвали заедно в изпънителното
деяние, поради което деянието е извършено при
съизвършителство. И тримата са съзнавали целта на пътуването и
получената и очакваната имотна облага. Те
са съзнавали умисъла и целта и на останалите участници в съвместната инкриминирана
деятелност, тъй като поведението на всеки един от съучастниците е било мотивирано
и насочено тъкмо към постигане на тази специална цел. Така всеки от
извършителите е съзнавал умисъла на останалите участници в тази дейност, което
предопределя и извода за наличие на общност в умисъла.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При
индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство е протекло
по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определи наказанията и на тримата подсъдими по повдигнатите
обвинения при условията на чл. 58а, ал. 4 НК, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и ги определи
при условията на чл. 55 НК,
тъй като счете, че са налице условията за това и най- вече с цел постигане
целите на личната превенция, предвидена в закона.
Разпоредбата
на чл. 198, ал. 1 НК вр.чл.20, ал.2 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години, а за престъплението по чл.199ал.1т.4 вр.чл.198ал.1 вр.чл.29, ал.1
б. „ а „ б. „ б“вр.чл.20,ал.2 НК –
наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да
постанови и конфискация до ½ от имущестото на виовния.
За престъплението по чл. 281,
ал.2,т.1,т.4 и т.5 вр. чл. 20 ал.2 НК
законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 1 до 6 години и
глоба от пет хиляди лв. до петнадесет хиляди лв.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия А. престъпление по чл.198,ал.1 НКвр.чл.20 , ал.2 НК, като съобрази с
целите на наказанието по чл. 36 НК,
съдът отчете, че са налице обстоятелствата по чл. 55, ал.1т.1 НК, поради което на подсъдимия А.
следва да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две
години и десет месеца, а за престъплението по чл. 281, ал.2,т.1,т.4 и т.5 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК – наказание „
лишаване от свобода „ за срок от 10
месеца и глоба в размер на 4000лв.
Съдът
определи наказание под законоустановения минимум, като прие, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат:
чистото съдебно минало, изразеното разкаяние и съжаление пред настоящия състав,
семейното му положение, женен, баща на две *** деца с изразени извънкласни
интереси , за което са приложени свидетелства и удостоверения за получени
награди от състезания и на двете деца, трудово ангажиран е като ****. Като
отегчаващи съдът прие относително високия размер на отнетата парична сума, както
и
обстоятелството,
че престъпната деятелност и при двете престъпления е осъществена при форма на
задружна престъпна дейност - съучастие, което повишава степента на обществена
опасност на деянието, при използване и на двете форми на принуда- сила и заплашване, включително с писолет
за грабежа, относително големия бройчужденци ,които са били подпомогнати, както
и че подс. А. е имал водеща роля и в двете престъпления.
Именно поради водещата роля на подс. А.
съдът намери ,че следва да му бъде наложено и кумулативно предвиденото за
престъплението по чл. 281 НК наказание „ глоба“. Същото съдът съобрази със
събраните доказателства за имущественото състояние на дееца - заработва доходи
като ****. Така съдът намира, че кумулативно предвиденото наказание е в рамките
на чл.55, ал.2 НК и адекватно ще изпълни превъзпитателните и предупредителни
цели на чл.36 НК.
Налице са предпоставките на чл. 23,
ал.1 НК за подс. А., тъй като двете
пристъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от
тях. Поради това съдът определи на посъдимия А.Х.А. със снета по
делотосамлчност едно общо наказание измежду наложените му две такива, а именно
по- тежкото от тях „ лишаване от свобода за срок от 2 години и 10 месеца, като
на осн. чл. 23,ал.2 НК присъедини към така определеното общо наказание
„лишаване от свобода „ за срок от 2 години и 10 месеца и наказанието „ глоба „
в размер на 4000лв.
Същевременно
съдът приема, че в конкретния случай спрямо подсъдимия А. са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер към момента на извършване на деянието/ реабилитиран/, като за
постигане целите на наказанието и за поправянето му, не е наложително реално
изтърпяване на така наложеното наказание. Съдът намира, че поправянето на
подсъдимия извън затворническата среда би било постижимо, поради което
изтърпяването на така наложеното наказание от две години и десет месеца
лишаване от свобода следва да бъде отложено, но пък от друга страна следва това
наказание да бъде съчетано с по-продължителен изпитателен срок, а именно пет
години, предвид наличието и на отегчаващи вината обстоятелства, на които съдът
не отдаде преимуществено значение при определяне на санкцията, и прецени, че
следва да ги отчете при определяне на изпитателния срок. Този срок ще способства
да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на условното осъждане
и да препятства подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че
наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в
същото време годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
По
отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г., за престъплението по чл. 199, ал.1 т. 4
вр.чл.198ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „ б“вр.чл.20, ал.2 НК и престъплението
по чл. 281 ,ал.2,т.1,т.4 и т.5 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК настоящият съдебен
състав намира следното:
Като
смекчаващи вината обстоятелства безспорно следва да се отчетат изказаното
съжаление и разкаяние за сторенето, както и липсата на водеща роля в задружната
дейност и при двете престъпления. На следващо място съдът се съобрази с
възрастта и здравословното и имуществено му състояние, както и с
обстоятелството, че действително от 2012
год. до момента на извършените по настоящото дело престъпления, е изтекъл
сравнително дълът период, през който той не е имал противоправни и
противообществени прояви. От друга страна, като отегчаващи следва да се отчетат
следните обстоятелства: останалите му осъждания извън квалифициращите признаци
на престъплението по чл. 199, ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „ б“
вр.чл.198,ал.1 НК вр. чл.20 ,ал.2 , както и че престъпната деятелност е
осъществена при форма на задружна престъпна дейност - съучастие, при използване
и на двете форми на принуда - сила и
заплашване, а също относително високия
размер на отнетата сума пари, а за престъплението по чл. 281 и относително
големия брой чужденци, които са били подпомогнати да преминат през страната.
Съдът прие наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства
като му наложи наказание на осн.
чл.58 ал.4 вр. чл.55, ал.1т.1 НК „лишаване от свобода“ под определения законов
минимум, а именно две години и осем месеца за престъплението по чл. 199, ал.1
т.4 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „ б“ вр.чл.198,ал.1 НК вр. чл.20 ,ал.2 , и наказание „ лишаване от свобода „ за срок
от 10 месеца за престъплението по чл. 281,ал.1т. 1,т.4 и т.5 НК, като не наложи кумулативно предвиденото
наказание „ глоба“ за това престъпление.
Тъй като подс. Г. е извършил
престъпленията преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, са
налице предпоставките на чл. 23, ал.1 НК. Поради това съдът определи на
подсъдимия И.М.Г. едно общо наказание „ лишаване от свобода „ , а именно по-
тежкото от тях за срок от две години и осем месеца , което да изтърпи при
първоначален „ строг „ режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът
зачете от наложеното наказание “лишаване от свобода” времето, през което спрямо
подсъдимия И.М.Г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,
считано от 20.04.2018г.
Съдът счита, че са налични
предпоставките на чл. 55, ал.1т.1 НК и за подс. И.М. М., тъй като и в този случай най- лекото
предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което
определи на М. за извършеното от него престъпление „ лишаване от свобода „ за
срок от 8 месеца. Като смекчаващи отговорността обстоятелтва съдът намери
честото съдебно минало, сравнително младата му възраст, оказаното изначално
съдействие при разследването, изразеното съжаление и разкаяние за стореното,
недоброто материално положение. От друга страна, като отегчаващи отговорността
обстоятелства, намери сравнително големия брой чужденци. Тези многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства определиха невисока сепен на обществена
опасност на дееца и относително висока степен на обществена опасност на
деянието, поради което съдът му наложи наказание под законовоопределения
минимум без да му наложи кумулативно предвиденото наказание „ глоба“ съобразно
чл.55ал 3 НК.
Същевременно съдът приема, че в
конкретния случай спрямо подсъдимия М. също са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като той не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер към момента на извършване на деянието, наложеното му наказание
е до 3 години лишаване от свобода, като за постигане целите на наказанието и за
поправянето му, не е наложително реално изтърпяване на така наложеното
наказание. Съдът намира, че поправянето на подсъдимия извън затворническата
среда би било постижимо, поради което изтърпяването на така наложеното
наказание от осем месца лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от
3 години. Съдът счита, че както размерът на наложеното наказание, така и
начинът на изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление,
справедливи и в същото време годни да изпълнят и превантивната функция на
наказателноправната репресия.
Съдът
намира, че така определените наказания са съответни на обществената опасност на
деянията и на подсъдимите, като същите биха оказали своето предупредително и
превъзпитаващо въздействие спрямо всеки един от тях и на обществото.
Причини и мотиви за
престъпленията са желанията на всички подсъдими да се облагодетелстват бързо и
лесно по неправомерен начин, както и незачитането на установения ред за
набавяне на средства за издръжка.
Съдът
счита, че с така определените наказания ще бъдат постигнати целените от закона
превантивни резултати по отношение на подсъдимите и по отношение на всички
останали.
Тъй като престъплението
по чл. 281,ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр.чл.281 ал.1 НК е извършено с
превозно средство, което е било предоставено за послужване на подс. И.М.М. , съдът отне същото
, а именно лек автомобил „Опел” модел „ Астра” с рег.№ * **** ** с
рама № ***************** и двигател ************* (том. 1 л.96), собственост на
М. И. М. *** в полза на държавата.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: