№ 260409 / 9.11.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
09.11.2021 година,. град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА,. ІV-ти граждански състав,. в ОТКРИТО съдебно заседание н. 14.10.2021 година,. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и. с участието н. прокурора..............................................................,. като разгледа докладваното о. съдия Цекова гражданско дело № 540 по описа з. 2021 година,. з. да се произнесе,. взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,. във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът,. „. з. к. н. п. з. О. Е. 2.,. със седалище и. адрес н. управление: г. С. ,. у. „. В. 2.. е. 3.. п. о. И.. Ц. К. и. Я. Б. Я. - управители,. чрез процесуален представител юрисконсулт Х.А.А.,. е предявил иск срещу Ж.Д.А.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx и. цена н. иска: 1 390.59 лВ..
В исковата си молба твърди,. че доверителят и. е подал Заявление по чл. 410 ГПК,. въз основа н. което е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение. Същата е връчена н. Ж.А. при условията н. чл. 47,. ал. 5 о. ГПК,. в резултат н. което и. съгласно чл. 415,. ал. 1,. т. 2 о. ГПК,. з. „. з. к. н. п. задължения“ О. възниква правен интерес о. завеждане н. установителен иск з. вземанията н. дружеството срещу него.
Обстоятелството,. въз основа,. н. което е издадена заповед з. изпълнение е подписан Договор з. паричен заем № 5493285 о. 20.12.2017 г. между ,.,.В. К. О. като Заемодател и. Ж.Д.А. като Заемател,. сключен при спазване н. разпоредбите н. Закона з. потребителския К.. С подписването н. договора з. паричен заем,. Заемателят удостоверява,. че е получил Стандартен европейски формуляр,. посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието,. н. което Заявлението и. настоящата искова молба се подават о. името н. доверителя и. е сключен Рамков договор з. прехвърляне н. парични задължения (цесия) о. 01.12.2016 г. н. основание чл. 99 о. ЗЗД и. Приложение № 1 към него о. 02.01.2020 г. между ,.,.В. К. О. и. „. з. к. н. п. задължения“ О. ЕИК 2.,. по силата,. н. който вземането е прехвърлено в полза н. „. з. к. н. п. з. О. изцяло с всички привилегии,. обезпечения и. принадлежности.
Съгласно сключения договор з. заем,. Заемодателят се е задължил да предостави н. ответника сума в размер н. 600 лева,. под формата н. паричен заем. С подписването н. договора,. Ж.Д.А. удостоверява,. че е получил о. Заемодателя заемната сума о. 600 лева,. като договорът има силата н. разписка з. предадена,. съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и. върне заемната сума,. съгласно условията н. сключения договор,. като заплати сума в размер н. 988.65 лева,. ведно с договорната лихва н. 9 седмични/месечни погасителни вноски,. всяка в размер н. 109.85 лВ. (включваща първоначална главница и. договорна лихва и. такса з. експресно разглеждане). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си з. заплащане н. дължимите погасителни вноски,. Заемодателят има право да предприеме всички позволени о. закона действия,. з. да събере своето вземане,. което о. своя страна може да доведе до значително повишаване н. размера н. дължимите суми о. Заемателя.
По договора з. паричен заем,. Ж.Д.А. е извършвал/а плащания в общ размер н. 147 лВ.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер н. 541.79лВ.
З. ползването н. предоставената заемна сума по сключения Договор з. паричен заем № 5493285 о. 20 декември 2018 г. между страните,. ответникът дължи договорна лихва,. в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер н. 85.01 лева з. периода о. 19 януари 2019 г. г. – датата н. първата вноска до 16 септември 2019 г. г. - датата н. настъпване н. падежа н. договора.
Разпоредбите н. договора предвиждат и. че Заемателят заявява доброволно да се ползва о. допълнителната услуга по експресно разглеждане,. н. документи з. одобрение н. паричен заем,. предоставена о. Заемодателя. По договор ответникът дължи такса з. експресно разглеждане н. документи з. отпускане н. паричен заем в размер н. 246.35 лева.
Съгласно клаузите н. договора,. Заемателят се е задължил в З-дневен срок о. подписване н. договора з. заем да предостави н. Заемодателя обезпечение н. задълженията му по договора,. а именно - поръчител физическо лице,. което да отговаря н. посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция,. която е издадена след усвояване н. паричния заем,. в размер н. цялото задължение н. Заемателя по договора,. която да е валидна з. целия срок н. договора з. заем. Поради неизпълнение н. цитираните задължения о. страна н. Заемателя,. съгласно уговореното о. страните,. н. същия е начислена неустойка з. неизпълнение в размер н. 283.50 лева.
Претендираната неустойка представлява такава з. неизпълнение н. договорно задължение з. предоставяне н. обезпечение,. а не мораторна неустойка з. забава и. се начислява еднократно,. след 3 дни о. датата н. сключения между страните договор. Клаузата з. неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване,. но в случай,. че заемателят изпълни посочените условия,. неустойка не се начислява. Следва да се подчертае,. че неустойката з. неизпълнение се начислява еднократно в момента н. допускане н. неизпълнението и. з. същата не е налице период з. начисляването й.
Дължимата неустойка по повод неизпълнение н договорно задължение з. предоставяне н. обезпечение е в размер н. 252 лВ.
Разпоредбите н. договора предвиждат,. че кредитополучателят се е запознал с Тарифа н. В. К. О. която е актуална към датата н. сключване н. договора и. се намира,. както във всеки търговски обект о. клоновата мрежа и. партньорска мрежа н. Заемодателя,. така и. н. интернет страница. Тарифата представлява неразделна част о. договора. В последната е посочено,. че при забава н. плащане н. погасителна вноска,.
ответникът дължи н. Кредитора определени суми,. представляващи направени разходи з. провеждане н. телефонни разговори,. изпращане н. писма,. покани и. електронни съобщения з. събиране н. просроено вземане,. както и. разходи з. събиране н. просрочените вземания,. включващи ангажиране дейността н. лице/служител,. което осъществява и. администрира дейността по събиране н. вземането. В настоящия случай Ж.Д.А. дължи разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение в размер н. 245лВ.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем н. 16 септември 2019 г. последната падежна дата,. като о. тогава до подаването н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение и. изпълнителен лист,. както и. н. настоящата искова молба,. сроковете по всички падежи н. тези остатъчни вноски са отдавна изтекли,. а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си,. поради което същият дължи и. обезщетение з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,. в размер н. 20.44лева о. 17 септември 2019 г. г. - датата,. следваща деня н. последната погасителна вноска н. паричния заем до датата н. подаване н. заявлението - 25 септември 2020 г. г.,. ведно със законната лихва върху главницата о. момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми.
Моли съда да постанови решение,. с което:
Да се признае з. установено,. че „. з. к. н. п. задължения" ЕООД има следните вземания срещу Ж.Д.А.: 541.79 лВ. главница; 85.01 лева договорна лихва з. периода о. 19 януари 2019 г. до 16 септември 2019 г. г.; 252 лВ. неустойка,. 246.35 лВ. такса з. експресно разглеждане н. документите; 245 лВ. разходи и. такси з. извънсъдебно събиране; 20.44 лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,. о. 17 септември 2019 г. г. - датата,. следваща деня н. последната погасителна вноска н. паричния заем до датата н. подаване н. заявлението - 25 септември 2020 г. г.,. ведно със законната лихва върху главницата о. момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми.
Да се осъди Ж.Д.А. да им заплати направените съдебни разноски и. възнаграждение з. процесуално представителство н. основание чл.78 ал. 8 о. ГПК в общ размер н. З50,.00 лВ.,. о. които - 50,.00 лВ. по чл. 13 т.2 о. НЗПП з. подготовка н. документи з. завеждане н. дело и. 300,.00 лВ. по чл. 25 о. НЗПП.
Посочена е банкова сметка.
Направено е и. особено искане: УВЕДОМЛЕНИЕТО з. цесията да бъде връчено н. ответника заедно с препис о. исковата молба и. доказателствата.
Ответникът,. Ж.Д.А.,.xxx,. чрез назначения особен представите адвокат Б.Ц.,.xxx,. в срока,. предвиден з. отговор взема становище.
Моли съда да постанови решение,. с което отхвърли предявените искове изцяло.
Заявява,. че исковете са недопустими.
По делото няма данни з. активната процесуална легитимация н. дружеството – ищец. Това е абсолютна процесуална предпоставка з. предявяване н. иска и. моли съда да прекрати производството по делото.
Исковете са неоснователни.
Няма доказателства по делото че извършена цесия между първоначалния кредитор и. заемател и. поемателят - ищец по делото е съобщена н. ответницата по иска,. съгласно изискването н. чл.99 ал.3 ЗЗД – още едно основание з. отхвърляне н. исковете.
Прави възражение,. че исковете са погасени по давност,. тъй като се касае з. периодични плащания и. в този случай се прилага кратната погасителна давност – 3 години.
По делото липсват данни,. че са предявени правата н. ищеца срещу ответника по чл.410 ГПК,. както и. че предявения иск по чл.422 ГПК е предявен в предвидения срок.
Липсват доказателства,. че задължението н. ответника е станало изискуемо и. че му е съобщено з. настъпилата изискуемост.
Оспорва представените о. ищеца писмени доказателства по съдържание,. като твърди,. че ответника не ги е подписал и. не е поел никакви задължения по изпълнението им.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложено частно гражданско дело № 2122 по описа з. 2020 година н. Районен съд Монтана.
Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза,. изпълнена о. вещото лице Р.К.,. приета о. съда и. неоспорена о. страните.
Съдът,. след като прецени доводите н. страните,. доказателствата по делото и. н. основание чл.235 ГПК приема з. установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422,. ал. 1 ГПК з. съществуване н. вземане въз основа н. Договор,. с твърдения,. че н. 20.12.2018 г. е сключен Договор з. паричен заем № 5493285 между ,.,.В. К. О. като Заемодател и. Ж.Д.А. като Заемател,. с твърдения,. че същия е сключен при спазване н. разпоредбите н. Закона з. потребителския К.. Договорът з. заем се счита з. сключен о. момента,. в който заемодателят даде,. а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ,. а не о. момента н. писмения договор или о. постигане н. съгласието з. сделката,. независимо о. формата н. волеизявленията. Безспорно,. следва да е налице съгласие - съвпадане н. насрещните волеизявления н. страните,. но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем з. потребление се предава паричната сума. Предвид реалния характер н. договора з. заем з. потребление по чл. 240,. ал. 1 ЗЗД,. подписването му служи като доказателство з. сключването му и. з. изпълнение н. задължението н. заемодателя да предостави н. заемателя определена парична сума. Обещанието з. връщане н. сума,. ако не съдържа в себе си признание,. че тя е получена о. задълженото лице,. не може да се цени и. като особен документ з. вземането по смисъла н. чл. 77,. ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването н. договора з. заем е з. страната,. която търси изпълнение по него,. в случая н. ищеца,. което бе направено при пълно и. главно доказване по отношение размера само н. претендираната главница.
При преценка съдържанието н. сключения между страните договор,. настоящият съдебен състав намира,. че същият разкрива признаците н. договор з. потребителски К.,. по смисъла н. чл. 9,. ал.1 о. Закона з. потребителския К.,. в сила о. 12.05.2010 г. По силата н. този договор кредиторът под формата н. заем,. разсрочено плащане и. всяка друга подобна форма н. улеснение з. плащане,. с изключение н. договорите з. предоставяне н. услуги или з. доставяне н. стоки о. един и. същи вид з. продължителен период о. време,. при които потребителят заплаща стойността н. услугите,. съответно стоките,. чрез извършването н. периодични вноски през целия период н. тяхното предоставяне. Една о. формите з. предоставяне н. потребителски К. е предоставяне н. заем и. такъв е предмета н. сключения между страните по делото договор. По силата н. този договор ищецът е поел задължение да предостави н. ответника определена парична сума срещу задължението н. последния да я върне,. като размера,. начина и. сроковете з. връщане н. сумата са уговорени с подписването н. погасителен П.. Съгласно Чл.9 ал.4 о. Закона з. потребителския К. кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение о. такива лица,. което предоставя потребителски К. в рамките н. своята професионална или търговска дейност. О. приложения по делото Договор з. паричен заем е ясно н. коя дата е сключен. Размерът н. кредита е 600.00 лВ.,. брой погасителни вноски – 9,. по 109.85 лВ.,. в която са включени част о. дължимата главница,. лихва и. такса з. експресно разглеждане; годишен процент н. разходите – 49.45% и. фиксиран годишен лихвен процент – 40.29%. О. констатациите н. вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява,. че кредитът е в размер н. 600.00 лВ.,. усвоен н. 19.01.2019 г. Преведена е една о. погасителните вноски,. в размер н. 147.35 лВ.,. в която е включено плащане н. вноска по главница,. договорна лихва,. неустойка и. такса експресно разглеждане н. документи. Със сума о. 5.65 лВ. частично е погасена втора погасителна вноска.
По основателността н. иска:
Според императивното съдопроизводствено правило н. чл. 212 ГПК искането н. ответник към решаващия съд може да има з. предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването н. едно оспорено правоотношение,. о. което зависи изцяло или отчасти изходът н. делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия з. ответника да посочва,. събира,. оспорва доказателства и. да противопоставя възражения,. с което се цели да се съкратят сроковете з. разглеждане н. делата като се намали броя н. откритите заседания. Едновременно с въвеждането н. тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и. общото задължение н. съда да оказва съдействие н. страните з. изясняване н. делото о. фактическа и. правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131,. ал. 1 ГПК,. с изпращане н. преписа о. исковата молба и. доказателствата към нея съдът дава указания н. ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание н. отговора и. последиците о. неподаването му,. както и. възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен з. процесуалните действия,. които следва да извърши и. има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото,. да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо,. чл. 133.. ал. 1 ГПК,. изразяващ концентрационното начало в гражданския процес,. предвижда,. че ако страната бездейства и. не подаде писмен отговор,. не вземе становище,. не направи възражения,. не оспори истинността н. представен документ,. не посочи и. представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211,. ал. 1,. чл. 212 и. чл. 219 ГПК,. тя губи възможността да направи това по-късно,. освен ако пропускът се дължи н. особени непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор н. исковата молба по чл. 131 ГПК,. в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания з. необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания н. страните относно защитната им позиция. Н. основание чл. 146,. ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже н. ответника необходимостта о. събиране н. доказателства,. само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и. е посочил фактите,. н. които те се основават. В конкретния случай назначения особен представител н. ответника направи оспорвания и. възражения,. които касаят валидността н. облигационното правоотношение между страните.
Спорен е въпросът,. основателен ли е иска,. предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,. във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта з. изпълнение право и. ако това право съществува,. то ще бъде удостоверено о. съдебното решение.
Искът,. който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение о. страна н. длъжника или при връчването н. заповедта з. изпълнение по реда н. чл.47 ал.5 ГПК,. по реда н. чл.414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича о. целта н. иска,. наличието н. вече издадена и. съществуваща заповед з. изпълнение,. с която съдът е разпоредил длъжникът з. заплати определена сума в полза н. заявителя по ч.г.д. № 2122 по описа н. Районен съд Монтана з. 2020 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 т.2 ГПК.
Целта н. предявяването н. иск чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК з. издадената заповед з. изпълнение н. длъжника,. съгласно разпоредбата н. чл.415 ал.1 т.2 ГПК,. е да се установи наличието н. вземането,. към момента н. подаване н. заявлението,. з. което е издадена заповед з. изпълнение,. но вече със сила н. присъдено нещо,. тъй като залепването н. уведомление по предвидения процесуален ред относно издадената заповед з. изпълнение представлява пречка з. влизането и. в сила. При уважаването н. иска з. съществуване н. вземането,. съгласно чл.416 ГПК заповедта з. изпълнение придобива изпълнителна сила и. въз основа н. нея съдът издава изпълнителен лист.
Искът е частично неоснователен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта з. изпълнение право и. ако това право съществува,. то ще бъде удостоверено о. съдебното решение. С влизане в сила н. съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта з. изпълнение,. въз основа н. която заявителят,. следва да се снабди с изпълнителен лист и. ще продължи процесуалните действия по образуване н. изпълнително дело и. това е съществения процесуален въпрос,. свързан с характера н. иска по чл.422 ГПК,. т.е. не е необходимо предявяване н. осъдителен иск з. вземането – предмет н. издадената заповед з. изпълнение.
Производството по разглеждане н. иск по чл. 422 о. ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. о. ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 о. ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим при условията н. депозирано писмено възражение в срока по чл. 415,. ал. 1 о. ГПК,. както и. в хипотезата н. чл.415 ал.1 т.2 ГПК,. какъвто е конкретния случай,. а именно чрез залепване Уведомление по чл.47 ал.5 ГПК до длъжника относно издадената Заповед з. изпълнение по чл. 410 о. ГПК. Затова,. че са свързани двете производства,. аргументи могат да бъдат извлечени също о. останалите елементи н. диспозицията н. разпоредбата н. чл. 415 о. ГПК,. тъй като законодателят предвижда,. първо,. че съдът указва н. заявителя,. че може да предяви иск з. установяване н. вземането си в едномесечен срок и. второ,. заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката н. обстоятелствената част и. петитума н. исковата молба обосновават категоричен извод,. че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките н. чл. 422,. ал. 1 о. ГПК установителен иск,. з. да установи със сила н. пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването н. вземането си,. предмет н. издадената заповед з. изпълнение по чл. 410 о. ГПК. Исковата молба,. която определя пределите н. търсената съдебна защита,. не може да съдържа петитум н. осъдителен иск,. какъвто би бил недопустим при наличие н. издадена в полза н. ищеца - кредитор заповед з. изпълнение.
В случая,. в тежест н. ищеца бе да установи по безспорен и. категоричен начин,. при пълно и. главно доказване,. че е налице валидно облигационно правоотношение между него и. ищеца и. че реално е предадена сумата по договорения паричен заем. В хода н. процеса се установи безспорно наличие н. облигационно правоотношения между ответника и. „В. К.” О. относно сключения договор з. паричен заем в размер н. 600.00 лВ.
Освен това,. съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор з. паричен заем.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита,. че ответникът има качеството потребител по смисъла н. параграф 13 о. ЗЗП,. даващ легална дефиниция н. понятието "потребител",. според който текст потребител е всяко физическо лице,. което придобива стока или ползва услуги,. които не са предназначени з. извършване н. търговска или професионална дейност. Н. ответника,. в качеството н. физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и. усвоен паричен заем в размер н. 600.00 лВ.,. з. което са ангажирани доказателства о. страна н. ищеца,. чрез констатациите о. експертизата н. вещото лице,. че договорената сума н. 20.12.2018 г. е усвоена о. кредитополучателя,. съобразно Договора з. паричен заем „В. П.” № 5493285. Разпоредбата н. чл. 143 о. ЗЗП дава легално определение н. понятието "неравноправна клауза" в договор,. сключен с потребителя и. това е всяка уговорка в негова вреда,. която не отговаря н. изискването з. добросъвестност и. води до значително неравноправие между правата и. задълженията н. търговеца или доставчика и. потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване н. различни хипотези н. неравноправие.
Според чл. 146,. ал.1 о. ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,. освен ако не са уговорени индивидуално,. като в алинея 2 о. същата разпоредба е разписано,. че не са индивидуално уговорени клаузите,. които са били изготвени предварително и. поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите н. договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и. в Директива 93/13/ЕИО н. Съвета о. 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,. която е транспонирана с нов чл. 13а,. т.9 о. ДР н. ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 о. Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,. които не са индивидуално договорени и. които въпреки изискванията з. добросъвестност създават в ущърб н. потребителя значителна неравнопоставеност между правата и. задълженията,. произтичащи о. договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,. която е съставена предварително и. следователно потребителят не е имал възможност да влияе н. нейното съдържание. Фактът,. че някои аспекти о. дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени,. не изключва приложението н. чл. 3 о. Директивата към останалата част н. договора,. ако общата преценка н. договора сочи,. че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди,. че клауза о. договор с общи условия е договорена индивидуално,. негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор н. въпроса при какви условия е сключен процесния договор з. паричен заем и. как са уговорени клаузите н. този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи,. че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени о. едната страна- ищеца - кредитор клаузи н. договора/. Съдебната практика приема,. че при формиране размера н. този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера н. законната лихва,. без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се,. че максималния размер,. до който съглашението з. плащане н. възнаградителната лихва е действително,. ако тя не надвишава с повече о. три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 о. 18.05.2006 г. н. ВКС по г.д.№ 315/2005 н. второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихвен процент з. ден е 0.11%,. годишен лихвен процент 40.29 % и. годишен процент н. разходите о. 49.45 %,. което надхвърля повече о. три пъти законната,. което представлява нарушение н. добрите нрави/ критерии з. норми н. поведение,. установени в обществото/,. тъй като надхвърлят трикратния размер н. законната лихва. Процесната клауза н. договора,. обективирана в чл.2. накърнява договорното равноправие между страните,. противоречи н. добрите нрави и. е в разрез с принципа н. добросъвестността при договарянето,. поради което същата се явява нищожна. ГПР е величина,. чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и. приемането н. методика,. налагаща изчисляването н. разходите по кредита,. различен о. законовия се явява недопустимо. Поради това,. че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие,. следва да се приеме,. че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало з. ищеца. Процесната клауза н. договора,. обективирана в чл.2 накърнява договорното равноправие между страните,. противоречи н. добрите нрави и. е в разрез с принципа н. добросъвестността при договарянето,. поради което същата се явява нищожна. Недействителни са клаузите и. в чл.4 з. представяне н. обезпечения. В противоречие н. императивното правило н. чл.10а ал.4 о. ЗПК в процесния договор з. различните видове обезпечения и. липсата н. такова е налице задължение з. неустойка. Наред с това заплащането н. това възнаграждение о. потребителя е включено в размера н. дължимата месечна вноска,. както и. таксата з. еспресно разглеждане н. документи. Не се ангажираха никакви доказателства з. направените разходи и. такси относно извън съдебно събиране н. задължението,. бе в тежест н. ищеца.
Докладчикът счита,. че процесният договор в тези си части е недействителен,. поради което намира така предявения иск з. частично основателен и. касаещ единствено размера н. неизплатената главница по кредитното отношение. Над този размер,. искът е неоснователен и. следва да бъде отхвърлен като такъВ.
Относно възраженията направени о. особения представител н. ответника,. а именно: не връчване уведомление з. извършено прехвърляне н. вземанията и. з. погасяването му по давност,. съдът намира следното:
Уведомлението з. извършено прехвърляне н. вземанията,. з. което са налице безспорни доказателства,. че не е връчено н. длъжника – ответник в настоящото производство,. не може да санира неизпълнение задължението з. връщане н. суми по разрешения К.. Самата искова молба служи като такова уведомление,. каквато е и. вече утвърдената съдебна практика.
Що се касае з. погасяване вземането по давност,. то връщането н. паричен заем не може да бъде определено или приравнено като периодично плащане,. в каквато насока има тълкувателно решение з. периодичните плащания,. така че това възражение е неоснователно.
При този изход н. делото,. в тежест н. ответника са и. направените в хода н. производството – заповедно и. исково разноски о. ищеца в минималните им размери,. както и. з. изготвената експертиза и. назначения особен представител.
Водим о. горното,. съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение н. Ж.Д.А.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. че към 06.10.2020 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ н. „. з. к. н. п. з. О. Е. 2.,. със седалище и. адрес н. управление: г. С. ,. у. „. В. 2.. е. 3.. п. о. И.. Ц. К. и. Я. Б. Я. – управители,. з. сумата о. 541.79 лВ. главница; представляващи неизпълнение з. връщане н. предоставени суми по Договор з. паричен заем № 5493285 о. 20.12.2018 година,. ведно със законната лихва върху нея,. считано о. 06.10.2020 година до окончателното заплащане н. сумата,. з. което е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл. 410 ГПК № 260080 о. 07.10.2020 година по ч.г.д.№ 2122 по описа з. 2020 година н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Ж.Д.А.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. ДА ЗАПЛАТИ н. „. з. к. н. п. з. О. Е. 2.,. със седалище и. адрес н. управление: г. С. ,. у. „. В. 2.. е. 3.. п. о. И.. Ц. К. и. Я. Б. Я. – управители,. сумата о. 25.00 лева – платена държавна такса и. 150.00 лВ. юрисконсултско възнаграждение,. з. което е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл. 410 ГПК № 260080 о. 07.10.2020 година по ч.г.д.№ 2122 по описа з. 2020 година н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Ж.Д.А.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. ДА ЗАПЛАТИ н. „. з. к. н. п. з. О. Е. 2.,. със седалище и. адрес н. управление: г. С. ,. у. „. В. 2.. е. 3.. п. о. И.. Ц. К. и. Я. Б. Я. – управители,. сумата о. 25.00 лева – платена държавна такса и. 150.00 лВ. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство; 250.00 лВ. з. изплатеното възнаграждение н. вещото лице и. 327.34 лВ. з. изплатеното възнаграждение н. назначения особен представител.
ОТХВЪРЛЯ иска н. „. з. к. н. п. з. О. Е. 2.,. със седалище и. адрес н. управление: г. С. ,. у. „. В. 2.. е. 3.. п. о. И.. Ц. К. и. Я. Б. Я. – управители,. предявен н. основание чл.124 ал.1 ГПК,. във връзка с чл.422 ГПК,. З. ПРИЗНАВАНЕ З. УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ Н. ВЗЕМАНЕ към 06.10.2010 година,. дължимо о. Ж.Д.А.,. ЕГН xxxxxxxxxx,.xxx,. по отношение н. сумите,. както следва: 85.01 лева договорна лихва з. периода о. 19 януари 2019 г. до 16 септември 2019 г. г.; 252 лВ. неустойка,. 246.35 лВ. такса з. експресно разглеждане н. документите; 245 лВ. разходи и. такси з. извънсъдебно събиране; 20.44 лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,. о. 17 септември 2019 г.,. з. които суми е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК № 260080 о. 07.10.2020 година по ч.г.д.№ 2122 по описа з. 2020 година н. Районен съд Монтана,. ИЗЦЯЛО,. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок о. връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: