Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, ........11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХVI- ти въззивен
състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР АЛБЕНА ЛАМБЕВА,
ПРОКУРОР КРАСИМИР
КИРИЛОВ,
като изслуша докладваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 2451
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 13.11.2017г., постановена по н.о.х.д.№ 10
617/2013г., по описа на СРС, НО, 6-ти състав, съдът е признал подсъдимата М.А.С.
невиновна в това, че на 29.09.2012г. около 01,45 часа в гр.София, ж.к.”Л.” на
последната спирка на тролейбус № 6 от страна на блок ***, в таксиметров
автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с ДК № ********, с водачХ.А.Ф., отнела
чужди движими вещи- фотоапарат марка „Никон“ на стойност 72,00 лева, калъфче за
документи на стойност 2,00 лева, лична карта, свидетелство за управление на
МПС, ведно с контролен талон, дебитна карта на „Пощенска банка“, сума в размер
на 160,00 лева, или всичко на обща стойност 234,00 лева от владението на А.Д.Г.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила- издърпала
рязко чантичката от рамото на Г. и взела гореописаните вещи, поради което и на
основание чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест
от СРП, в който са изложени доводи, че присъдата е неправилна, тъй като изводите
на съда не се подкрепят от доказателствения материал. Поддържа се, че престъплението
се доказва от показанията на свидетелите А.Г., П.П.и С.С.. Твърди се, че
необосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите А.Ф.и А.Х., които
били заинтересовани от изхода на делото, предвид обстоятелството, че са синове
на подсъдимата. Прави се искане протестираната присъда да бъде отменена и
въззиваната инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата
М.А.С. за виновна по повдигнатото й обвинение в престъпление по чл.198, ал.1 от НК и съдът й наложи наказание по справедливост.
Против първоинстанционната присъда е постъпила жалба от
частния
Решение по ВНОХД № 2451/2018г.,
СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав,
2 стр.
обвинител А.Д.Г., в която са изложени доводи, че същият
е разпознал двамата извършители на деянието. Поддържа се, че е направил отвод
на председателя на 12- ти състав, който не бил приет. Твърди се, че
председателят на 12- ти състав е подал сигнал до СРП заради дописаното от него
в обвинителния акт.
Против първоинстанционната присъда е постъпила жалба от
частния обвинител А.Д.Г., в която са изложени доводи, че същият е разпознал
двамата извършители на деянието. Поддържа се, че е направил отвод на
председателя на 12- ти състав, който не бил приет. Твърди се, че председателят
на 12- ти състав е подал сигнал до СРП заради дописаното от него в обвинителния
акт.
Срещу присъдата на СРС е постъпила жалба от частния
обвинител А.Д.Г., чрез адв.В.Б., в която са изложени доводи, че същата е
необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и допуснати
нарушения на съдопроизводствинето правила. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е назначил служебен защитник на пострадалия, след като
такъв е имал в досъдебното производство и поради това не е могъл да предяви в
срок искова молба за причинените му вреди. Твърди се, че приетата от съда
фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение в престъпление по
чл.198, ал.1 пр.1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на СГП поддържа протеста на СРП, като счита, че от събраните по делото доказателства
може да се направи категоричен извод за съставомерно деяние, извършено от
подсъдимата М.С.. Предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена
и въззивинят съд постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение в престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК.
Повереникът на частния обвинител моли въззивната жалба
да бъде уважена и съдът постанови решение, с което да отмени
първоинстанционната присъда като неправилна. Поддържа, че авторството на
деянието се установява от показанията на свидетелите Г.,П.и С..
Частният обвинител се придържа към становището на
повереника.
Защитата на подсъдимата пледира, че протестираната
присъда е законосъобразна, правилна и мотивирана, тъй като обвинението се
базирало единствено на показанията на пострадалия А.Г. и липсват други
доказателства относно участието на подзащитната й в извършване на деянието. Поддържа,
че от показанията на синовете на подсъдимата е установено нейното
местонахождение по време на извършване на деянието. Моли оправдателната присъда
да бъде потвърдена.
В съдебно заседание подсъдимата М.С. моли, ако е
възможно присъдата на СРС да бъде потвърдена.
В последна дума подсъдимата М.С. заявява, че желае
оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Страните не са поискали събирането на писмени и гласни доказателства,
такива не са допуснати и от въззивната инстанция.
Решение по ВНОХД № 2451/2018г.,
СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав,
3 стр.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, XVI- ти въззивен състав, като се запозна
с материалите по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното:
От фактическа страна районият съд е приел, че на 29.09.2012г.
свидетелят А.Г. заедно със свои познати били в заведение „Край реката“, находящо
се в гр.София, на бул.“Сливница, където употребили алкохол. Около полунощ
всички напуснали заведението, като свидетелят А.Г. решил да се прибере с такси
и направил няколко неуспешни опита да спре минаващи край него таксиметрови
автомобили. В един момент до него спрял таксиметров автомобил марка „Шкода“,
модел „Фабия“ с ДК № ********, с водачХ.Ф.. На предната седалка до водача се
возила негова спътница. Пристигайки на адреса в ж.к.“Люлин“, на последната
спирка на тролейбус № 6, от страна на блок *** свидетелят А.Г. подал на шофьора
на таксито банкнота от 10,00 лева, за да заплати курса. СвидетелятХ.Ф. му
заявил, че банкнотата е от 5,00 лева и поискал клиентът да заплати
действителната цена на услугата. Между двамата мъже възникнал скандал, жената се
обърнала към задната седалка и рязко дръпнала чантичката на свидетеля Г. и я
отворила. Преровила съдържанието й и я върнала на Г.. Жената и свидетелятХ.Ф. избутали
клиента от таксиметровия автомобил, тъй като той демонстрирал агресивно
поведение. Излизайки от автомобила свидетелят Г. направил проверка на вещите и
установил липсата на фотоапарат марка „Никон“, калъфче за документи, лична
карта, свидетелство за управление на МПС, ведно с контролен талин, дебитна
карта на „Пощенска банка“, сума в размер на 160,00 лева, или всичко на обща
стойност 234,00 лева, както и носения на ръката му златен пръстен.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства-
показанията на свидетелите А.Г., П.П.и С.П., протокол за разпознаване на лица и
предмети, ведно с фотоалбум, справки от СДВР- ОПП, справка за съдимост на
подсъдимата М.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства,
съдържащи се в кориците на делото.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост на
подсъдимата М.С., съдът е приел за установено, че същата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства
районният съд правилно е приел, че подсъдимата М.С. от обективна страна на 29.09.2012г.
около 01,45 часа не е осъществила състава на престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че постралият- свидетелят А.Г.
не е могъл обективно да възприеме в пълна степен ясно и недвусмислено
физическите характеристики на седящата с гръб към него жена, както и че по това
врече автомобилът не е бил осветен. Законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че свидетелятХ.Ф. е имал договорни отношения с фирма за таксиметрови
услуги „Такси-С-експрес“ АД в периода 10.11.2010г.- 01.06.2011г., след което
Решение по ВНОХД № 2451/2018г.,
СГС, НО, ХVI-ти въззивен състав,
4 стр.
договорът е бил прекратен, поради което същият не може
да се идентифицира като водач на такси, за който се твърди, че е на мястото на
инкириминираното деяние.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че показанията на свидетелите А. Ф. и А. Ф. не следва
да се кредитират, тъй като същите са синове на подсъдимата и са заинтересовани
от изхода на делото. Изводите на районния съд са обосновани, почиват на вярна
интерпретация на доказателствата по делото, направени са в съгласие със закона,
като в тази насока са изложени убедителни съображения, които въззивната
инстанция изцяло споделя.
При преценката на всички събрани по делото
доказателства, въззивинят съдебен състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че от обективна и субективна страна подсъдимата М. С. не е осъществила
състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК, поради което правилно и законосъобразно
съдът е приложил разпоредбата на чл.304 от НПК. Постановената в този смисъл
първоинстанционна присъда е правилна и следва да бъде потвърдена изцяло.
При извършената на основание чл.313, ал.1 от НПК
служебна проверка на правилността на присъдата въззивният съд не констатира
основания за отменяне или изменяне на присъдата, непълнота на доказателствата
или допуснати съществени процесуални нарушения.
Предвид изложените съображения и на основание на чл.334, т.6 във чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.11.2017г. постановена
по н.о.х.д.№ 10 617/2013г. по опса на СРС, НО, 6- ти състав,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.