№ 362
гр. Г.О. , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря ВЕРОНИКА П. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20204120101240 по описа за 2020 година
Предявени искове за установяване на вземания с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415,
ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, при условията на евентуалност осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
Предмет на делото е предявени от ищеца « У.Б.»АД чрез адв.А. иск против ВЛ. СТ. СТ..
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за банков потребителски кредит № **********,
краен срок за погасяване 18.09.2023г., предоставен е кредит в размер на 13 100 евро, съответно усвоен на
18.09.2013г.За периода 15.12.2018г.-15.04.2019г. са осчетоводени пет непогасени месечни вноски и дължима
възнаградителна лихва.Върху просрочената главница е начислена лихва на основание чл. 11 от Договора. С оглед
неизпълнението и чл. 17 от Договора кредита е обявен за предсрочно изискуем/23.04.2019г./ с всички последствия
от това.Моли да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите: 7 907.65 евро-главница, 321.32 евро –лихва върху главница за периода от 15.12.2018г.-18.09.2019г.
, 656, 65 евро-лихва за просрочен а главница за периода 15.12.2018г.-18.09.2019г., законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.Претендират се разноски.Евентуално с
връчването на настоящата ИМ да се счита удостоверено действието на предсрочната изискуемост и в условията
на евентуалност да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите: 7 907.65 евро-главница, 321.32 евро –лихва
върху главница за периода от 15.12.2018г.-18.09.2019г. , 656, 65 евро-лихва за просрочен а главница за периода
15.12.2018г.-18.09.2019г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане.Претендират се разноски.
В законноустановения срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представител адв.Н..Счита
иска за допустим оспорва се по основание и размер. Предявения в условията на евентуалност осъдителен иск е
недопустим.Изложени са съображения за неравноправни клаузи, нарушаващи принципа за
справедливост.Липсват доказателства ОУ да са връчени на ответника.Липсват доказателства за настъпване и
обявяване на предсрочна изискуемост. Приложената справка информация за салда е частен свидетелстващ
документ, отразяващ изгодни за ищеца обстоятелства. Прави се възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
и с оглед изявленията на страните, намира следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2013г. между „У.Б.” АД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
паричен кредит на физическо лице № **********/Договора/, съгласно който на ответника се предоставя в заем
сумата в размер от 13 100 евро, срок на погасяване 18.09.2023г. Кредитът е отразено, че се предоставя при
следните параметри на договора – ГЛП уговорен върху редовна главница и ГЛП уговорен върху просрочена
1
главница ГПР- 11, 968 %, месечна падежна дата – 15-то число. Уговорена е и застрахователна премия в размер от
15,16 лв. Към договора са представени подписани от страните Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева от УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД.Договорът е подписан лично от ответника.
В договора са изрично уредени правата и задълженията на потребителя и предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – чл. 17 от Договора.
Представени са разписки за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна
изискуемост.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на ответника
е отпуснат паричен кредит, усвоен на 18.09.2013г. в размер на 25 545 лв. или 13 100 евро.Извършените от
ответника плащания по кредита са в общ размер на 21 699.82 лева или 11 071 евро.За периода 15.12.2018г. до
15.04.2019г. са осчетоводени пет непогасени месечни вноски.Към дата 19.09.2019г. вземанията на баката по
процесния договор са в общ размер 8 885.62 евро, от които главница 7 907.65 евро,възнаградителна лихва върху
нередовна главница за периода 15.12.2018г. до 23.04.2019г.- 321.32 евро, лихва за просрочена главница за
периода от 15.12.2018г. до 18.09.2019г.- 656.65 евро.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017г. по описа на ОСГТК се приема,
че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от
което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и
на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Следва да се пристъпи към разглеждане на предявените искове по чл. 422 ГПК. За да се уважат
предявените искове, то ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч.
наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната
сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже,
че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Ищецът следва да
докаже, както по основание, така и по размер дължимостта на процесното вземане, както и правомерността на
начисляването му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и
твърденията в отговора, вкл. за нищожност на договорите за кредит, за наличието на неравноправни клаузи,
относими по спора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
търсената сума.
Налице са предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за
кредит. Предсрочната изискуемост по своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирали вноски по
договор за кредит и субективен - упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обективният елемент на неизпълнение на договорни задължения – наличието на непогасени задължения на
падежа се установява от заключението на ССЕ, което съдът кредитира като ясно и компетентно изготвено. За
периода след 15.12.2018г. плащания липсват.Съобразно постигната договорка по чл. 17 в договора за кредит при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, частично или изцяло, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в пълен размер.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции т.е., че е налице
неизпълнение на договора, изразяващи с в неплащане на дължими вноски, което обуславя настъпване на
предсрочна изискуемост. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице
2
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Липсва законоустановено съдържание на уведомлението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като такова е предвидено единствено и само за извлечението от
счетоводните книги, което се представя пред съда, който съответно не е страна по договора за потребителски
кредит и не разполага с друга информация, касаещи платени и дължими погасителни вноски. Длъжникът като
страна по договора за кредит, неразделна част от който е и погасителен план, е наясно с платените от него и
дължими погасителни вноски, поради и което не следва изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ да се прилагат по
отношение на уведомлението за предсрочна изискуемост. В случая приетото по делото, като доказателство
уведомление съдържа информация относно обстоятелството, че са налице непогасени задължения по договора за
кредит, както и че липсата на плащането им обуславя настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Относно наличието на обективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост
на договора за кредит, съдът следва да прецени след като разгледа възраженията на особения представител на
ответника за недействителност на договора за кредит.
С оглед установяване на материалноправната легитимация на ищеца, следва да се разгледат
възраженията на особения представител на ответника за недействителност на договора за кредит на сочените
основания.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява обстоятелството,
че предоставената в заем на ответника сума е преведена по банковата сметка на ответника и е усвоена.
Следва да се разгледат възраженията на особения представител на ответника за недействителност на
договора за кредит.
Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /изм. бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г./ изисква договорът за
потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, което изискване видно
от представените по делото доказателства е спазено.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита , право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания , право да
се откаже от договора. В договора са записани условията за издължаването по кредита.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ответникът е
заплатила обща сума в размер на 11 071.36 евро, с която съдът счита, че частично е погасено задължението за
връщане на предоставената в заем главница. С платената сума са платени погасителни вноски, поради и което
съдът приема, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на уведомлението
05.08.2019г. , като претендираните лихви са след тази дата, а главницата е обявена за изискуема в остатъчния
размер.
Съдът счита за основателна претенцията за законна лихва върху уважената главница, считано от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С оглед изложеното основателна се явява претенцията да се приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите: 7 907.65 евро-главница, 321.32 евро –лихва върху главница за периода от 15.12.2018г.-
18.09.2019г., 656, 65 евро-лихва за просрочена главница за периода 15.12.2018г.-18.09.2019г., законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, в който смисъл не подлежи на разглеждане
евентуалната претенция да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите: 7 907.65 евро-главница, 321.32 евро
–лихва върху главница за периода от 15.12.2018г.-18.09.2019г. , 656, 65 евро-лихва за просрочен а главница за
периода 15.12.2018г.-18.09.2019г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът е представил
списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски в размери, общо 2 678,04 лева, от които
адвокатско възнаграждение/ заплатено според представените документи/ 1 261,64 лева. Неоснователно се явява
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът на същото е съобразено с
чл. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Дължими се явяват и разноските присъдени на „У.Б.” АД в заповедното производство по гр. дело №
1744/2019г. по описа на ГОРС, а именно 1264,94 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки), представляващи направените по гр. дело №1744/2019г. по описа на ГОРС разноски, в т.ч.
347,58 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист и 917,36 лв.
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
3
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ВЛ. СТ. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр.Г.О., ул. ****** ,
дължи на “У.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ********, представлявано от
Т.А.П. и Е.М. - изпълнителни директори, чрез пълномощника адв. ИВ. Ч. АНТ. от САК, със съдебен адрес гр. С.,
пл. ******, тел.: ********, следните суми: 7907,65 евро. (седем хиляди деветстотин и седем евро и шестдесет и
пет евроцента), представляващи главница по Договор за кредит № ********** от 18.09.2013г., 321,32 евро
(триста двадесет и едно евро и тридесет и два евроцента), представляващи лихва върху редовната главница за
периода от 15.12.2018г. до 23.04.2019г., 656,65 евро (шестстотин петдесет и шест евро и шестдесет и пет
евроцента), представляващи лихва за просрочена главница за периода от 15.12.2018г. до 18.09.2019г., законната
лихва върху главницата за времето от 19.09.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ВЛ. СТ. СТ. , ЕГН **********, с адрес гр.Г.О., ул. ****** да заплати на на “У.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ********, представлявано от Т.А.П. и Е.М. -
изпълнителни директори сумата от 2 678,04 лева, разноски по гр.дело № 1240/2020 г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА ВЛ. СТ. СТ. с ЕГН **********, с адрес гр.Г.О., ул. ****** да заплати на на “У.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ********, представлявано от Т.А.П. и Е.М. -
изпълнителни директори сумата от 2 678,04 лева, разноски по гр.дело № 1744/2019 г. по описа на ГОРС в размер
1264,94 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
4