РЕШЕНИЕ
Номер 355/31.05. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На двадесет и девети май Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Съдебни
заседатели:
Секретар Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00577 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 34-0000043 от 18.03.2019 г. (НП), издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”)- Перник, с което на П.Ц.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл. 89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ, с оглед извършена проверка на 22.02.2019 г. на 15-ти км на Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на общ. Перник, в качеството му на водач на товарен автомобил МАН с рег. № ********, извършващ обществен превоз на товари.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея НП. Твърди се, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е налице несъответствие между вмененото на П.Н. нарушение и приложената санкционна разпоредба. В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от свой повереник - адв. В. К. от ПАК, която излага съображения за несъставомерност на вмененото нарушение.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо с което е изпратена административнонаказателната преписка са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 22.02.2019 г. на 15-ти км на Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на общ. Перник, свидетелите Д.С.Д. и И.Б.Г. ***, спрели за проверка товарен автомобил МАН с рег. № ********, собственост на фирма „********” ЕООД, който извършвал обществен превоз на скрап по маршрут на движение от Подгумер за гр.Перник. Пътното превозно средство било управлявано от П.Ц.Н.. Водачът представил необходимите документи за проверка, измежду които и заверено копие № ********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издадено на „********” ЕООД. След направена справка в информационната система на ИА „АА”, проверяващите установили, че автомобил МАН с рег. № ******** е без издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или лиценз от Общността. За констатираното свидетелят Д.Д. счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 89, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., като поставил началото на административнонаказателното производство срещу П.Н., съставяйки АУАН № 256675 от 22.02.2019 г. Същият бил предявен на водача, който се запознал с неговото съдържание и го подписал без възражения. В 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал допълнителни възражения, входирани с № 52-00-21-863 от 25.02.2019 г., чрез които възразил, че представеното от него пред контролните органи копие № ********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение не е взето предвид при съставянето на акта.
Въз основа на съставения АУАН началникът на ОО „АА”-Перник издал и атакуваното НП № 34-0000043 от 18.03.2019 г., с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр наложил на П.Ц.Н. административно наказание глоба в размер на 2000 лв за нарушение на чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 22.03.2019 г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след преценката на свидетелските показания Д.С.Д. и И.Б.Г., които кореспондират с приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № 256675 от 22.02.2019 г., заверено копие № ********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издадено на „********” ЕООД, копия на товарителница серия М № 883712 от 22.02.2019 г. и пътен лист серия А № 642940 от 22.02.2019 г., извлечения от информационната система на ИА „АА” във връзка с проверка за издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или лиценз за Общността относно автомобил МАН с рег. № ********, заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и заповед № 781 от 2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”.
От правна страна:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице - свидетеля Д.С.Д., в качеството му на инспектор в ОО „АА”- Перник и в рамките на правомощията, предоставени му от чл.92, ал.1, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвтП.
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 92, ал.2 от ЗАвтП и приложената заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и такава с № 781 от 2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА”, определяща материалната компетентност на административнонаказващия орган по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.89 от Наредба № 33/03.11.1999 г. по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал.1, т.1-3 от Закона за движението по пътищата и други упоменати в цитираната разпоредба документи измежду които в т.1 е посочено удостоверение за обществен превоз на товари на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът /при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза/.
Безспорно е, че към момента на проверката извършена от свидетелите Д.С.Д. и И.Б.Г. жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, като шофьор към фирма „********” ЕООД, като е извършвал обществен превоз на товари (скрап). От това му качество произтича и задължението, по време на работа да носи в себе си и да може да представи при поискване необходимите документи, свързани именно с изпълнението на служебните му задължения. Не се спори, че към момента на проверката водачът е носел в себе си удостоверение № ********** за международен автомобилен превоз на товари, издадено на фирма „********” ЕООД, като същият не е представил заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение на моторното превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България релевантно към управлявания от него автомобил.
В АУАН и в НП нарушението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл.89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г., чието изпълнително деянието предвижда „непредставяне при поискване от контролните органи” на изброени документи. Същевременно за това деяние отговорността на П.Н. е ангажирана на съвсем различно основание – по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, която предвижда налагане на наказание за превоз на товари без редовно издаден лиценз или други документи, които се изискват, т.е. изпълнителното деяние се състои в това водачът да извършва превоз без посочените от подзаконовите актове документи изобщо да не са били издавани, докато дадената правна квалификация на деянието по чл. 89, т.1 от Наредбата сочи на друго нарушение –непредставяне на документи при поискване, което пък се санкционира като нарушение по чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр. Начинът, по който е описано нарушението в АУАН и в НП е индиция за правилно приложение на санкционна разпоредба на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, но е в противоречие с дадената от АНО правна квалификация на деянието по чл. 89 от Наредбата, която касае представяне на изискуеми документи. Неправилното посочване на законовата норма, която е нарушена, съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП на формално основание, тъй като ограничава правото на защита на наказания субект. Още повече, че неправилното квалифициране на деянието като нарушение на нормата на чл. 89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. води до незаконосъобразност при определяне на административното наказание.
Изложените съображения мотивират съдебния състав да приеме изцяло обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, което обосновава отмяната му.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 34-0000043 от 18.03.2019 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация”- Перник, с което на П.Ц.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 89, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ, с оглед извършена проверка на 22.02.2019 г. на 15-ти км на Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на общ. Перник, в качеството му на водач на товарен автомобил МАН с рег. № ********, извършващ обществен превоз на товари.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ